Вицове за пътуване
В тази категория има 1601 вица, разпределени в 107 под-страници.
На международен панаир руски специалист обяснява предимствата на волгата:
– Вижте каква красива и луксозна кола!
– А колко гори?
Руснакът го поглежда и продължава:
– Изключително меко вози! Можете да пътувате 1000км и нищо да не усетите!
– А колко гори?
Руснакът си знае своето:
– Елегантен външен вид…
– А колко гори?
– А вие защо биете негрите?
9
Вчера се насрах. Буквално. В центъра. Не е смешно. Голям, здрав, привидно интелигентен мъж напълни гащите. А ето как се случи това…
Вървя си аз по центъра, на никой не преча, никой не ми досажда на мен и изведнъж ми се припърдя. Аз обичам да си ги правя тия работи, пък и дядо все ми е казвал, че хубав човек лоши работи в него си не държал. А и обстановката си беше като по поръчка – студеничко, неоживено, на стъмняване… а бе кеф! Пък и не съм аматьор в тая работа. Не че се хваля, ама вкъщи като пръдна и на съседите им се събират пердетата.
И така. Реших аз, че ще пускам газовото. Натиснах газта и докато стане работата усетих, че съм издухал клапана. Стоя насред центъра и върша, така да се каже големия зор направо в гащите. И нищо не мога да направя. Пълзи си без да ми иска разрешение.
Винаги съм се учудвал, че когато сереш вкъщи, винаги го правиш спокойно и на порции. Изстискаш 100 грама, стегнеш и хоп… отрежеш. Прелистваш следващата страница на вестника, преглеждаш заглавията и изстискваш следващата порция.
Когато се осираш в гащите за никакви порции не може да иде реч. З*дникът ти просто се отваря и всичко се излива. При това се отприщва толкова широко, че оставам с впечатлението, че той (з*дникът) без мое съгласие, участва в конкурса “Изсери хълмче с диаметър 30 см и спечели мобилен телефон“.
По мое мнение сериозно се осрах. Стоя, вече изпотен, насред центъра и мисля… Да стигна до вкъщи, е колкото да драпам до Перник на колене. Няма да я бъде тая. Продължавам да стоя и опитвам да открия изход от ситуацията. Нещо трябва да правя. По едно време се усетих, че навън всъщност е студено. Мисля си… ще поседна на скамейката, „крема“ ще замръзне, после се бухам на градския и така на прибежки ще се добера до вкъщи.
Седнах на пейката и седя. Чакам да стегне дето се вика. А на з*дника ми едно топлоооо…
И изведнъж ме атакува мръсна мисъл… ако мат`ряла замръзне и с яйцата ми е свършено! Стана ми лошо от тая мисъл. Скочих. Хората нещо почнаха да ме заобикалят. Явно виждат, че замислям нещо и не искат да ми пречат. А аз стоя и нищо не мога да измисля. Така поне 5–6 минути.
И изведнъж ме осени гениална мисъл. Сега ще вляза в някой вход, ще се кача в асансьора, ще си сваля гащите, ще си избърша з*дника с тях и бегом вкъщи.
И така… Значи влизам аз в един вход, викам асансьора и усещам, че положението на з*дника ми вече започва да изстива. Излязохме от горещите новини, дето се вика. Честно да си кажа, усещането не е от най – приятните. Във входа осъзнах още нещо – от мен наистина вони малко кофти. Не! Доста кофти.
Асансьорът пристига. Пъхам се аз вътре и моментално натискам най – горното копче, което оказва се е за 14-я етаж. Междувременно с другата ръка откопчавам панталона. Идеята е да не губя време, за да може да се справя докато стигна до 14-я.
Тъкмо вратата се затваря и в този момент в асансьора връхлита някакво мило създание. От женски пол. Деее*а! И нея и ситуацията!
– А, вие сте за 14-я! Аз съм за 13-я. – изчурулика тя – Ама нищо, ще се кача с Вас до 14-я, пък после ще слезна пеша един етаж.
“Разбира се, че ще се качиш, аз вече натиснах копчето“ – помислих си, докато си закопчавах панталона.
Асансьорът потегли, а аз всеки момент очаквам да сдам фира. Гърбът ми е изпотен, а лайн*то на з*дника ми съвсем изстина. Мисля, че в асансьора започна да вони много вече, защото милото създание ме изгледа някак странно. Направих глупав поглед от типа “Не съм срал аз в асансьора“, надигнах рамене и мълчаливо забих поглед в гърдите ѝ.
Пътуваме си мълчешком няколко етажа и изведнъж… Мамка му! Някъде около 10-я етаж, асансьорът ни направи реверанс, изскърца жално все едно си взима довиждане с нас и лампата угасна. Малко ми остана да се осера втори път.
Асансьорът заседна.
– Т`ва да не закъса асансьора?!? – попита девойчето и едно сладко и трепери гласчето… аха да свърши!
– Ами ако правилно разбирам, предвид преждепроизходящото, точно това се случи. – отговарям придавайки си интелигентен вид. А през това време мисля какво да правя с размазаната торта в гащите и осрания си з*дник. Щото нещо трябва да правя все пак.
И изведнъж девойката циврейки натисна ня`кво копче и започна да говори с някой, като съобщи адреса и почна да реве за помощ.
Аз като си представих, че ей сега ще се домъкнат техниците, ще почнат да ни издърпват оттук и да питат защо така мирише на л*йна и още повече ми се досра.
А в асансьора е тъмно, пък ако щеш очите си спукай от мигане. И изведнъж загрях, че докато в асансьора е тъмно трябва бързо да си сваля панталоните, да си събуя гащите и после да ги сбутам в ъгъла. А като светнат лампите тя (девойката) ще види, че наистина не мирише от мен.
Разкопчавам панталона. Обаче явно вдигнах доста шум и тя веднага:
– Какво правите? – попита и преглътна шумно.
– А, нищо, настанявам се по–удобно, че май дълго ще чакаме.
А през това време внимателно си изхлузвам панталоните, за да не взема още повече да доомажа положението.
– А какво мирише така? – попита тя изплашено, а аз за малко да изпляскам, че съм се осрал на улицата и затова така мирише. Обаче запазих самообладание.
– Някакви пияници серат в асансьорите, не може да се диша направо.
А през това време вече съм си свалил нацяло панталоните и стоя насред асансьора с осрани гащи.
Взех че си помислих, че ей сега, ако светне тока и девойчето наистина ще се гътне. Ако не успее от миризмата, от гледката – със сигурност. НО вече нищо не може да се направи, така че продължавам да работя.
Момичето започна много шумно да преглъща. Явно и тя се е осрала от уплахата.
А аз се въртя и наистина много шумно действам. Мисля как да стане по-тихо работата. И си представям каква миризма ще се понесе като си събуя гащите…
– Господине, нали нищо няма да ми направите, моля Ви, не ме пипайте…
И започна да циври.
– А бе ти добре ли си, бе момиче, аз имам жена и две деца… просто отивам при един приятел да обсъдим нещо… как можа да си помислиш, че ще ти направя нещо. – отговарям уверено, а през това време започвам да си отлепям гащите от з*дника.
Пфу, как мирише когато направиш белята в гащите. Мирише не както в тоалетната. Мирише така, че мухите още преди да приближат губят съзнание и после поне седмица се въргалят в реанимация.
Момичето усети, че нещо не е наред и се сви да реве в ъгъла.
– О, я стига! Нали ти казах, че нищо няма да ти направя /в друга ситуация не бих го казал/ – опитвам се да я успокоя, след като вече съм си отлепил гащите от з*дника и мисля как да ги сваля без да си омажа краката.
Момичето съвсем откачи. Седи тъпо в ъгъла и си мрънка нещо, май молитви някви чете. А аз вече съм си свалил гащите до коленете.
– Господине, ама вие, хлъц, хлъц,… моля ви, не ме убивайте…
И продължава да хълца.
– За чий си ми притрябвала?! И без теб си имам достатъчно проблеми, само до теб ми е! – изхлузвам гащите малко под коленете и осъзнавам, че наистина е много говняно положението. Краката ми са омазани, з*дника ми е омазан, панталона ми е омазан и така мирише, че и на двамата ни сълзят очите. Мисля, че от миризмата девойката се прее*а окончателно.
– Ама Вие… Вие… - сумти пак тя.
– Кво Вие, Вие…, стой си спокойно, – казвам - явно някой се е осрал, аз го настъпах и затова мирише!
Мисля, че момичето се строполи на пода в асансьора. То и аз едва не губя съзнание вече, но от друга страна осъзнавам, че не мога да протакам повече. Или сега, или никога.
Накратко – навеждам се, изхлузвам гащите от единия крак. Нещо плясна на пода, но мисля, че това беше тортата от гащите ми, тъй като момичето вече се строполи. Девойката просто си седи на пода и през 2–3 секунди измучава по нещо. Изхлузих и втория крак. Изведнъж ми олекна. Половината работа е свършена.
Стоя с гащите в ръка и се чудя в кой ъгъл да ги метна, така че да не ги стоваря на главата на тая лигла ревлива и да не ги лепна върху моите панталони. Заслушвам се.
Аха, тя седи отсреща, значи в срещуположния ъгъл трябва да се целя.
И в тоя момент… положението стана ибалосимамата.
Лампата светна. Асансьорът тръгна. Като ми привикнаха очите със светлината разбрах, че с момичето нещо не е съвсем наред. Очите ѝ са като палачинки, устата отворена, ръцете скръстени, с устни примлясква като риба… с две думи, викам си – край, изперка от стрес девойчето. И тогава осъзнах картинката в асансьора.
Аз стоя гол от кръста надолу, всичко е в л*йна, държа в ръка омазаните гащи и я гледам в гърдите.
Извратеняк! Тя още няколко секунди примляска с устни, размаха ръце и отпусна глава на пода.
Викам си: „Край, предаде Богу дух!“ Пък на мен само труп в асансьора не ми стигаше, та сега и това си имам. Реших да не губя време. Изтрих си з*дника и краката с гащите, обух панталона и като честен и почтен гражданин чакам асансьора да спре и да си сляза на моя етаж.
На пода – момиче, вероятно мъртво; в ръцете ми осрани гащи и наоколо смрад, ама не мога да я опиша. Да ме питате защо си държа гащите в ръка – не знам.
Когато асансьорът спира, момичето още не е оживяло. Така си се въргаля долу.
Помислих си, че е малко кофти да я оставя в това състояние в асансьора и я извлачвам на 14-я етаж.
Слагам я внимателно на площадката пред асансьора, под главата ѝ бутам гащите, да не ѝ е твърдо, ако оживее и бегом духвам от тоя вход...
20
Бременна жена с къса пола пътува в автобуса. Срещу нея седи някакъв дядка. Поглежда я и казва:
– Момченце ще се роди, а?
– Как познахте?
– Вижда му се брадата.
9
12-те зодии тръгват на преход.
Събота вечер е, 12 приятели са се събрали на обичайната сбирка в местната кръчма. Хапват вкусно, вдигат тост след тост, разказват разпалено забавни истории. Цялото заведение ехти от техния смях. Спомени за минали пътувания, шеги... Всеки прескача другия с разказ.
- Еййй... Спрете! - изведнъж се чува вик.
ВОДОЛЕЯТ с плам в очите крещи:
- Идния уикенд заминаваме. З-а-м-и-н-а-в-а-м-е!
СТРЕЛЕЦЪТ ентусиазирано му приглася:
- Хайде, отиваме в планината! Може да запазим любимата ми хижа. КОЗИРОГЪТ веднага вади своя телефон и започва да чертае план на бяла салфетка. ТЕЛЕЦЪТ, досега привидно незаинтересован, изписва на лицето си усмивка:
- Да пием за това, решено е – в събота тръгваме!
Седмица по-късно всички дружно се отправят към заветната цел. Темпераментният и нетърпелив ОВЕН решава да поведе групата:
- „Но да знаете, не търпя мрънкане, бавно ходене, камо ли отказване”.
Е, такъв си е, иска винаги да бъде „пръв”, и всичко да се случва „сега” и „веднага“. ЛЪВЪТ крачи бодро до него и му помага с навигацията. След първите 100 метра от прехода ТЕЛЕЦЪТ започва да пръхти. И как иначе – в раницата си носи мезета, напитки и няколко ката дрехи. БЛИЗНАЦИТЕ, които отдавна не са ходили в планината, в изблик на щастие запяват „Ойларипиииии”. ДЕВАТА е възмутена от тази безобразна липса на талант и ги задминава с отегчена физиономия. ВЕЗНИТЕ мрънкат за кратка почивка. Всичко ги боли, жадни са и искат нещо сладичко. Започва да вали. РИБИТЕ ловят дъждовните капки с език, скачат в локвите и се радват като малки деца. СКОРПИОНЪТ си мълчи. Оглежда с интерес всичко наоколо. Винаги иска да опознае мястото, а не просто да го посети. ВОДОЛЕЯТ снима новите си туристически обувки. Бързи два, три кадъра, филтър и сторито в Инстаграм е качено. Дъждът най-накрая спира и слънцето започва да напича. СТРЕЛЕЦЪТ поема водачеството и крачи най-отпред. ОВЕНЪТ, междувременно е завъртял групата три пъти в кръг и един път до началната точка, но упорито отказва да признае грешката си. РАКЪТ разказва за новата си любов – единствената, последната и предпоследната, а и за тази преди нея. КОЗИРОГЪТ е крайно отегчен, върви мълчаливо и е бесен от факта, че само той знае правилната посока, а никой не го слуша. РИБИТЕ и ВЕЗНИТЕ са преуморени и почти разплакани от изтощение. СКОРПИОНЪТ нарамва раниците им и ги задминава:
- Хайде, не остана много! Няма да се предавате!
ЛЪВЪТ се е покатерил на една скала и моли да го снимат. Времето се разваля отново и започва да се стъмва. Групата върви унило и мълчаливо. ТЕЛЕЦЪТ тайно започва да яде от мезетата, скрити в раницата му. РИБИТЕ се молят да завали отново, защото са толкова-а-а-а жадни. БЛИЗНАЦИТЕ и ВЕЗНИТЕ са се скарали жестоко за текста на една песен и сега крачат сърдити и мълчаливи. ДЕВАТА ликува. След няколко часа преход, бандата най-накрая се озовава пред хижата. Влизат с гръм и трясък, и с изненада откриват ОВЕНА, който ги чака вече от час. РАКЪТ се запознава с компанията на съседната маса. След два часа вече е с ново гадже. ТЕЛЕЦЪТ, който вече е подредил остатъка от мезетата на масата, вдига победоносна наздравица. Най-накрая всички отново се обичат!
4
Идват празници.Сигурно ще пътувате с любимия, на някъде! Тествай го! Разлей кафето си в колата му! Ако не реагира, ОБИЧА ТЕ!
5
Семейство пътувало и видяло "Кладенец на желанията!"
Жената се надвесила и паднала, а мъжът казал:
- Я, те много бързо се сбъдват!
7
Пътува един господин в самолет. Седящия до него по едно време почва да се оплаква:
- Да знаеш голям карък съм, където и да тръгна все ме сполетяват разни работи... я колата ще катастрофира, влака ще дерайлира, автобуса ще се счупи…голям карък съм.
В този момент стюардесата обявява по уредбата:
- Уважаеми пътници, самолетът се повреди, падаме над океана. На всеки ще бъде раздадена по една спасителна жилетка и свирка с топчe, да плашите акулите като паднете във водата!
Каръка:
- Ето, видя ли, сега ще ми се падне я свирка без топче, я глуха акула...
10
Пътува пиратски кораб през океана и изведнъж насреща му - френски галеон. Юнгата пита капитана:
- Капитане, какво ще правим?
- Дай ми червената риза, ще се бием.
Нападат галеона, превземат го. На следващият ден насреща им - английска фрегата. Юнгата пак пита капитана:
- Капитане, какво ще правим?
- Дай червената риза и пак ще се бием.
Пак се били и пак победили.
Юнгата от любопитство попитал капитана:
- А бе капитане, каква е тази червена риза, та винаги като я облечете побеждаваме?
- Ами нося я за да повдигам духа на екипажа. Когато някой ме рани да не си личи, и вие да не се шашкате и да продължавате да се биете.
Минало се още време, насреща им - Испанската Армада. Идва юнгата целия жълт от страх. Пита капитана:
- Ка-ка-ка-кап-капитане, да нося ли-ли червената ри-риза?
- По-добре ми дай кафявите панталони!
5
Четирима студенти имали изпит в понеделник, но в неделя се събират "на по бира" и се напиват здраво. Понеделник закъсняват за изпита с 2 часа. Въпреки това отиват до университета и с обясненията, че са пътували от провинцията и по пътя са спукали гума, молят професора да ги изпита в друг ден. Професорът се съгласява и им дава нова дата, следващият понеделник. Този път те се явяват навреме. Професора ги посреща с усмивка:
- Колеги, изпита днес ще е само с един въпрос и ако отговорите правилно ще вземете изпита, но при 1 условие, да сте в различни стаи!
- Страхотно! - съгласяват се студентите, и сядат в 4 различни стаи.
Професора им раздава билетчетата, на които им е написал само един въпрос:
- КОЯ ГУМА СПУКАХТЕ?
19
Женската логика:
- Пътува жена в маршрутка. Трябва да предаде напред пари за билета. Близо до нея седи друга жена. Как да се обърне към нея - на "ти" или на "вие?" Разсъждава логически. Тази маршрутка е експресна. Ако до сега не е слязла, значи отива в моят квартал. Отива с бутилка вино, значи отива при някой мъж. Бутилката е скъпа, значи отива при някой красив мъж. В нашият квартал има само двама красиви мъже: мъжът ми и любовникът ми. Тя не може да отива при любовника ми, защото в момента аз отивам при него. Значи отива при мъжа ми. Мъжът ми има две любовници - Катя и Ани. Катя е в командировка.
- Ани, ще предадете ли на шофьора парите за билет?
Момичето (учудено):
- От къде ме познавате?
12
Миналия уикенд ходихме на село, брахме сливи. Както не видели сливи - малко се поувлякохме и набрахме цяла касетка - 32 килограма. Отначало мислехме да дадем половината на комшиите, обаче аз се възпротивих и казах:
- Не ги давам!
В общи линии, огледахме се и пресметнахме. Излезе, че ако всеки от нас – аз, жена ми и бабата – яде по 15 сливи на ден, то до края на месеца ще ги изядем. Вече втора седмица сме на сливова диета. Бабата след първите три дни се предаде, та се наложи нейната порция да си я разделим с жената. Нищо лошо по принцип, но се оказа, че сливите в такова количество имат неочакван ефект върху организма. А бе, не точно неочакван... Просто тоалетната понякога е заета. А бе, не точно понякога... Постоянно. Направо казанчето с водата не успява да се напълни. С жена ми общуваме единствено през вратата. Когато тя е тук, аз съм там, когато тя е там, аз съм тук. Бабата засега не я пускаме там – не ѝ трябва чак пък толкова. Сутрин се налага да пътувам за работа по-бързо от обичайното. Вчера за малко да ме глобят за превишена скорост. Размина ми се! Дългите съвещания засега ги пропускам. Във фитнеса временно не ходя – старая се да не се напъвам излишно. Знаеш ли какво може да стане... Обличам се топло, за да не би, не дай си боже, да кихна. За сметка на това походката ми сега е бърза, решителна, винаги съм стегнат и съсредоточен. С хора общувам малко и по правило – от прилично разстояние. Шефът ме пуска да си ходя в къщи по-рано. У дома всичко върви по-добре отработена схема:
- пристигам, целувам жената, гоня баба от тоалетната и сядам.
- излизам, вечерям (сливи, разбира се), целувам бабата, гоня жената от тоалетната и сядам. Навън излизаме малко. Стараем се да не се отдалечаваме много от вкъщи. Кой го знае, хм... Топли ме мисълта, че останаха още само някакви си две кила. Това е всичко, извинете, налага ми се да тръгвам.
12
Питат немеца:
- С каква кола ходите в магазина?
— С BMW.
— А зад граница?
— Зад граница с Мерседес.
Питат французина:
- С какво кола ходите да пазарувате?
— С Rеnаult!
— А зад граница?
— Зад граница с Pеugеot!
Тогава пита руснака:
— С каква машина ходите да пазарувате?
— С тролейбуса!
— А зад граница?
— Ние не пътуваме зад граница!
— А ако се наложи?
— На нас не ни се налага!
— Но, ако много ви се наложи?
— На нас не ни се налага въобще!
— Но, ако е страшно, ама страшно-страшно много необходимо?
— Е, ако е страшно, ама страшно-страшно много необходимо,
тогава с ТАНКОВЕ!
9
Бразилец от Амазония се връща от пътуване до Англия. Първата му работа е да отиде при шамана на племето и да разкаже:
- В Лондон има велики магьосници. 22-ма мъже застават на една поляна и започват да гонят една топка. Максимум след 10 минути започва да вали.
22
Сър Джон си пиел чая в синия салон, когато през стената влетял автомобил. От него излязъл добре облечен млад господин, който притеснено се заизвинявал.
- А за къде пътувахте? - попитал сър Джон с типичното английско спокойствие.
- Към Лондон. - отговорил смутеният младеж.
- По коридора, третата врата вляво и само напред...
17
Женена двойка пътува с кола по магистралата и се движат с 90 км/час. Мъжът шофира когато жената казва:
– Искам развод...
Мъжът не казва нищо, само увеличава скоростта до 110 км/час.
– Взимам и къщата...
Пак мълчание, скоростта се увеличава до 140 км/час.
– Взимам и децата с мен...
Мълчание, скоростта се увеличава до 180 км/час.
– Взимам колата и кредитните карти...
Колата се насочва в посока голям метален мост, над река.
Жената казва:
- Така… разбрахме се… ти нещо да искаш?
Мъжът най-после отговаря:
– Имам си всичко необходимо.
Жената пита нахално и саркастично:
– Имаш, ааа?! И какво имаш бе, голтак?
– Еърбег!
10