Вицове за пътуване
В тази категория има 1598 вица, разпределени в 107 под-страници.
Младо барманче пътува във влак. Стои в едно купе с привлекателна девойка и по навик я заприказва:
– Накъде пътуваш?
– Ми, към Бургас.
– И какво те влече натам?
– Ми ко, локомотива...
12
В дълбока руска провинция пътува с автомобила си мъж. Навлиза в малко градче... на първото кръстовище ошашавен вижда как в средата на кръстовището катаджия седи в поза "партер" със събути гащи. Потресен продължава... същата сцена на второто, третото и така до последното...
Тотално изумен, спира и пита един местен:
- Човече, какво става тук? Какъв е този цирк с катаджиите?
- А бе, наблизо има затвор... избяга един п*дераст-рецивидист и му поставиха засади навсякъде...
15
Две хипита и монахиня пътуват в едно купе. Монахинята е с бинтована ръка и едното пита:
- Госпожо, вие водите спокоен живот, как успяхте да си счупите ръката?
- Съвсем случайно, изпуснах сапуна в банята, наведох се да го взема, подхлъзнах се и си счупих ръката.
Двете хипита кимат съчувствено, след известно време едното пита другото:
- А бе, брато, какво е това сапун?
- Знам ли? Някакви църковни работи.
17
Когато омете половин тенджера кисела супа, Деню нямаше как да знае, че същата вечер ще му се отвори работа в Студентски Град.
Сряза го още на излизане от вкъщи, но не му се качваха шест етажа пеш обратно, само за да тества мимолетното къркорене на червата си и акустиката на мизерната баня.
Докато чакаше пред дискотеката пръцна леко, отмести се виртуозно назад и цялата опашка запсува някакъв пълничък първокурсник, който припозна творението за свое и обиден си тръгна.
Вътре Първолета подскачаше около него, разгорещена и потна. Бяха се запознали същата сутрин, но тя вече даваше всички индикации, че съвсем скоро ще му позволи любов, където си поиска.
Деню се опита да потанцува с нея, но стомашните спазми направиха движенията му неестествени и страдащият се завря в един ъгъл, където се остави на газовете да го надуят до две атмосфери. Улавяше ниските честоти на музиката с цялото си дебело черво. След около час положението бе нетърпимо, хвана Първолета за ръка и въпреки бурните и възражения, двамата заедно потънапха в декемврийската мъгла.
Живееше съвсем наблизо. Добре. Щеше скоро да ползва тоалетната.
- Защо ходиш тъй? – попита живеещата наблизо.
Деню подскочи няколко пъти на място и затрака със зъби. Първолета се захили кокетно и обеща:
- След малко ще ти стани топло...
“О, да! След малко ще съм се насрал до глезените” – помисли си жребецът и изстена. “ - Ако тая пача чуе, че и опърдявам банята... може и да не ми пусне”
- Много е динамично да съ живеи в Студентски град – каза Първолета – Стигнахме. Тук живея – и посочи един от тъмните балкони.
“Трябва да разкарам пачата за десетина минути. За десет минути съм разтоварил самосвала, а има време и гъзъ да си измия...” – продължи да пресмята шансовете си наум Деню.
- Коте, ай да те помоля да ми купиш едни цигари! Дай ключа, аз ще чакам горе...
- Ммммм... пирверзник.... – изкудкудяка Първолета, изпълнена с надежда. – Добре... шми дадеш ли пари?
- Ето – ето! - Заопипва джобовете си Деню, като пристъпяше от крак на крак, напълно концентриран върху блендата на задника си...
Изобщо не изчака да се скрие зад ъгъла. Галопира по стълбището, като вземаше по шест седем стъпала наведнъж.
С едната ръка се притискаше отзад, а с другата заотключва паянтавата брава.
Имаше сили за още две крачки. Още една крачка вътре в стаята и се предаде.
Първата пръдня взриви мрака. Втората продължи цяла вечност. Деню не смееше да мръдне.
- Оооооооох... оооох – облегчението започна да избистря съзнанието му и тръгна към банята – оооооох оооооох.... котьооооооо.
Времето спря. Картечните откоси следваха един след друг – Ооооооххххх ... Уууууххххх... Ммммммммм... Бааааасимайката... Ооох... кккотьоооо...
Въздухът бе наелектризиран до безобразие и Деню реши, че е по - добра идея да отвори прозореца, преди да провери в банята дали не се е и поизпуснал.
Мъглата моментално изпълни стаята, но само придаде задушлива влажност на неприятната ситуация. Облегченият многострадалец, опипвайки хвана един пешкир от русенския креват и започна да гони зайците през джама. В този момент чу стъпки в коридора и замаха още по - отчаяно и чевръсто.
“Ще и кажа, че така си е миришело... Може някой да си е хвърлял бурканите кисело зеле в кенефа, баси... не е ли така” – самоуспокояваше се Деню и чак сега започна да търси ключа за лампата.
Вратата се отвори и за част от секундата ръката на Първолета изпревари неговата.
Светлина.
На отсрещното легло момче и момиче гледаха облещени и напълно парализирани.
- Ама Августиноооо, ма ти нъл ми каза чи шси пътуваш на село тая ниделя – не можа да скрие разочарованието си Първолета и занюха из въздуха като заек - люцерна.
21
В самолета. Прекалено срамежлив младеж се чуди как да заговори очарователното момиче, седящо до него. Вдишал - издишал няколко пъти, събрал смелост и попитал:
- Извинете и Вие ли пътувате с този самолет?
8
Питат немеца:
- С каква кола ходите в магазина?
- С BMW.
- А зад граница?
- Зад граница с Мерседес.
Питат французина:
- С какво кола ходите да пазарувате?
- С Rеnаult!
- А зад граница?
- Зад граница с Pеugеot!
Тогава пита руснака:
- С каква машина ходите да пазарувате?
- С тролейбуса!
- А зад граница?
- Ние не пътуваме зад граница!
- А ако се наложи?
- На нас не ни се налага!
- Но, ако много ви се наложи?
- На нас не ни се налага въобще!
- Но, ако е страшно, ама страшно-страшно много необходимо?
- Е, ако е страшно, ама страшно-страшно и много необходимо,
тогава с ТАНКОВЕ!
12
Кратки версии на класически произведения за мързеливи хора:
"Война и мир" (Лев Толстой) - Всички са тъжни. Вали сняг.
"Гроздовете на гнева" (Джон Стайнбек) - Животът във фермата е кофти. Пътуване! Пътуването е кофти.
"Дон Кихот" (Мигел де Сервантес) - Мъж напада вятърни мелници. Освен това е и луд.
"И слънце изгрява" (Ърнест Хемингуей) - Загубено поколение се напива. Все още е загубено.
"Моби дик" (Хърман Мелвил) - Човек срещу Кит. Китът побеждава.
"Одисей" (Джеймс Джойс) - Дъблин, нещо, нещо, нещо, вмъкнато изречение.
"Одисея" (Омир) - На ветеран от войната му отнема цяла вечност да се прибере, после избива всички.
"Брулени хълмове" (Емили Бронте) - Нещо като брат и сестра се влюбват. Мъгливо е.
"Уолдън" (Хенри Дейвид Торо) - Мъж седи навън 2 години. Нищо не се случва.
"Престъпление и наказание" (Достоевски) - Убиец се чувства зле. Признава си. Отива в затвора. Олеква му.
"Беоулф" (англосаксиноски епос) - Герой убива чудовище. Бла, бла, бла. Дракон убива героя.
"Ад" (Данте) - Адът направо избухва.
5
Сър Джон си пиел чая в синия салон, когато през стената влетял автомобил. От него излязъл добре облечен млад господин, който притеснено се заизвинявал.
- А за къде пътувахте? - попитал сър Джон с типичното английско спокойствие.
- Към Лондон. - отговорил смутеният младеж.
- По коридора, третата врата в ляво и само на пред...
14
Млада монахиня се прибирала по пътя към манастира. Настигнала я лека кола шофирана от свещеник.
- Сестро, качвай се, аз отивам в манастира, ще те закарам.
- Благодаря, отче.
Като се качвала се открил част от крака и. Отчето посегнал и я пипнал за крака.
- Извинете, сестро, моето прегрешение.
- Няма нищо, отче. Спомнете си псалм 105...
Продължили пътуването. Отчето все я пипал от време навреме и и се извинявал, а тя повтаряла:
- Спомнете си псалм 105...
Така стигнали в манастира и отчето се втурнал да чете псалма.
А той гласел:
- Продължавай все по-нагоре и ще получиш блаженство!
11
Обява в зоо форум:
- Налага ми се да пътувам и няма на кого да оставя домашния си любимец (мъжки алигатор 2,50 м). Ще го дам на някой с любящо сърце и добри, вкусни ръце.
6
Директор пътувал със секретарката си. По пътя им се повредила колата. Директорът си мисли:
- Аз сега, като директор, мога да извикам пътна помощ и набързо да ми оправят колата. Но като мъж трябва да се покажа пред секретарката колко съм добър и сам да си оправя повредата.
Слязъл той и легнал под колата да я поправя. Секретарката седи и си мисли:
- Аз, като жена, мога да му гледам сеира на тоя, но като негова секретарка трябва да отида и да му помогна.
И тя слязла и легнала под колата при шефа си. След 2 часа наблизо минава полицай. И той си мисли:
- Сега, аз като един обикновен гражданин, не ме интересува какво правят тия двамата. Но като полицай съм длъжен да им кажа, че още преди един час им откраднаха колата…
12
Пътувах в маршрутката с метла (купих я от пазара). Един младеж дъъългооо ми се усмихваше.
По едно време ме пита:
- Метлата не пали ли?
4
Пътувам след работа в препълнена маршрутка към дома си. Разнася се мелодията на мобилен телефон, млада жена започва да рови в чантата си, изважда го, вдига и всички притихнали, слушаме репликите и:
- Да, Петре, здравей! Пътувам си към вкъщи... не, прибирам се... Не, Пепи, няма да се видим днес! Не Пешо, не съм ти сърдита! Не, престани да ме уговаряш! НЕ, ПЕШО! КАЗАХ ТИ - НЕ! Това е, край!
Затваря телефона и раздразнено го захвърля в чантата...
След няма и десет секунди звъни телефона на седящ до мен младеж и още след първата му реплика всички се хващаме за коремите:
- Да, здравей Пешо! Какво? Днес? Сега? Идвам, естествено! До десет минути съм у вас...
12
Из дневника на млада пътничка на презокеански лайнер.
Ден 1 от пътуването.
- Разходих се по горната палуба. Запознах се с капитана. Много приятен господин.
Ден 2 от пътуването.
- На вечерята капитана ме покани на танц. По време на танца ме покани на вечеря в каютата му. Мисля да приема.
Ден 3 от пътуването.
- Вечеря с капитана. Той ми каза, че ако не спя с него, ще потопи кораба.
Ден 4.
- Щастлива съм! Днес спасих живота на 2500 пътници!
6
- А бе, Божилов, гледам я днеска Марето, комшийката ти, с някакви куфари се натовари в едно такси. За къде ще пътува?
- Паднало и се от новогодишната баница: пари, любов и пътуване, та реши да замине за Холандия, да се пробва като прост*тутка.
14