Вицове за пътуване
В тази категория има 1601 вица, разпределени в 107 под-страници.
Из „Дневникът на една майка:“
6:50 Събудих сина си. Включих каната за чай.
6:55 Събудих сина си. Направих бъркани яйца.
7:05 Събудих сина си. Беше заспал в тоалетната.
7:35 Отиде на училище. Върна се – забравил си тетрадката по писане. Пак отиде на училище.
8:32 Изпрати ми есемес – забравил си е тениската за урока по физическо. Моли ме да я занеса.
9:05 Излязохме с малкия от къщи. Разходката сутрин е полезна. Особено при минус 19. Носим тениската.
12:35 Позвъних на сина ми – да му кажа да не се бави след часовете. На улицата е минус 18. Не си вдигна телефона.
12:40 Позвъних на сина ми…
13:10 Облякох малкия. Тръгнахме да търсим големия. Полезно е да се разхождаме. Особено на минус 18. А, това вече го казах…
13:20 Намерихме го в училище. Пързаляше се по леда, излъчваше щастие. Обещах си да не му се карам. Не си изпълних обещанието.
13:30 Вкъщи сме. Оказа се, че тренировката е преместена за 15:00 ч., не разбрал по-рано. Изглежда объркан и разкаян. Убедителен е. Пих валериан. Беше ми обидно.
13:50 На въпрос за оценките ме зарадва с шестица по английски и по физкултура.
14:00 В електронния дневник е отбелязана оценка 2 за контролното по английски. Изглежда разкаян. Не искал да ме разстройва. Беше убедителен. Пих валериан. Изпитвах тъга и обида.
14:30 Дадох му пари за пътуване, телефон и ръкавици (беше ги губил два пъти), изпратих го на тренировка.
17:30 Ходихме с мъжа ми и с малкия по магазините. Звъних на големия по смартфона, номерът беше недостъпен. Звънях на домашния телефон. Не вдигна. И така шест пъти. Разтревожих се… Да, аз съм майка!
18:10 Прибрахме се вкъщи, намерихме го на паркинга. Почти снежен човек. Загубил си ключовете. Батерията на телефона паднала. Изпитах облекчение и желание да го убия. Но облекчението беше по-силно.
18:30 В найлоновия плик на гирите имаше пясък. Разсипа се. Любознателният ми син беше разкаян. Не особено убедително. Пуснах прахосмукачката, но на светлобежовия килим пясъкът не се виждаше добре.
19:00-21:00 Подготвяхме уроците. Без коментар. Как беше ще напиша отделно.
21:10 Запали тоалетната хартия, стопи седалката на тоалетната чиния. Отрече. Пред лицето на железните доказателства се предаде. Не показа да е разкаян. Изгубих способност да изпитвам емоции. Дадох валериан на мъжа ми.
22:00 Легна си да спи. Не отидох да го целуна преди лягане. Аз също съм човек, имам право да съм обидена.
22:03 Отидох да го целуна преди да заспи. Аз съм майка. Нямам право да съм обидена.
Двама пътуват във влака от Варна за София. Запознават се:
- Аз съм психолог.
- Аз пък съм едър мафиот... Я да те видим що за психолог си? Опитай да познаеш за какво мисля! За всяка мисъл, която познаеш, ти давам сто кинта.
- Ама аз съм психолог, не врачка!
- А бе сто кинта са това, я опитай.
- Добре, пътуваш от Варна. Значи си бил на море. Сега си спомняш колко хубаво ти е било.
- Браво! Позна! Ето ти стотачка.
- Щом ти е било хубаво, значи си бил с жена. И сега си мислиш за нея.
- Точно така! Ето ти още стотачка.
- Освен това, не ти се иска да се прибираш у дома.
- Правилно, ето ти още сто лева...
- Щом не ти се прибира, сигурно си женен. А щом си мафиот, сигурно мислиш, че няма да е лошо да пречукаш жена си и да си останеш с другата.
- Ха! Ето ти хилядарка!
- Ама защо хиляда? Нали щеше да даваш по сто на мисъл?
- Това не е мисъл, а идея!
Олигарх казва на секретарката си:
- Лили, хубави новини! След седмица с теб летим за Малдивите!
Секретарката звъни на мъжа си:
- Скъпи, шефът ме изпраща в командировка за няколко дни, така че ще отсъствам.
Мъжът пише на любовницата:
- Моята заминава по работа. Следващата седмица е наша!
Любовницата звъни на ученика, на който преподава частни уроци по музика:
- Болна съм, уроците се отменят.
Радостното момче звъни на дядо си:
- Дядо, представяш ли си, отмениха ми занятията! Най-накрая с теб ще можем да отидем на риболов!
Дядото, влиятелен олигарх, казва на секретарката:
- Слушай, внукът иска да отидем за риба, нека отложим пътуването.
Секретарката на мъжа си:
- Началникът отложи командировката.
Мъжът на любовницата:
- Отбой, отмениха командировката, моята си остава у дома.
Любовницата пак звъни на ученика:
- Занимаваме се както обикновено.
Разстроеното момче звъни на дядо си:
- Учителката се съвзе. Няма да се получи с риболова.
Дядото на секретарката:
- Все пак отиваме!...
Две комшийки си говорят:
- Не мога да си намеря партньор в живота ма, Марче и това е!
- Как да не можеш, брей! То е, като пътуването с градския транспорт - чакаш, чакаш твоя номер, пък накрая се качваш на който дойде!
- Как тъй, ма! Ами после к'во ша правя?
- Ами, прекачваш се! Кво толкоз...
Пътуват Асан и Айшето във влак сами в купето.
По едно време вратата се отваря и на входа застава двуметров негър, гледайки изпитателно.
Асан се шмугва покрай него и отива във вагон-ресторанта, цяла нощ яде и пие. Връща се на сутринта в купето и Айшето го посреща с думите:
– Айде бе Асан, къде бил, тоз негър отпред слагал, отзад слагал, в уста слагал…
– А-а-а, аз още кат влезнал си казах, тоз ше е*е някой…
Пътувам в градски автобус. От предната врата се качват две млади госпожици и си говорят:
- Искаш ли отзад?
- Мъ-хъъммм....
След като си пресрещнахме погледите, и двете се усмихнаха закачливо...
Бабка, на разпродажба купува чехли на дядото. Обаче били без опаковка. Минава покрай една аптека и помолила момичето вътре за някаква кутийка. Дали и кутийка с надпис " Презервативи 100 бр". Сложила бабата вътре чехлите. Пътува в метрото. Някакъв зевзек решил да си направи майтап:
- Бабке, сигурно ще ви стигнат с дядото докато сте живи?
- А ти не го познаваш дядото, какъвто е палав, за две седмици , я изкарат я не...
Семейство пътува с кола. Жената кара, настига бавно движещ се камион и пита:
- Какво да правя?
- Не знаеш, а? А когато аз карам винаги знаеш!
Пътувам в препълнена маршрутка. Сяда млада майка, около 22-23 години, с 3-4-годишно момиченце. Момиченцето започна да мрънка на майка си на тема "Мамо, купи ми Барби!" Майка ѝ влезе в ритъма ѝ и отговаряше с “За какво ти е Барби, имаш си вече три, по-добре да ти купя нещо друго". След няколко спирки стратегията на момиченцето се промени. Тя изведнъж стана важна и млъкна, като видимо се сети за нещо коварно. И след още една спирка се издаде:
- Ако не ми купиш Барби, ще кажа нещо за теб на баба!
Майка ѝ се усмихна:
- И какво толкова ще кажеш на баба си за мен?
Момиченцето продължи:
- Ще разкажа, ще разкажа! Аз видях нещо!
Цялата маршрутка затаи дъх, за да чуе какво точно е видяла малката.
- Е, и какво си видяла? – попита майката.
- Аз видях как ти вчера целуваше п*шката на тати!
Цялата маршрутка избухна в смях, също и шофьорът. Майката спря маршрутката, взе си детето под мишница и изскочи навън.
Мислите си, че това е краят? Не бързайте.
При спирането на маршрутката се качи млад мъж с момченце, някъде около 8-годишно и седна на мястото на майката с детето. Пътниците продължаваха да се хилят, младият мъж и той почна да се подсмихва гузно, без да знае на какво точно се смеят останалите.
И в този момент синът му изтърси:
- Тате, купи ми войници!
Маршрутката избухна в такъв смях, че принуди шофьора да спре, за да се смее на спокойствие. След като си пое дъх, шофьорът се обърна към младия мъж:
- Братче, по-добре му купи войници, не дърпай дявола за опашката.
Младият мъж пътува около 4 спирки, през цялото време хората се смееха, а той седеше в пълно недоумение, вероятно мислейки си че се вози в маршрутка с идиоти.
Двама араби пътували със самолет към Ню Йорк. Преди излитането на борда се качил евреин и седнал до арабите. Свалил си обувките и си размърдал пръстите на краката. По едно време единият арабин казал:
- Искам кока-кола!
А евреинът скочил:
- Няма проблеми, аз ще ви донеса.
Докато го нямало, арабинът плюл в обувката му. Когато евреинът се върнал, вторият арабин се обадил:
- Аз също искам кола!
Евреинът отново скочил и докато го нямало, вторият арабин плюл в другата му обувка.
Когато самолетът кацнал, евреинът си обул обувките и веднага разбрал каква е работата.
- Колко ще продължава това? - обърнал се той към тях.
- Тази вражда, тази ненавист... Колко дълго ще си плюем в обувките и ще си пикаем в кока-колата?
- Госпожо, трябва да Ви глобя, защото кучето няма право да пътува на предната седалка!
- Но, то е от плюш!
- Породата няма значение, никой не е над закона!
- Госпожо, стигала ли сте някога до оргазъм?
- Не, по далеко от Пловдив не съм пътувала.
Пътувам за морето с нощния влак, в кушет вагона. Сам съм в купето. Сам... та чак тъпо сам. Излязох в коридора да се поразсея и... На съседния прозорец - кацнало едно... врабче! Гледа ме упорито-закачливо. Едно такова, хубавичко... Отворих пред мен, пак поглеждам, пак ме гледа. И вее коси на вятъра.
- Не ти се спи, а? - подхвърля ми тя.
- Да поиграем на "ку-ку"?! Ако не те е страх, де?
Мен малко ми трябва, ама така, отдалече, да не уплаша врабчето:
- А как се играе?
- Лесно! Да влезем в купето, ще ти покажа! - и ми намигна.
Е, това намигване ми подпали сърмите. Но се държа на положение.
- Дадено! - рекох ѝ.
Влязохме. Тя пази дистанция. Да видим докога...
- Първо - казва - ти си затвори очите, и ще ги отвориш, щом кажа "Ку-куу!"
Затворих ги, след малко чух "Ку-куу!" И... очите ми изскокнаха!
Тя бе напълно гола! О, небеса! По-гола няма накъде. А аз я зяпам като... Като диабетик вафла я зяпам. Шоколадова. И все така ми се усмихва...
- А сегааа аз затварям очи - пое пак тя инициативата - и като кажеш "Ку-куу", ще ги отворя!
Минута още се втрещих, докато думите ѝ отново ме дръннат в китарата, и за пет секунди се бях съблякъл.
- Ку-кууу!
- Ооо, чудесно! - каза тя.
- Твой ред е. Затвори очи, ще те приближаа, но не ги отваряй, докато не кажа "Ку-кууу!"
Затворих ги... Влакът потропва. А чайникът кипна! Фантазии се запрескачаха. Присвих устни в очакване... Нищо! Не каза ли "Ку-куу?" Ослушвам се - пак нищо!
- Хеей, каза ли "Ку-куу?"
Отговори ми влакът! Облещих очи - никой!!! Ни момиче, нито дрехи, ни панталон, ни портфейл... Ни кой! И в коридора. Мамммм... Е, поне чаршаф има. Увих се, слязох на гарата, а там на перона - още двама по чаршафи! Единият ми вика:
- Как е, колега? И ти ли игра на "Ку-Ку?"
Двама мъже пътуват в едно купе във влака.
Единият казва:
- Господине, много приличате на жена ми, само да не бяха мустаците...
- Но аз нямам мустаци... - отговорил другия.
- Вие нямате, но жена ми има.
На призива, да не се пътува в лошото време, се отзоваха само СНЕГОРИНИТЕ...