Военни вицове
Вицове за войници, старшини, казармени бисери, и всякакви войнишки шеги и вицове, свързани с армията и войната.
В тази категория има 2294 вица, разпределени в 153 под-страници.
Шотландия, воюват два замъка...
От единия стрелят с оръдие и на другия му пада кулата...
После стрелят от втория и на първия половината крепостна стена е на земята.
И така сражението продължава вече две седмици.
По едно време, обаче, настанало затишие.
От първия замък се провикнали:
- Ей, защо спряхте да стреляте?
- Е, как защо?! Ами, то гюлето е при вас, бе!
Хусарският полк се провинил и го изпратили на заточение в Сибир. Минава година и на рождения ден на императора обявили амнистия. Завръщат се хусарите в Петербург, а там празник и съответно бал. На бала Наташа Ростова танцува с поручик Ржевски. Наташа го пита:
- Поручик, вие хусарите сте такива мъжкари, та се чудя как сте изкарали цяла година в Сибир без жени?
- Имахме кози - отговаря той.
- Аууу, поручик, вие сте простак! Ще се оплача на полковника!
Тича тя при полковника и се жалва:
- Господин полковник, Ржевски е голям простак!
А той:
- О, мадмоазел, абсолютен простак е! Играя си аз с една коза на поляната, а пък той изведнъж взе да вие в храстите като вълк и на мен в ръцете ми само едни рога останаха!
Донаборна комисия.
Въпрос към донаборника.
Каква музика обичате?
- Метал.
- Ясно, пиши арматурист.
Следващия.
Любима песен?
- Тухла в стената.
- Ясно, пиши зидаромазач.
Следващият.
Любима песен?
- Дим над водата.
- Ясно, пиши го водопроводчик.
Следващият.
Една любима група?
- АС - ДС.
- Пиши, кабелджия.
- Тате, защо, жените не са ходили в казарма?
- Ти представяш ли си майката ти с калашник?
Старшината към войник:
- Ти вярваш ли в задгробния живот?
- Не.
- Сега ще повярваш. Дошъл ти е на свиждане дядо ти, дото му ходи на погребение, преди 2 седмици.
Един младеж влязал в казармата и пише на приятелката си:
- Ако ще и на х*й да ме въртят, колко са две години, ще минат и пак ще сме си заедно!
Отговор:
- Да знаеш, мене ако ще и на два да ме въртят, пак ще те чакам!
Стои войник на пост. Към него се приближава офицер и пита:
- Звание, фамилия?
- Редник Петров.
- Колко човека сте в ротата?
- 75.
- А в батальона?
- 250.
- А бе ти какво разпространяваш секретна информация? Това е военна тайна! Ами ако съм шпионин?
Разнася се изстрел... Войникът си мърмори:
- Ух дейба и гадината...
Чапай на разбор към Анка картечарката:
- И Анка, стига си се ш*бала с офицерите на Белите!!!
- Ех Чапай, ех Командире мой, Вие пък какво разбирате от модерна Биологична война, вместо да ме наградите, вие само критикувате!!!
Влак, а в купето пътуват девойка с младата си майка, и войник със старшина. Влакът влиза в тунел. Силна плесница огласява купето.
Майката си мисли и се усмихва на ум: "Прекрасно съм възпитала дъщерята:)."
Дъщерята си мисли: "Ама и майка ми не си поплюва много."
Старшинката си мисли: "Несправедлив свят! Войника пипа, а мен ме бият."
Войника, си мисли: "Само да дойде другия тунел и какъв шамар ще му забия пак..."
Иванчо пораснал. Дошло време да влиза в казарма, но, както на всеки, така и на него въобще не му се ходело. Решил да хитрува пред комисията, като се престори, че недовижда. Отишъл при доктора, съблякъл се гол, както си му е реда и казъл:
- Докторе, не мисля, че съм годен за военна служба. Не съм добре с очите, нищичко не виждам.
Почесъл се по главата докторът, протегнал ръка към него и попитал:
- Колко пръста виждаш?
Иванчо започнал да се взира, ту да жми, ту да ококорва очи...
- Нищичко не виждам, докторе.
Докторът взел едно фенерче и започнал да светка в очите на Иванчо.
- Виждаш ли нещо, усещаш ли нещо?
Той продължавал твърдо да отрича:
- Не, нищо не виждам.
Излязъл за малко докторът. В коридора срещнал медицинската сестра. Казъл и да се съблече и я изпратил при пациента. Сестрата изпълнила всичко. След малко и доктора се върнал при Иванчо:
- Иванеее... сега виждаш ли нещо?
Иванчо стискал зъби и продължавал:
- Не, нищичко не виждам.
- Не виждаш, не виждаш - усмихнал се доктора - ама оная ти работа сочи право към казармата
Един армейски старшина излязъл с красиво момиче на среща. Седнали на една пейка и той я попитал:
- Мими, може ли да те целуна?
Мацката почнала да кокетничи:
- Хи-хи-хи! Такова нещо трябва първо да се заслужи! Ще ти задам една гатанка! И ако познаеш верния отговор - наградата е целувка от мен! Слушай сега... Що е то - червено, с бодли и ухае приятно!
Военният отговорил:
- Автомат Калашников!
Хубавицата поклатила глава:
- Неее... Това е роза! Е, добре - втори шанс! Що е то - беличко с жълтичко в средата. И като му късаш листенцата - казваш:
"Обича ме, не ме обича?"
Старшината отговорил:
- Автомат Калашников!
Момичето въздъхнало:
- Неее... това е маргаритка! Хайде, сега последна възможност! Що е то? Зелено, квака и живее в блато!
Униформеният мислил, мислил, пък - накрая признал:
- Не знам!
Сладураната обяснила:
- Ех, глупчо! Това е жаба!
Старшината се плеснал по челото:
- Вярно, бе! Тъкмо се чудех... Какво пък ще прави автомат Калашников в блатото?...
Едно време есенната депресия се лекуваше с повиквателна за казармата.
Някакъв донаборник отишъл на военна комисия.
Един майор му казал:
- Съблечете се!
Онзи се съблякъл.
- Обърнете се с гръб към мен!
Младежът изпълнил нареждането
- Наведете се!
Пичът се навел.
- Разтворете задните бузи!
Нашият герой направил и това.
Майорът огледал внимателно и отсъдил:
- Годен за военна служба!
Донаборникът се учудил:
- Е, толкова ли не можахте да ми го кажете в лицето?!
Влиза притеснен човек при психиатър и разказва:
- Положението е нетърпимо. Ще ме уволнят. Не се наспивам - тъкмо затворя очи и идва Клаудия Шифър. "Ще ме чукаш" казва. "Няма не мога, няма недей!". Оправям я, заминава си и ето я Наоми Кембъл. "С Клаудия Шифър можеш, а с мене не можеш. Така ли?" Оправям я и нея и ето я Линда Еванджелиста. "Да не чувам НЕ" - ми вика и се съблича...
- Спокойно! Към колко часа идва Линда Еванджелиста? Един и половина?- казва докторът, - Това е много известен случай. Писал съм учебник. Значи, когато дойде Линда Еванджелиста и казвате - "Ето телефона на доктор Иванов. Той ще ви оправи".
- Вие ме спасихте! - казва пациентът и си отива.
Влиза следващият и започва:
- Ужас! Не мога да се наспя. Тъкмо затварям очи и се озовавам на гарата в Русе. До мен полицай и войник с куче. Насочват оръжие и казват: "Виждаш ли ги тия десет вагона почвай да ги буташ към София!" И аз ги бутам, бутам и тъкмо стигам Централна гара и будилникът звъни.
- Спокойно! - казва докторът - Всичко е под контрол. Къде е най-големият зор?
- Е, ми, някъде към Горна Оряховица.
- Отлично! Казвате на униформените лица: "Сега ще дойде доктор Иванов и той поема пет вагона, аз - другите пет!"
- Докторе, вие сте гений!
- Работим, работим - казва скромно докторът, - между другото, към колко часа стигате Горна Оряховица?
- Към един и половина...
- Е, тогава не мога. Чакам Линда Еванджелиста...
Американска военна база в пустинята. Полковник от Вашингтон извършва ревизия на имуществото. Намира в гаража вързана камила.
- Сержант, каква е таз камила?
- Ами, полковник - като ни се прииска с*кс...
- Веднага да я махате! Как не Ви е срам! И това ми било американски офицери! На съд ще ви дам...!
Минал месец, а ревизията продъпжава. Полковника вече не издържал и попитал сержанта:
- Абе сержант, какво стана с оназ камила?
- Вързал съм я зад гаража.
- И ще ми кажеш ли как го правите?
- Ами, целуваш я по муцуната, тя кляка и е готова!
Отишъл полковникът и целунал с отвращение камилата, а тя с готовност клекнала. Минал той отзад, но тя станала. Наложило се пак да я целува и целува, но щом минел зад нея - тя ставала. Отишъл при сержанта:
- Аз ли нещо бъркам, ама не се получава!
- Какво толкова сложно има? Целуваш я, тя кляка, качваш се и на три мили от тук - има бар с мадами.