Вицове за градове
В тази категория можете да се посмеете с вицове, лафове и бисери за най-популярните градове в света на хумора, както и техните жители.
В тази категория има 3410 вица, разпределени в 228 под-страници.
В туристическа агенция влиза възрастна дама с шапка и малко кученце в ръце и казва:
- О, аз искам да отида в Париж! Както е казал Иля Еренбург, виж Париж и умри!
- Чудесно, това еднопосочен билет ли означава!
Две чистачки в Перник си говорят:
- А бе ти знаеш ли ма Петко И спетк*ра дошъл.
А другата:
- А бе той и с десет к*ра да дойде, те наще даскалици квито са е*либи за нас нема да дойде ред.
- Не ма, Петко Инспектора дошъл.
Пацо занесъл в София на пазара да продава яйца. При него се спряла една купувачка, която, след като разгледала яйцата, казала:
- Тези яйца изглежда не са пресни!
- Е, г-жо, нали ще ги ядеш, няма да ги мътиш, я!
Софиянец и пловдивчанин вървят из Подуене. Времето е отвратително: вали дъжд, кал и локви навсякъде по улиците. В един момент минава автомобил и здравата ги изпръсква. Пловдивчанинът възмутено се опитва да почисти калните си дрехи и мърмори:
- Това софиянците сте крайно невъзпитани хора! Карате си автомобилите из локвите, пръскате и дори не спирате...
- Защо се сърдиш бе, майна? Нима в Пловдив не е същото? - обижда се софиянецът.
- Разбира се, че не е така! Ако случайно някой те изпръска, той веднага спира, качва те в колата си и те закарва в първия магазин за химическо чистене. Там те събличат и оставят дрехите ти за няколко дни, а виновният те закарва в къщи, където любезно се грижи за теб, докато си без дрехи...
- Я стига си ми говорил глупости бе, не ви знам аз вас пловдивчаните какви сте... С тебе случвало ли се е някой път такова нещо?
- Е, точно на мен досега не ми се е случвало... но със жена ми вече три пъти.
На 8 март жените в Перник празнуват на патерица!
Хората живеещи в един и същи град са съграждани, само в Перник са съперници.
- Сутринта получих съобщение на телефона: 48М.4040. Викам си – Това е само Митко! Той е едно старо гадже, което живее в Монтана. Мерцедесът му е с регистрационен номер 4040. Звъннах веднага :
– Мите, как се сети за мен? И аз си мисля за… таковата, пък той ми отговаря някак си отчуждено.
– "имате грешка, кого търсите, моля!" Затворих веднага, не съм толкова тъпа. Седя и аз и си мисля:
- Леле, сетих се… това е тате – ул. Морска 48 тел. 40-40.
Случило се е нещо! Я кръвното, я нещо друго… Знаех си! Казвах му – "смени си личния лекар, много завеян ми се вижда, не ти гледа диагнозата, ами само ЕГН-то" – той не, та не! Докато набера номера, сърцето ми щеше да изхвръкне… Тате, питам, как си? Работата върви на зле, вика… Едва го чувам… Кой е зле, бе тате? Пък той ми вика – половината разсад не ще да никне, а чесъна го изядоха охлювите. Да, ама аз като съм притеснена и емоционална… докато се разберем, че не ми е писал, доста се навикахме. Затварям и си мисля… леле, колко съм тъпа! От ясно, по-ясно – това е код, сбъркали са телефона и го пращат на мен. Марихуана. 40 пакетчета по 40 грама, до 48 часа… А може и да са терористи, 48М – туй е Москва… или Маями. Тука вече изгорях! По мобилния, по шифъра, колко му е да ме издирят. Чакай, викам си, да взема да звънна в полицията. Отсреща някакъв приятен мъжки глас ми каза – дежурният шесто РПУ слуша. Започвам подробно да обяснявам от началото и тъкмо стигнах до голите охлюви и той ме прекъсва – момент, ще ви дам телефона на специалния отдел. Набирам аз номера и чувам Добър ден. Диспансера за психично здраве… и биииип – записват разговора значи. Веднага затворих, не съм толкова тъпа. В този момент мъжът ми се прибра ухилен и с цвете в ръка. Хайде, вика, муцка – честит празник! Чочо, лягай си, пил си. Знаем се много добре, какви празници, какви глупости ти бръмчат из главата? Бутнах го в кревата и чак тогава ми светна. Отворих отново съобщението и каквато съм емоционална, държа телефона и плача. Никакви шифри, никакви терористи нямало, ами било – „Честит осми март – Чочо“.
Габровец отива със семейството си в София на гости на роднини. На гарата пита таксиметров шофьор:
– Колко ще струва да ни закараш до Лозенец?
– До Лозенец… чакай да сметна… Ами към 15 – 20 лв.
– Колко?! Абсурд! По-добре да ходя пеша.
Бакшишът познал с какъв си има работа и рекъл:
– Добре, няма да ми плащаш, ако издържиш да не обелиш и дума през целия път!
Габровецът веднага се съгласил, натоварил семейството и багажа и тръгнали. Таксито лети, провира се между колите, клаксони, псувни… Габровецът се поти, хапе устни, гризе нокти, мени цветове, но мълчи. Стигнали и бакшишът рекъл:
– Поздравления! През целия път не издаде звук! Кажи ми, кога ти беше най-трудно да издържиш?
– Ами… когато изпадна детето при НДК -то…
Метъл банда каца на летище София. Посрещат ги с хляб и сол. Вокалът шмръква от солта и казва:
- Това е посрещане!
Майка се обажда на дъщеря си, която е студентка в София:
- Дъще, кажи ми моля те, какво представлява новият ти приятел? Грижовен и добър ли е с теб?
- Разбира се, мамо! Освен това е и много умен, обичлив е, не пие, не пуши, а и трите му деца са много възпитани!
Майка се обажда на дъщеря си - първа година студентка във Варна.
- Миличко, тук разправят ужасни неща за студентския живот. Имало наркотици, групов с*кс, секти…
- Секти?!
В центъра на Перник, ако не си по анцуг те заговарят на английски...
София е просто едно голямо задръстване, около което са построили блокове, където хората да спят.
Из фейса:
- А бе колеги от къде да си взема винетка, извън държавата София?
- Ти луд ли си, Баце заради тебе пак да се кара на шефа на АПИ... Карай си така и си свиркай!
Гецата пие. Ама пие, човеко! Не ти редим за двеста-триста грама. Тоя змей лапа от кило нагоре! Сякаш пожар гаси, мамка му!… Е, преди месец катаджиите го гепили с пет промила в кръвта. Казват, било рекорд за нашия край. Може. Може, защото ние тук пием по начало редовно. Обаче по малко! Та катаджийският началник първо решил, че дрегерът му е дефектен. Тъкмо пишел жалба до фирмата-вносител, пристигнал и протоколът от болницата. Цифром и словом 5,1 (пет цяло и един) промила.
— Я — рекъл — ми го докарайте тоя рекордьор.
Грабва го полицейската лада от строежа (заради туй около шест часа из градчето се носеше слуха, че Гецата изнасилил и удушил баба Рада Юрдечката миналата зима) и право в участъка.
— Колко изпи? — поставил ребром въпроса началника.
— Две бутилки! — навел срамежливо глава Гецата.
— По половинка? — не повярвал на ушите си катаджията.
Гецата пристъпил от крак на крак и от устничките му се отронило:
— Седемстотин грама.
Началникът забелил очи да смята.
— Литър и четиристотин?
— Литър и четиристотин — пак притропал стеснително Гецата.
— От обяд до осем вечерта.
— Бре! Че аз за това време толкова вода няма да мога да изпия!
Гецата го погледнал някак виновно и признал искрено:
— Вода и аз няма да мога…
- Та тъй! — оттогава Гецата е вече Георги Рекордьора.
- Писаха за него в софийски вестник. Е, на последната страница, при криминалните… Смятахме — за никой друг не са писали. Тъй че грабна още един рекорд — най-известен нашенец. И още една файда — големи аванти му се отвориха. Всеки го черпи, бе!
Майка му обаче се разтревожи. Ами да — идва му време за женене, а никоя не иска да чуе за него. Ха го залибила — ха бащата ѝ отреже главата като на куцо пиле, хванало птичи грип!… Та леля Ганка взе нещата в свои ръце. И скроила пъклен антиалкохолен план. Една сутрин извикала Жужа Вятърничавата. Да ви разказвам коя е — дълга и широка. Само ще кажа, че тя е единствената, дето обикаля по казаните с боклука. Преди половин век била акушерка, но е толкова грозна, че бебетата, щом я видели, пак влизали обратно у майките си… Е, сега си я представете на стари години.
Опа, наближаваме края… Леля Ганка я съблякла по нещо, което някога било розов комбинезон и я накарала да легне на спалнята до спящия кьоркютук Рекордьор. И когато той се разбудил от отвратителната смрад и отворил очи, Жужа изпълнила последната майчина заръка — приближила лице към неговото и казала с дрезгав глас:
— Искам пак…
Какво да ви разправям… Разбира се, че спря да пие. Рекордьорът си е рекордьор, братче — казват, че на спринта му би завидял всеки хърделист, а от върха на тополата пред кметството го свалиха две пожарни от областния град. Дотогава никога не бяха идвали две наведнъж…