Вицове » Пътуване

Вицове за пътуване

В тази категория има 1598 вица, разпределени в 107 под-страници.

Оценка: 2 от възможни 10 - общо: 7357

Две комшийки си говорят:
- Не мога да си намеря партньор в живота ма, Марче и това е!
- Как да не можеш, брей! То е, като пътуването с градския транспорт - чакаш, чакаш твоя номер, пък накрая се качваш на който дойде!
- Как тъй, ма! Ами после к'во ша правя?
- Ами, прекачваш се! Кво толкоз...

Добавен преди 6 години 7 Преглед

Пътуват Асан и Айшето във влак сами в купето.
По едно време вратата се отваря и на входа застава двуметров негър, гледайки изпитателно.
Асан се шмугва покрай него и отива във вагон-ресторанта, цяла нощ яде и пие. Връща се на сутринта в купето и Айшето го посреща с думите:
– Айде бе Асан, къде бил, тоз негър отпред слагал, отзад слагал, в уста слагал…
– А-а-а, аз още кат влезнал си казах, тоз ше е*е някой…

Добавен преди 6 години 29 Преглед

Пътувам в градски автобус. От предната врата се качват две млади госпожици и си говорят:
- Искаш ли отзад?
- Мъ-хъъммм....
След като си пресрещнахме погледите, и двете се усмихнаха закачливо...

Добавен преди 6 години 4 Преглед

Бабка, на разпродажба купува чехли на дядото. Обаче били без опаковка. Минава покрай една аптека и помолила момичето вътре за някаква кутийка. Дали и кутийка с надпис " Презервативи 100 бр". Сложила бабата вътре чехлите. Пътува в метрото. Някакъв зевзек решил да си направи майтап:
- Бабке, сигурно ще ви стигнат с дядото докато сте живи?
- А ти не го познаваш дядото, какъвто е палав, за две седмици , я изкарат я не...

Добавен преди 6 години 10 Преглед

Семейство пътува с кола. Жената кара, настига бавно движещ се камион и пита:
- Какво да правя?
- Не знаеш, а? А когато аз карам винаги знаеш!

Добавен преди 6 години 13 Преглед

Пътувам в препълнена маршрутка. Сяда млада майка, около 22-23 години, с 3-4-годишно момиченце. Момиченцето започна да мрънка на майка си на тема "Мамо, купи ми Барби!" Майка ѝ влезе в ритъма ѝ и отговаряше с “За какво ти е Барби, имаш си вече три, по-добре да ти купя нещо друго". След няколко спирки стратегията на момиченцето се промени. Тя изведнъж стана важна и млъкна, като видимо се сети за нещо коварно. И след още една спирка се издаде:
- Ако не ми купиш Барби, ще кажа нещо за теб на баба!
Майка ѝ се усмихна:
- И какво толкова ще кажеш на баба си за мен?
Момиченцето продължи:
- Ще разкажа, ще разкажа! Аз видях нещо!
Цялата маршрутка затаи дъх, за да чуе какво точно е видяла малката.
- Е, и какво си видяла? – попита майката.
- Аз видях как ти вчера целуваше п*шката на тати!
Цялата маршрутка избухна в смях, също и шофьорът. Майката спря маршрутката, взе си детето под мишница и изскочи навън.
Мислите си, че това е краят? Не бързайте.
При спирането на маршрутката се качи млад мъж с момченце, някъде около 8-годишно и седна на мястото на майката с детето. Пътниците продължаваха да се хилят, младият мъж и той почна да се подсмихва гузно, без да знае на какво точно се смеят останалите.
И в този момент синът му изтърси:
- Тате, купи ми войници!
Маршрутката избухна в такъв смях, че принуди шофьора да спре, за да се смее на спокойствие. След като си пое дъх, шофьорът се обърна към младия мъж:
- Братче, по-добре му купи войници, не дърпай дявола за опашката.
Младият мъж пътува около 4 спирки, през цялото време хората се смееха, а той седеше в пълно недоумение, вероятно мислейки си че се вози в маршрутка с идиоти.

Добавен преди 6 години 25 Преглед

Двама араби пътували със самолет към Ню Йорк. Преди излитането на борда се качил евреин и седнал до арабите. Свалил си обувките и си размърдал пръстите на краката. По едно време единият арабин казал:
- Искам кока-кола!
А евреинът скочил:
- Няма проблеми, аз ще ви донеса.
Докато го нямало, арабинът плюл в обувката му. Когато евреинът се върнал, вторият арабин се обадил:
- Аз също искам кола!
Евреинът отново скочил и докато го нямало, вторият арабин плюл в другата му обувка.
Когато самолетът кацнал, евреинът си обул обувките и веднага разбрал каква е работата.
- Колко ще продължава това? - обърнал се той към тях.
- Тази вражда, тази ненавист... Колко дълго ще си плюем в обувките и ще си пикаем в кока-колата?

Добавен преди 6 години 24 Преглед

- Госпожо, трябва да Ви глобя, защото кучето няма право да пътува на предната седалка!
- Но, то е от плюш!
- Породата няма значение, никой не е над закона!

Добавен преди 6 години 21 Преглед

- Госпожо, стигала ли сте някога до оргазъм?
- Не, по далеко от Пловдив не съм пътувала.

Добавен преди 6 години 7 Преглед

Пътувам за морето с нощния влак, в кушет вагона. Сам съм в купето. Сам... та чак тъпо сам. Излязох в коридора да се поразсея и... На съседния прозорец - кацнало едно... врабче! Гледа ме упорито-закачливо. Едно такова, хубавичко... Отворих пред мен, пак поглеждам, пак ме гледа. И вее коси на вятъра.
- Не ти се спи, а? - подхвърля ми тя.
- Да поиграем на "ку-ку"?! Ако не те е страх, де?
Мен малко ми трябва, ама така, отдалече, да не уплаша врабчето:
- А как се играе?
- Лесно! Да влезем в купето, ще ти покажа! - и ми намигна.
Е, това намигване ми подпали сърмите. Но се държа на положение.
- Дадено! - рекох ѝ.
Влязохме. Тя пази дистанция. Да видим докога...
- Първо - казва - ти си затвори очите, и ще ги отвориш, щом кажа "Ку-куу!"
Затворих ги, след малко чух "Ку-куу!" И... очите ми изскокнаха!
Тя бе напълно гола! О, небеса! По-гола няма накъде. А аз я зяпам като... Като диабетик вафла я зяпам. Шоколадова. И все така ми се усмихва...
- А сегааа аз затварям очи - пое пак тя инициативата - и като кажеш "Ку-куу", ще ги отворя!
Минута още се втрещих, докато думите ѝ отново ме дръннат в китарата, и за пет секунди се бях съблякъл.
- Ку-кууу!
- Ооо, чудесно! - каза тя.
- Твой ред е. Затвори очи, ще те приближаа, но не ги отваряй, докато не кажа "Ку-кууу!"
Затворих ги... Влакът потропва. А чайникът кипна! Фантазии се запрескачаха. Присвих устни в очакване... Нищо! Не каза ли "Ку-куу?" Ослушвам се - пак нищо!
- Хеей, каза ли "Ку-куу?"
Отговори ми влакът! Облещих очи - никой!!! Ни момиче, нито дрехи, ни панталон, ни портфейл... Ни кой! И в коридора. Мамммм... Е, поне чаршаф има. Увих се, слязох на гарата, а там на перона - още двама по чаршафи! Единият ми вика:
- Как е, колега? И ти ли игра на "Ку-Ку?"

Добавен преди 6 години 19 Преглед

Двама мъже пътуват в едно купе във влака.
Единият казва:
- Господине, много приличате на жена ми, само да не бяха мустаците...
- Но аз нямам мустаци... - отговорил другия.
- Вие нямате, но жена ми има.

Добавен преди 7 години 16 Преглед

На призива, да не се пътува в лошото време, се отзоваха само СНЕГОРИНИТЕ...

Добавен преди 7 години 16 Преглед

От 1-ви януари във всяка къща! 30-дневна диета...
Ден 1
Когато бях малка, нашите все ми повтаряха, че един ден ще направя нещо голямо в този живот. Тогава никой от нас не предполагаше, че това нещо ще е г*з. Днес обаче започва моята промяна. От днес ще изкореня въглехидратите веднъж и завинаги от хладилника, сърцето и бедрата си. От днес, Бог ми е свидетел, ще покажа на света коя съм. От днес… Я, фалафел! От утре, Бог ми е свидетел…
Ден 2
Край! Аз съм силна и независима млада жена! Управлявам автомобил с ръчни скорости, убивала съм стоножка. Не се страхувам от нищо. Спала съм на хижа, подминавала съм надпис „Разпродажба“ на Витошка и съм гълтала вода на Лозенец. Аз съм боец. Щом Грозната Бети и Митьо Пищова могат да отслабнат, значи и аз ще успея.
Ден 3
Колелото се завъртя. Купих броколи, краставици, спанак, айсберг, къдраво зеле, лилаво зеле, брюкселско зеле, китайско зеле, моркови, патладжани, чия, нахут, три копия на Библията и две на Корана. Сега, повече от всякога, имам нужда от вяра.
Ден 4
Милица от счетоводството е отслабнала. Три пъти в седмицата ходи на фитнес, два пъти на плуване и веднъж на йога, но се съмнявам да е от това. Кучката просто има хубав ген.
Ден 5
Всеизвестен факт е, че жените могат да оцелеят 7 дни без вода, 30 без храна, но само 4 без шоколад. Когато всичко това свърши, Discovery ще направят документален филм за мен.
Ден 6
За първи път ям броколи. Приготвих ги без масло, за да са по-здравословни. Интересно как вкусът им ме върна към изключително конкретни спомени от детството: нощта, в която разбрах, че съм осиновена, погребението на вуйчо, кастрирането на любимото ми куче, Милчо. Очевидно броколите ми действат като Опра.
Ден 7
Баба каза, че не може да ме познае. „Защото съм смъкнала ли?“, изчуруликах аз и я погалих по лицето. „Не, защото имам перде на очите“, отмести ръката ми тя.
Ден 8
Постоянно засичам разносвачи от „Доминос“ из квартала. Добри мъже, с които съм израснала, празнувала съм Бъдни вечер и съм прекарала повече време, отколкото със семейството си. Имам чувството, че съм ги предала. Дали не допускам ужасна грешка?
Ден 9
Припомням си защо съм на диета. Първо, за да докажа на жените по света, че невъзможно е просто дума от речника и че тялото познава само онези граници, които сърцето му е начертало. И второ, за да се тагна по бански от Бамбу Бийч.
Ден 10
Започнала съм да пиша стихове. Сигурно е от спанака.
Дъвка на мокета.
Дъвка на мокета.
Искам да я лапна,
но съм на диета.
Ден 11
Цял ден гледам готварския канал и мастурбирам. Кой да предположи, че гледката на ризото с манатарки, с едра буца пармезан, разтекла се страстно по напращелите му, перфектно оформени твърди зърна, може да бъде толкова е-е-е-еротична!
Ден 12
От тези салати съм станала машина! Днес взех стълбите до първия етаж и завих крана за студена вода в банята почти докрай.
Ден 13
Купих си кокосово масло и от банката веднага ми се обадиха притеснени дали този месец ще успея навреме с вноската по кредита.
Ден 14
Видях се с психолог. Пита ме защо съм разстроена и ми взе 80 лева. Казах му, че съм разстроена, защото ми е взел 80 лева. Той се засмя и каза, че това е нормално. Много пациенти се чувствали по същия начин. Едно е да си мислиш, че си наред, друго е да го чуеш от устата на реномиран специалист. Най-добре похарчените 80 лева в живота ми.
Ден 15
На път за работа ме спря дрипава пенсионерка, която продаваше гевреци. Напръсках я с лютив спрей и избягах. Ангелите на злото са навсякъде около нас.
Ден 16
Пак ядох броколи. Този път споменът ме върна към първото ми пътуване с автобус, когато смятах, че всички ще умрем. Реално обаче умряха само една красива сърна и малкото и, които блъснахме на магистралата.
Ден 17
Свети Петър се засили
и прескочи мраморната порта.
„Къв е тоя рай, бе, Боже?
Къв е тоя рай без торта?“
Ден 18
Хапването навън с колежки е като игра на покер – всички блъфират до последно. Аз обядвам минерална вода и излъчвам надмощие, докато вътрешно искам да се гръмна, а те нагъват пържола с картофено пюре и демонстрират увереност във фигурата си, но никога не са се чувствали толкова дебели.
Ден 19
Свалила съм 2 кг и вече имам таен обожател. Днес на АМ „Тракия“ видях надпис, адресиран специално до мен „Карай внимателно, някой те обича.“ На бас, че е със сини очи.
Ден 20
Гладът си играе с разсъдъка ми. Тази сутрин на едното ми рамо, сред облак дим, се появи диетологът Енджи Касабие и ми каза, че се гордее с мен. След това, на другото ми рамо, сред облак мастика, изникна Ути Бъчваров в тесен кожен клин, дантелено бюстие, разкопчано на пъпа, и с червени рога на главата. Според него пропилявам най-хубавите си години.
Ден 21
Поправете ме ако греша, но пържените картофи със сирене де факто са зеленчук…
Ден 22
Давай, момиче! Не се отказвай! Ако се налага, пусни си „Волният Уили“ или повторения на гола на Емо Костадинов срещу Франция. Само не се отказвай! Чу ли?!
Ден 23
Зае*и. Готова съм да наръгам бебе панда с мачете между очите за парче пица.
Ден 24
Приближавам се все повече до мечтаните джинси. Вече влизам през вратите на магазина, без да се заклещя.
Ден 25
Чийт дей! Алелуя! Поглезвам се в рамките на нормалното: фъстъковка, сникърс, суши, солети, мюсли с обезмаслено прясно мляко, натурален шоколад с високо съдържание на какао и цяло агне.
Ден 26
Това с деня за чийт е супер забавно! Защо го откривам чак сега?! Запазвам ВИП сепаре в Макдоналдс и ми е толкова хубаво, че в разгара на купона си поръчвам стриптизьори от KFC по телефона.
Ден 27
Спри, върни се,
крещя на копчето
на панталона,
но то лети със 300,
лети към небосклона.
Ден 28
Когато започнах тази диета, кантарът ми показваше второто най-любимо число на всеки студент – 69, а сега показва първото – 94.
Ден 29
Милица от счетоводството изглежда все по-добре. Чух, че се записала и на зумба. Генът си е ген.
Ден 30
От утре, Бог ми е свидетел…

Добавен преди 7 години 23 Преглед

В един влак, пътували французин, англичанин, и един турчин. Когато в купето станало, много задушно, французинът станал и отворил прозореца. В купето влезли 3 мухи. Французинът извадил една сабя и разсякъл едната муха на две. След това дал по една визитка на спътниците си. На нея пишело "Мишел, майстор по фехтовка." Англичанинът извадил лък и стрела, и приковал втората за стената, на неговата визитка пишело "Джон, майстор по стрелба." Турчинът да не остане по-долу извадил от джоба си чикийка, замахнал към третата муха, тя паднала на земята, но след малко пак полетяла. Французинът и англичанина почнали да се смеят, тогава турчинът им дал своята визитка, на нея пишело "бай Хасан сюнетчия."

Добавен преди 7 години 21 Преглед

Просто си седях в тоалетната на гарата, когато чух глас от съседната кабина:
- Здравей, как си?
Аз не съм човек, който би завързал разговор в мъжката тоалетна, но не знам какво ме накара да отговоря малко троснато:
- Добре съм!
Другия каза:
- Какво правиш?
Какъв въпрос само? В този момент си помислих, че това е твърде лично затова казах:
- Ъъъ! Пътувам, също като теб!
Реших, че трябва да си тръгна по най-бързия начин, когато непознатия зададе още един въпрос:
- Може ли да дойда при теб?
Добре, този въпрос беше твърде странен, но все пак реших, че ще бъда любезен и ще завърша разговора. И така аз казах:
- Не... малко съм зает в момента!!!
Тогава чух другия да казва нервно...
- Чуй, ще ти се обадя пак по-късно. Има един идиот в съседната кабина, който непрекъснато отговаря на всичките ми въпроси!

Добавен преди 7 години 10 Преглед