Вицове за съседи
В тази категория има 3576 вица, разпределени в 239 под-страници.
Един човек умрял. Като се качил на небето, гледа – свети Петър размотава една макара.
– Какво е това? – попитал човека.
– Макарата е животът на човек. Като свърши конецът, умира! – рекъл св. Петър.
– Може ли да ми дадеш да навия макарата на жена ми? – попитал човека.
Петър помислил… Знаел, че човекът е добър и му дал макарата. Онзи я навил и направил жена си с 20 години по-млада.
– А може ли и на съседа макарата? – пак питал човека.
Св. Петър се замислил.
- Брей, този човек пък толкова добър… и му дал и макарата на съседа.
А нашият човек след малко пита:
– Петре, последно – може ли и на шефа макарата.
- Брейййй, зачудил се Петър, чак пък толкова добър човек не бил виждал, и му дал макарата.
Нашият взел да намотава, ама здраво!
– Ей, спри се, ти го направи на бебе!
– Море, я на майка му у п*тката ша го вкарам!
Съпругата:
– Мили, отивам до съседа за хапче, че страшно ме боли глава.
– Но мила, нали имаме аналгин в аптечката…
– Да, но искам беналгин.
– И беналгин имаме…
– А капки за нос?
– Имаме…
– А капки за уши?
– Имаме…
– А Троксевазитоксидонтромецининорекс?
– Върви, скъпа, … ти за един гол к*р ще си счупиш езика…
След успешна сделка бизнесмен се връща в къщи и отмята:
- Дълг към банката - погасен, дълг към лихварите - погасен...
В този миг влиза жена му.
- Прощавай миличък, но ти изневерих със съседа.
- Съпружески дълг - погасен!
Една жена забелязала мъжа си да се заглежда по з*дника на тяхната съседка. Отначало силно изревнувала, но после решила да направи друго. Отишла при съседката и попитала:
- Как така предизвикваш такъв силен интерес към... з*дника си?
- Тайната е да се научиш да го въртиш по специален начин.
- И какъв е този специален начин?
- Знаеш ли, в "Обеля", ето на този адрес, в тази мансарда живее един стар учител по математика, той ще те научи.
- Но ако не поиска да го направи?
- Ще поиска, просто му кажи паролата, а тя е "идвам за един урок".
Вдига се нашата и отива в "Обеля", чука по вратата на мансардата, тя се отваря и пред нея изниква дементен старец с четина вместо брада, огромен нос и очила осми диоптър.
- "Идвам за един урок!" - плахо изрича жената.
Старият и маха с ръка да влезе, тя се озовава в малка стая с още по-малък килер. Той влиза в килера, рови в него и накрая излиза с една прашна черна дъска и кутия нови бели тебешири. Поставя дъската пред жената, вади един тебешир от кутията и тъкмо жената си мисли "оная пачавра съседката ми се е подиграла, този дъртак ще ме кара да решавам уравнения", старецът казва:
- Съблечи се!
- Но на мен ми е добре така с палтото.
- Гола!
- Гола ли?
Ония кима. Жената се съблича, но и си отдъхва "едва ли ще решавам задачи".
- Обърни се с гръб към дъската! - казва стареца.
- С гръб ли?
- Хайде бе, момиче, нали искаш урок, обръщай се.
Обърнала се.
- А сега се наведи. Повече... повече... така е добре.
Тогава математикът набутал тебешира в з*дника на нашата героиня, чукнал с пръст по дъската и властно наредил:
- Сега напиши... осемдесет и осем.
Две разговарят:
- Снощи ми звъни съседа, печката му се развалила, не можел да си наготви. Помоли, ако може да го нахраня.
- И ти?
- Какво аз? Имах пилешки пържоли, направих салата, сложих да се пекат картофки с коричката...
- А той поне благодари ли ти?
- Как да ти кажа... Аз такова голямо "Благодаря" през живота си не съм виждала...
- Здравейте съседе. Дълго наблюдавах вашите деца и искам да ви предложа нещо. Аз съм режисьор в телевизията и искам да снимам децата ви в рекламен клип. Готов съм да платя добър хонорар.
- А рекламата за какво ще е?
- За контрацептиви...
Коравосърдечни жени! Студенокръвни! Смених си скоростната кутия на колата... Похвалих се на жената - мълчи! Похвалих се на дъщерята - и тя мълчи! Звъннах на една съседка - мълчи! А аз се радвам, ако си купят нещо, ако се гримират, тунинговат, аз съм емпатичен, всяка женска радост мен ме радва, всяка женска мъка ме разчувства! А моята скоростна кутия... какво? Мълчат! И как да срещнат истинска любов? Как да докоснат душата на мъжа? Как да полетят из нашата Вселена, мъжка, необятна, съвършена, как? И да не съм чул, че нямало свестни мъже! Бъкано е, мили дами, но не ги разбирате! Инак, 2 тела в 1, лесно се събират, туй барем го разбирате! Ама душата е важна, мили дами, душата, мъжката душа! И когато го прозрете, тогаз ще има радост и за вас!
Дзъъъннн...
- Добър дееен, добър деннн... аз съм новата съседка от горния етаж. Приятно ми е - Ленчето. Случайно да ти се намира сол, ммм?
- Ооо, добър денннн... приятно ми е, Спиро. Влизай, събличай се. Ще я потърсим заедно.
Във банята съм, излегнал съм се във ваната, свиря на хармоника мелодията от Титаник (само нея мога засега), чудно ми се получава… Събота... релакс... хармония... Всичко ми се развали от грубо блъскане по стената от съседния апартамент, съпроводено от истеричен женски крясък:
- Няма ли да потънеш най-накрая, гад проклета?!
Две съседки разговарят:
- Нали ти казах, че оная мърла, снахата, не може да чисти като хората! Снощи поглеждам какво правят в спалнята, синът ми кихна и всичкия прах от ключалката влезе право в окото ми!
– А бе жена, к'во става с тая туршия в мазето? Всичките моркови са се надървили...
– Ми съседът каза - "Ако искаш да не ти омекнат морковите, освен аспирина слагай и по малко виагричка"...
Из бюлетина на МВР:
- Арматуристът Х. П., прибирайки се вкъщи след работа и научавайки от жена си, че синът им е спечелил училищната олимпиада по математика и физика, мълчаливо излязъл, позвънил на съседната врата и без да се мотивира или посочи някаква причина, нанесъл чрез тежък побой леки телесни повреди на съседа си, математика П. Х.
Жена ляга гола на кревата, разтваря крака и пита съпруга си:
- Знаеш ли, какво искам сега?
- Разбира се, че зная! Обикновено искаш кожено палто, да получавам 10 пъти по голяма заплата, сам да каня майка ти на гости, всеки месец да правя ремонт в къщи и да размествам мебелите всяка седмица, да ходя за риба не по-често от веднъж на столетие, а в ресторант да те водя не по-рядко от два пъти седмично, сапунените сериали да се излъчват 24 часа по всички канали, а футбола да се приравни към п*рнографията и да се забрани със закон. Искаш също бирата да предизвиква страшен дрисък, да взема кредит и да купя 8 стаен апартамент, и да замина за Антарктида, за да изплащам кредита. Да имаш повече скъпи бижута от съседката, а членът ми да е по-дебел от този на съседа… А сега, кучко, искаш да заемеш цялото легло, но няма да стане - МАРШ В КУХНЯТА НА ДИВАНА!!!
История за мръсните чорапи:
Ден 1-ви: Прани чорапи – меки и миришат на омекотител – мразя ги.
ден 2: Чорапите нямат никакъв мирис… така е по-добре.
ден 3: Като се събуя и доближа чорапите до носа понамирисват – няма да ги сменям.
ден 4: Като си махна обувките моментно ме лъхва “приятна” миризма на спарено – няма да ги сменям.
ден 5: Като се събуя майка ми пита дали нещо не е умряло в къщи… нещо си въобразява.
ден 6: Прибрах се и още от вратата баща ми извика “Да не си настъпил някое лайно?” Какво му стана на тоя човек.
ден 7: Котката се доближи до кракът ми, подуши го и припадна?!?!?
ден 8: Майка ми отвори прозореца на стаята ми и започна да си мърмори нещо.
ден 9: Кучето на съседите като ме видя и избяга.
ден 10: Сестра ми започна да се задушава и се наложи нащте да я карат в болница. В 3 през нощта дее*а само ми разбиха сънят!
ден 11: Приятелката ми дойде, отворих вратата да я посрещна и тя избяга (получих sms, че ме напуска) това пък защо?
ден 12: Родителските тела ме заплашват – отвориха всички прозорци в къщи.
ден 13: Майка ми си събра багажа и се махна, даже не разбрах кога е станало, още спях.
ден 14: Баща ми излезе за работа и вечерта се обади да ми каже, че отиват с майка ми на дъъъълга почивка…
ден 15: Съседите се оплакват, че от нас мирише на лошо, така ли? Аз не усещам нищо.
ден 16: Уличните кучетата избягват района около блока.
ден 17: Съседите до, под и над нас отидоха на почивка заедно… а бе какво им става на тия хора само забягват на накъде.
ден 18: Звъняха от ХЕИ, казаха ми, че получили множество оплаквания и щели да дойдат на проверка ако продължат… сигурно са сбъркали номера.
ден 19: Цветята в апартамента увяхнаха… странно вчера ги полях.
ден 20: Хората от входа масово се изнизват кой на вилата, кой на село. Тука става нещо странно.
ден 21: Хлебарките напуснаха блока… такова изселение не бях виждал.
ден 22: Дойде пощальонът да ми връчи призовка… не го видях да излиза от блока. По новините вечерта видях, че бил във болницата според лекари от натравяне, горкия сигурно е ял нещо развалено.
ден 23: ХЕИ позвъни на вратата. Отварям и гледам двама души лежат в безсъзнание. Извиках бърза помощ. По новините нищо не казаха.
ден 24: Гражданска защита отцепва района…ха да не съм луд да тръгвам на някъде.
ден 25: Нещо ми е тежко в корема. Драйфа ми се.
ден 26: Тука нещо мирише на лошо… продължавам да драйфам...
ден 27: ...
ден 28: ...
ден 29: ...
ден 30: Събудих се в някаква бяла стая завързан за леглото. Огледах се и видях как група хора с противогази разглеждат чорапите ми, които стояха изправени до стената. След няколко седмично обеззаразяване на блока и околностите, шокова терапия и тонове заплахи се върнах в къщи при семейството ми. Убийте ме, не знам защо беше цялата тая идилия, е поне съм си у нас.
Пиян се опитва да се прибере в малките часове, но влиза в съседен вход и звъни на една врата. Отваря сънен тип:
- Кво искаш по тва време бе?
- Ами искам да си вляза вкъщи.
- Това вкъщи не е твоето вкъщи. Айде чао!
След час пияният пак се появява на вратата и звъни настоятелно.
Отваря ония:
- Пак ли ти, ве? Кажи кво искаш?
- Братооо, искам да си вляза у дома!
- А бе ей, пияндур, ти не разбра ли, че тука не е у вас!
И бам вратата. Минава още час. На вратата пак започва да се блъска. Отваря онзи вътре:
- Марш от тука, пияница мръсна, не разбра ли? АЗ живея тука, АЗ, не ти! Ясно ли ти е?
Пияният:
- Добре бе, копеле, кажи ми само как може ти да живееш навсякъде, а аз да не живея никъде?!