Вицове за животни
Вицове, бисери, лафове и хумор за всякакви животни и тяхната дружба, съжителство и прилика с човека.
В тази категория има 5840 вица, разпределени в 390 под-страници.
Стоят татко камил и синче камилче.
Малкият разпитва:
- Тате, защо ни е да носим тази гърбица?
- В нея, моето момче събираме вода и така оживяваме в пустинята.
- А защо са ни тези големи копита?
- Да не затъваме в пясъка през пустинята.
- А защо са ни такива големи джуките?
- За да можем да ядем трънливите храсти, моето момче...
- Добре бе, тате... айде сега, обясни ми, за къф чеп ни е всичкия този тунинг, като живеем във Виенския зоопарк?
- Защо петелът цял живот пее?
- Защото има много жени и нито една тъща!
Имам "кокошка". Кълве. Може ли някой да ми каже, дали трябва да и слагам намордник, когато я извеждам?
Леопардът се наведе да пие вода, видя отражението си и изръмжа:
- Мамка му! С тоя десен приличам на чалга певица...
Трима приятели се обзаложили кой ще доведе най голямото куче. Срещнали се и първият водел огромна немска овчарка, вторият още по огромен, невиждано голям ротвайлер. Третият по едно време се задал носейки огромна 20 килограмова костенурка.
Другите двама се спогледали и го попитали:
- Какво става бе, къде е кучето?
- Кучето не можах да го домъкна, но това е кърлежа който му се беше забил.
Две бълхи си говорят:
- Ако, спечелиш от тотото, какво ще си купиш?
- Куче...
Селянин е в съд. Съдията го пита:
– Име?
– Крум.
– Презиме?
– И през зиме, и през лете – все съм си Крум.
– Знаеш ли, че брат ти е нелегален?
– Той за училище не може да стане, а ти искаш да не ляга.
– Знаеш ли, че майка ти живее на улицата?
– Ми ти къде искаш? По покривите ли?
– Знаеш ли, че баща ти е конспиратор?
– Той едно магаре не може да спре, а ти – кон.
– Ти влизал ли си в съд?
– В къщи имаме една тава, но не съм пробвал.
– А бе, ти знаеш ли какво е съдия?
– Епа, такова животно в нашто село нема!
– Скъпи, аз дебела ли съм?
– Глупости! Ти си като сърна... или както и да се казваше онова животно с хобота...
Учените изобретили 200 градусов спирт. Решили до го изпробват, обаче няма на кого. На животно не им се искало, защото щели да ги подгонят защитниците на животните. Решили да отидат в най-отдалеченото село и да пробват на някой местен човек. Отиват те в селото и гледат някакъв човек кара трактор. Спрели го. Сипали му в една чаша от спирта и го питат:
– Ще го пробваш ли?
Човекът ги погледнал, ливнал цялата чаша в гърлото си, избърсал се с ръкава на ватенката и подкарал трактора нататък. Учените стоят и гледат ошашавено. Изведнъж трактора спира, човека скача от него, пада на земята и започва да се търкаля. След това става, качва се на трактора и потегля. След 100 метра сцената се повтаря отново… след още 100 пак! Учените догонват трактора, спират го и се извиняват на тракториста, че са го накарали да пие 200 градусов спирт…
Човекът ги поглежда и казва:
– Ахааа, такава ли била работата… А аз се чудя защо, като се уригна и ми се подпалва ватенката…
Малкото богомолче пита майка си:
- Мамо, мамо... А тате какъв беше?
- Ами къкъв да е бил... Хрупкав беше...
Втора седмица на диета. Кучето започна да си крие кокалите от мен...
Седя си на пейката пред блока и както си пийвам биричка, виждам знойната съседка дето живее срещу мен да се задава иззад ъгъла. Както си вървеше, забеляза че съм се оцъклил в нея и с умопомрачително чаровна усмивка ме заговори.
- Здрасти, как си? Точно се прибирам и ми дойде някакво зверско желание за купон. Ама ЗВЕРСКО! Довечера искам да се напия и да се забавлявам лудо. Ти имаш ли някаква работа?
След набързо прекараният микроинфаркт се посъвзех малко и с възможно най-тежкарският, но сластен поглед на който съм способен ѝ отговорих:
- Не, нищо нямам. Довечера съм свободен като Мел Гибсън в „Смело сърце“!
Нямам представа как е възможно, но усмивката ѝ стана още по-широка и чаровна, от което на мен честно казано ми стана. Погледна ме право в очите и ми вика:
- Ейййййй, СУПЕР! А дали ще може да те помоля да ми гледаш кучето?
Обявление:
- Младо, енергично червейче, търси опитна гъсеница, която да му помогне да стане пеперуда!
Свърши кучешката храна, а лабрадорът най-нагло иска да яде. Няма как - отивам до супермаркета. Стоя на опашка пред касата с пълна количка с "Педигрипал". Някаква вредна дама зад мен се интересува:
- Куче ли имате?
- Не! - казвам.
- За себе си я купувам. Започвам диета, за втори път, нищо че след първата се оказах в реанимацията с всякакви сонди и игли по мен. Преди това обаче бях смъкнал 25 килограма.
Онази не спира обаче - егати и заразата:
- И как се изпълнява тази диета?
- Лесно, трябва да си носите през деня по два пълни джоба от тези гадости. Когато почувствате глад изяждате едно-две парчета. Хем ще сте сита, хем ще изглеждате чудесно, като кучето на опаковката.
Тая не млъква... сега се интересува защо съм попаднал в реанимацията - да не би да съм се натровил с храната?
- Не, какво натравяне! Просто бях седнал по средата на улицата да си ближа яйцата и ме блъсна автобус.
- Защо кучето ти се казва Мухльо?
- Кефя се, когато го викна, всички мъже гузно се обръщат.