Вицове за съседи
В тази категория има 3597 вица, разпределени в 240 под-страници.
Съседите ми отгоре, наводниха съседите ми от долу... имам чувството, че ме игнорират!
Мъж и жена пътуват в асансьора със съседката си. Асансьорът спира, съседката ядосана удря шамар на мъжа.
- Мръсник, не те ли е срам и жена ти е тук!
Обръща се и слиза от асансьора.
Мъжът целия почервенял започва да пелтечи.
- Скъпа, повярвай ми, нищо не съм направил.
- Спокойно, знам, аз я хванах за задника!
- Здравейте, аз съм ваш съсед... Случайно да имате дрелка?
- Мдааа...
- Намерих ли те гадинооооо...
Тихо кафене, дъждовна съботна заран и Иванчо, който умее да се наслаждава на живота. А на съседната маса недодялан дебелак се провиква на сервитьорката:
- Наливна бирааа...
- Малка ли? - пита сервитьорката.
Дебелият се тупа гордо по шкембето и сърдито се провиква:
- Аз малък ли ти се виждам?
Точно тук Иванчо спокойно дава своята поръчка:
- За мен кафе.
Сервитьорката се усмихва и му намига:
- О, знам, дъъълго кафе.
Срещат се двама:
- Как е, как я караш?
- Чуднооо... Купих си слон... Аз се чудя как сме живели без слон досега... Бере ябълки от високите клони, почиства улуците на покрива, полива градината, грижи се за кладенеца, играе с децата, жена ми е страшно доволна, а каква атракция е за децата на улицата... А бе, какво да ти разправям... Думи нямам...
- Виж кво, веее... Ти що не ми го продадеш?
- Е, глупости ся... Че той е като член на семейството.
- Три пъти повече ще ти платя.
- Ми добре пък.
Срещат се след месец:
- Как е слона, как е?
- Ти луд ли си, веее?! Ти тоя слон ни такова мамата, ве... Всичко засято в градината извади, изкърти улуците, изсра се в кладенеца, децата ги е страх и постоянно плачат, жена ми се затвори в спалнята и не излиза, всички съседи от улицата ще ме съдят...
- Еееееее... Ама ти както си така негативно настроен никога няма да го продадеш...
Пешо звъни на съседката:
– Ленче, случайно да ти се намира крив макарон?
– Защо?
– Ами жена ми каза "С*кс ще видиш само през крив макарон...
– Ааа, влизай, влизай, все ще се намери нещо...
Един човек умрял. Като се качил на небето, гледа – свети Петър размотава една макара.
– Какво е това? – попитал човека.
– Макарата е животът на човек. Като свърши конецът, умира! – рекъл св. Петър.
– Може ли да ми дадеш да навия макарата на жена ми? – попитал човека.
Петър помислил… Знаел, че човекът е добър и му дал макарата. Онзи я навил и направил жена си с 20 години по-млада.
– А може ли и на съседа макарата? – пак питал човека.
Св. Петър се замислил.
- Брей, този човек пък толкова добър… и му дал и макарата на съседа.
А нашият човек след малко пита:
– Петре, последно – може ли и на шефа макарата.
- Брейййй, зачудил се Петър, чак пък толкова добър човек не бил виждал, и му дал макарата.
Нашият взел да намотава, ама здраво!
– Ей, спри се, ти го направи на бебе!
– Море, я на майка му у п*тката ша го вкарам!
Съпругата:
– Мили, отивам до съседа за хапче, че страшно ме боли глава.
– Но мила, нали имаме аналгин в аптечката…
– Да, но искам беналгин.
– И беналгин имаме…
– А капки за нос?
– Имаме…
– А капки за уши?
– Имаме…
– А Троксевазитоксидонтромецининорекс?
– Върви, скъпа, … ти за един гол к*р ще си счупиш езика…
След успешна сделка бизнесмен се връща в къщи и отмята:
- Дълг към банката - погасен, дълг към лихварите - погасен...
В този миг влиза жена му.
- Прощавай миличък, но ти изневерих със съседа.
- Съпружески дълг - погасен!
Една жена забелязала мъжа си да се заглежда по з*дника на тяхната съседка. Отначало силно изревнувала, но после решила да направи друго. Отишла при съседката и попитала:
- Как така предизвикваш такъв силен интерес към... з*дника си?
- Тайната е да се научиш да го въртиш по специален начин.
- И какъв е този специален начин?
- Знаеш ли, в "Обеля", ето на този адрес, в тази мансарда живее един стар учител по математика, той ще те научи.
- Но ако не поиска да го направи?
- Ще поиска, просто му кажи паролата, а тя е "идвам за един урок".
Вдига се нашата и отива в "Обеля", чука по вратата на мансардата, тя се отваря и пред нея изниква дементен старец с четина вместо брада, огромен нос и очила осми диоптър.
- "Идвам за един урок!" - плахо изрича жената.
Старият и маха с ръка да влезе, тя се озовава в малка стая с още по-малък килер. Той влиза в килера, рови в него и накрая излиза с една прашна черна дъска и кутия нови бели тебешири. Поставя дъската пред жената, вади един тебешир от кутията и тъкмо жената си мисли "оная пачавра съседката ми се е подиграла, този дъртак ще ме кара да решавам уравнения", старецът казва:
- Съблечи се!
- Но на мен ми е добре така с палтото.
- Гола!
- Гола ли?
Ония кима. Жената се съблича, но и си отдъхва "едва ли ще решавам задачи".
- Обърни се с гръб към дъската! - казва стареца.
- С гръб ли?
- Хайде бе, момиче, нали искаш урок, обръщай се.
Обърнала се.
- А сега се наведи. Повече... повече... така е добре.
Тогава математикът набутал тебешира в з*дника на нашата героиня, чукнал с пръст по дъската и властно наредил:
- Сега напиши... осемдесет и осем.
Две разговарят:
- Снощи ми звъни съседа, печката му се развалила, не можел да си наготви. Помоли, ако може да го нахраня.
- И ти?
- Какво аз? Имах пилешки пържоли, направих салата, сложих да се пекат картофки с коричката...
- А той поне благодари ли ти?
- Как да ти кажа... Аз такова голямо "Благодаря" през живота си не съм виждала...
- Здравейте съседе. Дълго наблюдавах вашите деца и искам да ви предложа нещо. Аз съм режисьор в телевизията и искам да снимам децата ви в рекламен клип. Готов съм да платя добър хонорар.
- А рекламата за какво ще е?
- За контрацептиви...
Коравосърдечни жени! Студенокръвни! Смених си скоростната кутия на колата... Похвалих се на жената - мълчи! Похвалих се на дъщерята - и тя мълчи! Звъннах на една съседка - мълчи! А аз се радвам, ако си купят нещо, ако се гримират, тунинговат, аз съм емпатичен, всяка женска радост мен ме радва, всяка женска мъка ме разчувства! А моята скоростна кутия... какво? Мълчат! И как да срещнат истинска любов? Как да докоснат душата на мъжа? Как да полетят из нашата Вселена, мъжка, необятна, съвършена, как? И да не съм чул, че нямало свестни мъже! Бъкано е, мили дами, но не ги разбирате! Инак, 2 тела в 1, лесно се събират, туй барем го разбирате! Ама душата е важна, мили дами, душата, мъжката душа! И когато го прозрете, тогаз ще има радост и за вас!
Дзъъъннн...
- Добър дееен, добър деннн... аз съм новата съседка от горния етаж. Приятно ми е - Ленчето. Случайно да ти се намира сол, ммм?
- Ооо, добър денннн... приятно ми е, Спиро. Влизай, събличай се. Ще я потърсим заедно.
Във банята съм, излегнал съм се във ваната, свиря на хармоника мелодията от Титаник (само нея мога засега), чудно ми се получава… Събота... релакс... хармония... Всичко ми се развали от грубо блъскане по стената от съседния апартамент, съпроводено от истеричен женски крясък:
- Няма ли да потънеш най-накрая, гад проклета?!
