Вицове за влакове
В тази категория има 976 вица, разпределени в 66 под-страници.
Разговор между баща и син на гарата:
- Тате, тате, баба точно с този влак ли ще замине?
- Точно, точно, не се отвличай, а отвивай гайките по-бързо!
В купе на влак пътуват млад евреин и равин. По едно време младият пита равина колко е часа, но равинът не отговаря. След половин час еврейчето пак пита равина за часа и той пак не отговаря. Когато слизат от влака равинът казва:
- Шест и половина.
- Но защо ми казвате чак сега, след като аз ви питах преди няколко часа? - пита еврейчето.
- Ами виж сега, мойто момче, ако ти бях казал когато ме попита, щяхме след това да завържем разговор, щях да те поканя в къщи и да те запозная с жена ми и дъщеря ми. Ти щеше да се влюбиш в дъщеря ми и след време да се ожените. А аз не искам дъщеря ми да се ожени за някой, който дори няма часовник!
Обява във вестник:
"Продавам чисто ново колело, здраво и запазено, само влак е минавал през него! На достъпна цена!"
Отговарят на обявата:
"Ще купя колелото. Доставете ми го вкъщи, пък ако ме няма - пъхнете го под вратата!"
В едно купе пътуват четирима юзери. Всеки от тях има по един билет. В съседното купе, пътуват четирима системни програмисти. Имат един билет за четиримата. Очаква се да премине контрола. Системните програмисти се скриват в тоалетната на вагона, контрольора проверява билетите на юзерите, стига до тоалетната, тропа, от там се подава една ръка с билет, контрольора го проверява и продължава.
Същите две компании се връщат с влака. Този път четиримата юзери имат един билет за всички, а системните програмисти нямат нито един. Отново се очаква контрола. Юзерите, се скриват в тоалетната, системните програмисти тропат на вратата, един от юзерите подава билета, системните програмисти го взимат и се скриват в другата тоалетна. Минава контрольора...Извод:
Не всеки алгоритъм, разработен от системните програмисти, е подходящ за юзерите!
На преглед при зъболекаря е пациент на средна възраст. След няколко опита да извади зъба зъболекарят ядосано казва:
- Дано влак да го влачи тоя зъб!
След седмица лекарят среща пациента на улицата без зъби.
- Какво се е случило?
- Ами направих, както вие ми казахте, завързах зъба на последния вагон на композицията, влакът тръгна, а три вагона излязоха от релси!
- А зъбите?
- А зъбите ми ги изби началникът на гарата!
Във влака пътували, българин, французин, американец и една блондинка. По време блондинката, без да иска, се изпърдяла. Французина, като джентълмен, поел отговорност и се извинил - уж, че е бил той. След малко блондинката отново се изпърдяла. Американецена се проявил и той като дженталмен и се извинил. Дошло време българинът да слиза от влака. Спрял се на вратата на купето и се обърнал към пътуващите:
- Господа, ако след малко госпожицата се насере, да знаете, че съм аз.
Костенурка и заек тръгнали да крадат релси. Костенурката заеквала. Заекът й казал, като наближи влака, да го предупреди. Влакът наближил и костенурката, нали заеквала, казала:
- `Ба си! Как го смаза!!!
Зайо и Вълчо отишли на една железопътна линия. Вълкът легнал и казал на заека:
- Ако идва влака, да ме събудиш!
Дочула се свирката на влака, но заекът заеквал и започнал:
- И-и-и... как го размаза!
Префърцунена дама се качила във влака и влязла в купето при един арменец. Багажът й бил много тежък и преди да качи последната чанта, от нея се чуло: “Пръц!”. Тя се извинила и претеснено казала на арменеца:
- Господине, нека си остане между нас!
- Ти да не си луда! Я отвори прозореца да излиза навън!
В ресторанта на гарата сервитьора пита застоял се клиент:
- Да ви донеса ли още една голяма ракия?
- Не, влака ми идва след една малка.
Из ученическо съчинение:
- "Анна се хвърлила под влака и той дълго влачил жалкото и съществувание."
Да пишеш всяка седмица, всеки ден, да пишеш кратко, да пишеш за заети хора, които гонят влака сутринта, или за уморени хора, прибиращи се у дома си вечерта, това е много скучна задача за авторите, които добре знаят какво е добро и какво лошо писане.Вирджиния Улф
Гарабед седи сам в купето на влак и спокойно си чете вестика... Влиза засукана млада дама с много голям куфар. Дамата се опитва да си качи куфара на мястото за багаж. От много зор се чува едно леко - ПРЪЦЦЦЦЦЦ...
- Ах, господине, моляви се - нека това си остане между нас...
- Как така между нас - отваряй прозореца да излезе - развикал се Гарабед.
Пътува поручик Ржевски във влака на горнота легло и дочува разговор между две дами. Едната казва на другата:
- Миличка, никога не слагайте яйца върху сребро, от това среброто потъмнява.
- Човек се учи докато е жив - казва си поручик Ржевски и премества сребърната си табакера от джоба на панталоните в джоба на сакото си.
Влакът Москва-Петербург. В едно купе са Наташа Ростова, Пиер Безухов и поручик Ржевски. Наташа казва:
- Ах, колко бързо започнаха да пътуват влаковете. Сякаш единият ти крак е още в Москва, а другият вече в Петербург.
Пиер, мечтателно:
- Ех, Наташа, как бих искал да се окажа по средата, да кажем - на гара Болог.
Поручикът се намесва, подхвърляйки презрително:
- Бил съм аз в тоя Болог. Това е, знаете ли, такава дупка.
