Вицове за усмивките
В тази категория има 712 вица, разпределени в 48 под-страници.
Един лекар го мъчила съвестта. По цяла нощ се въртял в леглото и не можел да заспи спокойно, а само лежал и виновно си мислел:
- "Май трябва да спра да спя с пациентките си; някак нередно ми се струва".
По едно време дочул вътрешен глас, който му прошепнал:
- "На всички лекари им се случва понякога. Не се измъчвай!"
Лекарят се успокоил и заспал като бебе. На сутринта се събудил бодър и отпочинал. Направил си кафенце и докато го пиел си казал с усмивка:
- "Какво толкова страдах и аз. Наистина на всички лекари им се случва понякога да спят с пациентки."
В този момент вътрешния глас отново се обадил:
- "Пич, не всички лекари са ветеринарни..."
МОЛИТВА НА МЪЖА
Намери ми господи жена,
Да е млада и добра...
стройна кът фиданка
и да не е лисанка!
Да е нежна, мила и красива
да готви... да е чиста и вежлива.
Ракийката ми да сервира
със усмивка топла, мила.
Във леглото ми да е мръсница,
а навънка да не харчи и парица.
Да ми мий краката
и да пие ми водата...
Челяд да отглежда
и чужд мъж да не поглежда.
Да е масажистка и засукана флейтистка.
А като роди да не стане сто кила...
да запази същата си тежина.
Да работи като крава
и дай Боже да е здрава.
Да не е хаплива... рогата ил бодлива...
Да ме омайва и развлича
и дорде съм на дивана,
сама да се съблича.
Да не слага ми коприва, да не ще цветя
и да заспива когато, аз заспя!
Да стане после сутринта
да ми сервира трахана.
че аз си падам малко селяндур...
ама пука ми на моя к*р.
Да лъска чисти през ноща,
и на работа да иде сутринта!
Парички да ми донесе,
че да има за мезе!
Да умей да чука и кове,
да боядисва и снове...
Ще и бутна целуфан... макър и мъничко залян.
Приятелите ми да изтърпи и
да е гордост... ТЯ... за моите очи!
АМИН
Усмивката играеше на устните и, но заради ботокса всички мислеха, че диша като риба...
- ДОКТОРЕ, БОЛИ МЕ ГЛАВА! - оплакала се пациентка.
- НО МОЛЯ ВИ, АЗ НЯМАМ ПРЕТЕНЦИИ - с усмивка отговорил младият медик.
Преди отпуската, когато си тръгвах от работа, трябваше да се обърна обратно... Усмивката ми не можа да мине през вратата!
- И какви сме ние сега? - попита тя, скланяйки глава и прегръщайки коленете си. Приятели? Гаджета?
Той стоеше до прозореца и мълчеше...
- Какъв искаш да бъдеш? - попита отново тя.
Той погледна през прозореца звездното небе, усмивка озари лицето му и замечтано отговори:
- Космонавт!
Момиченце в детската градина придърпва госпожата и я пита:
- Госпожо, знаете ли как се правят бебета?
Госпожата, опитвайки се да запази самообладание, казва “Да”, надявайки се разговора да приключи или да поеме друга посока. Но не е познала.
– Добре, ама нека аз да Ви кажа. – примолва се тя.
– Добре! – съгласява се госпожата от немай къде.
Усмихната до уши от познанията си малката заявява гордо:
– МАЙКАТА ГОЛА, А ТАТКОТО ПО ПОТНИК!
Много обичам да кажа на някои пушач, че ако откаже цигарите ще спести 150 лева на месец. И той да ме попита, къде са моите спестени. Тогава с широка усмивка му отговарям:
- Изпивам ги!
Да се влюбиш в усмивката и е клише, в ц*ците и обаче е до живот.
Влиза грузинец усмихнат в селската кръчма и черпи всички.
- Какво става? - питат го.
- Омъжих голямата щерка.
- И как е зетят?
- Голяма работа - задникът му такъв (разтваря ръце), раменете такива (свива ги), аз го чуках, съседът го чука, Гога Малкия знаете ли го - и той го чука!
След време пак черпи и обяснява, че е омъжил средната дъщеря.
- Зетят е страхотен - точно като първия и даже Гога Малкия го е чукал!
Минава време, влиза омърлушен, пише и мълчи.
- Какво става, Вано?
- Остави, остави, омъжих най-малката.
- Как е зетят?
- Раменете такива (разтваря широко ръце), задникът такъв (свива ги), мен ме чука, съседа чука, Гога Малкия нали го знаете - умря!
Жена ви ви чупи стойки? Дайте и любезно и кротко, с усмивка, здравословна и полезна "Активия" с изтекъл срок на годност. Да ходи да чупи стойки другаде.
Една млада жена си вървяла по центъра, когато без да иска настъпила Вълшебното Лайно. Изведнъж се озовала назад във времето – далеч в каменната епоха. Гледа планини, гори, диви животни... Много се уплашила. Тръгнала покрай един поток да търси хора. Вървяла няколко дни, а нощите прекарвала завита с листа и клони. Една сутрин забелязала пушек до някаква пещера. Гладна и премръзнала се затътрила с последни сили към мястото. На входа седял праисторическият човек. Приличал на бизон – едър мъж, брадат, с дълга гъста коса. Чоплел кокали пред огъня. Като видял момичето, скочил с каменната си брадва в ръка:
- К’ва си ти, ма?
- Изгубих се, господине. Моля те, вземи ме да живея в твоята пещера! – примолила му се девойката.
- Мах’са от тука, ма. – отвърнал грубо ловецът с тежкия си глас.
- Моля те, моля те, ще се грижа за теб, ще пера кожите, ще ти чистя, ще ти готвя, ще поддържам огъня... само ми позволи да остана при теб.
- Не, разкарай се. Не ми трябваш.
- Много те моля, гладна съм и ми е студено. Страх ме е от дивите зверове, не ме оставяй сама!
Праисторическият човек я съжалил и пуснал девойката вътре. Взел си копието, лъка, стрелите и поел на лов. Обърнал се назад, а тя весело му махала. Вечерта се прибрал, носейки на рамо убита сърна. Пещерата била подредена, кожите изпрани, огнището преместено на по-уютно място, така че да се виждат рисунките на стопанина... женската ръка личала навсякъде. В каменната тенджера къкрела ароматна чорба, а в дървената паница имало сок от ферментирали круши. Първобитният човек отрязал единия бут на животното, а тя опекла месото с набрани по-рано подправки и грудки. Пийнали, хапнали (тя му направила забележка да не мляска като свиня). Поговорили си. Гледали с усмивка все още младото рохко небе. Станало късно. Легнали завити под новия козешки юрган. Той захъркал, тя го прегърнала, той се обърнал, тя го целунала. Последвало сношение с мозъчни изригвания. На сутринта ловецът станал рано. Замислен седнал до димящото огнище. Погледнал надолу и казал на себе си:
- За това ли си служила, кожена пръчице?! А аз цял живот да чупя костенурки с тебе?!
Влюбена двойка си наема стая в хотел. Рецепционистката със замечтана усмивка и нескрито умиление попълва документите и бърза да ги настани:
- Ох, колко сте сладки. От кога сте женени?
- Aми, аз от 6 месеца, а тя от 5 години...
Приближава се момък към красиво момиче и усмихвайки се я моли за цигара. След това със същата стеснителна усмивка иска и огънче. Запалва цигарата и вече по-смело пита, дали може да получи дъвка, случайно ако тя има?... Подавайки му лента на Орбит, момичето казва:
- Знаеш ли, аз съм вълшебница и много тъпо си изгърмя и трите желания!
На три неща не вярвам - сълзи на к*рва, усмивка на прокурор и "Аз само да попитам" на опашката в болницата.