Вицове за влакове
В тази категория има 973 вица, разпределени в 65 под-страници.
В ресторанта на Централна гара софия на една обща маса пият, пеят и се веселят 10 човека. Когато алкохолът ги удря в главата по радио-уредбата се чува:
- Внимание! Бързият влак за Варна заминава от 5 коловоз.
Скачат десетимата да гонят влака. В движение се качва първия, втория, петия... деветия, десетия тича не успява да се качи, спира и започва да се смее.
Доближава се до него човек видял какво става и започнал да го хока:
- Абе, не те ли е срам? Не стига че си се напил. Не стига, че всички се качиха, а ти изпусна влака, ами отгоре на всичко се и смееш.
- Е как няма да се смеея бе? А'м че тия дето се качха мене ме изпращаха.
Мъж и жена се запознават в купе на влак.
Мъжът:
- Жена ми, навярно в момента ми изневерява.
Жената:
- Моят също
Мъжът:
- Хайде да им отмъстим!
Жената:
- Хайде!
Мъжът:
- Да им отмъстим и още веднъж?
Жената:
- Да!
Жената:
- А сега да им отмъщаваме, отмъщаваме, отмъщаваме!
Мъжът:
- Не-е-е-, не съм чак толкова отмъстителен.
Един Заек и един Бобър отишли на гарата. Бобърът се излегнал на релсите и заръчал на заека:
- Зайо, аз ще легна на релсите, а когато доиде влакът ще ми кажеш.
Понеже заекът заеквал, когато се задал влакът, заекът казал:
- Иииииииииииииииииибахти как го размаза.
Влак върви по релсите с висока скорост. Изведнъж излиза от релсите и тръгва през полето.
Началникът на влака се обажда на машиниста:
- Къде ръгна през полето, бе. За тебе релси нема ли?
- Има, началство, ама на релсите имаше човек...
- Е кво като има човек, газиш го и продължаваш..
- Е гази го, ама той бега през полето..
Върви мъж по улицата - от мръсен, по-мръсен. Среща го приятел:
- Ей, защо си толкова мръсен?
- Целувах влака.
- Ти да не си се побъркал?!
- Не бе, изпращах тъщата.
Във влака пътуват студент и стар еврейски равин. Студентът попитал:
- Извинете, колко ви е часа?
Равинът не отговорил нищо, обърнал се на другата страна и заспал. На другата сутрин студентът попитал:
- Извинете, защо вчера не ми казахте колко е часа?
- Знаете ли, аз си помислих: ако ви кажа колко е часа, вие разбира се, ще ме попитате за къде пътувам. Аз ще ви отговоря, че за Варна. Вие ще кажете, че и вие пътувате за Варна и че нямате къде да пренощувате. Аз, като културен човек, ще ви поканя у дома. През нощта вие ще съблазните дъщеря ми и ще се наложи да се ожените за нея. Така си помислих и реших: за какво, по дяволите, ми е зет без часовник?
Един свещеник пътувал във влака заедно с един младеж с крайно лоши и дразнещи обноски. Най-после на една гара младежът слязъл. Когато влакът потеглил, свещеникът се подал през прозореца и се провикнал:
- Оставихте нещо тук!
Младежът запъхтян се втурнал след влака. Когато се изравнил и попитал какво е оставил, отецът му отвърнал:
- Оставихте много лошо впечатление!
Дейвид Копърфийлд пристига на турне в България. В една от вечерите изнася представление на митничари. След представлението се събират и започват да пият. Нарязват се едно хубаво. В порив на откровенност Дейвид казва на седящия до него митничар:
- Искаш ли да ти направя един фокус?
- Показвай!
- Виждаш ли оня вагон?
- Да.
- Хоп... - вагона го няма.
Митничарят:
- Искаш ли аз да ти покажа един фокус?
- Показвай!
- Виждаш ли тоя влак натоварен с бяла техника?
- Да.
- Хоп (изважда печата от джоба си и го трясва върху митническата декларация)... - буркани със зелен грах....
Втората световна война. Американски воник се връща от фронта и се качва на влак във Великобритания.
Само в едно купе има свободно место, но в него има една англииска дама, срещу която на седалката има кученце, а до кученцето един аглийски джентълмен. Войникът учтиво се обръща към дамата:
- Извинете, би ли могло да седна?
- Вие американците сте изключително груби - не виждате ли, че там седи кученцето ми.
- Но аз бях три месеца на фронта и съм много изморен, ще ми позволите ли да седна?
- Вие американците не само сте груби, но и нахални.
- Аз също обичам кучета - имам 2 вкъщи - позволете ми да седна и ще държа вашето кученце в ръце.
- Вие американците не само сте груби и нахални! Вие сте направо непосносими.
Войникът се ядосал, грабнал кучето и го изхвърлил през прозореца. След това седнал спокойно на свободното място. Дамата загубила ума и думa и не успяла да каже нищо. Тук се намесил английския джентълмент, който казал:
- Млади човече, аз съвсем не съм съгласен с мнението на тази лейди за американците, но съм длъжен да отбележа, че вие американците всичко правите не както трябва. Карате от погрешната страна, държите вилицата с погрешната ръка, а туко що през прозореца изхвърлихте не тази кучка, която трябваше.
Песимистът вижда само тъмния тунел.
Оптимистът вижда и светлината в края на тъмния тунел.
Реалистът вижда, тъмния тунел, светлината и идващия влак.
Двама пияни пътуват във влака от Варна до София. Някъде около Плевен единият пита:
- Ти за къде пътуваш?
- За София, а ти?
- За Варна.
- Еее, докъде стигна техниката! Пътуваме в различни посоки, а се возим в един влак.
В едно от купетата на бързия влак Силистра-София пътувала не много младата, но все още достатъчно запазена монахиня сестра Агапия. Както се полага на една монахиня, тя стояла кротко, четяла си житието на майка Тереза и не проявявала никакъв интерес към заобикалящата я действителност. На една от гарите обаче, в купето на сестра Агапия влязла млада ослепителна красавица. Блестящата й тъмна коса и ароматът на скъп парфюм карали всички да се обръщат след нея и дори монахинята, която отдавна била оставила житейската суета зад гърба си, вдигнала очи от биографията на майка Тереза, за да види за какво става дума. Това, което съзряла, накарало дъха й да спре - младата жена била облечена със страхотно, скъпо кожено палто.
- Боже мой - проронила сестра Агапия - извинете, госпожице, но мога ли да ви попитам - каква е цената на това палто?
- Цената - казала небрежно госпожицата - цената е една нощ много здрав с*кс с всички екстри, които може да ти дойдат на ум! Ти си прави сметката!
Сестра Агапия само тихо простенала, прекръстила се и отново свела поглед надолу. Точно в този миг обаче ослепителната красавица свалила палтото си и въпреки, че сестра Агапия била забила очи в обувките си, успяла да забележи някакъв странен блясък. Тя машинално погледнала към момичето и видяла, че блясъкът бил произведен от една абсолютно неповторима огърлица от перли, обковани с фина платина и тук-таме някое диамантче. Докато девойката съвсем небрежно оправяла огърлицата си, сестра Агапаия пак не се стърпяла:
- Извинете, госпожице, а тази огърлица - не че ме интересува - ама тя колко струва?
Красавицата метнала лукав поглед към монахинята:
- Как да ти кажа... Не знам дали ще ме разбереш... Огърличката струва две нощи супер як с*кс, с всички екстри и малко волни импровизации отгоре. На леглото, под душа, във ваната, на масата в хола, върху телевизора. Нали се сещаш?
По това как монахинята се прекръстила не се разбрало дали се сеща или не, но определено изглеждала впечатлена. Тя тъкмо отново отворила биографията на майка Тереза, когато спътничката й започнала да сваля и ръкавиците си и открила един огромен златен пръстен, покрит с брилянти, който красял безименния пръст на лявата й ръка.
- Господи Боже мой и ти, Света Дево, майчице Божия! - изохкала монахинята с тон, който подсказвал, че ако не била с расо, пак щяла да каже нещо за майката, ама по друг начин. После тя отново се обърнала към красивото момиче:
- Госпожице, моля ви, последен въпрос! А какво ви струваше този пръстен?
- Този пръстен - с невинно гласче казала девойката - ми струваше три нощи с*кс, ама с*кс, дето включва цялата Камасутра - допълненото издание от миналата година, плюс малко садо-мазо, плюс малко странни игрички с разни предметчета и всичко това - докато стоя завързана с белезници за леглото. Кво ще кажеш, а?
Сестра Агапия нищо не казала, само още веднъж се прекръстила и кой знае защо стиснала устни с определено ядосана физиономия. Вечерта, когато се прибрала в манастира си и тъкмо се приготвила да си ляга в самотната си килия, някой почукал на вратата й.
- Кой е? - тихо попитала сестра Агапия.
- Аз съм - дочул се отвън един мазен гласец - аз съм чадо, игумен Филимон! Айди отвори!
- Уффф - ядно казала сестра Агата - дядо игумене, я да ми се разкараш и ти с твоите нещастни карамелови бонбончета!
Върви мъж по улицата - от мръсен, по-мръсен. Среща го приятел:
- Ей, защо си толкова мръсен?
- Целувах влака.
- Ти да не си се побъркал?!
- Не бе, изпращах тъщата.
На въпроса:
- Какво бихте направили, ако не можете да предотвратите сблъскването на два влака?
Изпитваният
ръководител на движение отговаря:
- Ще отида да повикам жена си, за да види и тя страшното зрелище.
На изпит по физика. Влиза първият студент.
- Колега, представете си сега че пътувате във влак. - казва изпитващият. - Става ви горещо, какво ще направите?
- Ами ще отворя отворя прозореца. - казва студента.
- Добре, това до какво ще доведе, до намаляване или увеличаване на скоростта?
- До намаляване.
- Грешен отговор, колега, съжалявам - двойка.
Излиза студента и предава на другите. Влиза вторият. И на него изпитващият задава същия въпрос.
- До увеличаване. - казва уверено студента.
- Грешен отговор, колега, съжалявам - две.
Излиза отчаян студента и предава на следващите. Влиза трети.
- Така. колега, представете си сега че пътувате във влак. - казва изпитващият. - Става ви горещо, какво ще направите?
- Ами ще си съблека якето. - казва студента.
- Добре де, ще ви стане още по-горещо?
- Ами ще си съблека пуловера. - хитро пак отговаря студента.
- Добре де, ще се пукнете от жега в купето, какво ще направите?
- Абе от жега умирам ама не отварям прозореца!
