Вицове за градове
В тази категория можете да се посмеете с вицове, лафове и бисери за най-популярните градове в света на хумора, както и техните жители.
В тази категория има 3404 вица, разпределени в 227 под-страници.
- Защо стадионът в Скопие се нарича "Градски стадион?"
- Защото националният е в София.
Господ решил да даде на България к*pви. Пуснал 20 в Видин, 200 в София, 100 в Пловдив, минал на изток и пуснал 40 в Добрич и 20 в Шумен. Стигнал до Свищов и един ангел го попитал:
- А тук няма ли да пуснеш?
A Господ отговорил:
- Аз от ука ги взимам!
В Перник мегабит е единица за количество, но не и за информация.
На Слънчев бряг е по-евтино, да лежиш върху пр*ститутка, отколкото на шезлонг и под чадър!
Габровец отива със семейството си в София на гости на роднини. На гарата пита таксиметров шофьор:
– Колко ще струва да ни закараш до Лозенец?
– До Лозенец... чакай да сметна... Ами към 15–20 лв.
– Колко?! Абсурд! По-добре да ходя пеша.
Бакшишът познал с какъв си има работа и рекъл:
– Добре, няма да ми плащаш, ако издържиш да не обелиш и дума през целия път!
Габровецът веднага се съгласил, натоварил семейството и багажа и тръгнали. Таксито лети, провира се между колите, клаксони, псувни... Габровецът се поти, хапе устни, гризе нокти, мени цветове, но мълчи.
Стигнали и бакшишът рекъл:
– Поздравления! През целия път не издаде звук! Кажи ми, кога ти беше най-трудно да издържиш?
– Ами... когато изпадна детето при НДК-то!
Москва. Януари 1978 година, 5:30 часа сутринта. Температурата е минус 38 градуса. Пред рибарския магазин се е наредила опашка и чака да отворят. Всички чакат кротко и търпеливо и само потропват с крака от студ. 7:00 часа. Температурата е минус 33 градуса. Всички продължават да чакат. 9:00 часа. Температурата е минус 31 градуса. От магазина излиза един продавач и пита:
- Другари, има ли на опашката евреи?
Няколко души вдигат ръка.
- Другари евреи, искам да ви кажа, че днес за вас риба няма да има.
12:30 часа. Температурата е минус 24 градуса. Хората още чакат упорито. Излиза пак един продавач и пита:
- Другари, има ли на опашката безпартийни?
Отново няколко души вдигат ръка.
- Другари безпартийни, искам да ви кажа, че днес и за вас риба няма да има.
16:30 часа. Температурата е минус 32 градуса. Хората още чакат. Излиза отново продавачът и казва:
- Другари, сега сме си вече само наши хора, искам да ви кажа, че днес риба изобщо няма да има.
Двама нашенци забили две германки на Слънчев бряг, ама толкова много се натряскали, че нищо не могли да свършат. На другата сутрин единия вика на другия:
- Добре, че бях аз, да защитя честта на България!
- ???
- Казах им, че сме румънци.
Умира Соломон.
Следва, разбира се, Страшен съд, Архангели, лично дело:
- Изневерявал ли си?
- Е, как да ви кажа...
- Ясно. А данъчните лъгал ли си?
- Не, откъде накъде, но...
- Ясно.
И така - по всички точки. Жив човек. Кой е безгрешен? Накрая следва присъдата:
- Общо взето, ти си добър човек, но си грешил здраво. Праведен банкрут. Накратко - искаме да ти помогнем, но не можем. Приготвяй се за Ада.
Идват охранителите, вежливо, но строго го хващат под ръка и го отвеждат. Безкраен коридор и врати, врати... Отнякъде се дочуват крясъци, стонове... Мирише на пърлено... На вратите - табели - "Ирландци", 'Малайзийци". На една дори - "Инуити" е написано. Водят Соломон до врата с надпис - "Евреи":
- Е, успех, грешнико!
И го бутват с викове:
- Взимайте попълнението!
Влиза Соломон и се озърта страхливо. Горещо! Обаче на хълма - лозе. Недалеко - красиви бели къщи. Полето обработено, нива след нива. Навсякъде - автоматични системи за капково напояване... А на хоризонта - някакъв град, небостъргачи, на слънцето блестят метални конструкции, стъкло и бетон.
И тук към него се приближава едно АТV и водачът му подава каска:
- Новият! Хайде, ще те закарам до града.
- А-а-а... Кажете, това наоколо, това ли е Адът?
- Ех, човече, да беше видял това тук преди шестдесет години!
- Как наричат "Педя човек - лакът брада" в Бургас?
- Лекия чуек - адския маниак!
Въоръжени лица нахлули в апартамента на едно семейство, в бл. ХХХ, в комплекс Меден Рудник, в гр. Бургас. Жената я заключили в банята, а мъжът под смъртна заплаха за живота си... изпил 4 бутилки ракия с похитителите си!
Живял някога един мъж. Жена му била абсолютна скочубра, керкенез и шаврантия и куха в главата, кат казан. Един ден на нашият човек тотално му изтрещяла инсталацията, щото да не е лесно да се живее с такова чудовище и отишъл право при съдията:
- Г-н, съдия, искам да се резведа! Не мога повече да спя с тая жена!
- Айде ся претенции... Целият град може да спи, той не могъл! - казал съдията и го изпратил да си ходи по живо, по здраво с един шут, щот зарад него не могъл да отиде на солариум.
Прибрал се човека в къщи-гледа жената я няма, само една бележка закована с пирон на хладилника:
- „Хванах гората с комшията. Не ме търси повече!”
Гледа нашия и не вярва на очите си. Гледа и пак не вярва. А-ха да каже нещо и пада долу на земята. Тамън се свести, погледне пак бележката и аре пак долу. Нокаут. И така 17 пъти. Ма тва от радост и вълнения де.
- Разгеле! Най-после ми се разкара от главата, дее*а твойто мама неграмотно дее*а! - успял да каже мъжа, щото накрая се успокоил вече и останал сам да се грижи за дъщеря си, ама първо отишъл в кръчмата да се направи на паве. От щастие нали. Скоро, е те тоя същия будала се оженил повторно. Да го питаш защо - и той не знае. Мани това, ми новата му жена била баш като първата. Ма, поне била красива. Е, красива, красива... Кат Мик Джагър красива. Освен това тя домъкнала със себе си и двете си дъщери, които си били лика прилика кат две капки мастика. В смисъл били близначки. С 2 години разлика. Едната се казвала Белолебедка, понеже имала лебедова шия. В смисъл толкова крива, не толкова дълга, а другата дъщеря се казвала Червеновинопийка. Още от първият ден мащехата и двете и дъщери започнали да се е*ават със заварената девойка. Криели и водката, крадели и от цигарите и и пиели от коняка. Ама нашето момиче се отворило каква е халвата и взело да си спи с бутилките. Та от там почнали да му викат Къркаляшка. Един ден царският син организирал джамбуре и поканил на него всички девойки. Сестрите на Къркаляшка много се зарадвали и веднага започнали да се приготвят. Ама коя как се облече и застане пред огледалото, то се трошело моменталически, щот толкоз „красота” нямало в целият млечен път. И така 17 пъти Къркаляша сменяла огледала докато сестрите и се приготвили за джамбурето. Накрая те яхнали метлите и заминали.
- Ай сиктир! 17 пъти ще им сменям огледалата, дее*а и грозотиите дее*а! Да ме б*ха взели и мене, ама... Уй! Поне наистина уй да било, ми то... - ревнала Къркаляшка, седнала на двора и си отворила една бутилка водка. За утеха. Ама по едно време чула някакъв шум от към лехата с домати "Тъпото мащеха пак се опитва да ми крадне от водката... Их беее, не се научи. И бележки слагах. И предупреждения писах. И табели слагах. И ток по табелите пусках. Не става..." - мислела си Къркаляшка и тръгнала по посока на стъпките като за всеки случай проверила пълнителя на АК-то си. И точно в тоя момент нещо я треснало право в главата. 12 мин. кома. Свестила се по едно време Къркаляшка и гледа няква жена облечена кат пиле стои пред нея.
- Ай стиа, бе! Бахти и яката водка...
- Не е от водката ма, патка с патка. Аз съм фафла, ъъъъъъ фауна, тва фея де. Ама нещо телепорта ми засича напоследък, щото ЧЕЗ ми отрязаха тока и ся се мъча тука с един амулет 2 to all skills. Дошла съм да те изпращам на джангъра, щото всичко орева. Бягай ся да донесеш три домата, една краставица и бутилка ракия.
- Е как домати, бе?! Не требеше ли тиква да е?
- Доматите и краставицата са да си направя шопска салата за ракията ма, овца. Паяка дигна бентлито на наказателен паркинг и трябва да "одиш" с голфа на Червената Барета. Има музика, ама няма климатик.
- Ма, виж ме как изглеждам. Не мога да отида с тези дрехи... - ревнала пак Къркаляшка, а фафлата, твааа феята де „лееекичко” я докоснала с вълшебната щанга по главата и дрехите на момичето моменталически се превърнали в рокля на „ДончУ и Драгана”. След това фантата, твааа феята де и дала и едни стъклени пантофки да обуе и и казала:
- Аре ма, пача - готова си. Само гледай да се прибереш преди 12, щото Червената Барета ще ходи на лов за вълци и ще и трябва колата, а роклята трябва да я връщам на Евг. Минч, че утре и той е на е-Бал.
Метнала се Къркаляшка на голфа и газ към купона. А там като се появила на вратата и всички барабар с продуцента, твааа принца - припаднали. Толкоз фотошоп, твааа красота не били виждали. Докато били в несвяст Къркаляшка естествено свила 5-6 телефона и 4 часовника. Къде ги скрила приказката мълчи, щото по роклята и всъщност нямало джобове... Кат се свестили хората джамбурето продължило по обичайния си начин за „Вселена Пайнер Клуб”. А принцът се влюбил в Къркаляшка от девети поглед, щото имал 10 диоптъра късогледство и после цяла вечер не я оставил да играе кючек с друг. А от толкоз гюбеци Къркаляшка съвсем забравила какво и казала феята. Изведнъж чула как часовника почнал да отброява 12, скочила и уа! Бегалеята! Докато тичала едната и пантофка паднала на стълбите. Принцът я вдигнал и побързал да настигне девойката, ама тя се била изпарила вече. Гледа принцът пантофката и не вярва. Пак гледа и пак не вярва.
- Е*аси мамата, ква е па тая пантофка, бе... 43-ти номер? Ама любовта кьорава. 10 диоптъра нали. След няколко дни PR-а на принца обявил, че той ще се ожени за тази девойка, на която стъклената пантофка стане по мярка. И няколко царедворци започнали да обикалят от къща на къща с пантофката кат алтави. Ама уй! И докато всички в царството чакали добрият финал станало ясно, че на финала са Челси и Арсенал, а пантофката се оказала на Дидие Дрогба...
- Здравей, Винчи.
- Здравей, Кольо.
- Много се радвам, че ми гостуваш. Прекрасна си!
- Благодаря.
- Ще се представиш ли на нашите читатели?
- Ъммм... даа... казвам се Винченция, от София, модел.
- Мислех, че си родена в Ямбол?
- Да, но вече съм в столицата.
- С какво се занимаваш в момента?
- Модел съм на невидими дрехи. Освен това вчера завърших и първата си роля в киното. Филмът се казва: „Червената Шапчица отзад”.
- Какъв е сюжетът?
- А?!
- Ъммм... за какво се разказва?
- Ами, отивам в гората за гъби, а там Вълкът и Ловецът ме претърсват за оръжие, а после правят любов с мен.
- Интересно. Какво правиш в свободното си време?
- Ходя на фитнес и си разглеждам Фейсбука. Обожавам да скачам с бънджи, но още не съм го правила.
- Обичаш ли да четеш книги?
- Да.
- Кои са ти любимите писатели?
- Винету и Царп Лъх.
- Аха... Според теб вярно ли е общото схващане, че манекенките сте леки момичета?
- Това са глупости. Никога не бих си легнала с някой за пари... освен ако има 20 лева.
- Какви мъже харесваш?
- Да са богати, ако е възможно и културисти. Но за мен външният вид не е от значение. Важно е какъв е човекът отвътре – колко пари има. Държа мъжът до мен да е финансово осигурен, да ме води по барчета и да кара кола с три букви.
- УАЗ?
- Ххаахах не, БМВ или Ауди.
- Ауди е с четири букви.
- Не мисля.
- Някой да те е злепоставял? Коя е най-голямата лъжа, която си чувала за себе си по медиите?
- Че съм любовница на Митьо Пищова, а аз само френска му правих и то един път.
- Какво смятат родителите ти за това с което се занимаваш?
- Напълно ме подкрепят – татко емигрира в Антарктида.
- Имала ли си гаджета футболисти?
- Само девет – не ги харесвам. С другите спортове съм по-добре.
- Веганка ли си?
- Глупости, от български произход съм.
- Има ли завист сред моделите?
- Да. На мен ми завиждат за ума и красотата – аз винаги се уреждам. Мразя глупостта и лицемерието.
- Имаш ли някакви корекции по тялото?
- Никакви, само съм повдигала кожата на колената си.
- За какво мечтаеш?
- Да посетя Дубай, че още не съм била в Гърция. Обичам пътешествията, но засега съм ходила само до Бургас. Мечтая малоумниците да ми завиждат. Искам да стана ужасно известна – всички глупаци да говорят за мен.
- Един по... такъв въпрос... С колко мъже си била?
- С двама.
- Ъъъъъъ... днес ли?
- Че ти за кога питаш!?
- Винчи, благодаря за интервюто. Какво ще пожелаеш на нашите читатели?
- Да бъдат себе си и имот!!!
- От къде си?
- От град България, квартал Варна, улица Аспарухово!
Един евреин започнал работа в голяма търговска фирма. Нещата, обаче, не потръгнали и шефовете му се чудели как да го уволнят. Решили да му възложат задача, която смятали за неизпълнима, затова го пратили да продава "Лада" в Англия. Но не минал и месец, а той се върнал с договор за голяма доставка. Какво да правят - изпратили го в Япония, да продава компютри - позабавил се месец - два, но въпреки това пристигнал с договор. Оставала последната възможност: възложили му да продаде на негрите в Африка кожуси и радиатори. Минал месец, два, три, половин година, година... няма го. Шефовете вече се били успокоили, че си е умрял или е изяден, когато синът Давидов цъфнал уморен, отслабнал, но с договор!
- Е, как го правиш, човече?! Това е просто невероятно!
- Чак пък невероятно. Отивам в Лондон, вървя си по улицата и виждам местен евреин. Заговарям го, запознаваме се и от дума на дума той ме свързва с техните лобисти, след седмица в Парламента гласуваха закон и ей ти поръчката. В Япония отне повечко време да намеря евреин, но после всичко си вървеше по схемата: телефони - лоби. Събранието гласува закон и подписваме.
- Добре, ясно! Обаче в Африка - палта?! И защо се забави толкова?
- Защото се оказа, че там нямали депутати и Парламент. Та се наложи да им правя и Събрание, и избори... после - вече знаете...
Чапаев и Петка плуват в една река и влачат огромен куфар след себе си.
Петка:
- Чапаев, дай да го хвърлим тоя куфар, само ни пречи да плуваме!
Чапаев:
- Не, Петка, в този куфар са плановете за превземане на Париж.
С мъка преплували реката, излизат на брега и Петка казва:
- Добре, Чапаев, дай сега да видим плановете!
Чапаев отваря куфара, а вътре пълно с картофи. Взима той един картоф, слага го на земята и казва:
- Да допуснем сега, че това е Аифеловата кула...