Вицове за телефони
В тази категория има 3636 вица, разпределени в 243 под-страници.
Телефонен разговор...
- Ало шефа там ли е?
- Излезе ОХ, влезе ОХ, излезе ОХ...
Да си грозна си има и своите предимства... батерията на телефона ти издържа цяла седмица...
- Това с*кс по телефона ли е?
- Да .
- А защо шептите?
- Внуците спят.
Звани телефона...
- Ало... ааа, такова... МИЛЕНЧЕТО може ли?
- Тя не е вкъщи...
- Ааа, зная, тя е при мен, аз само да питам - може ли?
Брат на известна чалга певица и звъни по телефона:
- Како, намерих ти два великолепни нови текста.
- Къде ги намери?
- На вратата на градската тоалетна...
В Русия има поверие, че ако изтървеш вилица по време на хранене, ще ти дойдат гости. Одеса. Семейство на Изя Рабинович вечерят. Внезапно Изя по невнимание бута вилицата от масата, всички замръзват от ужас, но той по някакво чудо успява в последния миг да улови прибора на сантиметър от пода. Докато фамилията въздъхва групово от облекчение, телефонът звъни. Малкият Абрамчик вдига слушалката и казва ухилен:
- Тате, пък леля Сара току-що е заседнала в асансьора!
- Скъпа, хайде да правим с*кс?
- Ох, главата ме боли, и ще ми идва.
- Спи, спи, аз говоря по телефона.
Радето се прибрала на село след дълго отсъствие...
Приятелката и от детинство я видяла и попитала:
- Раде ма... как е там у градо... работиш ли?
Радето отвърнала:
- Айде и ти сега Пенке... Я станах секретарка и не работим...
- Що е това секретарка ма Раде?
- Седим у кабинет и пишем на машина... говорим по телефоно и от време на време държим на началнико х*йо...
- Е па, що е това х*йо ма Раде?
- А бе нещо като к*р, ама по-меко...
Лорд Хамилтън, звъни в къщи късно вечерта. Телефонът вдига икономът.
- Прелюбезни, отиди, ако обичаш, и кажи на милейди, че съм в клуба и вероятно ще закъснея!
- Много добре Сър, обаче Сър, боя се, че милейди вече си е легнала, Сър...
- Отиди веднага, почукай на вратата на спалнята и кажи на жена ми, че ще закъснея!!!
- Много добре Сър. Веднага Сър. Чуват се отдалечаващи се стъпки и след малко приближаващи се стъпки.
- Сър! Почуках на врата на спалнята на жена Ви, Сър, обаче, Сър, отвътре, мъжки глас ми каза да отида и да си е*а майката, Сър.
- Веднага вземи пушката и отиди да застреляш мъжът, дето е в спалнята с жена ми!!!
В слушалката се чуват отдалечаващи се стъпки, изстрел, приближаващи се стъпки.
- Сър, мъжът скочи през прозореца и избяга през градината, Сър.
- Но ние нямаме градина, прелюбезни?!
- Тогава, вероятно сте сбъркали номера, Сър.
Лежа си на дивана,пия си биричката, гледам телевизия. И изведнъж, телефонът звъни:
– Взе ли детето от градина? Напазарува ли? Утре мама пристига, нали не си забравил? Защо мълчиш, Стефане?
А аз не съм Стефан, аз съм Иван!!! И ми стана едно леко на душата...
Звъни телефона на рецепцията на клиника за отслабване.
– Здравейте! - чурулика рецепционистката.
- Свързахте се с клиника за отслабване "Трепетлика"!
Отсреща се чува сумтене, пъшкане и някакво гъгнене, което бавно преминава в говор:
– Алоо, мъжът ми ми купи нещо за рождения ми ден и трябва да отслабна!
– Ама разбира се! Попаднали сте на точното място! Малко медикаменти, малко диетка и за нула време ще влезете в тоалета!
Гневът в гласа придобива буреносни размери:
– Той не ми е купил тоалет, ма, а джип...
Седи си един композитор вкъщи. Работа няма. Пари няма. Криза… И изведнъж телефонът му звъни. Обажда му се един приятел режисьор:
- Трябва ми тема за финалните надписи на филма. Ще праснеш ли нещо простичко? Премиерата ми е след две седмици, помогни ми, че съм на зор!
- Нямаш грижа! Кажи ми само за какво е филма, да не се изложа с музикалната тема?
- В него изобщо няма музика! Темата ми трябва само за титрите. Представи си: от сухо дърво се отронва лист и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, и в момента, в който стига до земята - започват твоята тема и надписите.
- ОК. След седмица ще съм готов!
И гладният композитор сътворил неимоверно красива, дивна музика — направо за "Оскар". Пратил я на режисьора. Той му благодарил и го поканил на премиерата… Отива композиторът - залата празна. Само на балкона седят възрастна двойка - и двамата над 80-годишни. Ясно, мисли си композиторът, драмата вече не е на почит, само възрастните ги интересува. Седнал, светлините изгаснали и започнало… На фона природата младеж в самозабрава чука мадама с огромни цици, като баскетболни топки.
След това дошла нова двойка, разменили се… После - негри, куци, сакати, зайци — екранът вече не ги побира! След това притичало и едно кученце!!! Първо оправило всички, след това всички оправили него… И тук камерата показва в едър план сухото дърво, листото се откъсва и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, звучи неземна, дивна музика и започват надписите.
Светват лампите… Композиторът седи в шок, червен като домат от срам.
Мисли си "Мамка му и режисьор, как ми услужи! Какво ли ще си помислят хората сега за мен!" Става от мястото си и с тази мисъл тръгва към изхода и забелязва, че възрастната двойка седят в прединфарктно състояние, и го гледат…
Той не се сетил да им каже нищо друго освен:
- Музиката е моя!…
А те, продължавайки да гледат със стъклени очи празния екран, му отговарят:
- А кученцето е наше...
Падна ми батерията на телефона. Взех телефона на моят най-добър приятел и се обаждам на жена ми, че пристигам.
- Чакам те жребецо мой.
- Как позна че съм аз...
– Ето видео, на което можеш да видиш как докато бях на пикник в гората за 2 секунди влязох в колата през резервоара.
– И кой го е снимал това?
– Мечката... Без да иска натиснала копчето на телефона...
Ако искаш баба ти да те лиши от наследство - звънни и по телефона, когато върви сериалката.
