Вицове за градове
В тази категория можете да се посмеете с вицове, лафове и бисери за най-популярните градове в света на хумора, както и техните жители.
В тази категория има 3435 вица, разпределени в 229 под-страници.
От днес София диша чист въздух, след вчерашната акция на Кат, бе заловена колата тровила въздуха на София!
Един чукча искал да отиде до Москва. Отишъл при Вожда да попита дали си заслужава и Вожда:
- Мдаааа! Само аз съм ходил в Москва. Голям град, с огромни улици, площади... Значииии, тръгваш на юг, след една седмица завиваш на дясно, след още една седмица, завиваш на ляво и след още една седмица ще видиш нещо като стълба на земята. Това са релси, а по тях върви влака - сядаш и чакаш. Като мине влака се качваш и отиваш в Москва. После по обратния ред.
Тръгнал чукчата, вървял 3 седмици и стигнал до релсите, но пообъркал нещата и седнал на самите релси да чака влака. Влака наближил и "Туууу, тууу" (свирил му да се махне) и го ударил. Ама чукчата корав. Шест месеца лежал в болница в Москва и се оправил съвсем. После разгледал де що има и се прибрал. Събрали се в голямата землянка, а той с осанка на естествоизпитател сред аборигени им заразказвал за Москва. Точно тогава на печката засвирил самовара (варили чай). "Туууу, тууу" свирил самовара. Чукчата скочил, грабнал един огромен тиган и... пата-кюта - направил самовара на ваденка. Направо го размазал. Всички го зяпали учудено, той изтрил потта от челото си и казва:
- Такива (и посочил остатъците от самовара) трябва да се убиват докато са още малки!!! Защото после "Тууу, тууу" и 6 месеца си в болница в Москва.
Шофьор на Газка взима стопаджийка край Вакарел. След като потеглят и казва:
- Да знаеш, че аз на всеки 50 км. спирам и трябва да ч*кам.
Тя мълчи. Минали 50 км., той отбил камиона в храстите и опънал стопаджийката. Тя пак нищо не казала. След нови 50 км. - пак същото.
Продължили още малко в мълчание и шофьора попитал:
- Ама ти докъде си?
- До Бургас.
- Я да слизаш! Ше ти е*а майката!
Лято. Жега. Влакът София - Варна. Няма никакви места, всичко е претъпкано. На двама тарикати обаче не им се стои прави.
Влизат в едно купе и почват да гледат под седалките, излизат...
Влизат в следващото купе, пак гледат под седалките... Пътниците ги питат:
- Какво правите, бе?
- А бе, изпуснахме си змията и я търсим...
Лека полека пътниците се изнизали от купето. Нашите се настанили вътре, заключили вратата, пуснали пердетата и легнали да спят. След няколко часа се събуждат. Единият поглежда през позореца. Вижда чичката, дето почуква колелата на влака...
- Еййй, чичеее, във Варна ли сме вече?
- А бе, к'ва Варна, бе... Вие не разбрахте ли... Некви идиоти си изпуснали змията и трябваше да откачим вагона...
В Перник всички си пиеха тихо и кротко. Боят започна след думите:
- "Семантиката в етюдността на прозата на Милен Русков не е еднозначна"...
В Перник - животът е това, което ти се случва, докато чакаш да дойде водата, за да пуснеш пералнята.
Центъра на Перник. Кафе на две нива. На долното седят двама на по кафенце и скучаят… на бара седи мъж и чете сутрешния вестник.
Първият се обръща към втория:
– А бе…
– Оу…
– А на бас, че не можеш са да идеш и да му плеснеш на тоя един зад врата…
– …на к’во?
– Ми, петарка!
– Готооо…
Отива тоя и пляааас:
– Ей, Пешо, къде одиш, бе? К’во стаа… не съм те виждал 100 години, загуби се…
Човека само дето не си пробил дупка във вестника:
– Господине, аз не съм Пешо, имате грешка! Припознали сте се!
– Аууу, човек, верно ли? Извинявай… ма приличаш… извиняаай!
Сяда си и авера вади петарка.
Минало малко време и втория пак:
– А бе…
– Ммм…
– Десет, ако идеш да му отвъртиш още един…
– Нема яд…
Отива до бара и пак - пляааас…
– Пешо! Глей ся! Прайш се, че не ме познаваш, ма те гледам, ти си, бе!
– Господине, бъркате се нещо, не съм Пешо! Ето ви личната карта и спрете с тия грубиянщини!
– Еее, чоек, много съжалявам, ма само, ако знаеш колко приличаш, одрал си му кожата... А не сме се виждали от мноо време. У казармата бе ме заедно.
На човека му писнало да го пердашат и се качил на второто ниво.
Долу тоя си сяда, ония вади десет кинта и му вика:
– Слушай! Двайска веднага ти меткам, ако идеш пак да го положиш тоя!
– Ма немаш грижа…
Качва се горе и пляааас.
– А бе Пеше! Бе те къде си бил, бе, а аз доле един го утепах от бой заради тебе…
Много обичам видео клипчета от рода на:
- "Кученце за пръв път в живота си вижда сняг;"
- "Дете за пръв път в живота си вижда сняг;"
- "Община Варна за пръв път в живота си вижда сняг!"
Москва, близкото минало, изложба на революционна тема. Съветски гражданин стои пред огромно платно 3 на 4 метра. На него са изобразени чисто голи мъж и жена в пламенни интимни отношения. Табелката указва, че творбата се нарича „Ленин в Полша".
- Извинете, - попитал смутено гражданинът минаващия разпоредител.
- Кой е този?
- Това е другарят Дзержински.
- А това?
- Това е другарката Крупская.
- А къде е Ленин?!
- Ленин е в Полша.
Мъж решил да си купи крава. Отива на пазара - гледа продават се две крави. Едната струва 500 лв, другата 250. Пита продавача:
- Тази да не е болна?
- Не, здрава е.
- А дава ли мляко?
- Дава, също като другата.
- Защо тогава е два пъти по-евтина?
- Защото е от Варна.
Мъжът помислил малко и я купил. Закарал я вкъщи и всичко е точно - кравата се храни добре, дава мляко-не го е излъгал продавачът. Дошло време да я заплоди. Водят я на бик, а тя се дърпа. Бикът насам - тя натам - не дава и не дава. Викнал един приятел да помага да я държат. Да, ама тя не дава... дърпа се, клинчи и това е.
Приятелят си изтрил потта от челото и попитал:
- А бе, тая крава да не е от Варна?
- Да, как позна?
- Жена ми... и тя е от Варна.
Мъж от едно малко китно селце решил да отиде в големия град и да се присъедини към мафията.
Отишъл той при един от подчинените на най-големия бос на мафията и казал:
- Виж ся, пич цял живот съм живял с една мечта, искам да вляза в мафията.
- К'ва мафия бе? Няма мафия, махай се.
Разочаровал се малко нашия герой, но не се отказал. Отишъл при боса на мафията.
- Готов съм на всичко, искам да дойда в мафията.
- К'ва мафия бе? Няма мафия, чупката.
Още повече се амбицирал нашия човек и отишъл при Президента (И той бил в играта):
- Вижте сега, много ми е важно искам да вляза в мафията.
- К'ва мафия. Няма никаква мафия.
Разстроен нашият човек се прибрал в село и още като го видели го попитали.
- Влезе ли в мафията?
- К'ва мафия бе, няма никаква мафия.
- Аре, и тоя стана мафиот.
Стоянката на такситата на Централна гара в София. Таксиджия седи в колата си и скучае. Задната врата се отваря и почти лазещ пиян мъж се намъква на задната седалка в продължение на повече от минута. След като най-после се намества в що-годе нормална поза, изфъфля към вече запалилия мотора шофьор:
– Към Централна гара…
Гледайки неразбиращо в огледалото за няколко секунди, таксиджията бавно изключва двигателя и тихо казва:
– Ние… сме… на Централна гара…
Пияницата, мятайки банкнота през облегалката, отваря вратата да излезе и промърморва:
– И друг път да не караш толкова бързо…
Един евреин започнал работа в голяма търговска фирма. Нещата, обаче, не потръгнали и шефовете му се чудели как да го уволнят. Решили да му възложат задача, която смятали за неизпълнима, затова го пратили да продава "Лада" в Англия. Но не минал и месец, а той се върнал с договор за голяма доставка. Какво да правят - изпратили го в Япония, да продава компютри - позабавил се месец - два, но въпреки това пристигнал с договор. Оставала последната възможност: възложили му да продаде в Африка кожуси и радиатори. Минал месец, два, три, половин година, година... няма го. Шефовете вече се били успокоили, че си е умрял или е изяден, когато Давидов цъфнал уморен, отслабнал, но с договор!
- Е, как го правиш, човече?! Това е просто невероятно!
- Чак пък невероятно. Отивам в Лондон, вървя си по улицата и виждам местен евреин. Заговарям го, запознаваме се и от дума на дума той ме свързва с техните лобисти, след седмица в Парламента гласуваха закон и ей ти поръчката. В Япония отне повечко време да намеря евреин, но после всичко си вървеше по схемата: телефони - лоби. Събранието гласува закон и подписваме.
- Добре, ясно! Обаче в Африка - палта?! И защо се забави толкова?
- Защото се оказа, че там нямали депутати и Парламент. Та се наложи да им правя и Събрание, и избори... после - вече знаете...
Отидох на работа в Израел още деветдесета година. Там в град Назарет се събрах с една руска еврейка, дете ни се роди. Кръстихме го на баща ми — Христо. Един такъв русоляв, синеок — не еврейче, а ангелче. Жената няма претенции за вяра, нали идва от страната на Ленин и Сталин — атеист. Обаче аз малко си вярвам и особено като си дойда в София, винаги ходя в църквата „Александър Невски“. И това лято така направих. До нас една баба — слаба, черна и парцалива — плаче и Богу се моли за дребни човешки неща: още двайсетина лева към пенсията, да е зимата мека, че малко въглища да изгори, да докарат от евтиния аспирин… Синът ми никога не е виждал сиромашия и през цялото време гледаше бабата в устата с усилие да разбере всичко — все пак българския му е само от мене. По едно време очите му се наляха, пусна ми ръката и приближи към нея.
- Бабо, не плачи. Всичко ще се оправи. Ще имаш пари. И ще е топло, много топло… Лекарствата няма да ти трябват…
Тя отвърна очи от иконите, погледна го — бял, с руси къдри, добър, сякаш не е от този свят, и унесено попита:
- Кой си ти, миличкото ми?
- Христо.
- Откъде си, ангелче?
- От Назарет.
Бабата тупна като круша… Докторите в „Пирогов“ не успяха да я убедят, че е говорила с обикновено българско еврейче…
Грузинец се връща от Москва.
- Е, драги, какво там видя!
- Москва е хубав град. Кремъл видях, Ленин видях, балет видях.
- Гиви, какво е балет?
Балет е една голяма къща с колони. Влизаш вътре и всички се събличат, а после в залата има представление.
- Какво представление, Гиви?
- Ами първо на сцената притичват мъж с три жени. Мъжът тичка към едната, вдига и крака, помирисва го - не е неговата. Тичка към другата, вдига и крака, помирисва го - и тази не е неговата. Тичка към третата, вдига нейният крак, помирисва го - неговата е. Вдига я и я мята на рамо. Бяга насам - няма къде да е*е, бяга натам - пак няма къде да е*е. Застана в средата на сцената и заплака. А публиката, всички на крака, пляскат с ръце и викат "Е бис, е бис!", а къде да се е*ат, като няма къде...
