Вицове за съседи
В тази категория има 3597 вица, разпределени в 240 под-страници.
В съседната пробна:
- Ела де, стига си ходил насам натам! Излезли сме заедно! Я кажи, добре ли ми стои тази рокля? - нервно пита момичето.
- Ами... как да ти кажа... не съм сигурен! - казва той.
- Оххх, за нищо не ставаш, Иване! Кажи ми харесва ли ти или не! Просто е! - нервничи тя.
- Не, не ми харесва как ти стои...
- Заради цвета ли?
- Не, защото си дебела...
Ранна пролет. Навън едно мрачно, у нас едно скучно. Моят мъж седи на компа и слуша музика, аз пълня чушки в кухнята и сумтя, май бяхме скарани за нещо... Сигурно щото ме е накарал да готвя. Пак. Напълних тъпите чушки и се преместих да сумтя в хола. Явно сумтенето е било успешно, защото моя изведнъж предложи да идем да ми купи обувки. Речено - сторено, след 3 минути и половина бях готова на вратата, само каишка между зъбите нямах и опашка да въртя в неистова радост. Отиваме на главната, избирам чепици, меря, фръцкам се... най-накрая купуваме едни... с еййй такъв ток, сестро! Директно си тръгвам с тях от магазина, старите в кофата. И така, вървя доволна и грациозна като нахранена свинка и зяпам витрините, хванала мъжо под ръка, за равновесие.
- Оуу какво бельооо, особено тия червените гащи! Червени ли? По дяволите... ЧУШКИТЕ!!!
- "Кви чушки, ма?"
Е кви... нали ги пъхнах във фурната и... тръгнахме за обувки... Тичай към паркинга за колата, защото аз не мога да тичам, като стигна до булеварда ще хвана такси и идвам. Тръгна да тича завалията, аз забързвам ход, защото егаси токчетата. След някакви минути ми звъни телефона... Викам, край, съседката, всичко е на пепел... Тц... моя:
- "Дей***гсвхеъг мама, картата за паркинга е в теб! Търчи!
Океййй, почвам да търча както мога, защото нали, егаси токчетата. Криво ляво се довлачих до колата, кюфнах се вътре, под звуците на гробовна тишина, връчих му картата и айде газ. Той мълчи и кара, аз правя схеми как като видя пушека от кухнята, ще скачам в движение от колата. Стигаме на нашата улица, разминаваме се с полицейска кола.
- Ето, тия сигурно от нас идат"...
Аз вече разкопчавам колана и си мисля - колко кокали ще потроша... ако скоча. Стигаме до входа, няма пожарни, няма нищо... Ааа, те сигурно са отпред. Ба, не мирише на изгоряло бе... Мълчание... И във входа не мирише, и пред нашата врата не мирише, изобщо тихо и кротко и не миришещо на въглен и преждевременна смърт. Втурваме се вътре, моя пред мен и аха да надникна боязливо в кухнята, чувам...
- Д*еба твойта мама залисана, не си включила фурната, ма!
После отидохме за маратонки, щото и за маратонки мрънках...
- И значи вие твърдите, че сте замеряли от терасата си съседа само с домати?
- Да.
- Е, тогава той защо има такива рани?
- Защото доматите бяха в буркани...
Две разговарят:
- Снощи ми звъни съседа, печката му се развалила, не можел да си наготви. Помоли, ако може да го нахраня.
- И ти?
- Какво аз? Имах пилешки пържоли, направих салата, сложих да се пекат картофки с коричката...
- А той поне благодари ли ти?
- Как да ти кажа... Аз такова голямо "Благодаря" през живота си не съм виждала...
- Защо свириш на пиано по три часа на ден, като нямаш понятие от музика?
- Защото човек трябва да знае какво иска.
- Ти какво искаш?
- Апартамента на съседа...
Две съседки си говорят:
- Как ти се угажда времето когато переш, а аз все не мога да случа на хубаво време!
- А ми като стана сутрин и поглеждам оная работа на мъжа ми - ако е наляво ще е мъгляво, ако е надясно ще е ясно.
- А ми ако е нагоре?
- Ако е нагоре ще са е*еш няма да переш.
Гошо един ден представил на жена си документ, в който пишело:
- Скъпа моя, през изминалата година съм записал следното:
- Не ме докосвай защото:
1. 200 пъти - боли ме главата.
2. 35 пъти, шшт, тихо ще чуят децата.
3. 20 пъти съседите слушат.
4. 12 пъти съм неразположена.
5. 50 пъти, толкова ли често искаш да го правим!
Е, ако през следващата година ще е така, как да не си намеря... любовница!?
Днес съседите не се караха! Може да са си сърдити нещо...
Засичам се в коридора с дъщерята на съседите, 17 годишна, засукана тийнеджърка.
- Светле. Много яка блузка си имаш.
А тя ме поглежда игриво и със светнали очета ми отвръща:
- Отдолу нямам нищо!
И ми смига.
- Нищо - викам и - ще пораснат.
– Скъпи, видя ли новата ни съседка?
– Видях я, защо?
– Струва ми се много палава! Надявам се си я игнорирал!
– Охооо, даже три пъти...
- Марче, да ти се оплача. Ходих на пазаря, яйца да купя. Е, купих, мръсни - мръсни, ама сякаш от някой г*з ги е вадил!
- Ми, то, съседке, малко е трудно за вярване, ама...
Реших да го играя кифла... Помолих съседа да ми даде кученцето си да се помотая из мола с него... И така шлянкам се с кученцето под мишница из мола и кифлея, но ротвайлера по едно време се изхлузи...
Съседката сподели:
- Моята прабаба е родила баба на двадесет и една години. Баба е родила майка ми на двадесет и една. Познайте на колко е родила мама мен? Правилно - двадесет и една. Откакто направих двадесет и две, мама казва, че съм жив пример за демографския срив в страната.
Един селянин трябвало да си закара пикапа на ремонт в града. Механикът му казал, че ще му отнеме два дни да го ремонтира и човекът си тръгнал пеша. Минал през железарията и си купил кутия боя и една кофа, които му трябвали. Срещнал и един приятел, който му дал две кокошки и един петел, в замяна на едно агне, което бил взел за Гергьовден от селянина. И сега нашият бил изправен пред проблема как да се прибере с толкова неща пеша. Докато умувал, минала една красива госпожа, току-що слязла от автобуса и го попитала дали знае как се стига до имението на един негов съсед. Той и отговорил, че е в същата посока и би я съпроводил, но не знаел как да се справи с всичкия си багаж.
- Много лесно, сложете кутията боя в кофата и я вземете в едната ръка, двете кокошки по една под всяка мишница и петелът в другата.
Учуден от съобразителността и, човекът изпълнил заръките и тръгнали. Очаквали ги около пет километра пътешествие. След няколко завоя по пътя, селянинът казал на спътничката си, че знае една пряка пътека, която ще им спести километър и половина. Жената го изгледала недоверчиво и му казала:
- Вижте какво, аз съм една достойна вдовица, придружавана, в момента, от един съвсем непознат човек. От къде да знам, че по средата на гората няма да се възползвате от моята беззащитност, няма да ме подпрете на едно дърво и няма да ме изнасилите няколко пъти с този големия, който, виждам, Ви се люшка из потурите?
- Но, моля Ви се, госпожо! Как можа да Ви хрумне подобно нещо? Аз не бих сторил това на никоя жена! Дори и да бих искал, как бих могъл да го сторя с толкова багаж?
- Това е лесно, ще сложите петела на земята и ще го захлупите с кофата, отгоре и ще сложите боята, а кокошките аз ще ги държа...
Срещат се две "любими" съседки пред блока и се започват:
- Ооо, госпожа Венче, да не се е случило нещо в квартала, а вие да сте го изтървали, та излязохте от къщи?
Другата:
- А, няма такова нещо, съседке... Ама чух, че моя син тръгнал по к*рви, та рекох да не е у вас!
