Вицове за телефони
В тази категория има 3623 вица, разпределени в 242 под-страници.
Седят три жени и пият кафе. Едната казва:
- Моята свекърва я погребахме на едно много хубаво място - тишина, слънце, спокойствие...
Другата:
- И ние нашата я погребахме на хубаво място - слънчево, тихо, спокойно...
Третата звъни с мобилният телефон на свекървата си:
- Мамо, какво правиш?
- Ами... Какво да правя, мотам се.
- А така, мотай се, мотай се! Хората взеха хубавите места, а ти още се моташ!
16
- Какво правиш, брато?
- Трепя мухи!
- Хм, и к`во? Уби ли нещо?
- Да, бе! Три мъжки и две женски.
- Еха, и как така ги разпозна?
- Ами трите бяха на бирата, а другите две - на телефона.
11
Семейство отива на лятна почивка в новопостроен хотел. Още с пристигането забелязват група деца, които тичат пред хотела и издават неистови крясъци. Жената се обръща към управителя на хотела с възмущение:
- По телефона казахте, че тук няма да има никакви деца...
Управителят:
- Че това деца ли са? Изроди...
15
В метеорологичната служба звъни телефонът:
- Може ли да поръчате хубаво време за почивните дни?
- Може разбира се, а за колко души?!
5
Отидох на ресторант. Беше пълен, нямаше къде да седна. Сложих си телефона на ухото и казах:
- Братле, ела тук, тя е с друг!
Шест двойки станаха веднага и напуснаха заведението.
24
- Ало, анонимният телефон на МВР ли е?
- Да, Иване.
11
Първи закон на плажа:
- Ако си покриеш телефона и портфейла с хавлията, никой няма да ги открадне.
- Не важи за западното крайбрежие на Черно море!
2
СССР, 60-те години, КГБ. Телефонът звъни.
- Ало, КГБ ли е?
- Да.
- Обажда се Иван Сидоров. Избяга ми папагалът.
- Ние сме КГБ, а не зоопарк! За какво ни се обаждате?
- Искам само да кажа, че не споделям политическите му възгледи.
26
Русия... някъде там. Нощ. Звъни телефонът около 3 сутринта. Мъж, с проклятия на уста вдига слушалката. Отсреща се чува леко пиянски глас:
- Иззззвинете, а може ли Катюша?
Мъжът невъзмутимо отговоря:
- Разбира се, че може... "Расцветали яблоки и груши, поплыли туманы над рекой"...
20
Уважаеми другарю генерален секретар,
Пишат Ви благодарните жители на града, в който бяхте неотдавна на работна визита. Наистина, Вие само три дни преди нея предупредихте нашите градски власти, че пристигате, но даже за тези три дена те успяха да свършат повече, отколкото за всичките години съветска власт.
Първо, бяха боядисани всички жилища откъм страната на улицата, по които се предполагаше, че ще минете. Но после някой каза, че обичате да се отклонявате от начертания маршрут. И нашите власти бяха принудени да боядисат и останалите жилища. Като така се стараха, че някои боядисаха заедно с прозорците.
Второ, всички улици до Вашето пристигане бяха осветени, асфалтирани, озеленени. В нощта преди пристигането Ви бяха изкопани 356 подлеза. В магазините се появиха продукти, които мислехме, че отдавна вече са вписани в Червената книга. Например консервите, които ние за последен път бяхме виждали преди 12 години, когато недалеч от нашия град в неутрални води потъна хладилен кораб, който возеше тези консерви за гладуващите в Африка.
Трето, строителите достроиха най накрая моста, за тържественото завършване на който рапортуваха още през миналата петилетка. И който, когато засвири оркестърът и комисията преряза лентата, се откачи от брега заедно с комисията.
Накрая, пътят от летището комсомолците изпрахосмучиха със собствените си прахосмукачки. А профсъюзните дейци преметоха гората около този път, боядисаха със свеж зелен цвят всички дървета и измиха с югославски шампоан всички паметници в града. При което паметникът на Менделеев беше измит толкова добре, че се оказа, че е паметник на Ломоносов.
Още повече, боейки се от Вашия гняв, много ръководители предадоха на държавата вилите си. В някои от тях тези дни се откриха детски ясли и градини. Те винаги толкова са липсвали на нашия град. А вилата на управляващия градския комитет беше преоборудвана за нова сграда на летището. Стреснаха се и се промениха към по-добро и другите наши ръководители. Доколкото всички знаят, че преди всичко в ръководителя Вие цените неговото лично мнение, нашите ръководители три дни заседаваха, изработвайки лично мнение на всеки от градския комитет. И го утвърждаваха после на заседание на областния комитет.
Всички, също така, знаят колко много разбирате от животновъдство. Затова се събра консилиум от научни работници по въпроса „Колко цицки има вимето на кравата“. Оказаха се четири, а не пет, съобразно която бройка се съставяше плана преди, когато пролетариатът беше изпратен на село да провежда колективизацията.
Разбира се, не мина и без произшествия. Например, в нощта преди Вашето пристигане бяха проведени, незнайно защо, учения по гражданска отбрана. Тъй като сигналът за тревога се повреди, а всички противогази се оказа, че работят само на издишване, а за всяко вдишване трябваше да се свалят, в 3 часа през нощта, след истеричния вик на началника на гражданската отбрана на града: „Внимание, ядрен взрив! Лягай!“ – всички побягнаха от домовете си и изпопадаха на земята, прикривайки лицата си с длани срещу лъчението и закопчавайки плътно всичките си копчета срещу радиацията. В резултат на това, половината население, очаквайки отбоя, закъсня за работа.
Също така беше пусната подаръчна книга за нашия град с четири снимки на нови постройки в града ни, а по-точно – единствената нова сграда, снимана от четири страни. Накрая тръгна слух, че във всички градове Вие обичате да посещавате музеи и да проверявате как се поддържат. Веднага, по заповед на завеждащия отдела за култура, който зае този пост веднага след завършването на техникума към тухларната фабрика, беше разрушена с багери старата и вехта къщичка, в която е живял Антон Павлович Чехов, а на нейно място беше построена нова къща, в която той също е живял. А на площадчето пред музея беше поставен паметник на Антон Павлович, който седи на пейка и с одобрение в очите чете Вашия доклад от последния пленум.
Но ние на тези грешки на нашите ръководители не се обиждаме. Разбираме ги колко им е трудно сега. Вие им казахте – трябва да бъдат личности, а инструкции и записки как да станат такива, не им дадохте. Казахте, че трябва да се преустроят, а срокове не им дадохте. И те въобще не могат да разберат кога трябва да Ви докладват, че са се преустроили предсрочно.
Още повече....Вие непрекъснато казвате, че трябва да се върви напред, а къде напред не обяснявате. А те самите не знаят. Разберете това, в града ни винаги е било така. Тези, които имаха наклонности към изкуствата, отидоха да работят в изкуството. Които имаха към науката – в науката. Които към производството – в производството. А тези, които в младостта си лентяйстваха и нямаха никакви способности, отидоха да работят в комсомола и в профсъюзите. И станаха ръководители на тези, които имаха способности, докато и при тях те не изчезнаха, благодарение на това ръководство.
С една дума – благодарим Ви за Вашето посещение. Нашият град стана красив, зелен, благоустроен! В съседните колхози започнаха да летят самолети. И беше, най-накрая, възстановена телефонната връзка с другите градове, която още немците прерязаха при отстъплението си.
Разбира се, след като си заминахте, от нашите магазини отново изчезнаха всички продукти. Но за времето, в което Вие бяхте при нас, ние се запасихме за три години напред. Затова много Ви молим, след три години пак елате. Вече ще се е обелила боята от жилищата ни, паметниците ще са се изцапали, отново мостът ще се е откъснал от брега, ще се народят нови деца. Ние разбираме, че сте много зает. Имате още много градове като нашия и всичките чакат на опашка за Вас. Затова, ако не можете да пристигнете, то само кажете на нашите власти, че идвате. И тогава ще бъдат принудени да свършат нещо и за народа.
Уважаеми другарю генерален секретар,
Много Ви молим, ако не Ви затруднява, нека някой от Вашите хора да пуска слух преди пристигането Ви, че Вие много обичате да ходите по жилищата и да проверявате има ли топла вода.
Много искаме да се изкъпем!
15
- Чук, чук...
- Кой е!
- Отворете! Полиция!
- Не мога сега, ще почакате! Сера!
- Виждаме, виждаме... тя, телефонната кабинка е стъклена.
10
Звъни ми днес телефона и някаква "кака" ме пита:
- Добър ден! Обаждам се от Райфайзен банк. Желаете ли ипотечен кредит?
- Не!
- Не искате ли да обедините всичките си кредити?
- Нямам никакви кредити!
- А какво ще кажете за потребителски кредит за ремонт на жилището Ви, например?
- Не ми трябва. Наскоро направих ремонт и платих в брой.
Кратко мълчание в слушалката, а след това с нежна мъркаща интонация:
- А, случайно да си търсите жена?
22
Огромни очи, гладка кожа... дотук добре, ама сега и с тази фотообработваща опция на телефоните - long legs, няма да видите повече късокрака мацка във фейса...
3
Мутреста бабанка с изразен, добре оттрениран релеф на предмишница, трицепс и завиден бицепс, който пречи на дланта да достигне ухото, демонстративно притискащ с показалец новичко, простичко телефонче без интернет и GPS (по разбираеми причини), потен и ядосан стои пред централния вход на "Окръжна болница" и вика в слушалката:
- Ае, пОфтори името на та'а боуница, бате... Цветана ли беше? Цветана ли, Светуана ли... как беше?
Подминах го невярващ на ушите си, защото над главата му с големи букви пишеше "УМБАЛ Света Анна"... Явно късият му мозък не успява да направи връзка между онова, което чува и онова, което чете.
6
Звънят на управителя на Шератон с горещата молба да посрещне много важна и специална VIP персона в хотела тази вечер. Било му обяснено, че на въпросният гост трябва да му се обърне много специално внимание и да бъдат задоволени всички капризи и прищявки, който пожелае. Управителят съвестен, приел молбата присърце и лично се заел да провери всичко - излъскано ли е в хотела, подредено, всичко свети, ресторанти, всичко да е перфектно. Извикал 2 специално обучени момичета познаващи тънкостите на най-елитното хотелско обслужване, научени на всички възможни правила на етикецията и ги подредил във фоайето търпеливо да очакват госта. Инструктирал ги отново, за да не се изложат нещо, прегледал пак целия хотел и освободил ненужния персонал и спокойно зачакал. Не след дълго в хотела пристигнал дългоочаквания гост. Жена на средна възраст около 60-те, тиха, скромна, вежлива и усмихната. Успокоил се управителя, погрижил се да бъде нагостена с най-изтънчените ястия, глезилия цяла вечер с всички възможни ресурси на хотела. Дамата видимо доволна спокойно се оттеглила да почива в стаята си. Човекът доволен от добре свършената работа гордо се върнал към задълженията си. Изведнъж телефонът на рецепцията иззвънява. Управителят вдига, а от другата страна с нервен глас, видимо доволната до преди малко VIP гостенка поискала "сега и веднага" мъж, който да задоволи нуждите и. Ами сега!!! Управителят се препотил няколко пъти, защото изпаднал в безизходица. Целия персонал от мъже били освободени и нямало жив мъж в целия хотел, който да обслужи дамата. Опрял ножа до кокал и от няма на къде, човекът забелязал Бай Гошо портиера. А Бай Гошо селянин човека, не учил много, завършил едва 8 клас, но си обичал работата на портиер много и усмихнато и вежливо посрещал гостите от сърце. Тича управителят при него, изкъпали го набързо, сложили му хубави дрехи, инструктирали го да не отказва на нищо, което го помоли жената и бързо го оставили пред стаята и. Малко притеснен да не се изложи нещо Бай Гошо потропал тихичко и плахо на вратата. Жената му отворила и още от врата го подхванала видимо нетърпелива.
- О уважаеми! - казала тя.
- Сега такъв с*кс ще правим с вас, че свят ще ви се завие.
Тъкмо почнал да разбира Бай Гошо какво му се случва и жената започнала да го съблича енергично. Всяка дреха обаче тя изхвърляла през отворения си прозорец директно навън. Много любопитен не се сдържал той и я попитал:
- Всичко ми е ясно госпожо, ама защо ми изхвърлихте дрехите през прозореца?
- О уважаеми! - казала тя.
- Сега такъв с*кс ще правим с вас цяла нощ, че те после няма да ви стават, ще са ви широки.
- Ааа ясно!!! - казал той вече видимо по-спокоен, след като разбрал за какво иде реч и на свой ред започнал да я съблича. За нейно учудване обаче и той изхвърлил нейните дрехи навън директно през прозореца.
- Ама как? Ама Защо? - попитала тя учудено.
А той съвсем спокойно отвърнал:
- Уважаема госпожо не се притеснявайте, тези дрехи изобщо няма да ви трябват повече, защото докато ми стане х*я отдавна вече ще им е минала модата!
12