Вицове за съседи
В тази категория има 3576 вица, разпределени в 239 под-страници.
Пена и Вуте били от едно село. Срещнали се на пазара в съседното и тръгнали да се прибират през гората. Навлезли в шумака и Пена:
- Вуте, имам усещане, че ще ми посегнеш...
- Не се страхувай Пено, няма такова нещо.
Продължават навътре.
- Вуте бе, защо имам усещане, че ще ми посегнеш?
- Не се бой Пено, не съм такъв.
Наближават края на гората. Пена:
- Виж какво Вуте, я да ме оправиш, та да изчезне това пусто усещане!
19
Сара се събужда и вижда, че Яков не спи.
- Какво става, защо се разхождаш нервно? - пита го тя.
- Много съм притеснен. Трябва да връщам пари утре.
- На кого?
- На съседа Моше.
- Добре, ще му ги върнеш.
- Ама как, като нямам! - инати се Яков.
Сара отваря прозореца и се провиква:
- Моше! Наистина ли Яков има да ти връща пари утре сутринта?
- Да! - крещи Моше.
- Но той няма, така че ще ти ги върне друг път.
Сара затваря прозореца и казва:
- Спокойно, лягай да спиш. Сега той ще се притеснява кога ще му върнеш парите!
18
Един мъж разказва:
- Съпругата ми заяви, че е болна и остава вкъщи. Веднага след пристигане в офиса си, аз включих монитора, който показваше образи от петте камери, които охраняваха дома ни. В 14:27 ч. камерите изключиха и аз хладнокръвно превключих към втория комплект камери, които предвидливо и дискретно бях инсталирал и които бяха свързани чрез друг, независим интернет-доставчик. Когато в 14:32 и тези камери изключиха, аз спокойно и без паника, се свързах с двете ми съседки пенсионерки, на които плащам ежемесечно скромна сума, за да следят кой влиза и кой излиза от входа ни. Когато установих, че не е имало подозрителни лица, позвъних в офисите на двамата интернет-доставчици, които ме увериха, че има авария в района. Поисках официално удостоверение от ръководствата им за твърденията им. Точно в 14:52 сигналът и от двете видео системи бе възстановен. Без излишни емоции, потеглих към дома си, където поздравих нежно съпругата ми и влязох в кабинета ми, в който се намираше пулта за управление на третия сет камери, които записват всичко 24 часа и работят офлайн. Внимателният преглед на записания материал доказа, че няма нищо съмнително през този половин час. Вечеряхме, поговорихме си и когато усетих, че съпругата ми тръгва да заспива, тоест е по уязвима, я включих в устройството, което и купих за рождения ден, за рутинния едночасов разпит. Устройството, което някои неправилно наричат "детектор на лъжата", не показа отклонение и ние спокойно легнахме да спим. Представете си, ако на мое място беше някой ревнив и подозрителен съпруг, какви панаири, какви скандали щяха да се случат. При мен такива работи няма.
17
Живеехме в къща с много саксии с цветя на двора. Преди едно рязко застудяване жената прибра много от тях вътре, за да ги запази. Оказало се, че един малък смок се бил сгушил в едно от цветята. Когато бил внесен вътре и се стоплил, се раздвижил и жената го видяла да пропълзява под дивана. И нададе невероятен писък. Аз, който в това време си взимах душ, изтичах гол в коридора да видя какво става. Тя ми каза, че има змия под дивана. Коленичих гол на пода, за да проверя. В този момент явно дошло кучето и ми завря студения си нос отзад, както правят кучетата. Аз обаче реших, че змията ме ухапала, изкрещях, подхлъзнах се и паднах на пода. Жената помисли, че съм получил удар, извика бърза помощ, покри ме с покривка и ми каза да не мърдам. Докторите нахлуха, не обърнаха внимание на протестите ми и ме понесоха на носилката. Точно тогава смочето реши да се размърда под дивана, един от екипа го видя и изпусна своя край на носилката, което обяснява счупения ми крак. Жената повика на помощ съседа, който се въоръжи с навит вестник и започна да ръчка под дивана. След известно време явно реши, че всичко е наред и каза на жена ми, че змията я няма. Тя с облекчение се тръшна на дивана и смочето, явно покатерило се между възглавниците, се размърдало. Тя, явно го усетила, изкрещя и припадна. Съседът се втурна да й прави изкуствено дишане и точно тогава жена му влезе и го видя с устни върху тези на жена ми. Развика се като Джеки Чан и му нанесе страшен удар с пазарската чанта, от което пък и той припадна. Сега вече и полицията вече беше дошла. Видяха двамата на пода, жена му с окървавена чанта в ръце и рекоха да арестуват всички, но ние обяснихме защо е цялата патардия, заради едно смоче. Те не ни повярваха, но точно тогава смочето реши да докаже истината и изпълзя. Единият от полицаите се стресна, подскочи и се преобърна през прозореца върху кучето, което пък на свой ред се стресна и драсна към улицата, където някакъв явно се опита да го избегне и се натресе в полицейската кола, която взе, че се запали. Викнаха и пожарната, която в бързането си отнесе два стълба и спря тока на целия квартал. Но пък загасиха патрулката. След време ме изписаха от болницата, оправихме прозореца, кучето се върна, полицаите си взеха нова кола. Мина още известно време, с жена ми гледахме телевизия, и по новините казаха, че се очаква рязко застудяване. Жената ме попита дали да не вземе да внесе саксиите вътре. И тогава, господин съдия, я застрелях...
26
Лакърдии от Съседката:
- Прибираме се снощи пияни с Надето и нещо се загубихме. Слава богу, виждаме надпис - "Ако тръгнете наляво, до сауна с голи мъже ще стигнете."
- А надясно?
- За надясно изобщо не четохме!
10
Полицай се прибира заранта от дежурство. Съблича се в тъмния коридор и бърза да си легне, от спалнята жена му умолително:
- Миличък, моля те, слез долу до магазина, забравих вчера да купя мляко!
Мъжът и бесен, но почнал да се облича и слязъл в магазина.
Долу продавача, който му бил и съсед, учудено казал:
- Ти кога си смени работата, бе?
- Как ще съм я сменил?!
- Ами, защо си с пожарникарска униформа?!
18
Съседката:
- Вчера вечерта ме нападна непознат мъж. Допря нож в гърлото ми. Краката ми омекнаха, помислих си - край, това беше. А той извади визитка, подаде ми я и си тръгна. Чета, а там пише:
- Курсове за самоотбрана...
11
– Ти правил ли си някога нещо добро?
– Да... Вчера дадох на съседите възможност да ползват безплатен Wi-Fi.
– Имаш предвид тези кратки 45 секунди, когато сменяше паролата ли?
6
Съседът половин час бръмча с дрелката, а след това мощно продължи с Hilti-то... А бе, наясно е с предварителната любовна игра...
2
Шофьор пътува на дълъг курс. Край шосето циганка-гледачка маха за автостоп. Човека си мисли:
- Да я кача - ще иска да ми гледа, ще ми надуе главата. Да не я кача - може да ме прокълне... Я по-добре да я взема, пък нека си говори.
Спрял. Качила се циганката.
- Ех, добър човек си ти! Златно сърце носиш, диамантено... Дай да ти гледам!
- Не! Каквото е било - вече го знам. Какво ще бъде - ще разбера!
- Тогава три истини да ти кажа, искаш ли?
- Това може...
- Първата истина - Луната свети, но не грее. Истина ли е?
- Истина е.
- Втората истина - Козела с брадата си не бреца. Истина ли е?
- Истина е.
- Третата истина - Жена ти Марийка при съседа Пешо ходи!
- Ааа, това вече не е истина! Не може да бъде! Не го вярвам!
- Ако искаш вярваш, ако не искаш - не вярваш...
Извършил си курса човекът, прибира се в къщи, жена му Марийка веднага нарежда масата, бутилка поднася - весела, усмихната... Хапнали, пийнали, взел да разказва мъжа как му е минал деня, какво му е дрънкала гледачката. Казал първата истина - Марийка веднага:
- Ах, истината ти е казала!
Казал втората.
- И това е самата истина!
- А третата истина Миме, няма да ти я кажа!
Заработило женското любопитство, замрънкала, заврънкала - кажи, та кажи!
- Ми, на съседа Пешо му е ей такъв - мъъъничък.
- Еее, това съвсем не е истина!
14
Село. Някакъв чука на прозорчето на свой съсед:
– Кольо?
– Кажи?
– Ракията вече е лед.
– Е, и?
– И салати имам три вида... Пастърмичка на тънко...
– И?
– Ами да излезеш, подредил съм всичко под навеса, хайде идвай, събрали сме се Друми, Кънчо...
– Ама не мога сега!
– Е що, бе?
– Ами в момента е*а...
9
При психолога:
- Вашата с*ксуална ориентация?
- Традиционна.
- Строго традиционна?
- Абсолютно!
- Вашата най-съкровена с*ксуална фантазия?
- Да пръсна задника на съседа.
- Така, такааа...
- Със собствената му бургия!
16
Съседските деца викат по цял ден. Сигурно искат... да ги пусна от мазето...
13
Съдията:
- Госпожо, твърдите, че сте замерили съседката с домати?!
- Да, г-н Съдия...
- Но как, тогава, сте и пукнали главата?!
- Ми, доматите бяха в буркан...
11
Един мъж влиза в магазин за обувки и любезният продавач се приближава до него:
— Мога ли да ви помогна, господине?
— Искам чифт черни обувки като онези на витрината.
— Разбира се, господине. Да видим, сигурно търсите номер… четирийсе и първи. Нали?
— Не. Искам трийсе и девети, моля.
— Извинете, господине. От двайсе години работя като продавач и съм сигурен, че вашият номер трябва да е четирийсе и първи. Може би четирийсети, но не и трийсе и девети.
— Искам трийсе и девети, моля.
— Извинете, ще позволите ли да ви измеря ходилото?
— Мерете каквото искате, но на мен ми трябва чифт обувки номер трийсе и девет.
Продавачът изважда от чекмеджето онзи странен инструмент, с който продавачите на обувки мерят стъпалото, и възкликва доволно:
— Виждате ли? Нали ви казах - носите четирийсе и първи номер.
— Я ми кажете кой ще плати обувките — вие или аз?
— Вие.
— Добре. Тогава ще ми дадете ли трийсе и девети номер?
Изненадан, но и примирен, продавачът отива да донесе чифт обувки номер трийсе и девет. Пътьом разбира каква е работата - обувките сигурно не са за този мъж, а за подарък.
— Ето ги, господине, номер трийсе и девети, черни.
— Ще ми дадете ли обувалка?
— Ще ги обуете ли?
— Да, разбира се.
— За вас ли са?
— Да! Ще ми донесете ли обувалка?
Този крак не може да влезе в тази обувка без обувалка. След дълги напъни и всевъзможни опити клиентът успява да напъха цялото си стъпало в обувката.
Прави няколко крачки по килима, но все по-трудно, охкайки и пъшкайки.
— Добре. Ще ги взема.
Като си представя как тези обувки трийсе и девети номер убиват пръстите на клиента, самият продавач усеща болки в краката.
— Да ви ги увия ли?
— Не, благодаря. Ще остана с тях.
Клиентът излиза от магазина и изминава криво-ляво трите преки до офиса си. Той работи като касиер в банка. В четири следобед, след като престоява повече от шест часа прав с тези обувки, лицето му се разкривява, очите му се зачервяват и той вече рони сълзи.
Колегата му от съседната каса, който го наблюдава цял следобед, се тревожи за него.
— Какво става с теб? Зле ли ти е?
— Не. От обувките е.
— Какво им е на обувките?
— Стягат ме.
— Какво е станало? Намокри ли ги?
— Не. По-малки са с два номера.
— Чии са?
— Мои.
— Не разбирам. Не те ли болят краката?
— Страшно ми убиват.
— Ами тогава?
— Ще ти обясня! — казва той и преглъща.
— Малко са удоволствията в живота ми. Всъщност в последно време почти нямам приятни моменти.
— И какво?
— Обувките страшно ми убиват. Боли ужасно, така е… Но представяш ли си какво удоволствие ще изпитам след няколко часа, като се прибера у дома и ги събуя? Какво удоволствие, човече! Какво удоволствие!
9