Вицове за усмивките
В тази категория има 710 вица, разпределени в 48 под-страници.
Шофьор пътува на дълъг курс. Край шосето циганка-гледачка маха за автостоп. Човека си мисли:
- Да я кача - ще иска да ми гледа, ще ми надуе главата. Да не я кача - може да ме прокълне... Я по-добре да я взема, пък нека си говори.
Спрял. Качила се циганката.
- Ех, добър човек си ти! Златно сърце носиш, диамантено... Дай да ти гледам!
- Не! Каквото е било - вече го знам. Какво ще бъде - ще разбера!
- Тогава три истини да ти кажа, искаш ли?
- Това може...
- Първата истина - Луната свети, но не грее. Истина ли е?
- Истина е.
- Втората истина - Козела с брадата си не бреца. Истина ли е?
- Истина е.
- Третата истина - Жена ти Марийка при съседа Пешо ходи!
- Ааа, това вече не е истина! Не може да бъде! Не го вярвам!
- Ако искаш вярваш, ако не искаш - не вярваш...
Извършил си курса човекът, прибира се в къщи, жена му Марийка веднага нарежда масата, бутилка поднася - весела, усмихната... Хапнали, пийнали, взел да разказва мъжа как му е минал деня, какво му е дрънкала гледачката. Казал първата истина - Марийка веднага:
- Ах, истината ти е казала!
Казал втората.
- И това е самата истина!
- А третата истина Миме, няма да ти я кажа!
Заработило женското любопитство, замрънкала, заврънкала - кажи, та кажи!
- Ми, на съседа Пешо му е ей такъв - мъъъничък.
- Еее, това съвсем не е истина!
14
- Съжалявам! - каза сухо дракона.
- Битка няма има.
- Но аз искам да се сражаваме! - възкликна рицаря.
- Излез и се бий!
Драконът надул бузи, но не издухва пламък, а вместо това повтаря.
- Говоря ти сериозно. Тук няма какво да спечелиш. Освен ако не си от онези, от парада...
- Какъв парад? - не разбра рицаря.
Драконът му обяснил:
- Какво?! - разгневил се рицаря.
- Не! Аз съм нормален! Какви са тези намеци!
- Съжалявам, съжалявам! - смутил се дракона.
- Просто си помислих, че...
- Това е заради перата на шлема, нали?
- Ами... Не, че...
- Знаеш ли, че това е просто отвратително!
Рицарят се разгневил на шегата.
- Кой ти дава право да съдиш личният ми живот? Да не си от Хелзинския комитет?
- Извинявам се.
- Сега вече просто съм длъжен да те победя! Независимо дали ти харесва или не, ние ще се бием!
- Аз ти се извиних... Просто не мога да разбера какво търсиш тук, ако не си п*дал...
- За да спася принцесата, разбира се!
Драконът се шляпна с лапата по челото.
- Еее! Знаех си. Ти си се объркал. Замъкът с принцесата и дракона е от другата страна. Трябваше след хана да тръгнеш на надясно, а ти тръгна на ляво, нали? Ето виждаш ли. Така си и помислих като те видях - объркал си пътя... Аз, знаеш ли, сложих надпис преди около две седмици, но някакви вандали го чупят постоянно и...
- Чакай, чакай, какво искаш да кажеш - "объркал съм пътя?"
Рицарят подозрително го изгледа.
- Какви глупости се опитваш да ми внушиш? Мога и сам да видя - ето замъка, а ти си дракон!
- Вярно е, но...
- Така че, и принцеса си има вътре! Ти да не си сложен тук за красота!
- Слушай...
- Е, като съм завил на наляво по пътя, какво от това? Една принцеса или друга - това какво значение има? Онази нека някой друг да я спаси. Хич не ми се връща само защото...
- Може би, ще ми позволиш да кажа няколко думи?
Рицарят сърдито загледал дракона през процепа в шлема си.
- Е?
- Няма никаква принцеса.
- Как така няма?
- Ами така. Аз тук не охранявам принцеса.
- Не принцеса ли? Че кой?
- По принцип...
- Княгиня? Или може би омагьосан девица, красива като зората? Да, четох някъде...
- Принц!
- Извинявай, какво?
- Не какво, а кой. Принц охранявам.
Настъпила дълга пауза. Драконът търпеливо зачакал, идеята да направи своята трудна пътечка през желязната каска и челото на рицаря...
- Принц ли? - замислено рицаря уточнил.
- Аха! - ентусиазирано потвърди дракона.
- Уф! - рицаря гнусливо се изплюл без да се съобразява. След това свалил шлема си и започнал да го чисти отвътре с ръкав.
- Виж! Аз разбирам, че идваш отдалече, конят ти е уморен. Можеш да прекараш нощта тук, и на сутринта отново ще се върнеш по правия път...
- Боже опази - не! Ама това нарочно е направено, не принцеса да затворят в замъка, не княгиня... не девствена, а най-лошият случай... Но какъв рицар ще тръгне да го спасява?
Той изведнъж се спрял и погледнал страхливо към змея.
- И много ли рицари идват?
- Рицари ли? - замислил се дракона.
- Не особено. Ако трябва да сме точни - повечето са принцеси и графини.
Рицарският шлем паднал с грохот върху краката на момъка.
- Като цяло, тези от благородническите фамилии добре се справят - продължаваше дракона.
- Но понякога дори и най-обикновени градски кифли тичат нагоре. Принц, нали знаеш - всеки си мечтае...
- Градски кифли...
- Да. О, да, доста са амбициозни, трябва да ти кажа. А, по едно време се появи и един MILF. Е, тя поне бе от тези дето знаят точно какво искат...
Рицарят погледнал предпазливо към прозорците на замъка.
- Чакай! Искаш да кажеш... Жените идват тук за да се бият с теб за да спечелят принца?
- Аха! - кимнал дракона.
- И той просто седи там отзад и си чака в замъка?
- Е, разбира се. Ти много добре знаеш - така и трябва да бъде. Много приятен човек... въпреки че аз с него на карти за пари никога повече няма да играя!
И драконът раздразнено размърдва криле. Лицето на рицарят се бе покрило с петна.
- Но... Това са момичета... жени! - възкликнал той.
- Как, защо...
- Какво - защо? - не разбира дракона.
- Ами защото мъжете трябва да се борят за красивите дами, а не обратното!
Рицарят разперил безпомощно ръце си. Драконът също безпомощно размърдал криле.
- Явно са в крак с времето...
- Но ти си дракон... Възможно ли е да позволиш на една жена да се бие с теб?!
Драконът тъжно поклатил глава.
- Май не си спорил с жена... - казал той.
- Нищо не може да се направи, а пък и работата си е работа. Но на мен ми плащат извънредни пари - заради допълнителният риск...
- Светът е полудял! - обявил рицарят и поставил отново шлема си.
- Как каза - от хана на надясно?
- Надясно, но когато идваш насам, сега се връщаш - затова е наляво.
- Благодаря.
- За нищо. Хм... слушай, приемаш ли съвет?...
- Да...
- По добре върви на дясно, после на ляво и отново надясно, там също има замък с дракон и принцеса. Вярно, по-далечко е, но принцесата...
Драконът се поколебал.
- По-готина? - попитал рицаря.
- Свежарка - да, нещо такова. Теб, като те гледам, рицаре, си един млад човек... А бе като цяло, разбра ме.
- Благодаря.
Рицарят се качил обратно на коня си, дръпнал юздите. Добрал се отново на пътя, той яздеше дълбоко замислен докато нещо не го сепна. Той вдигнал глава.
- Какво?
- Казвам - нали съм на прав път?
Девойката яздеше седлото по женски, и двата и крака бяха от лявата страна. В ръцете си държеше зловещ кожен камшик, който не изглеждаше направен само за езда.
- Тръгнала съм към замъка на пленения красив принц. Но по пътя не съществуват табели, и си мислех, че съм се загубила.
- О, не! - казал рицаря.
- Той е точно зад завоя.
- А вие нали не идвате от там? - изведнъж се притеснило момичето.
- О, Божке, нали не сте го освободили, не...
- Аз? - изненадал се рицаря.
- Защо мислите така?
Момичето се смутило и почервеняло.
- Ами, знаете ли, аз видях перата на шлема Ви, и си помислих... Е, същите имаше и на парада, та...
- Какво? Не, разбира се, че не! - разгневил се рицаря.
- Аз просто минавам оттук.
- Уф! - момичето въздъхнало с облекчение.
- И слава Богу. Нали знаете, сега, така и така не е лесно, а пък сега и тези п*дали... както и да е, важното е, че не сте един от тях.
- Не съм, да...
- Значи казвате след завоя?
- Да, да. Много е близо. Може би само няколко километра.
- Благодаря!
Конничката го заслепи с усмивката си и препусна натам. Рицарят я наблюдаваше как се отдалечава достатъчно, после свали шлема си, дръпна ядно перата и ги захвърли на пътя. После пришпори коня си и препусна колкото се може по бързо.
7
Такъв е животът, казал клоунът със сълзи на очите и си нарисувал усмивка...
7
Самолет излита с пасажери, всичко е наред. По едно време единият от пилотите вика в кабината стюардесата:
- Виж сега, единият двигател ще изгасне, ще стане малко турболенция и за да няма паника сред пасажерите, импровизирай, измисли нещо.
Стюардесата отишла в салона с пътниците:
- Драги пътници, искате ли да се хванем на бас, че ако си сваля горнището на униформата ще изгасне единия двигател?
Броя на мъжете сред пътниците преобладавал и те започнали да подвикват весело, че не е възможно, просто няма начин. Тя си свалила горнището и самолета се пораздрусал и свалил височината. След известно време, пилотите извикали пак стюардесата и и споделили леко притеснени, но все пак сериозно:
- Повтори номера, защото и втория двигател ще замине. Но ние имаме надежден автопилот, така че всичко е ок. Тя пак отишла в салона и със закачлива усмивка извикала:
- Драги пътници, искате ли да се хванем на бас, че ако си сваля и полата, ще спре да работи и втория двигател? Но спокойно имаме автопилот. Хората вече искрено развеселени подвиквали да побърза със стриптийза. Тя си свалила полата и хоп пак раздрусване и понижаване на височината. След около 30 минути капитаните на самолета извикали стюардесата и и казали, че автопилота ще даде фира, но парашути има само за трима. Така че да предотврати паниката и хаоса да измисли нов трик.
Стюардесата отишла пак при пасажерите и усмихнато казала:
- Драги пътници, мога само да ви предложа да ви направя стриптийз до голо, защото това ще е последното което ще видите. Хората вече подпийнали помислили, че това е маркетингов трик на авиокомпанията да ги зариби да са и клиенти отново. Подвиквали аплодисменти, тя се съблякла чисто гола, самолета се разбил след няколко минути. Едно старче излезнало от руините, отупало опърпаните си дрехи и въздъхнало:
- Аман от к*рвенски номера!
11
Български борец се бори на финал на олимпийски игри... Противника му го е хванал в невъзможна хватка, нашия човек драпа, бори се, но по всичко личи, че туша е неизбежен. Внезапно българинът прави невероятна маневра, салто във въздуха, противника му е изненадан и докато се окопити нашия го тушира и взима златото. Прибира се в България, празненства, приеми, награди, коли - всички го носят на ръце. Най-накрая президента го кани в резиденцията си. Отива бореца, доволен, усмихнат, костюмиран и президента го пита:
- Добре, вие прославихте българската борба за пореден път, но ще ми разкриете ли тайната си? Как успяхте да се откопчите от тази наглед невъзможна хватка?
- Ами как, онзи така ме беше овързал, че по едно време видях 2 топки пред себе си и ги захапах...
- Значи си го ухапал по топките?
- А, не бе, човек не знае на какво е способен, докато не захапе собствените си топки!
17
Някакъв:
- Аз обичам тази жена вече десет години и всеки ден е като първия ни... Тя никога не вика, не прави истерии, не можеш да я видиш без грим или да е облечена неглиже... Готви страхотно, а домът е винаги чист... Винаги е усмихната, в добро настроение, а с*ксът... С*ксът е - ммм... Понякога разбира се съжалявам, че това е жената на съседа Петров, но след това си казвам, нека така си останат нещата...
22
На рождения ми ден, вечерта, тока загасна и не след дълго, гостите си тръгнаха. Жена ми се качи горе с децата, да ги слага да спят, а аз се отпуснах блажено на дивана с намерение да дочакам късния филм. На другия край на дивана с подгънати колена под себе си, седеше тъщата и внимавах да не я сритам ако се изпъна целия. Без друго отношенията по между ни са хладни. Както си отпивах от хубавото вино и слушах транзисторчето така неусетно съм заспал. По някое време в полусън усещам ласките на жена ми и уханието на дезодоранта и, а голите и гърди милваха лицето ми. Помислих си, милата, какъв хубав подарък ми е измислила, любимата ми поза - тя от горе, а тя от време на време шепнеше "Благодаря ти, благодаря ти." Събудих се от уханието на горещо кафе и видях тъщата да носи препълнена чиния с палачинки и седна на крайчеца на дивана и със съучастническа усмивка вдигна боксерките ми от пода. После, като се наведе над мен прошепна "Благодаря ти, благодаря ти", а аз продължавах да се чудя, защо ли се е напръскала тая с дезодоранта на жена ми, после, като слезе с децата на закуска, ще я попитам...
6
ПРЕКРАСНО Е да си влюбена - усмивката сама грейва на лицето ти, харесват ти дребни неща като малки цветя и тревички по пътя, лошите новини от медиите сякаш само минават покрай теб, мечтаеш си постоянно за НЕГО, мислиш си, че светът е прекрасен и ДОРИ имаш чувството, че съпругът и децата вече не те ядосват толкова!
4
Мъж се прибира и с щастлива усмивка заявява:
- Уволниха ме!
- И това е повод за радост!!!
- Останалите ги арестуваха.
13
Един младеж имал приятелка, за която щял да се жени. Няколко дни преди сватбата му се обадила 20-годишната сестра на бъдещата му съпруга и го помолила да отиде до тях за да и помогне с нещо свързано със сватбата. Той отишъл, паркирал колата си пред къщата и влязъл вътре, където сестрата го чакала облечена в прилепнала блуза с голямо деколте и без сутиен и пола, чиято дължина оставяла твърде малко на въображението му. Тя се хвърлила на врата му, целунала го и му казала:
- Аз съм влюбена в теб, още от първия път когато те видях, но понеже ти сега ще се омъжваш за сестра ми, а аз не искам да заставам между вас и да разбивам семейството ви, затова искам да те помоля да правиш с*кс с мен само един единствен път, още преди да сте се оженили и след това те оставям на мира. Аз сега се качвам в моята стая, ако си съгласен ела.
С тези думи девойката се качила на втория етаж, като пътьом му хвърлила и бикините си. Младежът поседял 2-3 секунди, после въздъхнал и с твърда крачка излязъл от къщата и се отправил към колата си. Там го пресрещнал бъдещият му тъст и с широка усмивка го прегърнал и му казал:
- Скъпи зетко, много се радвам, че ти успя да преминеш нашия малък тест. Сега вече съм сигурен, че дъщеря ми ще бъде щастлива с теб и ти си идеалният мъж за нея. С радост ти я давам за жена!
ПОУКА: Винаги си дръжте презервативите в колата!
22
Казват, че данъците трябва да се плащат с усмивка. Пробвах, не става. Искат кеш.
5
Американецът, Буда и Българина отиват в Ада!
Дяволът им казва:
- Давам ви шанс да отидете в Рая - ще ви ударя 3 пъти с моят чук, имате право да се защитавате с каквото си искате - ако издържите и трите удара без да изкрещите, отивате в Рая, ако ли не - оставате в Ада!
Първи бил Американеца. Той избрал да се защитава с щит, но изкрещял от първия удар на Дявола и останал в Ада. Следващият е Буда. Той решил да се защитава с медитация. Първи удар с чук - Буда не мърда, втори удар с чук - Буда пак не мърда, трети удар с чук и нищо, всичко си е окей с Буда. И Дяволът му казал:
- Хайде Буда, свободен си да отиваш в Рая.
Но Буда казал:
- Аз ще изчакам още малко да видя как Българина ще спечели, та нали във всички вицове печели той.
Ето че дошъл редът на Българина.
Дяволът го попитал:
- Е Българино, ти с какво ще се защитаваш от ударите ми с чук?
Българинът с усмивка отговорил:
- Ха ха е как с какво бе? С Буда!
10
Жена с три годишната си дъщеря при лекаря:
- Докторе погледнете го това дете, ни на мен прилича, ни на баща си! Тези дръпнати очи, тая идиотска усмивка, болна ли е, какво и има?
Докторът дал бонбонче на детето изправил се и рекъл:
- Добре е детето г-жа, просто другия път и вържете плитките по лабаво...
11
Тиха лятна вечер. Градският парк, романтична пълна луна, щурчета свирят своята нежна мелодия. Пейка на закътана алея под едно дърво, а там млад чернокож и мило бяло момиче. Наближава любимият момент и девойката с треперещ от притеснение глас споделя страховете си.
- Мен малко ме е страх! - споделя тя.
- Чувала съм, че на на вас цветнокожите са ви доста големи
- Малък е няма страшно!
Но девойката продължава да шикалкави. Хайде първо да ти направя една свирка тъкмо ще преценя колко ти е голям. А младежа с ехидно усмивка добавил.
- Ако е за свирка, аз сам мога да си я направя!
6
Бяла жена ражда негърче. Като го вижда в ръцете на акушерката, тя казва с усмивка:
– Мъжът ми ще бъде много доволен! Той така обожава черни шегички!
6