Вицове за градове
В тази категория можете да се посмеете с вицове, лафове и бисери за най-популярните градове в света на хумора, както и техните жители.
В тази категория има 3410 вица, разпределени в 228 под-страници.
Разговор между момичета от град, който едно време се казваше Толбухин:
- Богат ли е?
- Има кинти, на снимката си личи, че у тях са с PVC дограма.
Август, жега. Турист, колекционер на произведения на изкуството се шляе из Колхозния пазар във Варна. Купува си сладолед, влиза в една от сенчестите улички и забелязва пред магазин за евтини сувенири проскубано коте да лочи мляко от паничка, която е изключително ценна и скъпа антика. Придава си нехаен вид, влиза в магазина и подхвърля:
– Много хубаво коте! Ще ми го продадете ли за... например, 50 лева?
Продавача:
– Котката ли? Не може!
– Хайде, аз живея сам, а това коте ще ми бъде страхотен другар!
– 500 лева!
– Сериозно ли искате толкова пари? Наглост! Е, съгласен съм, котето ми допадна.
Колекционерът вади 500 лева и плаща.
– Ще взема и паничката, тя е стара и олющена, но котето е свикнало с нея?!
– В никакъв случай! Паничката ми е късмет! От началото на лятото съм продал 38 котки!
- Ало, 112 ли е?
- Да, кажете!
- У градо има бездомни помияри.
- Кой град?
- Перник. До пазаро.
- Изпращам мобилна група за кастрация.
- Ало, мен не ме е*ат. Мен ме апат.
У Враца:
– Баща ми, я съм п*дал!
Бащата погледнал с насълзени очи, подкосили му се колената и казал:
– А що "убав" алкохол се изпи като се роди...
А Варна е известен с културните си хора... При нас дори ексхибиционистите, преди да разтворят шлифера казват:
– Аз наистина страшно се извинявам, но на това си струва да погледнете...
- Само почакай, ще напиша във Фейсбук, че си к*рва, нека целия град да знае!
- За кой град говориш?
- Защо стадионът в Скопие се нарича "Градски стадион?"
- Защото националният е в София.
Господ решил да даде на България к*pви. Пуснал 20 в Видин, 200 в София, 100 в Пловдив, минал на изток и пуснал 40 в Добрич и 20 в Шумен. Стигнал до Свищов и един ангел го попитал:
- А тук няма ли да пуснеш?
A Господ отговорил:
- Аз от ука ги взимам!
В Перник мегабит е единица за количество, но не и за информация.
На Слънчев бряг е по-евтино, да лежиш върху пр*ститутка, отколкото на шезлонг и под чадър!
Габровец отива със семейството си в София на гости на роднини. На гарата пита таксиметров шофьор:
– Колко ще струва да ни закараш до Лозенец?
– До Лозенец... чакай да сметна... Ами към 15–20 лв.
– Колко?! Абсурд! По-добре да ходя пеша.
Бакшишът познал с какъв си има работа и рекъл:
– Добре, няма да ми плащаш, ако издържиш да не обелиш и дума през целия път!
Габровецът веднага се съгласил, натоварил семейството и багажа и тръгнали. Таксито лети, провира се между колите, клаксони, псувни... Габровецът се поти, хапе устни, гризе нокти, мени цветове, но мълчи.
Стигнали и бакшишът рекъл:
– Поздравления! През целия път не издаде звук! Кажи ми, кога ти беше най-трудно да издържиш?
– Ами... когато изпадна детето при НДК-то!
Москва. Януари 1978 година, 5:30 часа сутринта. Температурата е минус 38 градуса. Пред рибарския магазин се е наредила опашка и чака да отворят. Всички чакат кротко и търпеливо и само потропват с крака от студ. 7:00 часа. Температурата е минус 33 градуса. Всички продължават да чакат. 9:00 часа. Температурата е минус 31 градуса. От магазина излиза един продавач и пита:
- Другари, има ли на опашката евреи?
Няколко души вдигат ръка.
- Другари евреи, искам да ви кажа, че днес за вас риба няма да има.
12:30 часа. Температурата е минус 24 градуса. Хората още чакат упорито. Излиза пак един продавач и пита:
- Другари, има ли на опашката безпартийни?
Отново няколко души вдигат ръка.
- Другари безпартийни, искам да ви кажа, че днес и за вас риба няма да има.
16:30 часа. Температурата е минус 32 градуса. Хората още чакат. Излиза отново продавачът и казва:
- Другари, сега сме си вече само наши хора, искам да ви кажа, че днес риба изобщо няма да има.
Двама нашенци забили две германки на Слънчев бряг, ама толкова много се натряскали, че нищо не могли да свършат. На другата сутрин единия вика на другия:
- Добре, че бях аз, да защитя честта на България!
- ???
- Казах им, че сме румънци.
Умира Соломон.
Следва, разбира се, Страшен съд, Архангели, лично дело:
- Изневерявал ли си?
- Е, как да ви кажа...
- Ясно. А данъчните лъгал ли си?
- Не, откъде накъде, но...
- Ясно.
И така - по всички точки. Жив човек. Кой е безгрешен? Накрая следва присъдата:
- Общо взето, ти си добър човек, но си грешил здраво. Праведен банкрут. Накратко - искаме да ти помогнем, но не можем. Приготвяй се за Ада.
Идват охранителите, вежливо, но строго го хващат под ръка и го отвеждат. Безкраен коридор и врати, врати... Отнякъде се дочуват крясъци, стонове... Мирише на пърлено... На вратите - табели - "Ирландци", 'Малайзийци". На една дори - "Инуити" е написано. Водят Соломон до врата с надпис - "Евреи":
- Е, успех, грешнико!
И го бутват с викове:
- Взимайте попълнението!
Влиза Соломон и се озърта страхливо. Горещо! Обаче на хълма - лозе. Недалеко - красиви бели къщи. Полето обработено, нива след нива. Навсякъде - автоматични системи за капково напояване... А на хоризонта - някакъв град, небостъргачи, на слънцето блестят метални конструкции, стъкло и бетон.
И тук към него се приближава едно АТV и водачът му подава каска:
- Новият! Хайде, ще те закарам до града.
- А-а-а... Кажете, това наоколо, това ли е Адът?
- Ех, човече, да беше видял това тук преди шестдесет години!
- Как наричат "Педя човек - лакът брада" в Бургас?
- Лекия чуек - адския маниак!