Научила мечката, че ще има ревизия в гората. Разтревожила се:
- Бре, ами сега! Аз - с кожух, мъжът ми - с кожух, децата - и те с кожуси. На една заплата - откъде!?
Хукнала да се спасява. Срещнала я костенурката:
- Мецо, накъде си хукнала?
- Остави се... Ревизия ще има. Как да обяснявам откъде са всичките тези кожуси?
Стреснала се костенурката:
- Бре, ами сега! Аз - с къща, мъжът ми - с къща, децата - и те с къщи. На една заплата - откъде!?
Хукнала след мечката. Срещнал ги щъркелът:
- Какво сте се разбягали така? Фитнес за сваляне на килограми ли правите?
- Остави се... Ревизия ще има. Как да обясняваме откъде са всичките тези кожуси и къщи?
Изстинала му усмивката на щъркела:
- Бре, ами сега! Аз - всяка година на екскурзия в чужбина, жена ми - на екскурзия в чужбина, децата - и те на екскурзия в чужбина. На една заплата - откъде!?
Хукнал с тях. Срещнали маймуната. Като ги видяла, че бягат - и тя се присъединила. По едно време се уморила и се сетила да ги пита защо бягат. Обяснили ѝ за ревизията. Маймуната се плеснала по челото и рекла:
- Бягате, защото не ви е чиста работата. Ами аз, с моето голо дупе, накъде съм хукнала?!

Добавен преди 6 години 9

Напомняне за всички дами:
- Ако разни дебили ви изпращат на лични снимки на пeниси, отговаряйте с усмивка - "Колко е красив... Същият като моя!"

Добавен преди 6 години 12

Намръщена утринна маршрутка се промъква от краен квартал към центъра, през всички спирки, задръствания и светофари... Народът вътре спи или поне се опитва да подремне. И в този момент, на поредната спирка, залпово се вмъква мъж, доволен колкото цяло стадо слонове. Пльосва се на седалка до строга жена с вид на учителка, вади от джоба си мобилен и дишайки шумно се потапя в оживен диалог.
- Ало, Пеше! Спешно ми продиктувай телефона на Минка! Каква жена само, каква жена! Да, благодаря, че ни запозна!
И всичко това в продължение на три минути, с детайли, емоции... Маршрутката започва да се оживява. Тези, които още не са си досънували ококорено се вглеждат в мъжа. "Учителката" на съседната седалка предизвикателно изсумтява и се обръща с гръб, към прозореца. Мъжът си взима довиждане с Пешо и незабавно започва да избира номера на въпросната Минка.
- Алоу, Миме! Здрасти! Много ми хареса какво натворихме с тебе! Искам те пак! Даа, досега никой не ми беше правил така... Тъй ли? Можеш и по-добре? Ехааа, разкажи ми по-подробно, палавнице моя!...
Учителката на съседната седалка се обръща към мъжа и го моли да говори по-тихо, понеже ръмженето му вече яко дразни педагогическия и слух. Мъжът нетърпеливо маха с ръка и отново се потапя в беседата.
- Толкова ме възбуди, че си голичка отдолу! Разбираш ли, на жена ми не мога да и кажа да направи това, веднага ще разбере, че съм и изневерил... Да, да, налага се да търпя, какво да се прави...
Маршрутката вече е разбудена напълно и с интерес се вслушва в подробностите. Шофьорът поглежда в огледалото и също внимава, затаил дъх. Недоволна е само "учителката" и просто кипи от трудно сдържано възмущение. Точно в този момент на мобилния му се чува второ повикване. Той прекъсва, победния му тон стихва и почти със шепот съобщава на Минка.
- Прощавай, ама повече не мога да говоря, че жена ми звъни! После ще ти се обадя пак, става ли? Хайде, чао!
И после набира номер и със съвършено друг глас започва да припява в слушалката:
- Да, скъпа... Ох, така се напихме снощи с Пешето, така се напихме! Ами ти го познаваш, не можах да му откажа, какво да правя... Сега ми е лошо, цепи ме главата... Да, да, ще пия хапче. Ще гледам да се върна по-рано, да. Въпреки, че имаме много работа. Слънчице, извинявай, добре, наистина ще се опитам да се прибера по-рано.
И в този момент настъпва звездния час на "учителката". Тя се навежда към мобилния му и много ясно започва да говори право в микрофона:
- Ми-иличък, къде се бавиш, вече се уморих да те чаакам... студено ми е, идвай по-бързо, скъъпиии!
Челюстта на мъжа пада. Трескаво изключва телефона под дружния смях на пасажерите. Шофьорът бие по спирачките и гризе волана. Мъжът подвива опашка и натиска звънеца за спирка по желание. Цялата маршрутка се скъсва от смях. Вратата хлопва. Учителката се обръща към прозореца с доволна усмивка.

Добавен преди 6 години 11

Ами не ги разбирам хората, които не се кефят на автобусите от градския транспорт. Честно! Днес ми се наложи да ползвам автобус и просто за малко да умра от кеф! Преживяването не е за изтърване, ама изобщо!!! Докато чаках на спирката ми стана хладно, но след около петнайсетина минути дойде добре претъпкан автобус. Качих се и се оказах плътно притисната в двама млади мъже и една жена. Стоплих се за нула време. Автобусът в който попаднах аз, беше доста по-стар от тези, с които се хвали Данчето Фандъкова и когато спираше на спирка или на светофар и шофьорът изключеше от скорост, започваха такива страшни вибрации, че се разделих с огромна част от целулита си и минимум с два камъка от бъбреците! Момичетата, които бяха седнали по седалките се сдобиха с широооки усмивки, ама аз не разбрах защо? На следващата спирка единият мъж и жената слязоха, и на тяхно място се набутаха две сладки бабки. Едната явно не дочуваше та другата и говореше бая силно. Горе долу запомних промоциите в Кауфланд, една лесна рецепта за сурова туршия и за подаграта на Груйо от втория етаж. Освен това едната миришеше на манджичка, което пък ме подсети за менюто, което утре или вдругиден да тъпосам на домашната трапеза. Винаги има двама - трима, които кашлят като туберколозни и още няколко, които се секнат шумно. А бе аз за всеки случай, пих едно голямо на вечеря, че да си подпомогна имунитетчето. Даже сега се сетих, че ако ви се налага, спокойно можете да се оправдавате пред половинката, че хич не ви се пие, обаче е крайно наложително, щото то нали... автобусите са пълни с бацили... Слязох на спирката си с голяма неохота, ама съм си обещала, че още утре пак ще се кача!

Добавен преди 6 години 8

Никога не разчитай на красотата на утрото и на усмивката на тъщата.

Добавен преди 6 години 12

Мoмченце и дядо му събирали листа в градината. Момченцето видяло червей който се опитвал да влезе в дупката си.
– Дядо, басирам се, че мога да пъхна този червей в дупката!
– Залагам 5 лева, че няма да успееш! Прекалено много се гърчи.
Момченцето влязло в къщата, взело флакон лак за коса и напръскало червея, докато станал прав и твърд. После го пъхнало в дупката. Дядото му дал 5 лева и усмихнат влязъл вътре. След около половин час излязъл и дал на момчето още 5 лева.
– Но дядо, ти вече ми даде 5 лева!
– Нищо, тези са от баба ти...

Добавен преди 6 години 16

Казвам на една мацка:
- Това лице, това прекрасно излъчване, тази пленителна усмивка, тази интелигентност, тези две пленяващи очи... Но стига толкова за мен, вие как сте?!...

Добавен преди 6 години 5

Дейв влиза в бара и вижда Джон да си пие питието с голяма щастлива усмивка на лицето. Направо сияе. Дейв го пита:
- Защо си толкова щастлив днес?
- Ще ти кажа, Дейв. Вчера докато си полирах яхтата дойде една червенокоса мадама при мен... с ей такива цици. Дейв! С ей такива цици, човеко! Тя попита "Може ли да се повозя на яхтата ти?" А аз казах "Разбира се, че можеш!" Та се качихме и отплувахме навътре в морето. И после, да ти кажа, Дейв, изключих мотора и казах "Или чукане или ще плуваш". Дейв, тя не можеше да плува... не можеше да плува!!!
На следващия ден Дейв пак влиза в бара и Джон пак си пие питието, ама още по-усмихнат.
- Джон, а днес защо си още по-щастлив?
- Дейв, разказвам ти... Вчера полирам си аз яхтата и идва една РАЗКОШНА блондинка... с ей такива цици. Ей такива! И пита "Може ли да ме повозиш на яхтата ти? А аз казвам "Няма проблем, с удоволствие." Влязохме навътре и пак изключих двигателя и казвам "Чукане или плуване". Дейв, тя не можеше да плува! Дейв, тя не можеше да плува!
На другия ден Дейв влиза в бара и гледа Джон рони крокодилски сълзи в питието си.
- Джон, защо си тъжен?
- Дейв, ще ти кажа. Вчера си полирам аз яхтата на кея, и една невероятна брюнетка идва при мен. Ама с ей такива цици! Дейв, ЕЙ ТАКИВА! Направо се побърках. Тя казва "Ще ме повозиш?" Казах "Разбира се!" Качихме се, запалих двигателя и хайде още по-навътре в морето, отколкото предишните пъти. Пак изключвам двигателя и "Чукане или плуване!" Тогава тя разкопча панталона си... и тя имаше Х*й, Дейв! Тя имаше огромен Х*й!!... Дейв, А АЗ НЕ МОГА ДА ПЛУВАМ!!!

Добавен преди 7 години 19

Мъж, към Дама на първа среща:
- Това лице, това прекрасно излъчване, тази пленителна усмивка, тази интелигентност, тези две пленяващи, горящи очи... Но стига толкова за мен, вие как сте?

Добавен преди 7 години 5

Седят си двама пред мола и виждат как една мацка паркира едно чисто ново БМВ точно пред тях...
И единият казва:
- А бе, брат... Тая колко ли свирки е направила за тая кола?
Мацката го чула и с усмивка му казала:
- Само една... Но на когото трябва...

Добавен преди 7 години 12

Жена отива на работа щастлива, усмихната... пърха от щастие. Колежките я питат:
- Какво става? Да нямаш любовник?
Тя:
- Неее, правих с*кс с мъжа си!
- Е, ти пък? От тридесет години сте женени... какво толкова правихте?
И жената обяснява:
- Все едно бяхме гаджета... един час любовна игра, после два часа здрав с*кс и накрая четири часа се гушкахме!
Мъжа и отива на работа (с черни кръгове около очите) и колегите го питат:
- Какво става, да не си махмурлия?
- Не, просто... правих с*кс с жена си! Първо един час не мога да го вдигна, после 2 часа не мога да свърша и накрая като се разсъних... четири часа не мога да заспя!

Добавен преди 7 години 18

Една млада жена си вървяла по центъра, когато без да иска настъпила "Вълшебното Л*йно." Изведнъж се озовала назад във времето – далеч в каменната епоха. Гледа планини, гори, диви животни... Много се уплашила. Тръгнала покрай един поток да търси хора. Вървяла няколко дни, а нощите прекарвала завита с листа и клони. Една сутрин забелязала пушек до някаква пещера. Гладна и премръзнала се затътрила с последни сили към мястото. На входа седял праисторическият човек. Приличал на бизон – едър мъж, брадат, с дълга гъста коса. Чоплел кокали пред огъня. Като видял момичето, скочил с каменната си брадва в ръка:
- К’ва си ти, ма?
- Изгубих се, господине. Моля те, вземи ме да живея в твоята пещера!? – примолила му се девойката.
- Мах’са от тука, ма! – отвърнал грубо ловецът с тежкия си глас.
- Моля те, моля те – ще се грижа за теб, ще пера кожите, ще ти чистя, ще ти готвя, ще поддържам огъня... само ми позволи да остана при теб.
- Не, разкарай се. Не ми трябваш.
- Много те моля, гладна съм и ми е студено. Страх ме е от дивите зверове, не ме оставяй сама!
Праисторическият човек я съжалил и пуснал девойката вътре. Взел си копието, лъка, стрелите и поел на лов. Обърнал се назад, а тя весело му махала. Вечерта се прибрал, носейки на рамо убита сърна. Пещерата била подредена, кожите изпрани, огнището преместено на по-уютно място, така че да се виждат рисунките на стопанина... женската ръка личала навсякъде. В каменната тенджера къкрела ароматна чорба, а в дървената паница имало сок от ферментирали круши. Първобитният човек отрязал единия бут на животното, а тя опекла месото с набрани по-рано подправки и грудки. Пийнали, хапнали (тя му направила забележка да не мляска като свиня). Поговорили си. Гледали с усмивка все още младото рохко небе. Станало късно. Легнали завити под новия козешки юрган. Той захъркал, тя го прегърнала, той се обърнал, тя го целунала. Последвало сношение с мозъчни изригвания. На сутринта ловецът станал рано. Замислен седнал до димящото огнище. Погледнал надолу и казал на себе си:
- За това ли си служила, кожена пръчице?! А аз... цял живот да чупя костенурки с теб?!

Добавен преди 7 години 8

Жабата щяла да остане стара мома. Животните се събрали, за да и намерят мъж. Умували, умували и решили, че крокодила е най-подходящ. Решили да и разкажат за младоженецът:
- Той е с една разкошна усмивка, като се усмихне всичките зъби му се виждат!
- Очите му, маслинени...
- Кожата му една такава, разкошна кожа...
- Обаче има къси и криви крачета...
- ИТАЛИАНЕЦ Е! - изкрякала жабата...

Добавен преди 7 години 16

В кабинета на психиатъра, пълзейки на четири крака, влиза човек, захапал някакъв шнур. Докторът го гледа с лека усмивка и му говори като на идиот:
- Я да видим сега кой е дошъл при нас - костенурчица ли си, гущерче или жабка, може би...
- Не бе, докторе, аз съм сис админът, прекарвам ти мрежа!

Добавен преди 7 години 8

Жена отива на гости на родителите на нейния приятел. Това е първата среща, когато се запознава с тях и е леко изнервена. Всички сядат на масата и започват да вечерят. Жената започнала да се чувства дискомфортно, благодарение на броколите и нейната нервност. "Газова" болка насълзила очите и. Накрая, без всякакъв избор, тя решила да се облекчи и изискано пръцнала. Не било много силно, но всички на масата чули пукота. Преди обаче да има време да се смути, бащата на нейния приятел погледнал към кучето, което лежало в краката на жената и казал със строг глас:
- Джинджър!
Жената си помислила "Колко хубаво го направи" и на лицето и се появила широка усмивка. Две минути по-късно тя почувствала същата болка в стомаха. Този път тя дори не се поколебала. Било по-звучно и по-дълго. Бащата пак погледнал към кучето и изкрещял:
- По дяволите, Джинджър!
Жената пак се усмихнала и си казала "Да". След две минути и се наложило да пръдне пак. Този път дори не обърнала внимание. Звукът бил като свирката на локомотив. Бащата погледнал кучето с отвращение и изкрещял:
- По дяволите, Джинджър! Махни се от нея, преди да се изсере отгоре ти.

Добавен преди 7 години 15