Вицове за телефони
В тази категория има 3623 вица, разпределени в 242 под-страници.
– Снощи ми стана много гадно, Ванка!
– 'Що, бе, Жоре?
– Поканих една мацка на вечеря. Купих вино, облякох си нови дрехи, парфюмирах се, а тя ми звъни по телефона и ми казва, че не може да дойде.
– И после?
– После ми стана още по-гадно, когато след още половин час звънна и каза, че все пак ще дойде. А аз вече бях изял вечерята, изпил виното и си ударих една ч*кия...
Пикае ми се и ми се пикае още от слизането към центъра, което беше в три часа, а сега минава шест. Междувременно се изви виелица и от студа, който набрах напъна стана жесток.
Чакам асансьора. Както е по инструкция съм натиснал около хиляда пъти копчето, а тая мърда се движи като още непроходил охлюв и за келешлъка някоя гад го е качила чак на 14-ия етаж.
13, 12, аха 11 и закове на място. 10, 9 - я да спра да се насладя на гледката! 8, 7...пауза - ше си набера китка здравец от тука и ше си почина минутка.
Две високосни години сякаш минаха докато пак тръгне, мамка мо!
6,5...пак пауза (умирам!)...4, 3, 2, 2, 2, 2......(не, сега умирам!!!)
Вече съм го хванал и го стискам като в менгеме, но то е все едно да гепиш разярен мечок за муцуната, да я стиснеш и да се надяваш, че ше издържиш повече, пък на мечо междувременно ше му омръзне да ръмжи и ш'са откаже да та яде. Всеки момент ше се изпусна и Бога ми - ше го направя, ако ще и със свинска опашка да го стегна! Все отнякъде ше избие, се пак туй е тръбопровод на над трийсе години.
...2, 2, 2, 1, 0!
Вратите се отварят, но го правят толкова бавно, че добавям още половин сантиметър уретерно разкритие.
Скачам вътре и аха да кажа - "Дииииий към десетия, брат ми, и ако вземеш разстоянието за три секунди ти прехвърлям нивите от дядо ми!", когато някой вика отчаяно - "Задръжте, моляяяяя".
"Коееее!?", ще ми се да изкрещя още по-отчаяно, щото не може и двете - или асансьора или мехура!
Знам, че рискувам да стопля единият от двата си крака преди другия, но задържам вратата - са еба у джентълмена!
Запъхтяно маце и дваж по-запъхтяната й приятелка се усмихват благодарно, без да допускат, че за такъв жест като моя трябва питка да ми омесят и като остарея да ми сменят подлогата всяка сутрин и вечер. Вмъкват се при мен и хал хабер си нямат за опасността да им наквася обущенцата съвсем скоро. Чаровни момичета, но на мен вече така ми се пикае и ми се мре едновременно, че дори и голи да бяха, най-много да им направя бърз комплимент за циците от любезност. А имаха цици мацките, но това го осъзнах в ретроспекция по-късно. Натискат си копчето за 12-ия, аз моето за 10-ия и тръгваме да се возим. След като асансьора тъкмо тръгнал решава да спре на първия, после на втория и след това на третия етаж, без никой да го е молил изрично за това, ами ей така, може би щото в предишен живот е бил пътническия влак Варна-Карнобат през Комунари, аз разбирам, че от това пътуване или ще стана герой устискал победата си буквално или обикновен посрамен пикльо, който ще се опита да изглежда също толкова изненадан от жълтата локвичка събрала се в краката му. Виж, как ще обясня жълто-моравия оттенък на течността с повишено съдържание на билирубин вече ще бъде висш пилотаж, който не съм сигурен, че ще ми се отдаде.
Решавам, че ако започна да обикалям около себе си, както обикновено се прави преди напикаване, ще успея да отложа неизбежното с малко и започвам танца на шамана. Мацетата започват да се приближават едно към друго леко притеснени, но аз изпадам в така необходимия ми транс и сякаш плувайки в плътна мъгла се чувам да ги информирам, че няма страшно и в момента изпълнявам молитва за спиране на пословичния варненски вятър и утре ще видят колко спокоен ще бъде климата в града заради тези ми усилия. Точно в този момент обаче ми звъни телефона и ме изважда от опиянението, в което се рея. Баща ми. Не, не - баща ми!!!!!
Ако не му вдигна на секундата, той тутакси ще реши, че се намирам в шестнайсет метрова пряспа и примирено очаквам бялата смърт, ако пък му вдигна и спра заниманието си, което ми позволява да задържа телесните си течности далеч от хорски очи, ще убия и малкото си останало достойнство, още повече, че гарантирано опикан ще се и разрева, а тогава обезателно и ще се наакам. Абе, в този блок съм им взел страха и твърдо решавам да продължа с танците (пък и така затвърждавам всеобщото мнение, че съм луд за връзване). Баща ми сигурно паралелно вече набира 112 от телефона на майка ми и се кани да изпраща колите на всички спешни помощи във всички възможни посоки на Варна. Жиесема дъни руска революционна песен на "Любе", аз се опитвам да следвам ритъма въртейки се около оста си, за да има поне някаква минимална логика в действията ми, мацетата се канят да изпаднат в истерия, изобщо - ако някой следи записите от камерата в асансьора, дано да има пуканки на корем.
След около половин година, или поне на мен ми се струва толкова, шибания асансьор пристига на моята спирка (баща ми е спрял да звъни и навярно вече говори с колцентровете на планинската спасителна служба, интерпол, европол и съюза на командосите ветерани), аз изхвърчам от него и летейки към моята врата, уведомявам момичетата, че вятърът ще утихне до сутринта, а Емо Чолаков е само един шарлатанин и да вярват на мен, само на мееееееен...
Отключвам с треперещи ръце, а всъщност си мисля, че го правя, защото ключа от колата едва ли ще пасне на ключалката на входната врата. Събирайки всичките си свръхестествени сили, премятам и дрънча ключове търсейки правилния и се самоуспокоявам в същото време, щото пред собствената си врата мога да изчистя със стирка и почти никой няма разбере какво се е случило, а ако успея да вляза, преди да ме напуснат съпротивителните сили - ми, апартамента си е мой и където аз искам, там ми е тоалетната! Кой тука е шефа в крайна сметка, м!?
Следващите секунди или часове или дни ми се губят. Свестявам се с полусвалени дънки и полуразкрачен над тоалетната чиния, като дори съм успял да го изтръскам. Някои неща не можеш да ги пропуснеш и в амок да си - природа.
Опипвам за поражения по крачолите - всичко е наред. Пострадала е само дъската на тоалетната чиния, но тя е свикнала.
В приповдигнато и новопридобито самочувствие се събувам, разсъбличам и набирам баща ми, за да отменя създалото се бедствено положение у нас.
Убеден съм, че не бях натиснал бутона "набери" и той вече вдигнал питаше ледено и с прдварително недоверие - "КЪДЕ СИ?!?!"
Интонацията му ясно показваше, че след като сам звъня, то вече не вярва, че мра някъде, но сто процента върша някаква невъобразима глупост, за да не му отговоря преди малко - като да съм излязъл по шорти и фанелка с къс ръкав на вълнолома да вадя миди например.
"Тъкмо се прибирам, преобличам се и не успях да си изровя телефона..." - не успявам да довърша, защото следващите сто въпроса обединени в един вече ме помитаха.
"ИМАШ ЛИ КАКВО ДА ЯДЕШ, ТОПЛО ЛИ Е, ВСИЧКО НАРЕД ЛИ Е, ТУК Е МАМАТА СИ ЕБАЛО ОТ СНЯГ И СТУД, ТАМ КАК Е???"
Отговарям - "Тъй вярно, сър! Всичко е наред, сър! Само ще сляза до магазина, че нямам хляб, сър!"
"МА НАЛИ ТЪКМО ВЛИЗАШ!? ЩО НЕ МИНА ПРЕДИ ДА СЕ КАЧИШ?"
"Виноват, сър! Тъп съм - забравих, сър!" - връщам незабавен отговор.
"СЛОЖИШАПКАШАЛЧОРАПОГАЩНИКЯКЕЮРГАНОЩЕЕДНОЯКЕВТОРАИТРЕТАШАПКАШЕСТЧИФТАРЪКАВИЦИИДАНЕСИПОСМЯЛДАМРЪДНЕШПОДАЛЕЧЕОТДВАЙСЕТМЕТРАОТБЛОКА! НЕ, ПЕТНАЙСЕТ МЕТРА ТИ ОТПУСКАМ! НИЕ ТУК СЕ ПРИТЕСНЯВАМЕ ЗА ТЕБ, ОБЯВЕН Е ЖЪЛТ КОД, ЧЕРВЕН КОД, ВСИЧКИ КОДОВЕ! ЧУВАШ ЛИ???"
"Да, сър! Тъй вярно, сър! Сутринта ще доложа за състоянието си, сър!" - рапортувах аз, но той вече беше затворил - хем успокоен, че се е свързал, хем нервен, че не е успял от първия път.
Така и не усетих, кога отново ми се е припикало от преживения втори ужас, а първите капки вече се процеждаха и се стичаха тихичко по дясното ми бедро...
- С новия тарифен план получавате безплатно нов телефон. Работили ли сте се с андроид?
- 25 години работя в арматурен двор, работил съм с всякакви изроди...
Мъж звъни на жена си от работата:
- Как си мило, забравих си телефона вкъщи, изключи го да не му пада батерията.
- Получи съобщения на лични.
- От кого?
- От Мария ... Пише, "Цяла нощ не съм спала, защото ми беше скучно без теб".
- Багажа стегна ли ми го?
- Да, пред вратата е.
Мъж влиза в тоалетната с мобилния телефон в джоба си, вади телефона и звъни на домашния номер - вдига жена му...
Жената:
- Ало!
Мъжът (шепнешком):
- Коте, обичам те...
Затваря, бързо излиза от тоалетната и пита:
- Скъпа, кой звънеше?
- А, тука една приятелка...
ЗАЩО НЯМА ДЕПРЕСИРАНИ МЪЖЕ:
- Мъжете са щастливи хора!
- Фамилията ти остава непроменена след брака.
- Гаражът е изцяло на твое разположение.
- Ако си решил да се жениш, значи искаш някой да се грижи за самия теб.
- Шоколадът е просто друга закуска.
- Може да станеш президент.
- Никога не можеш да забременееш.
- Можеш да носиш бяла тениска в аквапарка. Можеш изобщо да не носиш тениска в аквапарка.
- Монтьорът ти казва винаги истината за колата. Никога не ти се налага да спреш и да се чудиш как да наденеш една гайка на болт.
- Целият свят може да бъде твой писоар. Никога не ти се налага да караш до друга бензиностанция, защото тоалетната на тази е просто отвратителна.
- Работиш същото като жените, но заплатата ти е по-голяма.
- Бръчките само подчертават характера ти.
- Не ти трябва сватбена рокля за $ 5000, а само смокинг под наем за $ 100.
- Хората никога не те зяпат в гърдите докато им говориш.
- Новите обувки никога не разраняват, не правят мазоли и мехури и не стягат краката ти като менгеме.
- Имаш еднакво настроение през цялото време.
- Телефонните разговори са категорично максимум 30 секунди.
- Специалист си в напиването. За петдневна почивка ти стига само един куфар.
- Можеш да се възмущаваш без ограничения и да изразяваш свободно всяко свое неодобрение или несъгласие. Получаваш специално внимание при най-малката проява на безразличие и егоизъм.
- Ако някой забрави да те покани на купон, той или тя може да си остане твой приятел.
- Бельото ти струва $ 8,95 за три броя. Три чифта обувки са ти повече от достатъчни.
- Нямаш почти никакви задръжки в обществото.
- С пълно спокойствие можеш да гледаш смачканите си дрехи.
- Всичко по лицето ти винаги остава с първоначалния си цвят. Една и съща прическа трае с години, може би с десетилетия.
- Трябва да обръснеш само лицето и шията си.
- Можеш да си играеш с играчки през целия си живот.
- Един портфейл и един чифт обувки - с един цвят за всички сезони.
- Можеш да носиш шорти, независимо как изглеждат краката ти.
- Можеш да си правиш маникюра с джобно ножче.
- Нямаш притеснения да си пуснеш мустаци. За Коледа можеш да напазаруваш за всичките 25 роднини на самия 24 декември само за 25 минути.
- Нищо чудно, че мъжете са щастливи.
Любовта никога не изчезва! Тя, просто си сменя телефонния номер и започва да го "вдига" на други...
Влизам в любимият ми ресторант с един приятел и виждам, че е пълен... С ужас се сещам, че е 14 февруари...
В средата на заведението вадя телефона си и започвам да говоря на висок глас, оглеждайки присъстващите:
- Здравей приятелко, тук съм... и твоят е с някаква друга. Идвай веднага!
Шестима с тичане се изпаряват на мига, двама припадат и пет маси остават свободни...
Снощи изпих два литра ракия. И на сутринта, нищо ми няма... ни телефон... ни портфейл...
Вечерта звъни телефона на джипито:
- Докторе, предпишете ми нещо за нерви и високо кръвно!
- Какви са оплакванията Ви?
- Женен съм!
Нане отива на интервю за началник гара.
Задават му въпрос:
- Два влака са се насочили един към друг! Какво ще направиш?
- Ще отклоня единият влак по други релси.
- А, ако електрониката не работи?
- Ще отклоня с ръчният лост!
- А, ако той е счупен?
- Ще се върна в офиса и ще се обадя на следващият сигнален пост!
- Ако телефонът дава заето?
- Ще потърся обществен телефон и ще се обадя от там!
- А ,ако вандали са го разбили?
- Е, тогава отивам да докарам съседа Вуте!
Изпитващият инспектор ококорва очи в недоумение.
- И защо ти е Вуте?
- Той си пада по бири и големи сеири!
Позвъних на Телефон на Доверието да им кажа, че съм в депресия и на ръба на самоубийството. Оттам пренасочиха обаждането ми в Пакистан, където много ми се зарадваха и се поинтересуваха дали мога да управлявам камион.
- Какъв е тоя нов Спас в контактите ти? Звъннах и се обади женски глас!
- Много просто, там същата такава глупачка, като теб е вдигнала, за да чуе какъв е този нов Иван в контактите на мъжа ѝ.
P. S. - пита се в задачата, а бе, тея двечките, от къде знаят всеки нов контакт и въобще броят контакти в телефона на мъжа им.
14 февруари:
- Вие се свързахте с телефон на доверието. Ако си нямате гадже, натиснете 1. Ако си нямате бутилка, натиснете 2. Ако сте самотни и депресирани, натиснете 3 и наш сътрудник ще ви свърже с най-близкия оръжеен магазин.
Телефонът звъни:
- Ало!
- Извинете, Вие 33-33-33 ли сте?
- Да, кажете!
- Бихте ли се обадили в Бърза помощ, че пръста ми заседна в тройката!