Вицове за телефони
В тази категория има 3623 вица, разпределени в 242 под-страници.
Единайсетгодишен младеж се връща от училище. Посреща го баба му.
- Как си Жоре, какво учихте днес в училището?
- Имахме урок по с*ксуално възпитание, бабо. Разказваха ни за п*нисите, влагалищата, половите актове и разни други работи...
Бабата, естествено изпада в шок и се обажда по телефона на дъщеря си.
- Стига ма, мамо! 2002 година сме вече, сега тия неща са част от училищната програма. - успокоява я дъщерята.
Бабата в недоумение отива да готви обяда. Когато всичко е готово тя отива в стаята на младежа да го вика за обяд и го заварва да се занимава с онанизъм. Без да дава израз на емоционалното си състояние, бабата се покашля и казва:
- Жоре, ела да обядваш, а домашното - после ще си го довършиш...
16
Шеф звъни по телефона на закъснял служител...
- Иванов, къде си?
- Идвам шефе, на светофара съм.
- Събуди се Иванов... Звъня ти на домашния.
19
Следното мистериозно явление:
- Имената на повечето хора, чиито телефони си записал късно снощи, изглеждат ето така „dwx@y#q&z". Още по-странен обаче е фактът, че ако набереш голяма част от тези номера с обръщението „Бейби", отсреща реагират положително. Ето това е една от големите загадки на днешното време...
3
- Колко ме обичаш?
- Сърцето ми е телефон, а ти си ми сим картата.
- Колко мило...
- Да, но моят телефон е 2 симки!
9
Един лекар си седи в кабинета, звъни му телефона и му съобщават, че на следващия ден трябва спешно да отиде до село и може да се върне най-рано в другиден.
- Проблем, утре съм нощна, дежурен. - мисли си доктора като в същия момент в кабинета му влиза един млад специализант.
- Докторе тука ви нося картоните...
- Аха, младши, ти си човека дето ще оправи нещата. Слушай сега - утре трябва да отскоча до село, но съм дежурен, нощна. Хайде да ме покриеш, пък аз ще ти донеса една дамаджана от дядовата ракия.
- Докторе, за дядовата ракия винаги.
Връща се доктора сутринта след дежурството и заварва специализанта още там. Връчва му дамаджаната и го пита:
- Какво става младши, имаше ли спешни случаи.
- Ми дойде един със запек.
- И ти какво му даде?
- Рициново масло.
- Браво младши, и какво стана?
- Ми какво, човека си тръгна, вървя, вървя и като побегна...
- Друго?
- Дойде един с разстройство.
- И ти какво му даде?
- Докторе, криза е и има само едно рициново масло в аптечката.
- И какво стана с човека?
- Изпи си рициновото масло и излетя от кабинета. Видях го през прозореца как излиза от болницата, тича, тича и по едно време направи жест с ръка "ала язък" и спря.
- Друго?
- Ми дойде един с кашлица.
- И ти какво му даде? Чакай, нека позная, рициново масло?
- Ми да, Докторе.
- И какво стана с горкия човечец?
- Ей го там в ъгъла, седи и не смее да се изкашля.
8
Сутрин. Студено. Лежа под юргана и се чудя как да излъжа любимата за с*кс. Ако почна да пипам, ще получа ритник, ако се моля, ще чуя трогателни оправдания. Дали да я прегърна... не, това е педалско. Размишлявам. Мога да я целуна, но и това отпада, защото дъхът ми е като на овчарско куче яло наденица стояла на слънце. Нищо не мога да измисля. Ставам. В кухнята котката Ивелина е хванала огромна хлебарка – тъкмо я убива с движения на леопард. Носи ми я в краката, та да е сигурна, че съм видял какъв ловец е. Исус си знае работата – хрумна ми нещо. Грабвам хлебарката под изненадания поглед на Ивето и влизам в спалнята. Шмугвам се под завивките като крадец на плъхове, притаявам се за малко, а после с порива на тролей убивам мъртвата хлебарка връз шкафчето на Нора. Вдигам джапанката, а любимата виждайки какво се е случило, ме обявява за неин герой. Много мъже твърдят, че правят любов по един час – аз онождам за десет минути. Същите люде при с*кс били вадели душите на половинките си с памук, а аз просто блъсвам товарния влак (с всичките му вагони пълни с тежки въглища) в мозъка на жената. След диващината ми Нора изглежда с разклатено здраве и кривогледство. Ще обядваме спагети – ммм много способно момиче. С последната хапка окапвам черната си тениска. Любимата ме наблюдава. Бяло леке от майонеза. Наслюнчвам си пръстите и търкам. Мамка му, явно и в устата си съм имал от майонезата, защото петното расте. Сега годеницата ми ще извади глас на военен хеликоптер. Това обаче не се случва. Преобличам се, а после цял следобед гледаме мачове. Привечер се звъни – отварям вратата. Две комшийки с бутилка джин. Четиримата сядаме на масата, а аз ще се правя на интересен – колко хубаво. Пак се звъни – четиринайсет годишната щерка на едната. Жените като по сигнал си обират чашите, грабват джина и изчезват на петия да си бърборят на спокойствие. Това е бил преднамерен и добре обмислен план – каква подлост само. С Джулия-Вероника се гледаме прави – прекараха ни. Тя сяда на дивана, пъха слушалки в ушите и безмълвно си рови в телефона. Оставили са ме да я пазя, защото я хванали да пуши марихуана зад блока, а после се целувала с друго момиче. Наливам бира, пиша си малко с читатели, сетне пускам телевизора да чуя новините. Девойката все към чашата ми гледа. Сипвам и. Това е човешко – нима едно време не бях същия (в пети клас на село пиех ракия наравно с големите от седми клас). Трябва да се яде нещо. Слагам в две чинии картофена яхния със свинско от вчера. Тийнеджърката не иска. Днес младите обичат само сандвичи, бургери, чипсове и не щат манджи (според тях те са глупави и само за балъците). Питам я дали да опържа картофи. Надменно одобрява с глава (още не ми е казала една дума). Беля картофите, като съсредоточено лъжа съдбата, че ги правя за салата, та да не се порежа. По дяволите – олиото е свършило. Мързи ме да слизам до долу и ги нареждам в парти грила. Всеки има моменти в живота си, които не може да обясни. Нямам идея за действията си, просто вместо щепсела включих в контакта щипката на парти грила... Падам на земята с грацията на стар бойлер. Малко се гърча като скумрия на пода, но после се вдигам. Под глезена ми шурти кръв, все едно съм човешки шадраван – явно съм гътнал чашата си и сега съм добил теч от порязване. Джулия-Вeроника ме гледа ужасена. Набързо осмислям ситуацията – силният ми ум работи. Изпитвам копнеж да се превържа с тостера и някак успявам. Пил съм – не бива да карам. Ако се обадя на Нора, ще ми се кара. Викам бърза помощ. По телефона ми казват, че щом си доиграят белота, може и да дойдат (осведомяват ме, че лекарката имала терца до вале). Омотавам раната с малко перде, махам превръзката от тостер, взимам малката и надолу с асансьора. Чакаме линейката половин час (били спрели за дюнери), а кръвта ми се лее по асфалта. Докторката заявява, че нямат бинт, но ми прави превръзка с листа от близкото дърво и един вестник от пътя с който някой е бърсал областта под гърба си. Качваме се в разнебитения автомобил (пълен с лук от пазара). Ускоряваме. Вътре всичко трещи, бучи, скърца, минаваме през дупки (бъбреците ми се шляят из организма), но поне може да се пуши. Викам си „Край, тука ще загинем.” Няколко пъти ни блъскат БМВ-та, слизаме и местим колите, сменям задна лява гума на линейката, а катаджиите ме питат, дали случайно не съм взел слънчоглед със себе си. Пристигаме в болницата, но тя е затворена, защото в неделя работела до обяд. Тръгваме към друга – тя пък през уикендите, четвъртък и в петък не работела с пациенти. В третата дежурният ми казва, че нямали превързочни средства, но имал материали да ми направи операция на панкреаса, ако искам. Така не може повече – викам такси. Давам на бакшиша 20 лева и рецепта за бинт да иде до някоя аптека. Лекарят ме зашива съвестно и се извинява – такава била действителността. С добре омотан крак се прибираме. Почистваме кървищата в кухнята. „Благодаря ти Джулия-Вероника, като пораснеш, обещавам да те опъна.” Разбира се, че не бих го направил (трябваше просто да я зарадвам с нещо), любимата няма да разреши, а и аз онождам само нея. Нора се прибира, девойката тръгва. Бързо се покривам в спалнята да не я тревожа с раната. Идва. Пила е. Ще иска с*кс. Тъмно е. Протяжно сваля дрехите си, а очертанията на тялото ѝ парят. Боже, дай ми кръв да го напълня...
38
Начинаещ адвокат открил кантора. Дълго време той нямал нито един клиент. Най-сетне, секретарката му казала, че един човек пита за него. Адвокатът заръчал на секретарката си, да пусне човека в кабинета му, но след десет минути. Десет минути по-късно, докато човека влизал в кабинета му, адвокатът вдигнал телефона и се престорил, че води разговор:
– Господин генерал, няма как да поема Вашето дело за по-малко от
5 000 лева! По принцип вземам около 8 000, но за Вас бих направил малка отстъпка…
След като затворил телефона, адвокатът се обърнал към току-що влезлия човек и го попитал:
– Заповядайте, по какъв въпрос идвате?
– Аз работя към телефонния Ви оператор. Изпратиха ме при Вас, защото телефонът Ви не работи…
15
Попаднали в Ада полицай, кмет и учителка. Дяволът им казал:
- Имате право на едно телефонно обаждане, но трябва да си го платите.
Първи звъннал полицаят – обадил се вкъщи, пита как са нещата в семейството, в службата. Отговарят му, че всичко е наред; да не се тревожи за нищо.
Дяволът казал:
- Разговорът ще ти струва 10 хиляди лева.
Въздъхнал полицаят, платил. Звъннал на свой ред кметът, питал как е положението вкъщи, как върви работата в кметството, как са служителите, проектите вървят ли. Разбрал, че всичко върви безпроблемно и без него. Дяволът поискал от него 100 хиляди лева за разговора. Кметът, какво да прави, разплатил се. Звъннала в училището си учителката да пита за своя клас:
- Как мина класното по български език? Как така Мария и Наталия не са се справили добре? Има ли ученици с двойки са срока? Боже, а по математика?! Цветан се е сбил с осмокласник? Тц-тц-тц, няма да стигне далече това момче! Оценките оформени ли са? Колегите насрочиха ли вече родителските срещи? Е, как грипна ваканция, нали е краят на срока? Ох! Ще се заринем с тия бумащини... Ох, нови искания за спешни отчети към министерството? И никой ли не се сети да прати едно съобщение, че класният ръководител е възпрепятстван да изпълни заповедта, понеже е на гости на дявола, по дяволите!
Затворила телефона и дяволът ѝ казал:
- На вас разговорът ще ви струва 4 лева и 60 стотинки.
Възмутили се тогава кметът и полицаят:
- Ама как, защо, откъде-накъде?! Ние говорихме по пет минути, а ни поиска толкова много пари, а тя един час говори и ѝ искате само четири лева?
Дяволът отвърнал:
- Тя звъня от Ада в ад. Таксуването ѝ е като за вътрешен разговор.
12
- Имаш ли телефон?
- Да.
- Работи ли?
- А, не бе, още учи.
6
Гледа се дело за изнасилване в телефонна будка, нисък мъж насилил висока жена.
Адвоката:
- Как обвиняемият, при ръст 150 сантиметра, физически е могъл да изнасили жена с ръст 190 см!
Прокурора:
- На мястото на престъплението е намерена тенджера, обвиняемият е стъпил на нея!
- Протестирам! Тенджера с височина само 20 сантиметра: 150+20=170, пак не е възможно...
Съдията:
- Обвиняемият е невинен!
След делото адвокатът казва на клиента:
- Знам, че си направил "това", но как?
Клиента:
- Ми как, как: тенджерата на главата и се набирах за дръжките.
10
На телефон 112 се получава сигнал, че Манго трепе яко жена си.
Пристига полицай да го арестува по новата Истанбулска конвенция:
- Манго, що биеш Айше? Има цяла конвенция за това!
- Не мой тъй да думаш ба бате, днес ми съ прай на мъж Айшето, ама тях конвенцията не ги варди от бой...
16
Кафе, цигара, пепелник, книга, телефон. Човек ще си помисли, че отивам на пикник, а не в кенефа!
11
Пред мен по улицата върви момиче, пише нещо на телефона. Подхлъзна се, падна по гръб... Лежи, дописва...
12
Вчера разбрах как Готфрид Лайбниц е измислил двоичната система, слушайки колегата да говори по телефона:
- Кажи миличко... да, да, не, да, не, не, да, не...
8
В родилното сме вече. Терминът е днес. Ръцете ми треперят, целият ми гръб е в пот, краката едва ме държат. А жена ми най-спокойно си цъка на телефона!
8