Вицове за пътуване
В тази категория има 1607 вица, разпределени в 108 под-страници.
Женската логика:
- Пътува жена в маршрутка. Трябва да предаде напред пари за билета. Близо до нея седи друга жена. Как да се обърне към нея - на "ти" или на "вие?" Разсъждава логически. Тази маршрутка е експресна. Ако до сега не е слязла, значи отива в моят квартал. Отива с бутилка вино, значи отива при някой мъж. Бутилката е скъпа, значи отива при някой красив мъж. В нашият квартал има само двама красиви мъже: мъжът ми и любовникът ми. Тя не може да отива при любовника ми, защото в момента аз отивам при него. Значи отива при мъжа ми. Мъжът ми има две любовници - Катя и Ани. Катя е в командировка.
- Ани, ще предадете ли на шофьора парите за билет?
Момичето (учудено):
- От къде ме познавате?
Миналия уикенд ходихме на село, брахме сливи. Както не видели сливи - малко се поувлякохме и набрахме цяла касетка - 32 килограма. Отначало мислехме да дадем половината на комшиите, обаче аз се възпротивих и казах:
- Не ги давам!
В общи линии, огледахме се и пресметнахме. Излезе, че ако всеки от нас – аз, жена ми и бабата – яде по 15 сливи на ден, то до края на месеца ще ги изядем. Вече втора седмица сме на сливова диета. Бабата след първите три дни се предаде, та се наложи нейната порция да си я разделим с жената. Нищо лошо по принцип, но се оказа, че сливите в такова количество имат неочакван ефект върху организма. А бе, не точно неочакван... Просто тоалетната понякога е заета. А бе, не точно понякога... Постоянно. Направо казанчето с водата не успява да се напълни. С жена ми общуваме единствено през вратата. Когато тя е тук, аз съм там, когато тя е там, аз съм тук. Бабата засега не я пускаме там – не ѝ трябва чак пък толкова. Сутрин се налага да пътувам за работа по-бързо от обичайното. Вчера за малко да ме глобят за превишена скорост. Размина ми се! Дългите съвещания засега ги пропускам. Във фитнеса временно не ходя – старая се да не се напъвам излишно. Знаеш ли какво може да стане... Обличам се топло, за да не би, не дай си боже, да кихна. За сметка на това походката ми сега е бърза, решителна, винаги съм стегнат и съсредоточен. С хора общувам малко и по правило – от прилично разстояние. Шефът ме пуска да си ходя в къщи по-рано. У дома всичко върви по-добре отработена схема:
- пристигам, целувам жената, гоня баба от тоалетната и сядам.
- излизам, вечерям (сливи, разбира се), целувам бабата, гоня жената от тоалетната и сядам. Навън излизаме малко. Стараем се да не се отдалечаваме много от вкъщи. Кой го знае, хм... Топли ме мисълта, че останаха още само някакви си две кила. Това е всичко, извинете, налага ми се да тръгвам.
Питат немеца:
- С каква кола ходите в магазина?
— С BMW.
— А зад граница?
— Зад граница с Мерседес.
Питат французина:
- С какво кола ходите да пазарувате?
— С Rеnаult!
— А зад граница?
— Зад граница с Pеugеot!
Тогава пита руснака:
— С каква машина ходите да пазарувате?
— С тролейбуса!
— А зад граница?
— Ние не пътуваме зад граница!
— А ако се наложи?
— На нас не ни се налага!
— Но, ако много ви се наложи?
— На нас не ни се налага въобще!
— Но, ако е страшно, ама страшно-страшно много необходимо?
— Е, ако е страшно, ама страшно-страшно много необходимо,
тогава с ТАНКОВЕ!
Бразилец от Амазония се връща от пътуване до Англия. Първата му работа е да отиде при шамана на племето и да разкаже:
- В Лондон има велики магьосници. 22-ма мъже застават на една поляна и започват да гонят една топка. Максимум след 10 минути започва да вали.
Сър Джон си пиел чая в синия салон, когато през стената влетял автомобил. От него излязъл добре облечен млад господин, който притеснено се заизвинявал.
- А за къде пътувахте? - попитал сър Джон с типичното английско спокойствие.
- Към Лондон. - отговорил смутеният младеж.
- По коридора, третата врата вляво и само напред...
Женена двойка пътува с кола по магистралата и се движат с 90 км/час. Мъжът шофира когато жената казва:
– Искам развод...
Мъжът не казва нищо, само увеличава скоростта до 110 км/час.
– Взимам и къщата...
Пак мълчание, скоростта се увеличава до 140 км/час.
– Взимам и децата с мен...
Мълчание, скоростта се увеличава до 180 км/час.
– Взимам колата и кредитните карти...
Колата се насочва в посока голям метален мост, над река.
Жената казва:
- Така… разбрахме се… ти нещо да искаш?
Мъжът най-после отговаря:
– Имам си всичко необходимо.
Жената пита нахално и саркастично:
– Имаш, ааа?! И какво имаш бе, голтак?
– Еърбег!
Из „Дневникът на една майка:“
6:50 Събудих сина си. Включих каната за чай.
6:55 Събудих сина си. Направих бъркани яйца.
7:05 Събудих сина си. Беше заспал в тоалетната.
7:35 Отиде на училище. Върна се – забравил си тетрадката по писане. Пак отиде на училище.
8:32 Изпрати ми есемес – забравил си е тениската за урока по физическо. Моли ме да я занеса.
9:05 Излязохме с малкия от къщи. Разходката сутрин е полезна. Особено при минус 19. Носим тениската.
12:35 Позвъних на сина ми – да му кажа да не се бави след часовете. На улицата е минус 18. Не си вдигна телефона.
12:40 Позвъних на сина ми…
13:10 Облякох малкия. Тръгнахме да търсим големия. Полезно е да се разхождаме. Особено на минус 18. А, това вече го казах…
13:20 Намерихме го в училище. Пързаляше се по леда, излъчваше щастие. Обещах си да не му се карам. Не си изпълних обещанието.
13:30 Вкъщи сме. Оказа се, че тренировката е преместена за 15:00 ч., не разбрал по-рано. Изглежда объркан и разкаян. Убедителен е. Пих валериан. Беше ми обидно.
13:50 На въпрос за оценките ме зарадва с шестица по английски и по физкултура.
14:00 В електронния дневник е отбелязана оценка 2 за контролното по английски. Изглежда разкаян. Не искал да ме разстройва. Беше убедителен. Пих валериан. Изпитвах тъга и обида.
14:30 Дадох му пари за пътуване, телефон и ръкавици (беше ги губил два пъти), изпратих го на тренировка.
17:30 Ходихме с мъжа ми и с малкия по магазините. Звъних на големия по смартфона, номерът беше недостъпен. Звънях на домашния телефон. Не вдигна. И така шест пъти. Разтревожих се… Да, аз съм майка!
18:10 Прибрахме се вкъщи, намерихме го на паркинга. Почти снежен човек. Загубил си ключовете. Батерията на телефона паднала. Изпитах облекчение и желание да го убия. Но облекчението беше по-силно.
18:30 В найлоновия плик на гирите имаше пясък. Разсипа се. Любознателният ми син беше разкаян. Не особено убедително. Пуснах прахосмукачката, но на светлобежовия килим пясъкът не се виждаше добре.
19:00-21:00 Подготвяхме уроците. Без коментар. Как беше ще напиша отделно.
21:10 Запали тоалетната хартия, стопи седалката на тоалетната чиния. Отрече. Пред лицето на железните доказателства се предаде. Не показа да е разкаян. Изгубих способност да изпитвам емоции. Дадох валериан на мъжа ми.
22:00 Легна си да спи. Не отидох да го целуна преди лягане. Аз също съм човек, имам право да съм обидена.
22:03 Отидох да го целуна преди да заспи. Аз съм майка. Нямам право да съм обидена.
Двама пътуват във влака от Варна за София. Запознават се:
- Аз съм психолог.
- Аз пък съм едър мафиот... Я да те видим що за психолог си? Опитай да познаеш за какво мисля! За всяка мисъл, която познаеш, ти давам сто кинта.
- Ама аз съм психолог, не врачка!
- А бе сто кинта са това, я опитай.
- Добре, пътуваш от Варна. Значи си бил на море. Сега си спомняш колко хубаво ти е било.
- Браво! Позна! Ето ти стотачка.
- Щом ти е било хубаво, значи си бил с жена. И сега си мислиш за нея.
- Точно така! Ето ти още стотачка.
- Освен това, не ти се иска да се прибираш у дома.
- Правилно, ето ти още сто лева...
- Щом не ти се прибира, сигурно си женен. А щом си мафиот, сигурно мислиш, че няма да е лошо да пречукаш жена си и да си останеш с другата.
- Ха! Ето ти хилядарка!
- Ама защо хиляда? Нали щеше да даваш по сто на мисъл?
- Това не е мисъл, а идея!
Олигарх казва на секретарката си:
- Лили, хубави новини! След седмица с теб летим за Малдивите!
Секретарката звъни на мъжа си:
- Скъпи, шефът ме изпраща в командировка за няколко дни, така че ще отсъствам.
Мъжът пише на любовницата:
- Моята заминава по работа. Следващата седмица е наша!
Любовницата звъни на ученика, на който преподава частни уроци по музика:
- Болна съм, уроците се отменят.
Радостното момче звъни на дядо си:
- Дядо, представяш ли си, отмениха ми занятията! Най-накрая с теб ще можем да отидем на риболов!
Дядото, влиятелен олигарх, казва на секретарката:
- Слушай, внукът иска да отидем за риба, нека отложим пътуването.
Секретарката на мъжа си:
- Началникът отложи командировката.
Мъжът на любовницата:
- Отбой, отмениха командировката, моята си остава у дома.
Любовницата пак звъни на ученика:
- Занимаваме се както обикновено.
Разстроеното момче звъни на дядо си:
- Учителката се съвзе. Няма да се получи с риболова.
Дядото на секретарката:
- Все пак отиваме!...
Две комшийки си говорят:
- Не мога да си намеря партньор в живота ма, Марче и това е!
- Как да не можеш, брей! То е, като пътуването с градския транспорт - чакаш, чакаш твоя номер, пък накрая се качваш на който дойде!
- Как тъй, ма! Ами после к'во ша правя?
- Ами, прекачваш се! Кво толкоз...
Пътуват Асан и Айшето във влак сами в купето.
По едно време вратата се отваря и на входа застава двуметров негър, гледайки изпитателно.
Асан се шмугва покрай него и отива във вагон-ресторанта, цяла нощ яде и пие. Връща се на сутринта в купето и Айшето го посреща с думите:
– Айде бе Асан, къде бил, тоз негър отпред слагал, отзад слагал, в уста слагал…
– А-а-а, аз още кат влезнал си казах, тоз ше е*е някой…
Пътувам в градски автобус. От предната врата се качват две млади госпожици и си говорят:
- Искаш ли отзад?
- Мъ-хъъммм....
След като си пресрещнахме погледите, и двете се усмихнаха закачливо...
Бабка, на разпродажба купува чехли на дядото. Обаче били без опаковка. Минава покрай една аптека и помолила момичето вътре за някаква кутийка. Дали и кутийка с надпис " Презервативи 100 бр". Сложила бабата вътре чехлите. Пътува в метрото. Някакъв зевзек решил да си направи майтап:
- Бабке, сигурно ще ви стигнат с дядото докато сте живи?
- А ти не го познаваш дядото, какъвто е палав, за две седмици , я изкарат я не...
Семейство пътува с кола. Жената кара, настига бавно движещ се камион и пита:
- Какво да правя?
- Не знаеш, а? А когато аз карам винаги знаеш!
Пътувам в препълнена маршрутка. Сяда млада майка, около 22-23 години, с 3-4-годишно момиченце. Момиченцето започна да мрънка на майка си на тема "Мамо, купи ми Барби!" Майка ѝ влезе в ритъма ѝ и отговаряше с “За какво ти е Барби, имаш си вече три, по-добре да ти купя нещо друго". След няколко спирки стратегията на момиченцето се промени. Тя изведнъж стана важна и млъкна, като видимо се сети за нещо коварно. И след още една спирка се издаде:
- Ако не ми купиш Барби, ще кажа нещо за теб на баба!
Майка ѝ се усмихна:
- И какво толкова ще кажеш на баба си за мен?
Момиченцето продължи:
- Ще разкажа, ще разкажа! Аз видях нещо!
Цялата маршрутка затаи дъх, за да чуе какво точно е видяла малката.
- Е, и какво си видяла? – попита майката.
- Аз видях как ти вчера целуваше п*шката на тати!
Цялата маршрутка избухна в смях, също и шофьорът. Майката спря маршрутката, взе си детето под мишница и изскочи навън.
Мислите си, че това е краят? Не бързайте.
При спирането на маршрутката се качи млад мъж с момченце, някъде около 8-годишно и седна на мястото на майката с детето. Пътниците продължаваха да се хилят, младият мъж и той почна да се подсмихва гузно, без да знае на какво точно се смеят останалите.
И в този момент синът му изтърси:
- Тате, купи ми войници!
Маршрутката избухна в такъв смях, че принуди шофьора да спре, за да се смее на спокойствие. След като си пое дъх, шофьорът се обърна към младия мъж:
- Братче, по-добре му купи войници, не дърпай дявола за опашката.
Младият мъж пътува около 4 спирки, през цялото време хората се смееха, а той седеше в пълно недоумение, вероятно мислейки си че се вози в маршрутка с идиоти.
