Вицове за пътуване
В тази категория има 1598 вица, разпределени в 107 под-страници.
На апела да не се пътува, се отзоваха само снегорините...
15
Пикае ми се и ми се пикае още от слизането към центъра, което беше в три часа, а сега минава шест. Междувременно се изви виелица и от студа, който набрах напъна стана жесток.
Чакам асансьора. Както е по инструкция съм натиснал около хиляда пъти копчето, а тая мърда се движи като още непроходил охлюв и за келешлъка някоя гад го е качила чак на 14-ия етаж.
13, 12, аха 11 и закове на място. 10, 9 - я да спра да се насладя на гледката! 8, 7...пауза - ше си набера китка здравец от тука и ше си почина минутка.
Две високосни години сякаш минаха докато пак тръгне, мамка мо!
6,5...пак пауза (умирам!)...4, 3, 2, 2, 2, 2......(не, сега умирам!!!)
Вече съм го хванал и го стискам като в менгеме, но то е все едно да гепиш разярен мечок за муцуната, да я стиснеш и да се надяваш, че ше издържиш повече, пък на мечо междувременно ше му омръзне да ръмжи и ш'са откаже да та яде. Всеки момент ше се изпусна и Бога ми - ше го направя, ако ще и със свинска опашка да го стегна! Все отнякъде ше избие, се пак туй е тръбопровод на над трийсе години.
...2, 2, 2, 1, 0!
Вратите се отварят, но го правят толкова бавно, че добавям още половин сантиметър уретерно разкритие.
Скачам вътре и аха да кажа - "Дииииий към десетия, брат ми, и ако вземеш разстоянието за три секунди ти прехвърлям нивите от дядо ми!", когато някой вика отчаяно - "Задръжте, моляяяяя".
"Коееее!?", ще ми се да изкрещя още по-отчаяно, щото не може и двете - или асансьора или мехура!
Знам, че рискувам да стопля единият от двата си крака преди другия, но задържам вратата - са еба у джентълмена!
Запъхтяно маце и дваж по-запъхтяната й приятелка се усмихват благодарно, без да допускат, че за такъв жест като моя трябва питка да ми омесят и като остарея да ми сменят подлогата всяка сутрин и вечер. Вмъкват се при мен и хал хабер си нямат за опасността да им наквася обущенцата съвсем скоро. Чаровни момичета, но на мен вече така ми се пикае и ми се мре едновременно, че дори и голи да бяха, най-много да им направя бърз комплимент за циците от любезност. А имаха цици мацките, но това го осъзнах в ретроспекция по-късно. Натискат си копчето за 12-ия, аз моето за 10-ия и тръгваме да се возим. След като асансьора тъкмо тръгнал решава да спре на първия, после на втория и след това на третия етаж, без никой да го е молил изрично за това, ами ей така, може би щото в предишен живот е бил пътническия влак Варна-Карнобат през Комунари, аз разбирам, че от това пътуване или ще стана герой устискал победата си буквално или обикновен посрамен пикльо, който ще се опита да изглежда също толкова изненадан от жълтата локвичка събрала се в краката му. Виж, как ще обясня жълто-моравия оттенък на течността с повишено съдържание на билирубин вече ще бъде висш пилотаж, който не съм сигурен, че ще ми се отдаде.
Решавам, че ако започна да обикалям около себе си, както обикновено се прави преди напикаване, ще успея да отложа неизбежното с малко и започвам танца на шамана. Мацетата започват да се приближават едно към друго леко притеснени, но аз изпадам в така необходимия ми транс и сякаш плувайки в плътна мъгла се чувам да ги информирам, че няма страшно и в момента изпълнявам молитва за спиране на пословичния варненски вятър и утре ще видят колко спокоен ще бъде климата в града заради тези ми усилия. Точно в този момент обаче ми звъни телефона и ме изважда от опиянението, в което се рея. Баща ми. Не, не - баща ми!!!!!
Ако не му вдигна на секундата, той тутакси ще реши, че се намирам в шестнайсет метрова пряспа и примирено очаквам бялата смърт, ако пък му вдигна и спра заниманието си, което ми позволява да задържа телесните си течности далеч от хорски очи, ще убия и малкото си останало достойнство, още повече, че гарантирано опикан ще се и разрева, а тогава обезателно и ще се наакам. Абе, в този блок съм им взел страха и твърдо решавам да продължа с танците (пък и така затвърждавам всеобщото мнение, че съм луд за връзване). Баща ми сигурно паралелно вече набира 112 от телефона на майка ми и се кани да изпраща колите на всички спешни помощи във всички възможни посоки на Варна. Жиесема дъни руска революционна песен на "Любе", аз се опитвам да следвам ритъма въртейки се около оста си, за да има поне някаква минимална логика в действията ми, мацетата се канят да изпаднат в истерия, изобщо - ако някой следи записите от камерата в асансьора, дано да има пуканки на корем.
След около половин година, или поне на мен ми се струва толкова, шибания асансьор пристига на моята спирка (баща ми е спрял да звъни и навярно вече говори с колцентровете на планинската спасителна служба, интерпол, европол и съюза на командосите ветерани), аз изхвърчам от него и летейки към моята врата, уведомявам момичетата, че вятърът ще утихне до сутринта, а Емо Чолаков е само един шарлатанин и да вярват на мен, само на мееееееен...
Отключвам с треперещи ръце, а всъщност си мисля, че го правя, защото ключа от колата едва ли ще пасне на ключалката на входната врата. Събирайки всичките си свръхестествени сили, премятам и дрънча ключове търсейки правилния и се самоуспокоявам в същото време, щото пред собствената си врата мога да изчистя със стирка и почти никой няма разбере какво се е случило, а ако успея да вляза, преди да ме напуснат съпротивителните сили - ми, апартамента си е мой и където аз искам, там ми е тоалетната! Кой тука е шефа в крайна сметка, м!?
Следващите секунди или часове или дни ми се губят. Свестявам се с полусвалени дънки и полуразкрачен над тоалетната чиния, като дори съм успял да го изтръскам. Някои неща не можеш да ги пропуснеш и в амок да си - природа.
Опипвам за поражения по крачолите - всичко е наред. Пострадала е само дъската на тоалетната чиния, но тя е свикнала.
В приповдигнато и новопридобито самочувствие се събувам, разсъбличам и набирам баща ми, за да отменя създалото се бедствено положение у нас.
Убеден съм, че не бях натиснал бутона "набери" и той вече вдигнал питаше ледено и с прдварително недоверие - "КЪДЕ СИ?!?!"
Интонацията му ясно показваше, че след като сам звъня, то вече не вярва, че мра някъде, но сто процента върша някаква невъобразима глупост, за да не му отговоря преди малко - като да съм излязъл по шорти и фанелка с къс ръкав на вълнолома да вадя миди например.
"Тъкмо се прибирам, преобличам се и не успях да си изровя телефона..." - не успявам да довърша, защото следващите сто въпроса обединени в един вече ме помитаха.
"ИМАШ ЛИ КАКВО ДА ЯДЕШ, ТОПЛО ЛИ Е, ВСИЧКО НАРЕД ЛИ Е, ТУК Е МАМАТА СИ ЕБАЛО ОТ СНЯГ И СТУД, ТАМ КАК Е???"
Отговарям - "Тъй вярно, сър! Всичко е наред, сър! Само ще сляза до магазина, че нямам хляб, сър!"
"МА НАЛИ ТЪКМО ВЛИЗАШ!? ЩО НЕ МИНА ПРЕДИ ДА СЕ КАЧИШ?"
"Виноват, сър! Тъп съм - забравих, сър!" - връщам незабавен отговор.
"СЛОЖИШАПКАШАЛЧОРАПОГАЩНИКЯКЕЮРГАНОЩЕЕДНОЯКЕВТОРАИТРЕТАШАПКАШЕСТЧИФТАРЪКАВИЦИИДАНЕСИПОСМЯЛДАМРЪДНЕШПОДАЛЕЧЕОТДВАЙСЕТМЕТРАОТБЛОКА! НЕ, ПЕТНАЙСЕТ МЕТРА ТИ ОТПУСКАМ! НИЕ ТУК СЕ ПРИТЕСНЯВАМЕ ЗА ТЕБ, ОБЯВЕН Е ЖЪЛТ КОД, ЧЕРВЕН КОД, ВСИЧКИ КОДОВЕ! ЧУВАШ ЛИ???"
"Да, сър! Тъй вярно, сър! Сутринта ще доложа за състоянието си, сър!" - рапортувах аз, но той вече беше затворил - хем успокоен, че се е свързал, хем нервен, че не е успял от първия път.
Така и не усетих, кога отново ми се е припикало от преживения втори ужас, а първите капки вече се процеждаха и се стичаха тихичко по дясното ми бедро...
3
На призива, да не се пътува в лошото време, се отзоваха само снегорините!
18
Две комшийки си говорят:
- Не мога да си намеря партньор в живота ма, Марче!
- Как не можеш! То е като пътуването с градския транспорт - чакаш, чакаш твоя номер, пък накрая се качваш на който дойде!
- Как тъй, ма! Ами после к'во ша правя?
- Прекачваш се! Кво толкоз...
7
Зимата закъсня с два месеца. Сигурно е пътувала с БДЖ...
8
Инструктаж.
В пътуващ самолет старшата стюардеса към двете нови стюардеси:
- Момичета какво става тук? Нали сме се разбрали... боба само го миришем.
5
В едно купе на влака пътуват семейство мъж и жена и един лекар. През целия път жената постоянно мърмори на мъжа и не го оставя на спокойствие. След 2 часа жената излиза до тоалетна и лекарят съчувствено казва на съпруга.
- Г-не, как издържате? Доведете я в нашата болница и срещу 300 долара ще ѝ направим мозъчна операция и ще стане мила като агънце.
- Няма нужда, там, където я водя, ми обещаха да я застрелят за 100 долара.
15
Ако сте имали контакт с много хора, ако сте пътували с градския транспорт или не дай боже сте посетили болнично заведение, веднага щом се приберете у дома- задължителна дезинфекция на дихателните пътища и чревния тракт с джибромицин!
7
Пътуват във влака Поручик Ржевски и генерала. Генералът, мръщейки се от разнасящата се смрад пита:
- Поручик, вие сменяте ли си чорапите?
- Сменям ги... - отвърнал поручика.
- За водка.
7
Прибирам се от няколкодневно пътуване.
Поглеждам последните няколко търсения на мъжа ми в Google:
"Как се пържат яйца?"
"Как се варят макарони?"
"Колко може да се живее без храна?"
16
Пътуват българин и немец във влака. Българинът пита:
- Deutsch (Дойч)?
- Ja, ja (Я, я)...
- Мамицата ви таковаха руснаците, а?
- Was, was (Вас, вас)?
- Е, нас... Нас, после!
18
Пътувал бай Ганьо с влак. В купето имало негър. Гледал го бай Ганьо, цъкал с език, чудил се и по някое време пита:
- От дека си бе, зверо?
- От Гана.
- А бе, аз не те питам коя е майка ти, питам те откъде си?!
72
В купето на луксозен влак пътуват англичанин, французин и наш Бай Ганьо. По едно време англичанинът, загледан през прозореца, казва:
– Моята Джоузефин е толкова изящна и грациозна, че ми напомня на английска хрътка.
След половин час се обажда французинът и нежно казва:
– Моята Жаклин е толкова пухкава, нежна и мила, че ми прилича на френска булонка.
Ганьо седял, въртял се и накрая, излизайки от купето, за да запали цигара, се обърнал към двамата господа и заявил:
– А бе и моята Мара е една к*чка, ама баш каква порода е, не зная!
25
Самолетна компания предложила на постоянните си клиенти безплатен билет, за да могат съпругите им да пътуват един път с тях в командировка. След 3 месеца компанията прави анкета сред жените, за да разбере впечатленията от полета.
Отговорите на анкетата били следните:
- 15% - полетът много им харесал.
- 5% - полетът бил добър, но, били чули, че конкурентна компания предоставяла безплатни билети и за децата.
- 80% - какъв полет?
13
Съпругът отива на продължителна командировка и се сбогува с жена си:
- Не мога да те оставя за дълго без с*кс, затова ти купих робот пенетратор.
- Как можа да си помислиш! Никога не бих ти изневерила! Дори и с робот!
Съпругът:
- Ами... Както решиш.... Ако си промениш мнението, просто му извикай "Любо, при мен!" И той ще го направи...
Съпругът тръгва. Минават две седмици, а на жената пред очите все е Любо.
Тя си мисли:
- Жалко за парите похарчени за Любо... Може би да опитам?... Защо такъв подарък да стои излишен, неизползван?
И решава:
- Любо, ела при мен!!!
Любо се включва. И започва осем часа луд, непрекъснат с*кс. Тя губи сила, но има проблем... Жената не знае как да го изключи. Останала без дъх пропълзява до прозореца и вижда в двора домоуправителя Мишо, който мете.
- Мишо, искаш ли да изкараш една бутилка! Викни "Любо, при мен".
Мишо не мисли дълго.
- Любо, при мен!!!
Минава месец и половина, съпругът се връща от бизнес пътуването, и какво да види - в двора купчини боклук, сградата занемарена, стъклата строшени, никакви хора не се забелязват... От зад ъгъла се появява Мишо с пушка в ръка вместо метла, необръснат, със зачервени очи, на задника му скъсани панталони.
Съпругът:
- Какво се случило? Къде са ВСИЧКИ?
Мишо:
- Тихо, МАМКА МУ! Не знам къде са ВСИЧКИ!!! Но... Любо е наоколо!!!
16