Вицове за градове
В тази категория можете да се посмеете с вицове, лафове и бисери за най-популярните градове в света на хумора, както и техните жители.
В тази категория има 3410 вица, разпределени в 228 под-страници.
Мъж от едно малко китно селце решил да отиде в големия град и да се присъедини към мафията.
Отишъл той при един от подчинените на най-големия бос на мафията и казал:
- Виж ся, пич цял живот съм живял с една мечта, искам да вляза в мафията.
- К'ва мафия бе? Няма мафия, махай се.
Разочаровал се малко нашия герой, но не се отказал. Отишъл при боса на мафията.
- Готов съм на всичко, искам да дойда в мафията.
- К'ва мафия бе? Няма мафия, чупката.
Още повече се амбицирал нашия човек и отишъл при Президента (И той бил в играта):
- Вижте сега, много ми е важно искам да вляза в мафията.
- К'ва мафия. Няма никаква мафия.
Разстроен нашият човек се прибрал в село и още като го видели го попитали.
- Влезе ли в мафията?
- К'ва мафия бе, няма никаква мафия.
- Аре, и тоя стана мафиот.
Стоянката на такситата на Централна гара в София. Таксиджия седи в колата си и скучае. Задната врата се отваря и почти лазещ пиян мъж се намъква на задната седалка в продължение на повече от минута. След като най-после се намества в що-годе нормална поза, изфъфля към вече запалилия мотора шофьор:
– Към Централна гара…
Гледайки неразбиращо в огледалото за няколко секунди, таксиджията бавно изключва двигателя и тихо казва:
– Ние… сме… на Централна гара…
Пияницата, мятайки банкнота през облегалката, отваря вратата да излезе и промърморва:
– И друг път да не караш толкова бързо…
Един евреин започнал работа в голяма търговска фирма. Нещата, обаче, не потръгнали и шефовете му се чудели как да го уволнят. Решили да му възложат задача, която смятали за неизпълнима, затова го пратили да продава "Лада" в Англия. Но не минал и месец, а той се върнал с договор за голяма доставка. Какво да правят - изпратили го в Япония, да продава компютри - позабавил се месец - два, но въпреки това пристигнал с договор. Оставала последната възможност: възложили му да продаде в Африка кожуси и радиатори. Минал месец, два, три, половин година, година... няма го. Шефовете вече се били успокоили, че си е умрял или е изяден, когато Давидов цъфнал уморен, отслабнал, но с договор!
- Е, как го правиш, човече?! Това е просто невероятно!
- Чак пък невероятно. Отивам в Лондон, вървя си по улицата и виждам местен евреин. Заговарям го, запознаваме се и от дума на дума той ме свързва с техните лобисти, след седмица в Парламента гласуваха закон и ей ти поръчката. В Япония отне повечко време да намеря евреин, но после всичко си вървеше по схемата: телефони - лоби. Събранието гласува закон и подписваме.
- Добре, ясно! Обаче в Африка - палта?! И защо се забави толкова?
- Защото се оказа, че там нямали депутати и Парламент. Та се наложи да им правя и Събрание, и избори... после - вече знаете...
Отидох на работа в Израел още деветдесета година. Там в град Назарет се събрах с една руска еврейка, дете ни се роди. Кръстихме го на баща ми — Христо. Един такъв русоляв, синеок — не еврейче, а ангелче. Жената няма претенции за вяра, нали идва от страната на Ленин и Сталин — атеист. Обаче аз малко си вярвам и особено като си дойда в София, винаги ходя в църквата „Александър Невски“. И това лято така направих. До нас една баба — слаба, черна и парцалива — плаче и Богу се моли за дребни човешки неща: още двайсетина лева към пенсията, да е зимата мека, че малко въглища да изгори, да докарат от евтиния аспирин… Синът ми никога не е виждал сиромашия и през цялото време гледаше бабата в устата с усилие да разбере всичко — все пак българския му е само от мене. По едно време очите му се наляха, пусна ми ръката и приближи към нея.
- Бабо, не плачи. Всичко ще се оправи. Ще имаш пари. И ще е топло, много топло… Лекарствата няма да ти трябват…
Тя отвърна очи от иконите, погледна го — бял, с руси къдри, добър, сякаш не е от този свят, и унесено попита:
- Кой си ти, миличкото ми?
- Христо.
- Откъде си, ангелче?
- От Назарет.
Бабата тупна като круша… Докторите в „Пирогов“ не успяха да я убедят, че е говорила с обикновено българско еврейче…
Грузинец се връща от Москва.
- Е, драги, какво там видя!
- Москва е хубав град. Кремъл видях, Ленин видях, балет видях.
- Гиви, какво е балет?
Балет е една голяма къща с колони. Влизаш вътре и всички се събличат, а после в залата има представление.
- Какво представление, Гиви?
- Ами първо на сцената притичват мъж с три жени. Мъжът тичка към едната, вдига и крака, помирисва го - не е неговата. Тичка към другата, вдига и крака, помирисва го - и тази не е неговата. Тичка към третата, вдига нейният крак, помирисва го - неговата е. Вдига я и я мята на рамо. Бяга насам - няма къде да е*е, бяга натам - пак няма къде да е*е. Застана в средата на сцената и заплака. А публиката, всички на крака, пляскат с ръце и викат "Е бис, е бис!", а къде да се е*ат, като няма къде...
- Какво е общото между Париж и Скопие?
- Предстои им да строят средновековни църкви.
- Може ли само с лична карта да летя до Париж?
- Не, трябва и самолет.
Шотландец станал министър. Кметът на неговия роден град решил да му подари мерцедес.
- Не мога да го взема. Всички ще оценят това като рушвет.
- Ами тогава да ви го продам за двайсет долара?
- Така може. Ще купя два.
Кризата в Перник доказва, че от задачите с тръбите и басейните в училище няма никаква полза.
Бай Иван за първи път ще ходи в София. Не бил излизал от село цял живот. Като се върнал, комшията Пешо пита:
- Е, как е големият град?
- Хмм, нищо особено, много народ, много коли, ама са малко нервни! Влязох да ударя една ракия в някаква кръчма, вътре лъскаво, скъпо, едно младо, голичко, на една сцена половин час се мъчи да отскубне железен колец, като тия, дето ги слагам за доматите. Дърпа, гъне се, не издържах, скочих и го отскубнах и едно младо, яко ме изхвърли от кръчмата, даже не си платих ракията.
Столичани в повече:
- Колкото и да лъжете, че въздуха в София е мръсен, ние на село няма да се върнем!
Чапаев и Петка бягат от белите. Петка влачи огромен чувал. По някое време се моли на Чапаев:
- Василий Иванич, да го хвърля ли тоя чувал?
- Не може, Петка! В него е плана за превземане на Париж! Продължили да тичат:
По някое време пак:
- Може ли да го хвърля тоя чувал?
- Не може, Петка той е супер ценен стратегически!
Измъкнали се как да е, сядат да починат, и Петка отваря чувала да го види тоя план. И какво да види - вътре само картофи!
- Василий Иванич, какъв е тоя план?
- Значи гледай сега, Петка - почва да обяснява Чапаев, - полагайки картофите един по един на земята - тука сме ние, а тука е Париж...
Колона от S-класи и X6-ци на входа на София! Митингът е на митничари, искат пенсионната възраст да се вдигне на 80 г.
- Скъпа, какъв подарък желаеш за рождения си ден?
- Едно кафе… в самолета за Париж…
От фолксваген обявиха, че голфвете за Перник вече ще се произвеждат без водна помпа!