Вицове за градове
В тази категория можете да се посмеете с вицове, лафове и бисери за най-популярните градове в света на хумора, както и техните жители.
В тази категория има 3404 вица, разпределени в 227 под-страници.
Чат във Фейсбук:
- Здрасти.
- Здрасти, познаваме ли се?
- Не. Да се запознаем. Или имаш нещо против?
- Давай.
- Аз съм Галя. От София. Работя в клуб за танци. Организатор на културно масовата дейност, състезания и пр. Свиря на арфа. Пея в кварталната оперета. Бивш фотомодел, танцувам, готвя, обичам да купонясвам, преподавам уроци вкъщи... Ми това е всичко!
- Пешо... обичам да пия...
- По какво си приличат София и любовниците?
- Че по празниците винаги остават голи и самотни.
Бай Пешо един от най-известните циркови артисти в България решил да направи бенефиса си бил вече на 75 години и трудно правил номера, с който се е прочул. Събрал целия Хайлайф на София и решил да направи номера си за последно, но със затворени очи… Публиката затаява дъх, Бай Пешо завързва очите си зад сцената, излиза и се покатерва по стълба висока 20 метра, скача от нея правейки тройно салто докато лети... стига земята, а там трамплин отблъсква се от него, прави 5 салта, удря се в тавана на залата и се размазва на земята, става и чака аплодисменти, но публиката мълчи... Бай Пешо си помислил, че нещо бърка, затова отново решава да повтори номера – 20 м стълба, 3 салто, трамплина 5 салта… шатттт горе в тавана и се размазва отново на земята, става и пак тишина...
Отчаян и едвам ходещ, той се запътва отново към стълбата за 3 опит, тъкмо се покатерва и един от служителите в цирка го пита:
– Бай Пешо когато си готов кажи да дигам завесата!
- Как изкарахте уикенда?
- Страхотно! Чувствам се като нов човек, чак ми се иска да започна нов живот... в нов град... под ново име...
Пешо и Гошо си спират Поршето пред една бензиностанция в Берлин. Бензинджията ги пита:
– Какво да бъде, господа, дизел или бензин?
Гошо му казал:
– Само вода, благодаря!
Немецът пълни догоре резервоара, след което вади шишенце с таблетки и пуска една от тях в резервоара. Момчетата се качват, палят колата и си тръгват. Немецът гледа изумено след тях.
На другия ден същите двама спират пред бензиностанцията.
Същият бензинджия е на смяна.
– Само вода, моля! – казва Гошо.
Бензинджията пак му препълва резервоара, след това Гошо вади шишенцето, пуска таблетката, палят колата и заминават. На третия ден са отново пред същата бензиностанция.
Към тях се приближава костюмиран господин и им казва:
– Разбрах, че притежавате специални таблетки. Аз съм собственикът на верига бензиностанции. Давам ви един милион евро за тях.
Гошо му отговаря:
– Твърде е ниска цената. Три милиона или нищо!
Собственикът вади едно куфарче и им връчва парите. Те дават вълшебното шишенце и си заминават.
Пешо пита Гошо:
– Добре де, а ние как ще караме от сега нататък?
– Ами както досега! На газ!
Пост за уебинар. Случайно зачитам коментарите.
Потребител 1:
- Не разбрах къде ще се проведе семинара?
Потребител 2 (в отговор):
- Това ще бъде онлайн уебинар. След регистрация ще получите имейл с линк, на който ще можете да ни гледате пред компютъра, телефона или таблета.
Потребител 3 (в допълнение):
- Интернет на 5.04 от 20 часа.
Потребител 1:
- В кой град?
Поправка в теорията на относителността:
- В София, скоростта на звука превишава скоростта на светлината.
Доказателство:
- Приближаваме се към светофар. Спираме на червен сигнал. Отначало чуваме звук от клаксон отзад и чак след няколко секунди виждаме зелена светлина отпред...
Попитали Радио Ереван:
- Вярно ли е, че в Москва на космонавта Гагарин са му подарили кола? Радиото отговорило:
- По принцип да - но не в Москва, а във Владивосток. По принцип да - но не на космонавта Гагарин, а на счетоводителя Гагарин. По принцип да - но не кола, а велосипед. И по принцип да - но не са му го подарили, ами са му го откраднали.
Трима мъже пият в бара и по едно време решават всеки от тях да опише п*тката на жена си, като я сравни с някой град.
Първият казва:
- На моята е като Париж!
- Е как като Париж?
- Романтична е някак си и винаги ми се иска да се връщам там и да се връщам...
- На моята пък е като Лондон! - споделя вторият.
- В какъв смисъл?
- Ми една такава тайнствена и винаги мокра...
- А на моята е като Ихтиман! - мрачно се намесва третият.
- Е що пък като Ихтиман, бе?
- Ми дупка, най-обикновена дупка...
На спирката:
- Извинете, как да стигна до Катедралата?
- Качвате се на номер 14 и ще слезете след 3 спирки и ще сте на място.
- Ама, аз току-що слязох от рейса! Един господин ми каза да сляза на тази спирка?!
- Човече, във Варна си... сигурно този, който си питал се е возил прав, а ти си седял.
Закони на кабелджията:
1. Колкото и високо да си опънал кабелите по стълбовете винаги може да мине достатъчно високо МПС, че да го скъса.
2. Когато връзваш кабела на стълба и той лежи на най-безлюдната улица в София, минават поне три коли и един камион отгоре му.
3. Перфектния ланаджия е с четири ръце, три крака и кука на корема, който му служат за да се качва на стълбата с всички възможни инструменти. Същият има възможността да носи тройна стълба на рамото, кашон с кабел под мишница, куфар с инструменти, куфар с бормашина, удължител за последната, поне един суич и същевременно ходи по улицата към офиса и говори по джиесема с шефа си, който му обяснява, че няма възможност да дойде да го вземе с колата, защото има важна делова среща, а всички останали са заети. Обикновено колата е свободна, шефа е в офиса, а всички колеги са свободни когато техника се прибере в офиса с цялото оборудване от другия край на квартала.
4. Когато техника се качва по стълба на покрива и пази максимална тишина или му извънява телефона, или куфара с инструменти се изсипва, или кашона с кабела се разпада (кога ще почнат да ги правят от КАЧЕСТВЕН КАРТОН).
5. Във всеки един вход на блок на последния етаж живее дядо или баба, които по цял ден е вкъщи и професията му е да вдига скандали на желаещите да ходят по покрива.
6. Обикновено единствения ключ от капандурата е в лицето от т.5
7. Лицето от т.5 прекарва свободното си време стоейки на шпионката на вратата.
8. В 1/3 от всички капандури на покрива, капака е откачен от пантите, но е сложен отгоре така, че да не му личи. При вдигане техника или трябва да е ловък като котка и силен като горила за да улови полетялия надолу капак, или да е невероятно бърз за да избяга веднага след това.
9. Няма покрив, който да не тече. Няма живущ на 8-ми етаж, който да е спокоен от този факт и да не обвинява кабелните и интернет техници за това нещастие.
10. Всеки техник качил се на покрива с триста мъки през гората, е забравил поне един инструмент или устройство в офиса.
11. Ако са двама техници, обикновено забравените неща са две и повече.
12. Третия дошъл да донесе забравеното от техника, обикновено при качването си на покрива предизвиква невероятен скандал.
13. Всеки втори клиент има алуминиева дограма. Всеки втори от тези клиенти е с изолация на стените. Всеки втори от тези с изолираните стени не е знаел, че ще трябва кабела да влезе отвън.
14. Всеки трети клиент е забравил, че няма ланкарта. Всеки трети от тези клиенти е смятал, че и модема върши работа.
15. На всеки пети клиент най-близкия до прозореца контакт е в другата стая. Естествено, че удължителя е в офиса.
16. Всеки осми клиент стъпква своето RJ на третия ден от прекарване на кабела.
17. При вътрешна инсталация винаги кабелите в апартамента за интернет са върнати като за телефон.
18. В апартаментите на хората от т.17 има поне седем разпределителни кутии до розетката при компютъра.
19. Не, тези хора не са съгласни да им се прекара друг кабел външно.
20. Колкото и да обичаш своя шеф, знай че не може да го впечатлиш с 10 вързани клиента за ден. Това за него означава, просто че можеш да вържеш и 20 на ден, ама те мързи.
21. Всяка радиостанция има невероятното свойство да свършва своите батерии, когато спешно ти трябва връзка с колегата.
22. Обикновено в асансьорното няма работещ контакт където да включиш зарядно, адаптор или друг работещ предимно с електричество инструмент.
23. Няма кутия, която да не се наводнява - обратното е пропаганда на капитализма.
24. Но въпреки това доста от суичовете имат свойството да работят потопени във дъждовна вода.
25. Не е нужно да слушаш обясненията на шефа си, че това се дължи на лака по платката, достатъчно е, че знаеш, че суичовете работят и мокри.
1. Правило на липсващия стълб:
- Ако на дадено място на една улица трябва да се направи отклонение и да се монтира кутия, то там стълбът липсва.
Следствие 1: Навсякъде където стълбовете липсват, рано или късно възниква нужда от монтаж на кутия.
Следствие 2:
- Когато стълбът не липсва, то:
а) Наведен е под ъгъл от 45 градуса;
б) Ако все пак го използвате, следващата седмица от "Енергото" идват и го сменят.
2. Принципи на оптиката:
- Всяка оптика рано или късно се къса, но вашата - рано.
- Всяка оптика се къса в петък към 17,30.
- Когато се скъса преди този час, то аварийният екип не носи необходимите материали за ремонта.
- Багеристите работят и в събота, и в неделя, така че оправената в събота на обяд оптика, се къса пак в неделя сутринта.
- Багеристите никога не са виновни, те никога не са чували, че на терена, където работят има някакви комуникации.
- Престоят поради скъсана оптика (в часове) е право пропорционален на броя клиенти и обратно пропорционален на парите в джоба ви, след като си платите GSM-а.
Допълнение:
- Веднага след като възстановят оптиката, спира тока за 2 часа или става земетресение в Алжир.
3. Принципи на ключовете:
- Всички входове, в които живеят желаещи за свързване се заключват.
- Звънците на тези входове никога не работят.
- Ако случайно звънците работят, то:
а) няма табелки на тях;
б) има табелки, но е толкова късно, че не можете нищо да прочетете;
в) сбъркали сте входа.
- Ключът от капака за покрива е:
а) само един и човекът, при когото стои е в провинцията;
б) даден на конкуренти и те не са го върнали;
в) в човек, който предпочита да ви гони с метална тръба по стълбите, отколкото да ви го даде;
г) в човек, който го дава на вашия клиент, но след това ви заключва на покрива и не ви отваря 2 часа (това важи само през зимата към 19 часа и само за блокове, на които катинарът е на външното прозорче).
- Капакът за покрива винаги е отключен, когато си определите нова среща с клиента и той е осигурил ключ.
- Никога няма на кого да върнете ключа, след като сте си свършили работата, ако го оставите на клиента, следващия път не ви го дават.
4. Принцип на късия кабел:
- Кабелът, който току що сте пуснали на клиента винаги е с 2 или 3 метра по-дълъг от необходимото, независимо от това как и колко пъти сте го мерили и смятали.
Следствие 1:
- Ако го отрежете, след два месеца клиентът си премества компютъра в другия край на стаята или в съседната стая.
Следствие 2:
- В склада /офиса/ багажника имате към 300 м кабел на по 2-3 метрови парчета.
5. Аксиома RJ-45:
- Всяко произволно количество конектори свършва в делнични дни в 18 часа и в празнични по всяко време.
Следствие:
Последният конектор винаги е:
а) дефектен;
б) кримпва се лошо;
г) в джоба на другото ви яке.
Когато омете половин тенджера кисела супа, Деню нямаше как да знае, че същата вечер ще му се отвори работа в Студентски Град.
Сряза го още на излизане от вкъщи, но не му се качваха шест етажа пеш обратно, само за да тества мимолетното къркорене на червата си и акустиката на мизерната баня.
Докато чакаше пред дискотеката пръцна леко, отмести се виртуозно назад и цялата опашка запсува някакъв пълничък първокурсник, който припозна творението за свое и обиден си тръгна.
Вътре Първолета подскачаше около него, разгорещена и потна. Бяха се запознали същата сутрин, но тя вече даваше всички индикации, че съвсем скоро ще му позволи любов, където си поиска.
Деню се опита да потанцува с нея, но стомашните спазми направиха движенията му неестествени и страдащият се завря в един ъгъл, където се остави на газовете да го надуят до две атмосфери. Улавяше ниските честоти на музиката с цялото си дебело черво. След около час положението бе нетърпимо, хвана Първолета за ръка и въпреки бурните и възражения, двамата заедно потънапха в декемврийската мъгла.
Живееше съвсем наблизо. Добре. Щеше скоро да ползва тоалетната.
- Защо ходиш тъй? – попита живеещата наблизо.
Деню подскочи няколко пъти на място и затрака със зъби. Първолета се захили кокетно и обеща:
- След малко ще ти стани топло...
“О, да! След малко ще съм се насрал до глезените” – помисли си жребецът и изстена. “ - Ако тая пача чуе, че и опърдявам банята... може и да не ми пусне”
- Много е динамично да съ живеи в Студентски град – каза Първолета – Стигнахме. Тук живея – и посочи един от тъмните балкони.
“Трябва да разкарам пачата за десетина минути. За десет минути съм разтоварил самосвала, а има време и гъзъ да си измия...” – продължи да пресмята шансовете си наум Деню.
- Коте, ай да те помоля да ми купиш едни цигари! Дай ключа, аз ще чакам горе...
- Ммммм... пирверзник.... – изкудкудяка Първолета, изпълнена с надежда. – Добре... шми дадеш ли пари?
- Ето – ето! - Заопипва джобовете си Деню, като пристъпяше от крак на крак, напълно концентриран върху блендата на задника си...
Изобщо не изчака да се скрие зад ъгъла. Галопира по стълбището, като вземаше по шест седем стъпала наведнъж.
С едната ръка се притискаше отзад, а с другата заотключва паянтавата брава.
Имаше сили за още две крачки. Още една крачка вътре в стаята и се предаде.
Първата пръдня взриви мрака. Втората продължи цяла вечност. Деню не смееше да мръдне.
- Оооооооох... оооох – облегчението започна да избистря съзнанието му и тръгна към банята – оооооох оооооох.... котьооооооо.
Времето спря. Картечните откоси следваха един след друг – Ооооооххххх ... Уууууххххх... Ммммммммм... Бааааасимайката... Ооох... кккотьоооо...
Въздухът бе наелектризиран до безобразие и Деню реши, че е по - добра идея да отвори прозореца, преди да провери в банята дали не се е и поизпуснал.
Мъглата моментално изпълни стаята, но само придаде задушлива влажност на неприятната ситуация. Облегченият многострадалец, опипвайки хвана един пешкир от русенския креват и започна да гони зайците през джама. В този момент чу стъпки в коридора и замаха още по - отчаяно и чевръсто.
“Ще и кажа, че така си е миришело... Може някой да си е хвърлял бурканите кисело зеле в кенефа, баси... не е ли така” – самоуспокояваше се Деню и чак сега започна да търси ключа за лампата.
Вратата се отвори и за част от секундата ръката на Първолета изпревари неговата.
Светлина.
На отсрещното легло момче и момиче гледаха облещени и напълно парализирани.
- Ама Августиноооо, ма ти нъл ми каза чи шси пътуваш на село тая ниделя – не можа да скрие разочарованието си Първолета и занюха из въздуха като заек - люцерна.
В Габрово на бракоразводно дело съдията се обръща към съпруга:
- Обмислих и реших да отпусна на жена ти 500 лева издръжка.
- Много мило, господин съдия, и аз ще давам по някой лев.
Баба и дядо имат вила на 2600 км от Париж - в едно Радомирско село...
Из улиците на София се блъскат два джипа. Слизат две мадами и едната пита другата:
- Ти знаеш ли на кой е тоя джип ма?
Другата отговаря:
- Знам ма, нали аз го карах преди теб!