Седи си Джамал в Берлин, и плюе на земята през дупка в зъбите си.
Изведнъж една фея се появява и казва:
- Аз съм либералната фея! Долетях да ти изпълня три желания!
- Вижте, имам дупка в устата си! Искам да ме излекувате и да имам всички зъби!
Преди Джамал да изрече тези думи, излезе веднага закона
за безплатно лечение и протезиране за социални чужденци, а на устата му блесна белоснежна холивудска усмивка.
- Липсват ми четирите съпруги и петнадесет деца, както и родителите, братята и сестрите, родителите, братята и сестрите на жена ми! Иска ми се да живея
в луксозна вила, както и да имам много пари!
Веднага Джамал се оказа в красива вила! На масата - текстът на закона за събиране на семейството за социални чужденци и банкови разпечатки с информация за получените ползи. Къщата е напълно обзаведена и оборудвана с електроуреди, в съответствие със закона за подпомагане при покупката на мебели и домакински уреди за социални чужденци.
Щастливият Джамал не знаеше какво да иска повече, и попита:
- Искам да бъда истински немец. Не само по гражданството. Аз искам да бъда синеок блондин, и името ми да е Fritz Schulz!
Преди да успее да довърши изречението си, всичко изчезна и той се озова сам отново седнал и плюещ на земята през дупка в зъбите.
- Какво се случи? - попита той феята.
- Не ви е срам, г-н Schulz, да просите от държавата! Вие трябва да се грижите за себе си! Идете и си търсете работа!

Добавен преди 7 години 11

Всеки мъж е орисан да срещне веднъж в живота си своята вещица... Да, вещица - не принцеса. Принцесата е обикновено неговата фантазия за първата любов - ефирна, нежна, сладка, случила се вече... загубена, преживяна или все още витаеща наоколо. Принцесата чака да бъде намерена, спасена, качена на бял кон, заведена в царство... с една дума „глезла”. Вещицата! – това е онази, другата, неочакваната, жената, която даже не си е представял, че ще го омагьоса. Тя може всичко сама. Но до нея той се чувства силен и опасен. Тя няма нужда да бъде спасявана. Но му се иска да я спаси... от самата нея понякога. Тази, която го привлича като магнит, диво, страстно, безпрекословно,някак въпреки. Тя може да създава сънища, да руши светове, да рисува дъга. Тя може ненадейно да предизвика гневни, непознати сълзи или да го накара да мечтае за усмивката и. Тя го кара да диша вятъра в нейните коси и да я прегръща насън. Тя прави пръстите му нежни и устните му копнеещи. Тя оцветява мислите му в странно-лилаво и му измисля нови думи. Всеки сам си я усеща - неговата вещица. За другите тя може да е съвсем обикновена, малко хаотична или неясна. За него обаче тя е магия... или проклятие... Всеки мъж я среща веднъж в живота си – не всеки може да улови момента и да открие заклинанието, за да бъде негова наистина. Затова е вещица - танцува боса в огъня и носи пясъчна рокля в сънищата. Ако си я срещнал вече, твоята вещица, обичай я! Дори, когато не трябва, дори когато е лоша, дори когато не знаеш как и защо... Обичай я! И тя пак ще прави вълшебен света за теб!

Добавен преди 7 години 15

Добрият човек се познава лесно... Той има хубава усмивка, закачлив поглед и... бутилка ракия в лявата ръка...

Добавен преди 7 години 8

С*кс или бягане?
1. Когато бягаш, най-често си сам. Ако бягаш с някой, обикновено се стараеш да си по бързият. А когато се занимаваш със с*кс, винаги се опитваш да свършите заедно. Следователно с*ксът "РАЗВИВА НАВИКА ДА РАБОТИШ В ГРУПА И СЕ БОРИ С ЕГОИЗМА." Бягането - не.
2. За бягането е необходимо да купиш екип и маса принадлежности. При с*ксът наобратно - сваляш всичко от себе си. Оттук и изводът, че с*ксът "РАЗВИВА ЧУВСТВОТО НА ПЕСТЕЛИВОСТ И СЕ БОРИ С ПРЕКОМЕРНОТО ПОТРЕБЛЕНИЕ." Бягането - не.
3. За да бягаш, трябва да станеш от леглото. При с*ксът напротив. А всички знаем, че в леглото се чувстваме най-добре. За това - с*ксът е начин "ДА СЕ ЗАНИМАВАМЕ С НЕЩО НА ВЪЗМОЖНО НАЙ-ПРИЯТНОТО МЯСТО". Бягането - не.
4. Бягането изисква големи усилия, а доставя малко удоволствие. С*ксът ти дава море от удоволствия при минимални усилия. Така разбираме, че с*ксът ни дава "ДА ДОСТИГНЕМ МАКСИМУМА ПРИ ВЛОЖЕНИ МИНИМАЛНИ УСИЛИЯ." Нещо, което никога няма да постигнеш с помощта на бягането.
5. След бягане обикновено се чувстваш зле - изморен и с болки в коленете. След с*кс усещането е съвсем друго - усмивка от ухо до ухо. Ясно е, че с*ксът ни "РАЗКРИВА РАДОСТТА ОТ ЖИВОТА." Бягането - не.
6. Ако те извикат да бягате, обикновено търсиш някакви извинения. Сега - нека да сме откровени... А ако става дума за с*кс? Политаш като куршум! Работата е ясна. С*ксът "РАЗВИВА ЧУВСТВОТО ЗА ПУНКТУАЛНОСТ". А бягането - не.
7. Когато приключиш с бягането, обикновено нямаш желание да повториш. А след един здрав с*кс, желанието да повториш се появява достатъчно често, защото с*ксът пробужда "ИСТИНСКИ ИНТЕРЕС КЪМ ТОВА, КОЕТО ПРАВИШ." Бягането - не

Добавен преди 7 години 6

Иванчо и Марийка били брат и сестра и накрая се нае*али. Като свършили Марийка го погледнала усмихната и вика:
- Ех Иванчо, по-добър си от тате!
Иванчо:
- Тя и мама така казва!
В същото време по-малкото им братче стои в гардероба, гледа през някаква цепка, лъска бастуна и сумти:
- Е*ахти извратеното семейство!

Добавен преди 7 години 39

Всичко е въпрос на гледна точка!
Сутринта, жена отива сияеща от щастие, усмихната и тананикайки си на работа. Колежките и я питат какво е станало, тя им разказва следната история:
- Снощи моя ме изненада с прекрасен букет и резервация в един скъп ресторант. След това ме заведе на хотел и докато аз се оправях в банята, той бе оправил леглото и като се почна една любовна игра - 3 пъти свърших. После ме люби 3-4 часа, омаляха ми краката, а чаршафите мокри, мокри. Като любенето приключи си говорихме още 1 час и заспах. И ето ме след 3 часа сън, свежа като кокиче!
Мъжът на сияещата жена отива на работа - уморен, омърлушен с треперещи крака, сенки под очите и натежала глава. Приятелите и колегите му го питат какво е станало?! И той им споделя следната история:
- Снощи имах среща с любовницата, но тая ми се обади и ми каза, че ме зарязва. За това подарих букета на жена ми и я заведох в резервирания от мен ресторант, където хапнахме и пийнахме, а след това отидохме и в хотела. Докато жената беше в банята гледах мача на любимия отбор, който падна. След като тя излезе, реших един бърз с*кс и си лягам! Да, ама не! Час и половина не мога да го вдигна, после над три часа не мога да свърша /от алкохола или от умората ли/, оствете това ами после почти два часа не можах да заспя! Пак и жив дойдох на работа! Отави!

Добавен преди 7 години 21

Шофьор пътува на дълъг курс. Край шосето циганка-гледачка маха за автостоп. Човека си мисли:
- Да я кача - ще иска да ми гледа, ще ми надуе главата. Да не я кача - може да ме прокълне... Я по-добре да я взема, пък нека си говори.
Спрял. Качила се циганката.
- Ех, добър човек си ти! Златно сърце носиш, диамантено... Дай да ти гледам!
- Не! Каквото е било - вече го знам. Какво ще бъде - ще разбера!
- Тогава три истини да ти кажа, искаш ли?
- Това може...
- Първата истина - Луната свети, но не грее. Истина ли е?
- Истина е.
- Втората истина - Козела с брадата си не бреца. Истина ли е?
- Истина е.
- Третата истина - Жена ти Марийка при съседа Пешо ходи!
- Ааа, това вече не е истина! Не може да бъде! Не го вярвам!
- Ако искаш вярваш, ако не искаш - не вярваш...
Извършил си курса човекът, прибира се в къщи, жена му Марийка веднага нарежда масата, бутилка поднася - весела, усмихната... Хапнали, пийнали, взел да разказва мъжа как му е минал деня, какво му е дрънкала гледачката. Казал първата истина - Марийка веднага:
- Ах, истината ти е казала!
Казал втората.
- И това е самата истина!
- А третата истина Миме, няма да ти я кажа!
Заработило женското любопитство, замрънкала, заврънкала - кажи, та кажи!
- Ми, на съседа Пешо му е ей такъв - мъъъничък.
- Еее, това съвсем не е истина!

Добавен преди 7 години 14

- Съжалявам! - каза сухо дракона.
- Битка няма има.
- Но аз искам да се сражаваме! - възкликна рицаря.
- Излез и се бий!
Драконът надул бузи, но не издухва пламък, а вместо това повтаря.
- Говоря ти сериозно. Тук няма какво да спечелиш. Освен ако не си от онези, от парада...
- Какъв парад? - не разбра рицаря.
Драконът му обяснил:
- Какво?! - разгневил се рицаря.
- Не! Аз съм нормален! Какви са тези намеци!
- Съжалявам, съжалявам! - смутил се дракона.
- Просто си помислих, че...
- Това е заради перата на шлема, нали?
- Ами... Не, че...
- Знаеш ли, че това е просто отвратително!
Рицарят се разгневил на шегата.
- Кой ти дава право да съдиш личният ми живот? Да не си от Хелзинския комитет?
- Извинявам се.
- Сега вече просто съм длъжен да те победя! Независимо дали ти харесва или не, ние ще се бием!
- Аз ти се извиних... Просто не мога да разбера какво търсиш тук, ако не си п*дал...
- За да спася принцесата, разбира се!
Драконът се шляпна с лапата по челото.
- Еее! Знаех си. Ти си се объркал. Замъкът с принцесата и дракона е от другата страна. Трябваше след хана да тръгнеш на надясно, а ти тръгна на ляво, нали? Ето виждаш ли. Така си и помислих като те видях - объркал си пътя... Аз, знаеш ли, сложих надпис преди около две седмици, но някакви вандали го чупят постоянно и...
- Чакай, чакай, какво искаш да кажеш - "объркал съм пътя?"
Рицарят подозрително го изгледа.
- Какви глупости се опитваш да ми внушиш? Мога и сам да видя - ето замъка, а ти си дракон!
- Вярно е, но...
- Така че, и принцеса си има вътре! Ти да не си сложен тук за красота!
- Слушай...
- Е, като съм завил на наляво по пътя, какво от това? Една принцеса или друга - това какво значение има? Онази нека някой друг да я спаси. Хич не ми се връща само защото...
- Може би, ще ми позволиш да кажа няколко думи?
Рицарят сърдито загледал дракона през процепа в шлема си.
- Е?
- Няма никаква принцеса.
- Как така няма?
- Ами така. Аз тук не охранявам принцеса.
- Не принцеса ли? Че кой?
- По принцип...
- Княгиня? Или може би омагьосан девица, красива като зората? Да, четох някъде...
- Принц!
- Извинявай, какво?
- Не какво, а кой. Принц охранявам.
Настъпила дълга пауза. Драконът търпеливо зачакал, идеята да направи своята трудна пътечка през желязната каска и челото на рицаря...
- Принц ли? - замислено рицаря уточнил.
- Аха! - ентусиазирано потвърди дракона.
- Уф! - рицаря гнусливо се изплюл без да се съобразява. След това свалил шлема си и започнал да го чисти отвътре с ръкав.
- Виж! Аз разбирам, че идваш отдалече, конят ти е уморен. Можеш да прекараш нощта тук, и на сутринта отново ще се върнеш по правия път...
- Боже опази - не! Ама това нарочно е направено, не принцеса да затворят в замъка, не княгиня... не девствена, а най-лошият случай... Но какъв рицар ще тръгне да го спасява?
Той изведнъж се спрял и погледнал страхливо към змея.
- И много ли рицари идват?
- Рицари ли? - замислил се дракона.
- Не особено. Ако трябва да сме точни - повечето са принцеси и графини.
Рицарският шлем паднал с грохот върху краката на момъка.
- Като цяло, тези от благородническите фамилии добре се справят - продължаваше дракона.
- Но понякога дори и най-обикновени градски кифли тичат нагоре. Принц, нали знаеш - всеки си мечтае...
- Градски кифли...
- Да. О, да, доста са амбициозни, трябва да ти кажа. А, по едно време се появи и един MILF. Е, тя поне бе от тези дето знаят точно какво искат...
Рицарят погледнал предпазливо към прозорците на замъка.
- Чакай! Искаш да кажеш... Жените идват тук за да се бият с теб за да спечелят принца?
- Аха! - кимнал дракона.
- И той просто седи там отзад и си чака в замъка?
- Е, разбира се. Ти много добре знаеш - така и трябва да бъде. Много приятен човек... въпреки че аз с него на карти за пари никога повече няма да играя!
И драконът раздразнено размърдва криле. Лицето на рицарят се бе покрило с петна.
- Но... Това са момичета... жени! - възкликнал той.
- Как, защо...
- Какво - защо? - не разбира дракона.
- Ами защото мъжете трябва да се борят за красивите дами, а не обратното!
Рицарят разперил безпомощно ръце си. Драконът също безпомощно размърдал криле.
- Явно са в крак с времето...
- Но ти си дракон... Възможно ли е да позволиш на една жена да се бие с теб?!
Драконът тъжно поклатил глава.
- Май не си спорил с жена... - казал той.
- Нищо не може да се направи, а пък и работата си е работа. Но на мен ми плащат извънредни пари - заради допълнителният риск...
- Светът е полудял! - обявил рицарят и поставил отново шлема си.
- Как каза - от хана на надясно?
- Надясно, но когато идваш насам, сега се връщаш - затова е наляво.
- Благодаря.
- За нищо. Хм... слушай, приемаш ли съвет?...
- Да...
- По добре върви на дясно, после на ляво и отново надясно, там също има замък с дракон и принцеса. Вярно, по-далечко е, но принцесата...
Драконът се поколебал.
- По-готина? - попитал рицаря.
- Свежарка - да, нещо такова. Теб, като те гледам, рицаре, си един млад човек... А бе като цяло, разбра ме.
- Благодаря.
Рицарят се качил обратно на коня си, дръпнал юздите. Добрал се отново на пътя, той яздеше дълбоко замислен докато нещо не го сепна. Той вдигнал глава.
- Какво?
- Казвам - нали съм на прав път?
Девойката яздеше седлото по женски, и двата и крака бяха от лявата страна. В ръцете си държеше зловещ кожен камшик, който не изглеждаше направен само за езда.
- Тръгнала съм към замъка на пленения красив принц. Но по пътя не съществуват табели, и си мислех, че съм се загубила.
- О, не! - казал рицаря.
- Той е точно зад завоя.
- А вие нали не идвате от там? - изведнъж се притеснило момичето.
- О, Божке, нали не сте го освободили, не...
- Аз? - изненадал се рицаря.
- Защо мислите така?
Момичето се смутило и почервеняло.
- Ами, знаете ли, аз видях перата на шлема Ви, и си помислих... Е, същите имаше и на парада, та...
- Какво? Не, разбира се, че не! - разгневил се рицаря.
- Аз просто минавам оттук.
- Уф! - момичето въздъхнало с облекчение.
- И слава Богу. Нали знаете, сега, така и така не е лесно, а пък сега и тези п*дали... както и да е, важното е, че не сте един от тях.
- Не съм, да...
- Значи казвате след завоя?
- Да, да. Много е близо. Може би само няколко километра.
- Благодаря!
Конничката го заслепи с усмивката си и препусна натам. Рицарят я наблюдаваше как се отдалечава достатъчно, после свали шлема си, дръпна ядно перата и ги захвърли на пътя. После пришпори коня си и препусна колкото се може по бързо.

Добавен преди 7 години 7

Такъв е животът, казал клоунът със сълзи на очите и си нарисувал усмивка...

Добавен преди 7 години 7

Самолет излита с пасажери, всичко е наред. По едно време единият от пилотите вика в кабината стюардесата:
- Виж сега, единият двигател ще изгасне, ще стане малко турболенция и за да няма паника сред пасажерите, импровизирай, измисли нещо.
Стюардесата отишла в салона с пътниците:
- Драги пътници, искате ли да се хванем на бас, че ако си сваля горнището на униформата ще изгасне единия двигател?
Броя на мъжете сред пътниците преобладавал и те започнали да подвикват весело, че не е възможно, просто няма начин. Тя си свалила горнището и самолета се пораздрусал и свалил височината. След известно време, пилотите извикали пак стюардесата и и споделили леко притеснени, но все пак сериозно:
- Повтори номера, защото и втория двигател ще замине. Но ние имаме надежден автопилот, така че всичко е ок. Тя пак отишла в салона и със закачлива усмивка извикала:
- Драги пътници, искате ли да се хванем на бас, че ако си сваля и полата, ще спре да работи и втория двигател? Но спокойно имаме автопилот. Хората вече искрено развеселени подвиквали да побърза със стриптийза. Тя си свалила полата и хоп пак раздрусване и понижаване на височината. След около 30 минути капитаните на самолета извикали стюардесата и и казали, че автопилота ще даде фира, но парашути има само за трима. Така че да предотврати паниката и хаоса да измисли нов трик.
Стюардесата отишла пак при пасажерите и усмихнато казала:
- Драги пътници, мога само да ви предложа да ви направя стриптийз до голо, защото това ще е последното което ще видите. Хората вече подпийнали помислили, че това е маркетингов трик на авиокомпанията да ги зариби да са и клиенти отново. Подвиквали аплодисменти, тя се съблякла чисто гола, самолета се разбил след няколко минути. Едно старче излезнало от руините, отупало опърпаните си дрехи и въздъхнало:
- Аман от к*рвенски номера!

Добавен преди 7 години 11

Български борец се бори на финал на олимпийски игри... Противника му го е хванал в невъзможна хватка, нашия човек драпа, бори се, но по всичко личи, че туша е неизбежен. Внезапно българинът прави невероятна маневра, салто във въздуха, противника му е изненадан и докато се окопити нашия го тушира и взима златото. Прибира се в България, празненства, приеми, награди, коли - всички го носят на ръце. Най-накрая президента го кани в резиденцията си. Отива бореца, доволен, усмихнат, костюмиран и президента го пита:
- Добре, вие прославихте българската борба за пореден път, но ще ми разкриете ли тайната си? Как успяхте да се откопчите от тази наглед невъзможна хватка?
- Ами как, онзи така ме беше овързал, че по едно време видях 2 топки пред себе си и ги захапах...
- Значи си го ухапал по топките?
- А, не бе, човек не знае на какво е способен, докато не захапе собствените си топки!

Добавен преди 7 години 17

Някакъв:
- Аз обичам тази жена вече десет години и всеки ден е като първия ни... Тя никога не вика, не прави истерии, не можеш да я видиш без грим или да е облечена неглиже... Готви страхотно, а домът е винаги чист... Винаги е усмихната, в добро настроение, а с*ксът... С*ксът е - ммм... Понякога разбира се съжалявам, че това е жената на съседа Петров, но след това си казвам, нека така си останат нещата...

Добавен преди 7 години 22

На рождения ми ден, вечерта, тока загасна и не след дълго, гостите си тръгнаха. Жена ми се качи горе с децата, да ги слага да спят, а аз се отпуснах блажено на дивана с намерение да дочакам късния филм. На другия край на дивана с подгънати колена под себе си, седеше тъщата и внимавах да не я сритам ако се изпъна целия. Без друго отношенията по между ни са хладни. Както си отпивах от хубавото вино и слушах транзисторчето така неусетно съм заспал. По някое време в полусън усещам ласките на жена ми и уханието на дезодоранта и, а голите и гърди милваха лицето ми. Помислих си, милата, какъв хубав подарък ми е измислила, любимата ми поза - тя от горе, а тя от време на време шепнеше "Благодаря ти, благодаря ти." Събудих се от уханието на горещо кафе и видях тъщата да носи препълнена чиния с палачинки и седна на крайчеца на дивана и със съучастническа усмивка вдигна боксерките ми от пода. После, като се наведе над мен прошепна "Благодаря ти, благодаря ти", а аз продължавах да се чудя, защо ли се е напръскала тая с дезодоранта на жена ми, после, като слезе с децата на закуска, ще я попитам...

Добавен преди 7 години 6

ПРЕКРАСНО Е да си влюбена - усмивката сама грейва на лицето ти, харесват ти дребни неща като малки цветя и тревички по пътя, лошите новини от медиите сякаш само минават покрай теб, мечтаеш си постоянно за НЕГО, мислиш си, че светът е прекрасен и ДОРИ имаш чувството, че съпругът и децата вече не те ядосват толкова!

Добавен преди 7 години 4

Мъж се прибира и с щастлива усмивка заявява:
- Уволниха ме!
- И това е повод за радост!!!
- Останалите ги арестуваха.

Добавен преди 7 години 13