Вицове за градове
В тази категория можете да се посмеете с вицове, лафове и бисери за най-популярните градове в света на хумора, както и техните жители.
В тази категория има 3410 вица, разпределени в 228 под-страници.
Адвокат на голям град отива на лов за патици в Северна Алберта. Той стреля и улучва птица, но тя попадна в полето на фермера от другата страна на ограда. Докато адвокатът се качвал над оградата, възрастен фермер се появил със трактора си и го попитал какво прави?
Съдебният изпълнител отговори:
- Застрелях патица и тя падна в това поле, а сега ще я взема.
Старият фермер Петър отговорил:
- Това е моя собственост и вие не може да идвате тук!
Възмутеният адвокат каза:
- Аз съм един от най-добрите съдебни адвокати в Канада, и ако не ми позволите да взема това пате, ще ви съдя и ще взема всичко, което притежавате.
Старият фермер се усмихна и каза:
- Очевидно не знаете как уреждаме спорове в Алберта. Уреждаме малки разногласия като това с „Правилото на три удара“.
Адвокатът попита:
- Какво е?
- Правилото на три удара?
Фермерът отговорил:
- Е, тъй като спорът се случва на моята земя, аз първо трябва да дойда. Аз те ритам три пъти и след това ме риташ три пъти и така нататък напред и назад, докато някой не се откаже.
Юристът бързо се замислил за предложения конкурс и решил, че той може лесно да победи стария фермер. Той се съгласи да спазва местния обичай. Старият фермер бавно се спусна от трактора и тръгна нагоре към адвоката. Първият му ритник нанесе със тежкият си ботуш със стоманени пръсти в слабините на адвоката и го събори на колене! Вторият му удар към корема извади последното хранене на адвоката от устата му. Адвокатът беше на четири крака, когато третият ритник на стопанина отзад го изпрати с лице право в прясно лайно от крави. Призовавайки всяка част от волята си и оставащите си сили адвокатът много бавно успя да се изправи на крака. Избърсвайки лицето си с ръката си, той каза:
- Добре... Сега е мой ред.
Старият фермер се усмихна и каза:
- Не, отказвам се. Можете да вземете патицата.
Културният човек никога не казва:
- Вървете на майната си!
Той само констатира:
- Виждам, че ще стигнете до Пловдив!
На гарата мъж продава червени и бели рози. Минава едно девойче от Бургас и възхитена казва:
- Много са ти хубави чирвенити розиии!
- Аааа, и белити са, и белити са!
- И*е ми са ама бързам за влакааа!
По времето на соца имало един страшен цигански оркестър, който свирел по банкети и конгреси на БКП из цяла България и така цигните си изкарвали хляба. След 1989 г. дошла демокрацията и нямало вече банкети и конгреси. БКП-то им казали, че вече няма да са те на власт и цигните се прибрали по селата. Глада обаче не се търпи и решили да се предложат на новата власт... да им свирят на техните събития. Пратили най-младия тромпетист - Асан, в София, като изрично му забранили да споменава, че са свирили за БКП-то. След два дена се връща Асанчо тъжен, бушониран, омачкан и окъсан..
Наобиколили го от цялата махала:
- Кажи, Асане какво стана?
- Ми к'во... като разбраха, че сме свирили за БКП-то, ме смляха от бой и ме изхвърлиха.
- Бре, Асанчо, к'ъв си прост, начи! Нали те предупредихме да не им казваш, че сме свирили на комунистите?!
- А бе аз не им казах бе бате, те беа същите и мa познаа...
Юнак от Бургас се явява при царя:
- Ако убиеш ламята, получаваш принцесата!
- Луд ли си ве, маняк! Да се бия с ламя за една странджанка!
От днес София диша чист въздух, след вчерашната акция на Кат, бе заловена колата тровила въздуха на София!
Един чукча искал да отиде до Москва. Отишъл при Вожда да попита дали си заслужава и Вожда:
- Мдаааа! Само аз съм ходил в Москва. Голям град, с огромни улици, площади... Значииии, тръгваш на юг, след една седмица завиваш на дясно, след още една седмица, завиваш на ляво и след още една седмица ще видиш нещо като стълба на земята. Това са релси, а по тях върви влака - сядаш и чакаш. Като мине влака се качваш и отиваш в Москва. После по обратния ред.
Тръгнал чукчата, вървял 3 седмици и стигнал до релсите, но пообъркал нещата и седнал на самите релси да чака влака. Влака наближил и "Туууу, тууу" (свирил му да се махне) и го ударил. Ама чукчата корав. Шест месеца лежал в болница в Москва и се оправил съвсем. После разгледал де що има и се прибрал. Събрали се в голямата землянка, а той с осанка на естествоизпитател сред аборигени им заразказвал за Москва. Точно тогава на печката засвирил самовара (варили чай). "Туууу, тууу" свирил самовара. Чукчата скочил, грабнал един огромен тиган и... пата-кюта - направил самовара на ваденка. Направо го размазал. Всички го зяпали учудено, той изтрил потта от челото си и казва:
- Такива (и посочил остатъците от самовара) трябва да се убиват докато са още малки!!! Защото после "Тууу, тууу" и 6 месеца си в болница в Москва.
Шофьор на Газка взима стопаджийка край Вакарел. След като потеглят и казва:
- Да знаеш, че аз на всеки 50 км. спирам и трябва да ч*кам.
Тя мълчи. Минали 50 км., той отбил камиона в храстите и опънал стопаджийката. Тя пак нищо не казала. След нови 50 км. - пак същото.
Продължили още малко в мълчание и шофьора попитал:
- Ама ти докъде си?
- До Бургас.
- Я да слизаш! Ше ти е*а майката!
Лято. Жега. Влакът София - Варна. Няма никакви места, всичко е претъпкано. На двама тарикати обаче не им се стои прави.
Влизат в едно купе и почват да гледат под седалките, излизат...
Влизат в следващото купе, пак гледат под седалките... Пътниците ги питат:
- Какво правите, бе?
- А бе, изпуснахме си змията и я търсим...
Лека полека пътниците се изнизали от купето. Нашите се настанили вътре, заключили вратата, пуснали пердетата и легнали да спят. След няколко часа се събуждат. Единият поглежда през позореца. Вижда чичката, дето почуква колелата на влака...
- Еййй, чичеее, във Варна ли сме вече?
- А бе, к'ва Варна, бе... Вие не разбрахте ли... Некви идиоти си изпуснали змията и трябваше да откачим вагона...
В Перник всички си пиеха тихо и кротко. Боят започна след думите:
- "Семантиката в етюдността на прозата на Милен Русков не е еднозначна"...
В Перник - животът е това, което ти се случва, докато чакаш да дойде водата, за да пуснеш пералнята.
Центъра на Перник. Кафе на две нива. На долното седят двама на по кафенце и скучаят… на бара седи мъж и чете сутрешния вестник.
Първият се обръща към втория:
– А бе…
– Оу…
– А на бас, че не можеш са да идеш и да му плеснеш на тоя един зад врата…
– …на к’во?
– Ми, петарка!
– Готооо…
Отива тоя и пляааас:
– Ей, Пешо, къде одиш, бе? К’во стаа… не съм те виждал 100 години, загуби се…
Човека само дето не си пробил дупка във вестника:
– Господине, аз не съм Пешо, имате грешка! Припознали сте се!
– Аууу, човек, верно ли? Извинявай… ма приличаш… извиняаай!
Сяда си и авера вади петарка.
Минало малко време и втория пак:
– А бе…
– Ммм…
– Десет, ако идеш да му отвъртиш още един…
– Нема яд…
Отива до бара и пак - пляааас…
– Пешо! Глей ся! Прайш се, че не ме познаваш, ма те гледам, ти си, бе!
– Господине, бъркате се нещо, не съм Пешо! Ето ви личната карта и спрете с тия грубиянщини!
– Еее, чоек, много съжалявам, ма само, ако знаеш колко приличаш, одрал си му кожата... А не сме се виждали от мноо време. У казармата бе ме заедно.
На човека му писнало да го пердашат и се качил на второто ниво.
Долу тоя си сяда, ония вади десет кинта и му вика:
– Слушай! Двайска веднага ти меткам, ако идеш пак да го положиш тоя!
– Ма немаш грижа…
Качва се горе и пляааас.
– А бе Пеше! Бе те къде си бил, бе, а аз доле един го утепах от бой заради тебе…
Много обичам видео клипчета от рода на:
- "Кученце за пръв път в живота си вижда сняг;"
- "Дете за пръв път в живота си вижда сняг;"
- "Община Варна за пръв път в живота си вижда сняг!"
Москва, близкото минало, изложба на революционна тема. Съветски гражданин стои пред огромно платно 3 на 4 метра. На него са изобразени чисто голи мъж и жена в пламенни интимни отношения. Табелката указва, че творбата се нарича „Ленин в Полша".
- Извинете, - попитал смутено гражданинът минаващия разпоредител.
- Кой е този?
- Това е другарят Дзержински.
- А това?
- Това е другарката Крупская.
- А къде е Ленин?!
- Ленин е в Полша.
Мъж решил да си купи крава. Отива на пазара - гледа продават се две крави. Едната струва 500 лв, другата 250. Пита продавача:
- Тази да не е болна?
- Не, здрава е.
- А дава ли мляко?
- Дава, също като другата.
- Защо тогава е два пъти по-евтина?
- Защото е от Варна.
Мъжът помислил малко и я купил. Закарал я вкъщи и всичко е точно - кравата се храни добре, дава мляко-не го е излъгал продавачът. Дошло време да я заплоди. Водят я на бик, а тя се дърпа. Бикът насам - тя натам - не дава и не дава. Викнал един приятел да помага да я държат. Да, ама тя не дава... дърпа се, клинчи и това е.
Приятелят си изтрил потта от челото и попитал:
- А бе, тая крава да не е от Варна?
- Да, как позна?
- Жена ми... и тя е от Варна.