Вицове за телефони
В тази категория има 3623 вица, разпределени в 242 под-страници.
- Коте, дай ми телефона си!
- Леле колко си пъргав! Любов от пръв поглед, а?
- Леле колко си наивна! Грабеж.
- Хубавице, дай си телефона!
- Симпатяга... Пиши - 088ХХХХХХХ.
- Хм.... Някак много бързо се съгласи!?!
- Записвай, записвай нататък... Звънни ми довечера точно в 6. В седем отиваме на вечеря. Не обичам да ям по-късно. Днес с*кс няма да има. Твърде прибързано ще е. Вземи си повече пари. Обичам изисканите заведения и морската храна. Цветя не ми купувай - ще спестиш някой лев. Утре - може с*кс. Аз обичам да съм отгоре. Шест месеца да сме само гаджета стигат ли ти?! Нямам време да се бавя с децата. Като гледам на колко си години, ти също няма накъде да ги отлагаш. Първо момченце. После момиченце. Аз ще надебелея. Ти ще оплешивееш. Ти ще се прехвърлиш при комшийката. Аз ще ти взема апартамента.
- Откачалка!!!
- По-добре да пропилея 2 минути, отколкото 20 години!
Лудите си правят културно събитие – литературно четене. Става един, чете някаква книга. Всички са във възторг – стават на крака, ръкопляскат. Само един мърмори:
– А бе хубава пиеса, ама много действащи лица…
В този момент влиза един санитар:
– Ей, психари! Кой е задигнал телефонния указател?
Една женица умряла януари, но Булбанк начислила годишна такса за обслужване на кредитната и карта, а после добавила и наказателна лихва за закъснение на месечнотo плащане. Баланса на картата е бил 0.00 лв, когато жената е починала, но сега тя някакси дължи 60.00 лв. Неин роднина звъни на Булбанк. Ето го и разговора:
Роднината:
- Обаждам се да ви кажа, че тя почина още януари месец...
Булбанк:
- Не си е закрила сметката и се начисляват такси...
- Е дайте я тогава на отдел събиране.
- След като е закъсняла два месеца, вече е предадена на отдела.
- И какво ще и направят като разберат, че е мъртва?
- Най-вероятно ще докладват на отдел измами, или на отдел за некоректни длъжници, може би и двете.
- Мислите ли, че Бог и е ядосан?
- Моля?
- Вие не ме ли чухте, казах ви, че жената е мъртва!
- Господине, трябва да говорите с моя супервайзор.
Супервеайзора взима телефона.
Роднината:
- Казвам ви, че почина януари месец и баланса на картата е 0.00 лв.
- Да, но не си е закрила сметката и таксите продължават да се начисляват.
- Искате да кажете, че ще си ги съберете от имуществото и, така ли?
- Вие да не сте и адвокат?
- Не, неин племенник съм.
- Можете ли да ни изпратите смъртен акт?
- Разбира се. (изпраща факса)...
След като получават факса.
Булбанк:
- Системата ни няма опция за починал клиент, не мога да ви помогна.
Роднината:
- Е супер тогава, продължавайте да и начислявате такси - едва ли и пука!
- Да но тези такси се трупат...
- Да ви дам ли новия и адрес?
- Това със сигурност ще ни помогне...
- Орландовци, Крематориум, урна ХХ!
- Господине, но това е в гробищата.
- А вие на вашата планета какво правите с мъртъвците...
- Аз съм Денерис Таргариен, родената в буря, от рода Таргариен, повелителка на драконите, неизгарящата в огън, кралица на Мийрин, калееси на дотраките зад морето, разбиващата окови ...
- Ало, на стационарен телефон съм и не ви чувам добре! Повторете пак по букви. Първата беше "Д", като Димитровград, нали?...
Двама руснаци се събрали да пият и на другата сутрин звъни телефонът на единия:
- Митя, мы с тебя вчера в пивницу были?
- Да, были.
- А водку пили?
- Ну, да, пили.
- Коняк пили?
- Да, пили.
- Рaкетное гориво?
- Да, рaкетное гориво тоже пили...
- А тъй сегодня в туалет ходил?
- Нет, еще не ходил.
- НЕ ХОДИ МИТЯ, не ходи!!! Я из Токио звоню.
Едно време преди да заспя правех с*кс, сега си слагам телефона да се зарежда...
Ако се почувствате като идиоти, си спомнете, че има хора на които телефона им звъни с Despasito...
Две жени си говорят по телефона. Едната се залива от плач. Приятелката и пита:
- Ленче, какво ти е, да не сте се скарали с твоя?
- А, не. Остави се, ония ден отидохме на гости на баба му и аз от скука взех да ровя в един сандък. Гледам - огледало. Старо такова, с една красива рамка, ама нещо мътно. И като да ме би някой по главата да се пошегувам, "Огледалце", казвам, "я кажи, има ли по-хубава от мен, не лъжи" и тая гад като започна, вече трети ден изброява и не млъква...
Продавам стъклени протектори за телефони и любимата ми част е като ме питат "А ще ми го сложите ли?"
Разговор с жена ми по телефона:
- Добре.
- Добре.
- Добре.
- Добре.
- Чао.
- Добре.
- Добре...
- Защо си толкова равнодушен по телефона?!
- Три часа през нощта е...
- Е, и? Нима в три часа през нощта не ме обичаш?
Женската интуиция е страшно нещо. Вчера ми падна батерията на телефона, звъннах на жена ми от телефона на свой приятел, да и кажа, че ще закъснея. А тя вдигна с думите:
- Кажи, ненаситни ми жребецо!
Та се чудя, как ме усети, че съм аз?!
Охх, и аз станах жертва на телефонни измамници.
Една ми каза:
"Ш'ти звънна" и... не звънна!
Набарах в нета маце сладко,
бонбон на двадесет и пет,
по скайпа започнахме да чатим -
любов от Шекспиров сонет!
И викам си: "Ега ти кефа,
веднъж и аз да съм с късмет!
Жена-мечта, като принцеса,
да си набарам в интернет."
След снимките и телефони
си разменихме с таз мома,
хормонът здраво ме подгони -
за среща почнах да рева.
Сънувах я - тя бе чаровна
със руси къдрави коси.
Четях писмата и любовни,
затънал здраво до уши.
И след хиляда пазарлъка
се срещнахме на питие,
обаче мъка, Мъка, МЪКА -
какво грозилище дойде!
И питам я: "Греша ли нещо?
Какъв е тоя водевил?
Аз чакам маце тук горещо,
пък ти си като крокодил!"
А тя ме стрелна с поглед мил
и каза: "Малко джин си пил!"