Вицове за телефони
В тази категория има 3636 вица, разпределени в 243 под-страници.
Звъни телефона. Директорът на цирка вдига.
- Извинете, аз съм, говореща крава, търся си работа...
Пак звъни телефона. Директорът пак вдига.
- Аз съм говореща крава и си...
Трети път звъни телефона. Трети път директорът вдига.
- Ей пед*рас, не ми затваряй! Знаеш ли колко трудно набирам номера с копитото...
23
18 годишно италианско момиче казало на майка си, че вече 2 месеца няма цикъл. Много притеснена майката отишла до близката дрогерия и купила тест за бременност. Резултата показал, че девойката е бременна.
Псувайки и плачейки майката попитала:
- Коя е тази свиня, която ти причини това? Искам да знам!
Девойката грабнала телефона и се обадила някъде. Половин час по-късно пред къщата спряло Ферари. От него слязъл изискан мъж на средна възраст с посивяла коса и безупречен костюм Армани и влязъл в къщата.
Седнал в дневната заедно с момичето и намръщените и родители, и казал:
- Добър ден. Вашата дъщеря ме информира за проблема. Аз не мога да се оженя за нея заради семейното и социалното ми положение, но ще поема грижата за нея. Ще платя всички разходи и ще поема издръжката на дъщеря ви за цял живот. Отделно, ако се роди момиче ще и предоставя Ферари, къща на крайбрежието, 2 магазина, къща в града, вила на плажа и 2 милиона долара в банката. Ако се роди момче ще му завещая 2 фабрики и 4 милиона долара в банката. Ако са близнаци те ще получат фабрика и 2 милиона долара в банката – за всеки. Но нямам решение как да постъпя, ако дъщеря ви пометне.
Тук бащата, който до този момент не проронил и дума станал, сложил бащински ръка върху рамото на човека и казал:
- Ще еб*ш пак…
23
Две приятелки разговарят:
- А бе ти като правиш с*кс, говориш ли с мъжа си? - пита едната.
- Ами да - ако се обади по телефона!
6
Гласова поща:
- Телефонът на абоната е в заложната къща!
6
На баба Данче - най-бойната бабка във блока, дето едничката и щерка е в Америка, и звъннал телефона. Тя вдигнала и чула покрусен мъжки глас:
- Мамо, бутнах човек!
Баба Данче обаче включила на секундата и извикала енергично:
- ВИднага застреляй свидетИлите и изчезвай!!!
Отсреща някой се задавил и връзката прекъснала...
20
Днес, в кафето видях човек. Без телефон. Без таблет. Без лаптоп. Седеше, пиеше кафе. Психо някакво...
14
Всяка жена е способна да чуе звука от входящо съобщение в телефона на мъжа и, на разстояние до 20 километра, независимо от преградите и атмосферните условия.
4
Звъни телефонът на Даунинг Стрийт 10.
- Ало, може ли да разговарям с Тереза?
- Тя спи в момента.
- Ако се събуди, кажете ѝ, че се е обаждал Владимир.
- Какво означава "Ако"?!
9
- Скъпи, искаш ли да правим с*кс?
- Какво ти става? Късно е. Вече почти съм заспал, уморен съм. Утре ставам рано.
- Спи, спи, миличък. Аз говоря по телефона...
11
Водя детето на скаутски лагер. Оставям го. Тръгвам си и преди да напусна лагера - намирам изгубен GSM. Включвам го и виждам в контакти само два номера - ТАТИ, МАМА. Вместо да го давам на охраната, решавам да звънна и да попитам за името на детето, за да му го върна веднага. Звъня на ТАТИ.
- Извинете, знаете ли как се казва вашето дете?
- Разбира се, че знам.
- А знаете ли къде е?
- Да знам.
- Кажете ми името му, и в кой отряд е, за да му върна телефона, който детето е изгубило.
- Какъв отряд, какъв скаутски лагер, въобще за какво става дума, моля обяснете ми, нищо не разбирам.
- А тогава, оная КУЧКА, майка му, с кого ли е заминала за Египет...
1
На един се разболяла жена му и постъпила в болница. След няколко дни той звъни в отделението и пита хирурга:
- Как мина операцията?
През това време става преплитане на линиите и мъжът се прехвърля на друг телефон, където техник от автосервиз говори с клиент за ремонта на колата му:
- Ние и сменихме задницата...
- Задницата?!? Вие сте се побъркали! Тя си имаше много хубава задница!
- Дайте да не спорим! Нейната задница беше толкова износена, че нямаше начин да бъде възстановена. Очевидно са я ползвали без ваше знание и са я блъскали по камънаци и храсталаци. Има много драскотини по долната част. Буферите бяха увиснали и хлабави. Затегнахме ги. Системата за захранване също оправихме.
Очевидно тя плюскала много масло, ние направихме така, че да плюска по-малко.
- За това благодаря. Но по отношение на задницата - това е просто наглост!
- Дайте да не спорим. Набихме и втулка, разширихме я до нормален размер и постигнахме по-плътно прилягане. Всеки от нас я опита по веднъж. Отначало тя се държеше необуздано - силно подхвърляше, но после го даде равномерно. Утре ще я изпробваме във ваше присъствие, а после може да си я вземете.
7
Пред св. Петър стоят четири дами. Контролният въпрос е с колко мъже са спали.
Първата:
- Който ми е поискал, не съм отказвала.
- ОК. Влизай. Търси група I.
Втората:
- Който ми е харесал...
- Група II. Влизай.
Третата:
- С мъжа си и с любовника.
- Група III.
Четвъртата:
- Само с мъжа си.
Бясно тракане по клавиатурата... Вярно, само един излиза.
Вдига телефона:
- Шефе, тук една спала само с мъжа си! Какво да я правя?
- Няма заради нея да отваряме нова група. Опъни я и я пращай в трета.
6
- Кога ще ми върнеш парите, бе майка ти да е*а?
- Майка му е на телефона, пари няма, ама ти ако искаш намини.
8
– Снощи ми стана много гадно, Ванка!
– 'Що, бе, Жоре?
– Поканих една мацка на вечеря. Купих вино, облякох си нови дрехи, парфюмирах се, а тя ми звъни по телефона и ми казва, че не може да дойде.
– И после?
– После ми стана още по-гадно, когато след още половин час звънна и каза, че все пак ще дойде. А аз вече бях изял вечерята, изпил виното и си ударих една ч*кия...
7
Пикае ми се и ми се пикае още от слизането към центъра, което беше в три часа, а сега минава шест. Междувременно се изви виелица и от студа, който набрах напъна стана жесток.
Чакам асансьора. Както е по инструкция съм натиснал около хиляда пъти копчето, а тая мърда се движи като още непроходил охлюв и за келешлъка някоя гад го е качила чак на 14-ия етаж.
13, 12, аха 11 и закове на място. 10, 9 - я да спра да се насладя на гледката! 8, 7...пауза - ше си набера китка здравец от тука и ше си почина минутка.
Две високосни години сякаш минаха докато пак тръгне, мамка мо!
6,5...пак пауза (умирам!)...4, 3, 2, 2, 2, 2......(не, сега умирам!!!)
Вече съм го хванал и го стискам като в менгеме, но то е все едно да гепиш разярен мечок за муцуната, да я стиснеш и да се надяваш, че ше издържиш повече, пък на мечо междувременно ше му омръзне да ръмжи и ш'са откаже да та яде. Всеки момент ше се изпусна и Бога ми - ше го направя, ако ще и със свинска опашка да го стегна! Все отнякъде ше избие, се пак туй е тръбопровод на над трийсе години.
...2, 2, 2, 1, 0!
Вратите се отварят, но го правят толкова бавно, че добавям още половин сантиметър уретерно разкритие.
Скачам вътре и аха да кажа - "Дииииий към десетия, брат ми, и ако вземеш разстоянието за три секунди ти прехвърлям нивите от дядо ми!", когато някой вика отчаяно - "Задръжте, моляяяяя".
"Коееее!?", ще ми се да изкрещя още по-отчаяно, щото не може и двете - или асансьора или мехура!
Знам, че рискувам да стопля единият от двата си крака преди другия, но задържам вратата - са еба у джентълмена!
Запъхтяно маце и дваж по-запъхтяната й приятелка се усмихват благодарно, без да допускат, че за такъв жест като моя трябва питка да ми омесят и като остарея да ми сменят подлогата всяка сутрин и вечер. Вмъкват се при мен и хал хабер си нямат за опасността да им наквася обущенцата съвсем скоро. Чаровни момичета, но на мен вече така ми се пикае и ми се мре едновременно, че дори и голи да бяха, най-много да им направя бърз комплимент за циците от любезност. А имаха цици мацките, но това го осъзнах в ретроспекция по-късно. Натискат си копчето за 12-ия, аз моето за 10-ия и тръгваме да се возим. След като асансьора тъкмо тръгнал решава да спре на първия, после на втория и след това на третия етаж, без никой да го е молил изрично за това, ами ей така, може би щото в предишен живот е бил пътническия влак Варна-Карнобат през Комунари, аз разбирам, че от това пътуване или ще стана герой устискал победата си буквално или обикновен посрамен пикльо, който ще се опита да изглежда също толкова изненадан от жълтата локвичка събрала се в краката му. Виж, как ще обясня жълто-моравия оттенък на течността с повишено съдържание на билирубин вече ще бъде висш пилотаж, който не съм сигурен, че ще ми се отдаде.
Решавам, че ако започна да обикалям около себе си, както обикновено се прави преди напикаване, ще успея да отложа неизбежното с малко и започвам танца на шамана. Мацетата започват да се приближават едно към друго леко притеснени, но аз изпадам в така необходимия ми транс и сякаш плувайки в плътна мъгла се чувам да ги информирам, че няма страшно и в момента изпълнявам молитва за спиране на пословичния варненски вятър и утре ще видят колко спокоен ще бъде климата в града заради тези ми усилия. Точно в този момент обаче ми звъни телефона и ме изважда от опиянението, в което се рея. Баща ми. Не, не - баща ми!!!!!
Ако не му вдигна на секундата, той тутакси ще реши, че се намирам в шестнайсет метрова пряспа и примирено очаквам бялата смърт, ако пък му вдигна и спра заниманието си, което ми позволява да задържа телесните си течности далеч от хорски очи, ще убия и малкото си останало достойнство, още повече, че гарантирано опикан ще се и разрева, а тогава обезателно и ще се наакам. Абе, в този блок съм им взел страха и твърдо решавам да продължа с танците (пък и така затвърждавам всеобщото мнение, че съм луд за връзване). Баща ми сигурно паралелно вече набира 112 от телефона на майка ми и се кани да изпраща колите на всички спешни помощи във всички възможни посоки на Варна. Жиесема дъни руска революционна песен на "Любе", аз се опитвам да следвам ритъма въртейки се около оста си, за да има поне някаква минимална логика в действията ми, мацетата се канят да изпаднат в истерия, изобщо - ако някой следи записите от камерата в асансьора, дано да има пуканки на корем.
След около половин година, или поне на мен ми се струва толкова, шибания асансьор пристига на моята спирка (баща ми е спрял да звъни и навярно вече говори с колцентровете на планинската спасителна служба, интерпол, европол и съюза на командосите ветерани), аз изхвърчам от него и летейки към моята врата, уведомявам момичетата, че вятърът ще утихне до сутринта, а Емо Чолаков е само един шарлатанин и да вярват на мен, само на мееееееен...
Отключвам с треперещи ръце, а всъщност си мисля, че го правя, защото ключа от колата едва ли ще пасне на ключалката на входната врата. Събирайки всичките си свръхестествени сили, премятам и дрънча ключове търсейки правилния и се самоуспокоявам в същото време, щото пред собствената си врата мога да изчистя със стирка и почти никой няма разбере какво се е случило, а ако успея да вляза, преди да ме напуснат съпротивителните сили - ми, апартамента си е мой и където аз искам, там ми е тоалетната! Кой тука е шефа в крайна сметка, м!?
Следващите секунди или часове или дни ми се губят. Свестявам се с полусвалени дънки и полуразкрачен над тоалетната чиния, като дори съм успял да го изтръскам. Някои неща не можеш да ги пропуснеш и в амок да си - природа.
Опипвам за поражения по крачолите - всичко е наред. Пострадала е само дъската на тоалетната чиния, но тя е свикнала.
В приповдигнато и новопридобито самочувствие се събувам, разсъбличам и набирам баща ми, за да отменя създалото се бедствено положение у нас.
Убеден съм, че не бях натиснал бутона "набери" и той вече вдигнал питаше ледено и с прдварително недоверие - "КЪДЕ СИ?!?!"
Интонацията му ясно показваше, че след като сам звъня, то вече не вярва, че мра някъде, но сто процента върша някаква невъобразима глупост, за да не му отговоря преди малко - като да съм излязъл по шорти и фанелка с къс ръкав на вълнолома да вадя миди например.
"Тъкмо се прибирам, преобличам се и не успях да си изровя телефона..." - не успявам да довърша, защото следващите сто въпроса обединени в един вече ме помитаха.
"ИМАШ ЛИ КАКВО ДА ЯДЕШ, ТОПЛО ЛИ Е, ВСИЧКО НАРЕД ЛИ Е, ТУК Е МАМАТА СИ ЕБАЛО ОТ СНЯГ И СТУД, ТАМ КАК Е???"
Отговарям - "Тъй вярно, сър! Всичко е наред, сър! Само ще сляза до магазина, че нямам хляб, сър!"
"МА НАЛИ ТЪКМО ВЛИЗАШ!? ЩО НЕ МИНА ПРЕДИ ДА СЕ КАЧИШ?"
"Виноват, сър! Тъп съм - забравих, сър!" - връщам незабавен отговор.
"СЛОЖИШАПКАШАЛЧОРАПОГАЩНИКЯКЕЮРГАНОЩЕЕДНОЯКЕВТОРАИТРЕТАШАПКАШЕСТЧИФТАРЪКАВИЦИИДАНЕСИПОСМЯЛДАМРЪДНЕШПОДАЛЕЧЕОТДВАЙСЕТМЕТРАОТБЛОКА! НЕ, ПЕТНАЙСЕТ МЕТРА ТИ ОТПУСКАМ! НИЕ ТУК СЕ ПРИТЕСНЯВАМЕ ЗА ТЕБ, ОБЯВЕН Е ЖЪЛТ КОД, ЧЕРВЕН КОД, ВСИЧКИ КОДОВЕ! ЧУВАШ ЛИ???"
"Да, сър! Тъй вярно, сър! Сутринта ще доложа за състоянието си, сър!" - рапортувах аз, но той вече беше затворил - хем успокоен, че се е свързал, хем нервен, че не е успял от първия път.
Така и не усетих, кога отново ми се е припикало от преживения втори ужас, а първите капки вече се процеждаха и се стичаха тихичко по дясното ми бедро...
3