Вицове за съседи
В тази категория има 3597 вица, разпределени в 240 под-страници.
Шофьор пътува на дълъг курс. Край шосето циганка-гледачка маха за автостоп. Човека си мисли:
- Да я кача - ще иска да ми гледа, ще ми надуе главата. Да не я кача - може да ме прокълне... Я по-добре да я взема, пък нека си говори.
Спрял. Качила се циганката.
- Ех, добър човек си ти! Златно сърце носиш, диамантено... Дай да ти гледам!
- Не! Каквото е било - вече го знам. Какво ще бъде - ще разбера!
- Тогава три истини да ти кажа, искаш ли?
- Това може...
- Първата истина - Луната свети, но не грее. Истина ли е?
- Истина е.
- Втората истина - Козела с брадата си не бреца. Истина ли е?
- Истина е.
- Третата истина - Жена ти Марийка при съседа Пешо ходи!
- Ааа, това вече не е истина! Не може да бъде! Не го вярвам!
- Ако искаш вярваш, ако не искаш - не вярваш...
Извършил си курса човекът, прибира се в къщи, жена му Марийка веднага нарежда масата, бутилка поднася - весела, усмихната... Хапнали, пийнали, взел да разказва мъжа как му е минал деня, какво му е дрънкала гледачката. Казал първата истина - Марийка веднага:
- Ах, истината ти е казала!
Казал втората.
- И това е самата истина!
- А третата истина Миме, няма да ти я кажа!
Заработило женското любопитство, замрънкала, заврънкала - кажи, та кажи!
- Ми, на съседа Пешо му е ей такъв - мъъъничък.
- Еее, това съвсем не е истина!
Село. Някакъв чука на прозорчето на свой съсед:
– Кольо?
– Кажи?
– Ракията вече е лед.
– Е, и?
– И салати имам три вида... Пастърмичка на тънко...
– И?
– Ами да излезеш, подредил съм всичко под навеса, хайде идвай, събрали сме се Друми, Кънчо...
– Ама не мога сега!
– Е що, бе?
– Ами в момента е*а...
При психолога:
- Вашата с*ксуална ориентация?
- Традиционна.
- Строго традиционна?
- Абсолютно!
- Вашата най-съкровена с*ксуална фантазия?
- Да пръсна задника на съседа.
- Така, такааа...
- Със собствената му бургия!
Съседските деца викат по цял ден. Сигурно искат... да ги пусна от мазето...
Съдията:
- Госпожо, твърдите, че сте замерили съседката с домати?!
- Да, г-н Съдия...
- Но как, тогава, сте и пукнали главата?!
- Ми, доматите бяха в буркан...
Един мъж влиза в магазин за обувки и любезният продавач се приближава до него:
— Мога ли да ви помогна, господине?
— Искам чифт черни обувки като онези на витрината.
— Разбира се, господине. Да видим, сигурно търсите номер… четирийсе и първи. Нали?
— Не. Искам трийсе и девети, моля.
— Извинете, господине. От двайсе години работя като продавач и съм сигурен, че вашият номер трябва да е четирийсе и първи. Може би четирийсети, но не и трийсе и девети.
— Искам трийсе и девети, моля.
— Извинете, ще позволите ли да ви измеря ходилото?
— Мерете каквото искате, но на мен ми трябва чифт обувки номер трийсе и девет.
Продавачът изважда от чекмеджето онзи странен инструмент, с който продавачите на обувки мерят стъпалото, и възкликва доволно:
— Виждате ли? Нали ви казах - носите четирийсе и първи номер.
— Я ми кажете кой ще плати обувките — вие или аз?
— Вие.
— Добре. Тогава ще ми дадете ли трийсе и девети номер?
Изненадан, но и примирен, продавачът отива да донесе чифт обувки номер трийсе и девет. Пътьом разбира каква е работата - обувките сигурно не са за този мъж, а за подарък.
— Ето ги, господине, номер трийсе и девети, черни.
— Ще ми дадете ли обувалка?
— Ще ги обуете ли?
— Да, разбира се.
— За вас ли са?
— Да! Ще ми донесете ли обувалка?
Този крак не може да влезе в тази обувка без обувалка. След дълги напъни и всевъзможни опити клиентът успява да напъха цялото си стъпало в обувката.
Прави няколко крачки по килима, но все по-трудно, охкайки и пъшкайки.
— Добре. Ще ги взема.
Като си представя как тези обувки трийсе и девети номер убиват пръстите на клиента, самият продавач усеща болки в краката.
— Да ви ги увия ли?
— Не, благодаря. Ще остана с тях.
Клиентът излиза от магазина и изминава криво-ляво трите преки до офиса си. Той работи като касиер в банка. В четири следобед, след като престоява повече от шест часа прав с тези обувки, лицето му се разкривява, очите му се зачервяват и той вече рони сълзи.
Колегата му от съседната каса, който го наблюдава цял следобед, се тревожи за него.
— Какво става с теб? Зле ли ти е?
— Не. От обувките е.
— Какво им е на обувките?
— Стягат ме.
— Какво е станало? Намокри ли ги?
— Не. По-малки са с два номера.
— Чии са?
— Мои.
— Не разбирам. Не те ли болят краката?
— Страшно ми убиват.
— Ами тогава?
— Ще ти обясня! — казва той и преглъща.
— Малко са удоволствията в живота ми. Всъщност в последно време почти нямам приятни моменти.
— И какво?
— Обувките страшно ми убиват. Боли ужасно, така е… Но представяш ли си какво удоволствие ще изпитам след няколко часа, като се прибера у дома и ги събуя? Какво удоволствие, човече! Какво удоволствие!
Един канибал отива при вожда на селото и казва:
- Вожде, от съседното село ни обявиха война.
Вожда:
- Ееее, аман от тия банкети!
Говорят си двама съседи на балкона, единия на втория, другия на третия етаж. Този от третия етаж кихнал и онзи му казал:
- Наздраве!
Показал се съседа от първия етаж и казал:
- И пиете без мене, а гадове?!
Говорят си 2 съседи:
- Какво ще правиш утре?
- Ще карам тъщата до летището, ами ти?
- И аз имам сходна програма. Със сина ще пускаме новото хвърчилото дракон да лети.
Иванчо отива на гости при баба си. Баба му го пита:
- Какво е станало? Пак ли се скараха майка ти и баща ти?
- Да. – казал Иванчо.
– Мама беше на почивка и е донесла със себе си някакъв трипер. Подарила го е на тате, на комшията Спас и на чичо Пешо от съседния вход. Сега всички се карат и разправят по стълбите във блока. Само едно не мога да разбера, тоя трипер дето го е донесла, малко ли е бил или не го е разделила по равно.
Когато жена ми си тръгна, ми беше малко тъжно и самотно в началото. След това си взех куче, купих си мотора, за който винаги съм мечтал и накрая опънах съседката, на която отдавна и се каних. Животът ми просто се нареди, но сега започвам да си мисля, че когато жена ми ще се върне ще съм много прее*ан.
Полицай се прибира в къщи след работа. Започва да си съблича униформата и пистолета му пада на земята. Произвежда се изстрел и куршумът излита през отворения прозорец към къщата на съседа. Разтревожен полицаят праща сина си до къщата на съседа, за да види какво е станало.
След малко синът се връща и казва:
- Тате ,куршумът е улучил съседа Гошо, точно в оная му работа, но той ще се оправи. При мама, обаче работата е зле. Двете и бузи са пробити.
Футболен вратар си вървял по улицата, когато чул писъци от съседната сграда. Вдигнал поглед и видял, че от прозореца на четвъртия етаж излиза пушек и оттам се надвесва жена с бебе в ръце.
- Помощ! Помощ! - викала тя.
- Някой ще хване ли детето ми?
Събрала се тълпа зяпачи, но никой не бил сигурен, че ще хване бебе, пуснато от толкова високо. Вратарят излязъл напред.
- Аз съм професионален вратар! - извикал на жената той.
- Известен съм със сигурните си ръце. Пуснете бебето и ще го хвана, все едно улавям топка.
Жената се съгласила.
- Добре, когато пусна бебето, хванете го така, все едно, че улавяте топка.
Тя преброила до три и пуснала бебето. Всички затаили дъх, когато вратарят се приготвил да го хване. Естествено, успял. Разнесла се облекчена въздишка, последвана от диви овации. Вратарят въодушевен от тази реакция на околните, гордо го тупнал два пъти от земята и го изритал на петдесет метра по улицата...
- Мила толкова много те обичам...
- Знам скъпи, затова се ядосвам, че съседите те наричат рогоносец...
Криза е, новите съседи нямат пари за ударна бормашина и млатят плочките в банята с чук!
