Вицове за съседи
В тази категория има 3639 вица, разпределени в 243 под-страници.
Дневник на един Студент
6 януари 199... год.
Коледно-новогодишната ваканция изтече. Започна да вали сняг. Става студено.
12 януари 199... год.
Свърших парите. Добре, че докато бях вкъщи, съм натрупал подкожно някоя мазнинка, та глада не се усеща толкова силно. Ако беше модерно да си без пари и много гладен, то явно аз щях да бъда ултрамодерен. Снегът продължава да вали.
20 януари 199... год.
Гладът вече не се издържа. Добре че си дойде съквартиранта ми и донесе ядене от тяхното село. Падна здрав банкет. За утре не оставихме нищо. Снегът продължава да вали.
28 януари 199... год.
Вече сме в сесия. Снегът наваля до петия етаж на общежитието. За да може да се снабдяваме някак си, аз и още няколко студенти прокопахме тунел от входа на блока до магазина. За да стигнем до факултета на изпит трябва да ходим два дена пеша. По тая причина си направихме базов лагер по средата на пътя. От съседния блок, който е семейно общежитие, задигнах една детска шейничка. Събрах няколко бездомни кучета и си направих кучешки впряг. Така започнах да спасявам замръзнали колежки. Един приятел на 11-тия етаж направи в стаята си работилница за снегоходки.
2 февруари 199... год.
Въпреки, че е такъв знаменателен ден, днес имахме изпит и ме скъсаха. По тоя повод накарах един състудент да ме почерпи. Малко прекалихме с ракията и сигурно другите клиенти на кръчмата ни взеха за обратни. Купон да става! Половината кучета от кучешкия ми впряг умряха от глад и болести.
10 февруари 199.. год.
Днес излязох и ме биха контролите по градския транспорт, задето нямам билет, а пък е ясно, че и пари за глоба нямам. Всъщност си бях забравил картата. Както бях с пукната глава, минах през площада, където едни протестираха срещу нещо, а пък някакви полицаи ги биеха. Някакви журналисти взеха да ме щракат с фотоапаратите си без да ме питат съвсем нищо.
11 февруари 199... год.
Видях снимката си с пукнатата глава в един вестник. Под нея пишеше как са ме били полицаите и колко мирно съм бил протестирал. Според тоя вестник съм бил в "Пирогов" с тежка, ама страшно тежка фрактура на черепа.
12 февруари 199... год.
Според един друг вестник, освен фрактура съм имал и счупена ръка. След това разбрах, че и левият ми крак бил счупен. Някои журналисти твърдяха, че съм си го заслужил, понеже съм оказвал съпротива на органите на реда. Изобщо с хулиганското си поведение съм бил направил щети за около 20-30 милиона лева.
13 февруари 199... год.
Вече съм и заплаха за демокрацията, а някои вестници ме нарекоха "екстремист". Друг вестник е обявил създаването на фонд за подпомагане на възтановяването ми. Като си помисля вече, аз май наистина съм чупел и трошил де що срещна, даже и полицаите взех да си спомням как ме набиха. Обаче после се сетих, че ако е така, защо трябва да са ми здрави краката и ръцете. Един чичко ме срещна на улицата и ми каза, че много бързо съм се бил възтановил, сигурно с помоща на фонда от вестника.
14 февруари 199... год.
Днес е великия празник на влюбените... в алкохола. Свети Валентин не го признавам, поне докато баща ми изпраща вино и ракия. Направихме класическо намотаване с танци, свалки, драйфане, чупене на бутилки, абе всички екстри. Когато се налочих като прасе, една колежка заяви желание да ме прибере до стаята ми, но аз реших, че крои злоупотреби и офейках мавреме. Предвидливо се бях запасил с кисело мляко и монети за телефон за бърза помощ, в случай че попадна на менте.
16 февруари 199... год.
Подкожната ми мазнина свърши и затова наистина взех здравата да огладнявам. Даже получих халюцинации - по едно време учебника ми по статистика се превърна в готварска книга и започнах да чета рецепти и да виждам снимки на някакви ястия. Не издържах и отворих буркана с неприкосновен запас ядене, който си бях приготвил ако стане военно положение.
17 февуари 199... год.
Днес съм на изпит по икономикс. Ясно е, че не съм се счупил от учене. Доцента ме попита какво трябва да направим, за да си открием банка. Аз му отговорих, че с него банка едва ли ще тръгна да правя. Обаче той ми каза: Ей така, представи си, че сме решили да си направим банка и какви документи ще трябва да си извадим? Аз му отговорих, че изобщо не си представям как ще тръгна да правя банка с него и че изобщо мисълта да ставам банкер ме отвращава. Бях съвсем искрен, а той взе че ме скъса. Наесен, септеври ще бъде май...
20 февруари 199... год.
Съседите над мен правят купон поради края на сесията. По едно време тавана се проби и при мен паднаха две момичета. Аз в просъница грабнах веднага пистолета - играчка (предназначен за сплашване) и им извиках "Лягайте на пода, веднага!". А те взеха, че легнаха по гръб и ме загледаха въпросително. След като светнах, забелязах дупката на тавана и се досетих каква е работата. "Ясно, а сега тичайте за метли да чистите." След малко се съжалих над горките девойчета и им казах, че и утре могат да почистят.
27 февруари 199... год.
Едно от момичетата, които трябваше да чистят стаята ми, нещо много взе да се престарава. Търси ме по два пъти на ден, за да "доизчисти" по нейните думи. Въпреки, че не съм толкова досетлив, взеха да ми идват мръсотийки в главата. Като си помисля, то е хубаво и приятно момиче (за мен повечето момичета са такива). Вчера дойде за пореден път да поизчисти, въпреки че нямаше какво да се чисти повече. Не стига това, ами се забави до късно. Хили се, хили се, пък аз направо я метнах в леглото си и стана каквoто стана... Тъй са те делата человеческий (мъдро, нали?).
6 март 199... год.
Хубаво нещо е пролетта. Пекна най-сетне слънце и взе че стопи целия сняг. Около блока ми стана наводнение до третия етаж. Студентите трябваше да ходят на лекции посредством плуване. Някои от крайдунавските селища си докараха лодки и вече го раздават баровци. Аз трябваше да се задоволя с надуваем дюшек, който взех от едни роднини назаем. Този дюшек едва ме издържа, но въпреки това обикновено каня някое момиче да ми прави компания. Домакинката дойде с хеликоптер за да събере наемите, даже и на тези под третия етаж под водата.
8 март 199... год.
Ура! Понеже днес е женски празник всички колежки черпят. Като видях трапезата се замаях. Всички видове алкохоли! Мезета! После като се позамислих се сетих какво казва Чудомир за жените: "Жената не си мисли за мъж само когато минава над пропаст". Явно и тук дебнат "търсачки". С един хипар, дето седеше до мен, си чукнахме среща под масата. Като се насмуках се затичах към най-близката колежка и й се разпях "Само да те гепна, дънките щe ти цепна", а тя се развика "А дано бе!". А пък аз "Ой, тигре, тигре, имаш ли жени?" и се тупам по гърдите. После отидох под масата, за да се срещна с моя човек.
9 март 199... год.
Да, днес ме дъни здрав махмурлук. В джоба си намерих на едно листче адрес, написан със женски почерк. Веднага го хвърлих в коша. Да не съм ненормален да бия път до квартал "Надежда", на две туби бензин път от тук. Да си повтаря името на кварталa и да си търси тая някой по-близо.
12 март 199... год.
Гледах филма "Особености на националния лов" и реших да издам книга "Особености на университетското следване", в която ще има изключително описания на истински алкохолни случки, митове и легенди.
15 март 199... год.
Сесията свършва. Резултатът е 3:1 в полза на Университета. Ето що не мога да мръдна никъде след началото на август. Отсега имам само три изпита, ами лятото колко ще направя?
19 март 199... год.
Вече почва да се усеща пролетта. Замирисва ми на трева, свежест, чувам и птички тук-там. Това ми влияе доста странно - много започвам да си мисля за глупости, заглеждам се в колежките, сякаш ги виждам за първи път, въображението ми чертае сладки картинки, в които учавстваме само аз и тя (абстрактната колежка). Нещо и на лекциите се заплесвам. Какво да правиш, пролет...
1 април 199... год.
Днес се лъжем, че ще минем в следващия курс. Ха-ха. Обясних се в любов посредством писма с днешна дата на четири момичета. Единствено една не загря каква е ситуацията и се върза. Така си записвам в дневника наколко извода:
1. Всяка четвърта жена няма чувство за хумор.
2. Всяка четвърта жена се опитва да обърне майтапа в реалност.
3. От четири момичета поне една от тях ми е навита. Значи, че ако на Земята има около един милиард момичета на възраст между 16 и 23 години, то са ми потенциално навити около 250 милиона от тях. Леле-мале, кво ще ги правя толкова? От всички най-любима ми е точка трета.
Забележка: Добре, че е първи април, та човек може да излъже нещо и в дневника си.
5 април 199... год.
Днес слушах една реклама по радиото. Някаква жена се оплакваше, че е наддала килограми, а съпругът й отговаряше, че ходи на еди-кой си спортен център за отслабване. На тая мадама бих препоръчал да се пренесе в Студентски град и да живее от стипендия. Тогава проблемът й ще се реши много по-бързо и особено евтино. Няколко предимства:
- По-малко средства (стипендията е съвсем скромна);
- След едномесечно отслабване от една пола ще може да си направи две;
- Тук я очакват по-разнообразни и интересни контакти, отколкото една фитнесзала, пълна с коплексари, сноби или безделници-пенсионери;
- Може да научи полезни неща за водене на семейното домакинство, като мапример как може едно семейство да се наяде с три яйца, как с два билета за кино да влизат трима човека, да отпушва мивки и тоалетни, оправя бушони; Да-а-а-а, като завърша ще взема да се захвана с този бизнес-отслабване в Студентски град.
9 април 199... год.
От телевизията разбрахме, че хеликоптерът на домакинката е свален някъде над Босна. Като разбрахме това, всички се зарадвахме и вдигнахме траурен купон - без лимонада и Радка пиратка.
14 април 199... год.
През нощта сънувах, че съм на Хавайските острови на 7 декември 1941 година, когато японците нападат пристанището Пърл Харбър. Виждах съвсем ясно как се спускат японските бомбардировачи и торпедоносци, как избухват бомбите и как експлоадират корабите на американците. Спомням си, че бях съвсем малко момче и ме беше ужасно страх. На сутринта разказах съня си на съквартиранта и той каза, че много добре си измислям и въобще не ми повярва.
Явно трябва за малко време да си почина и да спра да чета каквито и да е книжки по исторически теми.
17 април 199... год.
По студентски град плъзнаха и крокодили. Явно от многото вода и топлото време. Странното е че нападат и отвличат само момичета. Чувствам се обиден. Откъде накъде ще яде само жени, а на мен примерно няма да налети да ме яде. Жива дискриминация по полов признак.
19 април 199... год.
Разбрах тайната на крокодилското женоядство. Двама от МЕИ-то (сега вече има тежкото име Технически университет) са откраднали крокодилите от зоологическата градина и така ловят жени. Просто крокодилите не ги били изяждали, само ги пренасяли до нашите бъдещи инженери. Лошото станало, когато единят от тези си студенти казал на крокодила: "Тъпо животно, казах ти да ловиш жени, а не женски крокодили" като най-неочаквано женският крокодил проговорил: "Не виждаш ли че съм от философския факултет бе, тъпанар!".
29 април 199... год.
Ура! Вече тръгнаха и автобусите. Всички студенти са въодушевени от тях. автобусите са толкова пълни, че вътре направо се шири разврат. Така се натискаме, че след едно-две возенета после цяла нощ сънуваш мръсотийки. Някои момичета направо им личи как им стават някои работи - погледът им се замъглява, по ръцете им минават леки конвулсии.
3 май 199... год.
Ето на! От някоко дни тръгнаха автобусите и в резултат 3 (три!!!!) момичета се опитаха да ме изнасилят в храстите до блока, съвсем близо до автобусната спирка. Явно една от тях им беше главатарка, защото ги комадваше. И трите бяха със замъглено съзнание от автобуса и си личеше как нямат търпение да ми се нахвърлят. Едната ми скочи в гръб и ме повали на земята, след което ми притисна ръцете с колене. Другите две започнаха вече да ми дърпат дрехите, а една ме захапа по корема, когато с последни сили си измъкнах едната ръка и фраснах оная, дето ме държеше, по гърба. След това се измъкнах и побягнах с все сили към блока. Ужас!!!!
5 май 199... год.
Утре е Гергьовден, дена на овчарите и на военните, а също така и на Гошовците. По традиция трябва да се коли агне, но нямам пари нито за живо агне, нито дори за парче от агне. Така си стоях тъжен до прозореца, когато видях, не е за вярване, но видях как под блока ми спокойно си пасеше едно малко стадо с козички, измежду които имаше и няколко яренца. Веднага нададох боен вик, адресиран към съквартиранта ми, след което го навих да излезем и да се опитаме да задигнем една с оглед нейното изяждане. Колебанието на съквартиранта се изразяваше в това, дали на Гергьовден могат да се ядат и кози, но и аз не бях сигурен в това, така че той се съгласи. Скрихме се в храстите (същите в които щяха да ме изнасилят) и започнахме да мекекечим като кози, ама така жално, че на човек ще му се скъса сърцето. И по едно време взе, че довтаса едно яренце и съквартиранта ми веднага извади ножа и му резна гърлото, докато аз му стисках устата да не врещи много-много. Целите се оплескахме в кръв, ама к'во от това, важното е, че Гергьовдена ще го почетем с ярешко и бира.
4
Скъпа мамо!
Не се тревожи, аз заминах със своя нов приятел. Най-после намерих мъжа на мечтите си! Има обици по цялото тяло и халка на устните, освен това и огромен мотоциклет! Но мила мамо, това не е всичко... Бременна съм и Ахмед каза, че ще бъдем много щастливи в неговия старичък фургон сред гората. Той иска много деца и аз мечтая за същото. Най-накрая разбрах, че марихуаната на никого не вреди, и затова ще направим малка плантация в гората както за себе си, така и за приятелите на Ахмед. Те пък ни обещаха, че ще ни снабдяват с кокаин и екстази. Моля се учените по-бързо да намерят лекарство против спина, защото Ахмед се влошава с всеки изминал ден, той заслужава по-добра участ! Не се притеснявай мила мамо, вече съм на 15 и мога сама да се погрижа за себе си. Ще се опитам по някакъв начин да ти дойда нагости за да ти покажа внука!
Твоя дъщеря Ани
P.S. Скъпа мамо, това беше шега! Аз съм на гости у съседката. Исках просто да ти напомня, че има много по-лоши неща от писмото от директора на училището и заповедта за изключване, които ще намериш в горното чекмедже на масата.
С любов, Ани
0
Мъж среща съседа си, който му казва:
- Вземи отиди на сексолог ли, или си купи някакви хапчета, повишаващи потенцията.
- Моля?!? Как смееш да ми се месиш в личния живот! Теб какво те засяга??
- Засяга ме - не мога да гледам телевизия от електрическите смущения, когато жена ти ползва вибратора!
1
Жена зад волана.
На базата на набюдения на прекрасната половина на човечеството управляваща лъскави коли по пътищата
И така:
1. Като начало, надявам се, че вече се нагласи и гримира достатъчно, че иначе никъде не можем да отидем.
2. Не, не... по-добре си остави новите италиански обувки с 13 сантиметров ток вкъщи
3. Добре де, ще си мълча, но все пак си вземи и едни за преобуване.
4. Супер, сега отключи вратата и влез в колата.
5. От страната на шофьора.
6. Вратата до волана.
7. Виждаш ли това кръглото ? Това е волана.
8. Преобуй се.
9. Първо, не можеш да си обуеш платформите. Второ – отиди вземи от вкъщи нещо по приемливо
10. Не, и тези не стават.
11. Не ми изброявай всичките си обувки. Просто си вземи маратонките.
12. Повтори точки от 4 до 8.
13. Добре, сега постави ключа в дупката под волана и го завърти.
14. Нормално е да се върне малко назад, не чупи запалването.
15. Остави обратно пожарогасителя, запалване не е това, което си мислиш
16. Сега престани да натискаш газта – това не е съединител.
17. Имаш автоматик, тук няма трети педал, просто премести ръчката в положение D
18. Не сядай отзад, автоматик не означава, че ще се кара сама. Седни зад волана, моля те.
19. Махни ръчната спирачка.
20. Ръчката между двете седалки
21. Не, това не е „мръснишки лост”, това е ръчната спирачка.
22. Натисни копчето и свали ръчката надолу
23. Престани да се мръщиш, това всеки ден го правят хиляди шофьори по света, включителни и мъже.
24. Лекичко натисни газта.
25. Разбира се, че няма да тръгне – свали „бастуна” против крадци.
26. И от волана също.
27. Включи левия мигач.
28. На волана има лостче – натисни го надолу
29. Не, колата ти не е толкова готина, че мигачите да са на предното стъкло. Изключи чистачките и натисни надолу другото лостче.
30. Добре, тръгнахме
31. Според мен не беше съвсем нужно да отнасяш бронята на този Трабант
32. Наистина, красиво дръвче.
33. Беше
34. Така, движим се – това е плюс
35. Какво си мисли за теб симпатичния младеж зад волана на съседната кола и защо така загадъчно те гледа въобще няма значение.
36. Престани да му намигаш
37. Не е грубиян, предупреждавах те.
38. А ти какво искаш от човек, който за малко не влезе под Зил-а заради теб ?
39. Карай внимателно, не зяпай витрините
40. Добре, ако искаш да влезеш в магазина – паркирай
41. Включи десен мигач.
42. Изключи чистачките и натисни нагоре другото лостче
43. Мини вдясно.
44. СЯДАЙ ОБРАТНО ЗАД ВОЛАНА !!!!
45. Уффффф
46. Погледни в огледалото за обратно виждане и постепенно намали скоростта, като минеш в дясната лента.
47. Е, този моторист вече нищо не може да го спаси.
48. И велосипедиста също.
49. Живи са – имат каски.
50. Внимателно паркирай до тротоара
51. Не, това не е „подскачащ клоун” – това е пешеходец, на който си прегазила крака.
52. Спокойно – първо, не ти е нацапал гумите, и второ – повече никъде няма да ходи, камо ли по тротоара.
53. Излез отново на пътя и паркирай нормално.
54. Не, този пешеходец сам си беше виновен.
55. Удивително, как може дребничка девойка като теб да носи толкова чанти и торби от магазина.
56. Продължаваме нататък, пусни левия мигач, погледни в огледалото и напред.
57. В огледалото, мила, се гледа не дали не ти се е разтекъл грима и дали червилото ти си е на място, а дали няма да попречиш на някой, като излизаш на пътя.
58. Не, не е ветропоказател, това е КАТаджия
59. С палката ти маха на теб – паркирай.
60. Не, не е глухоням, просто премести колата от крака му.
61. И от другия.
62. И задната гума.
63. Да, той и преди си куцаше. Просто излез от колата.
64. Не, не си изпусна палката, просто вратата трябва да се отваря по-нежно.
65. Я по-добре ти стой тук, а аз ще поговоря с него.
66. Повярвай ми, СЪВСЕМ НЯМА ДА ТИ Е ИНТЕРЕСНО КАКВО КАЗА ТОЙ !!
67. Права си, по-добре аз да карам по-нататък.
2
Когато съпругата на Джордж Гарлин починала, Гарлин -известният груб и устат комик от 70-те и 80-те години - написал тази невероятно изразителна статия — толкова уместна и днес, в епохата след 11 септември.
Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве. Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.
Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често. Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща, но не и по-добри! Пречистваме въздуха, но замърсяваме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко.
Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане; големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните пелени и еднократния морал, връзките за една нощ, наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко – възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете бутона “изтриване”.
Не забравяйте да отделите повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Не забравяйте да кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото този малък човек скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Не забравяйте да прегърнете горещо човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и което не струва нито стотинка!
Не забравяйте да казвате “обичам те” на любимите си, но най-вече - наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето.
Не забравяйте да се държите за ръка с човека до вас, ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден той може и да не е до вас.
Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Защото живота не се мери с броя на вдишванията, които правим, а с моментите, които спират дъха ни!
3
Как да си отгледаме програмист:
"Как да си отгледаме програмист","Уважаеми жени!
Навярно сте се сблъсквали с такъв проблем - купили сте за
новия апартамент мебели, теракота и фаянс, перденца и
слончета, но чувствате липсата на уют и още нещо. Това
чувство за незавършеност означава, че за дома е необходим
един дребен детайл, а именно - мъж.
Горещо ви препоръчваме в такъв случай да си завъдите
програмист. Той е достатъчно непретенциозен, няма да ви
пречи и не заема много място. Освен това, четейки обявите по
вестниците лесно можем да установим, че програмистът е една
от най-модните и елитни породи мъже.
Прочетете внимателно даденото по-долу описание и помислете -
може да се окаже, че това е Той - този за когото сте мечтали
цял живот....
Екстериор:
Програмистът може да бъде голям или малък. Съгласно
изискванията е с дълго типично окосмяване, характерна
плешивина, обикновено брада и мустаци (необходима е
поддръжка за да се запази описания външен вид). Погледът на
програмиста е леко разсеян и блуждаещ, гърба е леко огънат
напред. С други думи, той е достоен за внимание и завист от
страна на вашите приятелки - омъжени за банкери,
асенизатори, политици и комбайнери.
Първоначални инвестиции:
За съжаление, този елемент от пейзажа изисква доста големи
първоначални инвестиции. Ще ви бъдат необходими:
1. Персонален компютър (процесор Pentium III или в краен
случай Athlon).
2. Маса и стол.
3. Пепелник.
4. Чаша за кафе с вместимост 0.5 л.
5. Бира (много пъти)
Как да намерим програмист.
Програмистът няма строго определен ареал на обитаване, но
най-лесно може да бъде открит на големите компютърни
изложения, където тази порода има склонност да се събира на
големи стада (хергелета). Извън сезона, може да бъде
забелязан в големите компютърни магазини, интернет центрове
и общо взето, на най-необичайни места, като например
трамвая, стадиона и даже в заведенията на МакДоналдс. Ще го
познаете по списание "Компютър", "Byte" или по дебели книги
с непонятни заглавия. Ако програмистите са повече от един,
лесно ще ги отличите по езика, който прилича на
трудновъзпроизводима смес от калифорнийски и правешки
наречия.
Програмистът е нощно животно, и поради това му е необходима
отделна стая с тъмни пердета. Желателно е да има отделен
телефон, в противен случай рискувате никога повече да не се
чуете с вашите приятелки. Не е необходимо да оборудвате
стаята с легло - програмиста ще дреме на дивана докато вие
сте на работа.
Улавяне.
За да уловите програмиста е достатъчен който и да е детайл
от вашия предварително закупен компютър. Приближете се
внимателно към програмиста, покажете му детайла като
едновременно тихо шепнете "вирус","диск", "монитор". Също
така не забравяйте да споменете и магическата дума "бира!".
След като привлечете вниманието на програмиста го помолете
да ви оправи разваления компютър. Ще тръгне след вас като
програмист! Докато той разглежда компютъра ви, го почерпете
с бутилка бира (в никакъв случай халба!).
Той е ваш!
Демонстрация.
Демонстрацията на програмиста трябва да бъде внимателно
премислена още преди улавянето. Никога не слагайте монитора
с гръб към стената! Програмиста по принцип не се обръща даже
когато му викате на ухото, и в такъв случай ще можете да
показвате на своите приятелки и на Петрова от горния етаж
само неговия гръб. Затова, работното място на програмиста
трябва да бъде разположено така, че към него да има достъп
от всички страни. Препоръчваме ви да монтирате в стаята
кондиционер който се включва от съседната стая, защото иначе
няма да намерите програмиста в задимената стая.
Дресиране
За съжаление, програмиста практически не се поддава на
дресировка. Все пак, може да бъде научен да извършва някои
прости действия - да купува хляб, да включва телевизора, да
изхвърля боклука и т.н. Тези условни рефлекси се усвояват
особено добре при захранване с бира и кренвирши. Ако успеете
да го откъснете от компютъра (внимавайте, в такъв момент
програмиста е много опасен) можете да го вземете с вас в
магазина и да го научите да носи чантата с покупките. Трябва
да имате предвид, че някои прости команди които са понятни
за другите породи мъже, програмиста приема съвсем различно -
например, "затвори прозореца!", "излез оттам!", "виж,
мишка!" и т.н.
Следвайте тези препоръки и вашият любимец ще бъде винаги
бодър и ще краси дома със своето присъствие!
0
Прекрасен юлски ден...
Младото семейство Дечкови, съпруг, съпруга, две деца и куче стягат ладата и потеглят към морето. Всичко е точно, слънцето весело пече, а от транзистора гръмко звучи Наргиз с най-новият си хиторазбивач. До тук добре, само че по-едно време жената обезпокоена до крайност отбелязва:
- Дечо! Забравила съм си банският!
- Нищо, ма! Нов ши купим кат' пристигнем!
- Не, не! Без този бански не мога! Да се върнем!
- Ма ти ф ред ли си, ма!? На половината път да се връщаме, ай сиктир!
- Тогава пращай пумияра си да ми го донесе! И без това за нищо не го бива, същия серсемин като тебе!
След дълги пререкания най-накрая, действително решават да изпратят кучето. За целта му дават да подуши бельото на съпругата. Минава известно време, доста време... и след дълго очакване младото семейство съзира четириногият си другар в особено деликатна ситуация. Малкият син Димячи е изумен:
- Скивайте, скивайте!!! Шаро мъкне бай Илия, съседа за к*ра!
2
Интервю с лауреат на Нобелова награда. Журналист го пита, как протича процеса "научни размишления". Ученият отговаря:
- В лабораторията, в библиотеката...
Журналистът го прекъсва:
- А вкъщи продължавате ли да мислите? Как стигате да откритията?
- Добре, ето ви един пример - в продължение на дълги години с жената беше така - лягаме си, а тя ми казва, че нещо я боли главата. И аз разбира се, размишлявах върху проблема. И ето, че един ден открих..
Журналиста:
- Окрихте някакъв супер-аналгин?
- Не, открих, че съседката никога не заключва вратата.
1
- Тате! А какво е морал?
- Това, което ми чете майка ти всяка вечер.
- Странно! А през деня чете на съседа Камасутра!
1
Мъжките фантазии
АВИАЦИОННА
Летя в самолета. Сексапилна девойка от мястото отсреща настойчиво ме гледа. След като си разменяме многозначителни погледи се осамотяваме... в тоалетната, къде другаде.
Вътрешния глас: В самолета местата са разположени така, че пътниците не се виждат един друг.
В СТИЛ "БАУНТИ"
С нея сме на необитаем остров. От начало тя е резервирана, но след това разбира, че съм мъжът на мечтите и. Още повече, че други мъже тук няма. На светлината на залязващото слънце започвам да целувам възбуденото и тяло...
Вътрешния глас: Никаква хигиена, нито презервативи, и въобще ти си такъв неудачник, че на необитаем остров можеш да се озовеш само с Упи Голдбърг.
ГЕРОИЧНА
Спасявам я от насилник (крадец, убиец), и тя ме кани у тях. На сутринта аз самия започвам да се чувствам като жертва на насилие.
Вътрешния глас: Сигурно си има приятел. Преди да спасяваш някого уточни този въпрос.
НЕСБЪДНАТА
Учителката по математика е решила да се занимава с мен допълнително. Господи, защо заключва вратата? Не може да бъде! Госпожо Владимирова! Какво правите? Госпожо Влади...
Вътрешния глас:.. а след това тя ще се прибере при мъжа си, децата и внуците.
КУРОРТНА
С жената сме в хотел, където всички стаи са еднакви. След бара се хвърлям на леглото. До мен лежи супер с*кси тяло. На светлината на луната се вижда, че това не е жена ми, а блондинката от бара!
Вътрешния глас: А къде ще намериш по това време жена?!
СПОРТНА
Отивам на тренировка и виждам, че във фитнес залата този път инструктора е атлетична блондинка. Тя ме завлича в съблекалнята, за да ми покаже възможностите на тялото си.
Вътрешния глас: Остава само да се сетиш колко често стъпваш на тренировка. И какво си отишъл да се показваш с това шкембе?!
ЖЕЛЕЗОПЪТНА
Съседката по купе затваря книжката и изключва светлината. Минута по-късно пръстите и разкопчават ризата ми. До сутринта телата ни се движат в такт с тракането на влака.
Вътрешния глас: Прилича на приказка. Но би могло да се случи, ако поне веднъж си беше купил билет за първа класа.
УНИФОРМЕНА
Никога не ми се е случвало подобно нещо. Тя сигурно няма още 17. Изглежда толкова невинна в училищната си униформа... И така ме гледа, сякаш за нея съм самия Господ Бог.
Вътрешния глас: Приятелю, не искам да те разстройвам, но училищните униформи ги отмениха преди 10 години.
ДВОЙНА
Не знам как и откъде, но в постелята ми лежат сестри - близначки с идеални фигури. "Ми-и-ли" - произнасят горещо заедно. А аз не съм от желязо.
Вътрешния глас: Не, това е прекалено. Хайде да ограничим посещенията в порносайтове. Поне за седмица, а?
НОСТАЛГИЧНА
Бог знае откога не сме се виждали. Моята първа любов, от шести клас на основното училище. Да знаех тогава, че и тя е влюбена в мен... Но по-добре късно, отколкото никога.
Вътрешния глас: От времето на последния звънец са минали 20 години, а тя мислиш, че е останала същото сладко момиченце?
КЛАСОВА
На прием се оказвам на масата с жената на олигарха. За мъжа си тя е само красива статуетка, която той показва пред партньорите си. Но аз я чувствам съвсем другояче. И ето, че вече правим любов в кулоарите - отчаянно, пламенно, като за последен път.
Вътрешния глас: Изглежда, че не знаеш какво са това кулоари. Но "за последен път" е точно казано.
КИНЕМАТОГРАФИЧНА
В киносалона от дясната ми страна стои красива девойка. Светлината изгасва. Тя изведнъж застава на колене и започва да разкопчава панталоните ми. "Двадесет Века Фокс представя...", чувам далечен глас.
Вътрешния глас: "Двадесет Века Фокс" -дори не мога да си представя такава глупост.
ФУТУРИСТИЧНА
Случило се е най-страшното: на Земята от неизвестна болест са умрели всички мъже. Върху мен лежи огромна отговорност. Именно аз трябва да възстановя човешкия род. Най-красивите жени на планетата чакат за посещение при мен няколко месеца. Но тази ще я приема без ред. Здравей Анджелина Джоли.
Вътрешния глас: Здравейте зелени човечета.
АЗИАТСКА
Отивам в Банкок и умирам от наслаждение. Не мога да си представя дори, че местните момичета умеят да правят такъв масаж. Тайски масаж - това е... това е...
Вътрешния глас: Просто за информация. Най-популярната болест в Тайланд въобще не е маларията. Веднага се обличай и заминавай.
МЕДИЦИНСКА
Лежа със счупен крак в болницата. Почивен ден. Съседа по легло си е отишъл вкъщи. Няма доктори. В цялото отделение сме само ние двамата - аз и младичката сестричка в бял халат. Под който, както открих току що, е абслолютно гола!!!
Вътрешния глас: Даже си нямаш и представа колко боли като го правиш със счупен крак.
РАБОТНА
Миловидна колежка от офиса неочаквано ме кани на рожден ден. Но когато отивам се оказва, че няма други гости. И въобще, оказва се, че няма никакъв рожден ден...
Вътрешния глас: Ти Мария Георгиева - портиерката ли имаш предвид? Тя чака такъв момент вече 30 години. Решил си да се заемеш с благотворителност?
РАБОТНИЧЕСКО-СЕЛСКА
Аз (не ме питайте как) се оказвам в женско общежитие - единствения мъж в женската спалня. Момичетата до една са изкусителни красавици.
Вътрешния глас: Какво обединение на града и селото.
СЕЛСКА
"Господине, какво правите, господине", - шепне тя, жално гледайки ме със сините си очи. Но аз жадно я целувам по устните и тя забравя за всичко, отхвърляйки моралните приницпи от началото на XIX век.
Вътрешния глас: Тежко са живели крепостните, няма какво да си говорим. Ти самия не си дворянин, ако помниш.
НАТУРАЛНА
На весела селска сватба приятелката на невестата ме завлича настрани. Скриваме се в сеното. Тя има светли коси и огромна стегната гръд. От нея се носи аромат на току що окосено сено...
Вътрешния глас: Мирише всъщност на бой. Приготви се, студенте.
САДИСТИЧНА
Аз съм маркиз де Сад. Нагости ми е фаворитката на краля. "Омъжете се за мен - и говоря аз на френски - и аз ще ви прикова към това легло завинаги". "Да, мосю" - огтоваря ми гостенката. Мисли, че се шегувам.
Вътрешния глас: На френски знаеш само "мосю, же не манж па сие жур", а това се превежда по друг начин.
ИЗВЪНРЕДНА
Секретарката на шефа е останала до късно на работа, и аз също работя допълнително. Отивам при нея с чаша чай, и ето вече сме се разположили на масата на нашия скъп ръководител.
Вътрешния глас: Ето на какво се надяваш като всеки ден оставаш до късно на работа! А за това даже не ти плащат допълнително.
КАПИТАЛИСТИЧЕСКА
Аз съм собственик на неголяма фирма. Всеки ден една от сътрудничките ми си оправя прическата, грима и влиза в кабинета ми. В следващите 40 минути ме няма за никого...
Вътрешния глас: Мария Георгиева - портиерката надали ще се върже. Тя е жена със сторги морално принципи.
СИНХРОННА
Решил съм да поплувам вечерта и дори не мога и да си представя, че тук ще срешна отбора по синхронно плуване. Като стана дума за отбор, те всичко правят синхронно...
Вътрешния глас: Остава да си напишеш телефона на шапчиците им и можеш да считаш, че си решил основния в живота си проблем (това, че си моногамен).
СКОРОСТНА
Летя по автомагистралата. На моето порше са му необходими само няколко секунди за да набере скорост 150... 160... 190... Тя - облечена в къса червена рокля - гали моя малък приятел. 195... 196... 200!
Вътрешния глас: Малкия приятел наистина е мъничък - и това е единственият реалистичен детайл в този сценарий.
КУЛТУРНО-МУЛТУРНА
Аз съм - Ван Гог. Дните и нощите си прекарвам на Хаити. От време на време една от знойните хаитянки сваля дрехите си и се идва при мен, давайки ми да разбера, че иска ласки от великия художник.
Вътрешния глас: Напиши 50 пъти " Никога няма да бъркам Ван Гог с Гоген, а Хаити с Таити".
КИНЕМАТОГРАФСКА
Слушал съм, че индийките поразбирват в с*кса, но сега знам точно, че точно тук е написана "Камасутра". Тя все още съблича своето сари, а аз вече изгарям от желание.
Вътрешния глас: Приятелю, бъди много внимателен. Ако се вярва на холивудските филми, ти можеш да се окажеш загубеният и брат!
ТЕХНИЧЕСКА
Тя е завързана за леглото, а аз аз платформа, прикрепена към тавана. Платформата се спуска и се вдига. Напрежението нараства. Тя ме иска безумно, а аз - нея. С невероятно усилие на волята разкъсвам въжетата...
Вътрешния глас: Слушай, а ние с теб в детството нали не сме имали никаква психическа травма?
АВТОСТОПАДЖИЙСКА
Аз я возя, тя се смее на шегите ми. Тя е студентка, пътува на автостоп. "Между другото, - пита тя - какво мислиш за необвързващ с*кс веднага?" Струва ли си да казвам, че отбивам от пътя и спирам.
Вътрешния глас: Интересно, на колко ли шеги е слушала досега по пътя тази усмихната девойка?
ПОЛИГАМНА
Аз съм султан с харем от четиристотин, не - с петстотин наложници! Стария евнух ми съобщава, че са довели нови девойки да ме разведрят. В стаята влиза най-прелестната девойка на света.
Не мога да отделя поглед от пищното й тяло.
Вътрешния глас: Днес също така трябва да се срещнеш с номера 343, 411 и 465 (вече трета седмица чакат между другото). Не се разсейвай много.
ВОЕННА
На мен, военнослужещия в израелската армия, се е паднала завидна мисия - да обуча женската рота на способите за самоотбрана. Горещите еврейски девойки се предават в плен до една. Господи, благодаря ти, че под тези зелени войнишки униформи си направил такива прекрасни, стройни тела!
Вътрешния глас: Това е латентен хомос*ксуализъм. Или нелатентен.
5
Как обядва в ресторант мъжът (колкото и рядко да му се случва):
1. Влиза. Сяда на масата.
2. Поръчва си питие.
3. Чете менюто.
4. Поръчва си нещо.
5. Яде.
6. Излиза.
Как обядва в ресторант жената (колкото и често да й се случва):
1. Влиза. Сяда на масата.
2. Премества се на друга маса - по-близо до прозореца.
3. Премества се на трета маса - по-далече от тоалетната.
4. Чете менюто.
5. Пита сервитьора какво е най-специалното в днешното меню.
6. Пита сервитьора той какво би й препоръчал.
7. Пита сервитьора кое от ястията е най-ниско калорично.
8. Дълго разпитва сервитьора за всички ястия в менюто.
9. Озърта се на всички страни, за да види какво са си поръчали на съседните маси.
10. Дълго се съветва с приятеля си - той какво би й препоръчал.
11. Поръчва си салата.
12. Яде.
13. Някъде по средата се за замисля над това - не трябваше ли да си поръча нещо друго.
14. Моли приятеля си да опита от това, което той си е поръчал.
15. Изказва съжаление, че и тя не си е поръчала от същото.
16. Тръгва си недоволна от ресторанта.
17. Прибира се вкъщи и опустошава хладилника
0
Срещат се две съседки - едната много дебела, а другата много слаба. Дебелата и казва:
- Някой като те види ще каже, че в страната е настанало глад.
А слабата и отговорила:
- А теб като те видят ще кажат, че ти си причината.
1
Корпоративен Урок 1:
Мъж влиза под душа, докато съпругата му точно привършва със своя, когато на външната врата се позвънява. Жената набързо увива една кърпа около себе си и тича да отвори. Отвън стои Боб - съседът. Преди да е казала и една дума, той предлага "Ще ти дам 800$ ако свалиш тази кърпа!". След като помислила за момент, жената свалила кърпата и застанала гола пред Боб. Секунди по-късно той й връчил 800$ и си тръгнал. Жената се загърнала отново и се върнала в банята. "Кой беше?" - попитал съпругът й. "Боб - съседът" - отговорила тя. "Чудесно!", казал мъжът, "Спомена ли нещо за 800-те долара, които ми дължи?"
Бизнес Поука: Ако навреме споделите с акционерите си важна информация, отнасяща се до кредит и риск, бихте могли да избегнете изобличаване.
Корпоративен Урок 2:
Свещенник предложил на монахиня да я откара до манастира. В един момент, тя скръстила крака, така че единият й крак се оголил. Отецът едва не катастрофирал. След като овладял колата, той леко прокарал ръката си по крака й. "Отче, припомнете си Псалм 129" - казала монахинята. Свещенникът отдръпнал ръката си. Но малко по-късно, докато сменял скорости, той отново поставил ръката си върху крака й. "Отче, припомнете си Псалм 129" - казала монахинята отново. "Прости плътската ми слабост, сестро" - извинил се отецът. След като пристигнали в манастира, монахинята се прибрала. Свещенникът бързо изтичал в църквата за да погледне Псалм 129. Същият гласял: "Давай напред и търси, нагоре ще откриеш благоденствие."
Бизнес Поука: Ако не сте добре информирани в професията си, рискувате да пропуснете чудесни възможности.
Корпоративен Урок 3:
Търговският представител, деловодителката и управителят на фирма отиват да обядват заедно. По пътя намират старинна маслена лампа. Разтриват я и отвътре се появява един Джин. "Ще изпълня по едно желание на всеки от вас" - казва той. "Първо аз! Първо аз!" - скача деловодителката - "Искам да бъда на Бахамите, да карам джет, без да се интересувам от нищо". Пуф! И изчезнала. "Сега аз! Сега аз!" - крещи търговският представител - "Искам да бъда в Хавай, да разпускам на плажа с личен масажист, безкраен запас от коктейли и любовта на моят живот". Пуф! И той изчезнал. "Твой ред е" - казал Джина на управителя. "Искам тези двамата обратно на работните места след края на обедната почивка" - отговорил той.
Бизнес Поука: Винаги оставяйте първата дума на шефа.
Корпоративен Урок 4:
Гарванът седял по цял ден на дървото, без да прави нищо. Заекът го попитал - "Мога ли и аз като теб да седна и да не правя нищо по цял ден?". "Разбира се, защо не" - отговорил гарванът. И така, седнал заекът на земята и си почивал. Унесъл се, една лисица искочила от храстите и го изяла.
Бизнес Поука: За да седите без да правите нищо, трябва да сте на висока позиция.
Корпоративен Урок 5:
Пуякът разговарял с бика. "Как ми се иска да полетя и да кацна на това дърво" - въздишал той - "но не ми достига енергия за да махам толкова силно с крила". "Защо не клъвнеш малко от фекалиите ми" - предложил бикът - "те са силно енергийни и хранителни". Пуякът се надвесил над една от неговите купчинки и не след дълго открил, че бикът е прав - вече имал енергия и успял да достигне най-долният клон на дървото. На следващият ден, след като си похапнал още от чудодейната смес, той кацнал на по-горният клон. Най-сетне, няколко дни по-късно, пуякът гордо се перчил и вдигал врява от върха на дървото. Не след дълго бил забелязан от фермера, който го свалил с един изстрел на пушката си.
Бизнес Поука: Bullshìt might get you to the top, but it won't keep you there
2
Майка хванала детето си за единия крак го влачи по стъпалата с надолу главата. Минава съседка и я пита:
- Защо го влачиш та нали ще му падне шапката?
- Спокойно, аз съм я заковала!
0
Жена зад волана.
На базата на лични набюдения на прекрасната половина на човечеството управляваща лъскави коли по пътищата
И така:
1. Като начало, надявам се, че вече се нагласи и гримира достатъчно, че иначе никъде не можем да отидем.
2. Не, не... по-добре си остави новите италиански обувки с 13 сантиметров ток вкъщи
3. Добре де, ще си мълча, но все пак си вземи и едни за преобуване.
4. Супер, сега отключи вратата и влез в колата.
5. От страната на шофьора.
6. Вратата до волана.
7. Виждаш ли това кръглото ? Това е волана.
8. Преобуй се.
9. Първо, не можеш да си обуеш платформите. Второ - отиди вземи от вкъщи нещо по приемливо
10. Не, и тези не стават.
11. Не ми изброявай всичките си обувки. Просто си вземи маратонките.
12. Повтори точки от 4 до 8.
13. Добре, сега постави ключа в дупката под волана и го завърти.
14. Нормално е да се върне малко назад, не чупи запалването.
15. Остави обратно пожарогасителя, запалване не е това, което си мислиш
16. Сега престани да натискаш газта - това не е съединител.
17. Имаш автоматик, тук няма трети педал, просто премести ръчката в положение D
18. Не сядай отзад, автоматик не означава, че ще се кара сама. Седни зад волана, моля те.
19. Махни ръчната спирачка.
20. Ръчката между двете седалки
21. Не, това не е „мръснишки лост”, това е ръчната спирачка.
22. Натисни копчето и свали ръчката надолу
23. Престани да се мръщиш, това всеки ден го правят хиляди шофьори по света, включителни и мъже.
24. Лекичко натисни газта.
25. Разбира се, че няма да тръгне - свали „бастуна” против крадци.
26. И от волана също.
27. Включи левия мигач.
28. На волана има лостче - натисни го надолу
29. Не, колата ти не е толкова готина, че мигачите да са на предното стъкло. Изключи чистачките и натисни надолу другото лостче.
30. Добре, тръгнахме
31. Според мен не беше съвсем нужно да отнасяш бронята на този Трабант
32. Наистина, красиво дръвче.
33. Беше
34. Така, движим се - това е плюс
35. Какво си мисли за теб симпатичния младеж зад волана на съседната кола и защо така загадъчно те гледа въобще няма значение.
36. Престани да му намигаш
37. Не е грубиян, предупреждавах те.
38. А ти какво искаш от човек, който за малко не влезе под Зил-а заради теб ?
39. Карай внимателно, не зяпай витрините
40. Добре, ако искаш да влезеш в магазина - паркирай
41. Включи десен мигач.
42. Изключи чистачките и натисни нагоре другото лостче
43. Мини вдясно.
44. СЯДАЙ ОБРАТНО ЗАД ВОЛАНА !!!!
45. Уффффф
46. Погледни в огледалото за обратно виждане и постепенно намали скоростта, като минеш в дясната лента.
47. Е, този моторист вече нищо не може да го спаси.
48. И велосипедиста също.
49. Живи са - имат каски.
50. Внимателно паркирай до тротоара
51. Не, това не е „подскачащ клоун” - това е пешеходец, на който си прегазила крака.
52. Спокойно - първо, не ти е нацапал гумите, и второ - повече никъде няма да ходи, камо ли по тротоара.
53. Излез отново на пътя и паркирай нормално.
54. Не, този пешеходец сам си беше виновен.
55. Удивително, как може дребничка девойка като теб да носи толкова чанти и торби от магазина.
56. Продължаваме нататък, пусни левия мигач, погледни в огледалото и напред.
57. В огледалото, мила, се гледа не дали не ти се е разтекъл грима и дали червилото ти си е на място, а дали няма да попречиш на някой, като излизаш на пътя.
58. Не, не е ветропоказател, това е КАТаджия
59. С палката ти маха на теб - паркирай.
60. Не, не е глухоням, просто премести колата от крака му.
61. И от другия.
62. И задната гума.
63. Да, той и преди си куцаше. Просто излез от колата.
64. Не, не си изпусна палката, просто вратата трябва да се отваря по-нежно.
65. Я по-добре ти стой тук, а аз ще поговоря с него.
66. Повярвай ми, СЪВСЕМ НЯМА ДА ТИ Е ИНТЕРЕСНО КАКВО КАЗА ТОЙ !!
67. Права си, по-добре аз да карам по-нататък.
2