Вицове за съседи
В тази категория има 3578 вица, разпределени в 239 под-страници.
Милиционер се прибира у дома и вижда, че жена му плаче, и пита:
- Защо плачеш?
- Ще имаме дете... но трябва да ти призная... че това дете е на съседа!
- Намерила си за какво да плачеш! Ще го направим много просто - на съседа няма да казваме нищо и ще оставим детето за нас!
2
4 причини да не бъдеш п*нис:
- цял живот си плешив;
- двамата ти съседи са орехи;
- мирише ти на задник;
- когато си възбуден - повръщаш до припадък.
0
Три през нощта. Водещия на нощно предаване по радиото ентусиазирано обявява:
"А сега за тези, които не обичат своите съседи, песен от новия албум на AC/DC"
0
Българин отива в Мадрид и влиза в ресторант да обядва. Вижда на съседната маса сервират някаква огромна порция, която изглежда много вкусно и пита келнера:
- Извинявайте, каква е тази гозба?
- Това са тестиси от бик убит по време на коридата.
- Бих искал да си поръчам.
- Съжалявам, но дневно се сервирата само по веднъж, защото има само една корида, но може да си поръчате за утре.
Поръчал си нашенецът и на другия ден отива в ресторанта. Сервират му блюдото, той започва да се храни, но му се струва, че нещо не е наред. Вика келнера и пита:
- Вчера порцията ми се видя доста по-голяма. Защо така?
- Е-е, понякога се случва и бикът да победи...
0
В тоалетната баровец и хипар клечат в съседни кабинки. Баровецът се провиква:
- Извинявай, имаш ли тоалетна хартия?
- Защо, да не ти е къса тениската?
0
Седнали двама съседи на чашка. Единият, който имал само момичета, взел да се жалва на другия, който пък имал само момчета:
- А бе, комшо, как ги правиш тез момчета? Ние с жената толкова искаме да си имаме мъжка рожба, ама ей-на - само женски се раждат?
- Че то е лесно, бе комшо! Лягате си довечера, събличаш жената и почваш да викаш!
- Да викам?
- Ми да - викаш мен, викаш комшията Пешо, дето има и той само момчета и работата е готова!
1
20 признака за това, че вече си остарял:
1. В 6 часа сутринта вече си станал.
2. Твоите приятели се "женят и развеждат", вместо да се "срещат и разделят".
3. Към теб напълно сериозно се обръщат вече с "Вие".
4. Излизаш от вкъщи с чадър, който никъде не забравяш.
5. 90 % от времето, което прекарваш пред компютъра, работиш.
6. Музикалните канали вече не са ти любимите.
7. Нови дънки и тениска - вече не значи "да бъдеш добре облечен".
8. Вечеря и кино - това е цялото прекарване на вечерта, а не само началото.
9. Вече не знаеш в колко часа затваря любимото ти заведение.
10. Храниш се в "Макдоналдс" само в обедната почивка.
11. Да правиш с*кс извън съпружеското легло ти се струва нещо нелепо.
12. В аптеката купуваш аспирин и лекарства за храносмилане вместо презервативи и тестове за бременност.
13. В хладилника ти има повече храна отколкото бира.
14. По-възрастните роднини вече не се притесняват да разказват неприлични
вицове в твое присъствие.
15. Звъниш в полицията ако твоите млади съседи надуят посреднощ "тази ужасна музика".
16. Замисляш се затова, какво ще правиш след 2 месеца.
17. Стайните ти растения не увяхват.
18. Чистенето вкъщи става нещо не по-малко важно от миенето на колата.
19. Вноските по застраховането на автомобила ти се снижават, тъй като с времето новият ти автомобил струва все по-скъпо.
20. Продължаваш да препрочиташ този списък, внимателно търсейки нещо, което не се отнася за теб.
2
На връх нова година между съседки:
- Вашия тиквеник стана ли?
- Не моя спи още в леглото.
0
Как обядват мъжете и жените в ресторант
Как обядва в ресторант мъжът (колкото и рядко да му се случва):
1. Влиза. Сяда на масата.
2. Поръчва си питие.
3. Чете менюто.
4. Поръчва си нещо.
5. Яде.
6. Излиза.
Как обядва в ресторант жената (колкото и често да й се случва):
1. Влиза. Сяда на масата.
2. Премества се на друга маса - по-близо до прозореца.
3. Премества се на трета маса - по-далече от тоалетната.
4. Чете менюто.
5. Пита сервитьора какво е най-специалното в днешното меню.
6. Пита сервитьора той какво би й препоръчал.
7. Пита сервитьора кое от ястията е най-ниско калорично.
8. Дълго разпитва сервитьора за всички ястия в менюто.
9. Озърта се на всички страни, за да види какво са си поръчали на съседните маси.
10. Дълго се съветва с приятеля си - той какво би й препоръчал.
11. Поръчва си салата.
12. Яде.
13. Някъде по средата се за замисля над това - не трябваше ли да си поръча нещо друго.
14. Моли приятеля си да опита от това, което той си е поръчал.
15. Изказва съжаление, че и тя не си е поръчала от същото.
16. Тръгва си недоволна от ресторанта.
17. Прибира се вкъщи и опустошава хладилника
0
Един свит инженер попаднал по нелепа случайност в затвора. В килията пак по нелепа случайност се паднал със сто и двадесет килограмов двуметров негър който само го наблюдава от съседния нар и се облизва и инженера си мисли: "Леле тоя като загасят лампите сигурно ще ми пръсне гъза".
Става часът за лягане гасят лампите, а инженера се свил като мишка и не смее да мръдне. Сляд малко негъра се приближава до него и казва с весел басов глас:
- Здравей аз съм Джон.
- Амммиииииии - отговаря плахо инженера
- Сега ще играем на една игра. На семейство. Ти кой искаш да си майката или бащата.
Инженера се замислил за момент обмислил накъде вървят нещата и си казал, че по добре да е бащата та да не го чукат него ами той негъра, и казал:
- Аамииии аз искам да съм бащата - отново с плах гласец измънкал инженера.
- Добре тогава - казал негъра - ЛАПАЙ НА МАМА Х*Я!!!!
1
Съсед пита съседа си:
- Вчера защо жена ти така викаше?
- Заради библиотеката.
- Ходил си вчера на библиотека?
- Да.
- И затова ти вика?
- Аха... забравил съм си гащите в читалнята.
2
Американските астронавти кацат на луната. От повърхността на луната, капитанът на кораба произнася реч:
- Малка крачка за един човек - огромна крачка за целият американски народ и човечеството.
И добавя:
- А на вас, успех, господин Сикорски...
Дълги години след това, журналистите се опитвали да разтълкуват тези думи. Астронавтът, обаче или мълчал или обръщал всичко на майтап. Едва след 20 години, при поредното интервю един журналист го попитал:
- Какво, все пак имахте предвид, когато произнесохте тази фраза?
Астронавтът отговаря:
- Работата е там, че сега мога да разкажа всичко. Всички участници в събитията отдавна са мъртви. Цялата работа започна много, много отдавна. Като малък играех бейзбол с децата. При един от ударите, топката падна в двора на съседа Сикорски. Аз като най-малък трябваше да отида, да я взема... Докато я взимах, чух през отворения прозорец на Сикорски, как жена му му казва:
- ...искаш орален с*кс!!! Ще го получиш... само когато съседското дете стъпи на луната....
3
Ремонт...
На всеки четиридесет годишен блок му идва време да му се сменят тръбите за фекални води, които са от керамика и протичат. Тръбите, не водите. Това време настъпи и за нашия блок. Посред зима. Се ла жизнь, майна!
Ден първи.
Майсторите идват с препоръка. Двама – Пламен и Вичо. Ламбо е баша, Вичо е японското багерче. Първия ден потрошиха всичко. Зейнаха дупки по подовете и таваните а ла “Топло” /филма, сещаш се../
Ден втори
Строшиха тоалетната чиния докато слагаха новите ПВЦ тръби. Време й беше. Прежалихме я. Купуваме нова и им възлагаме монтажа й. Връщам се от работа и ги засичам на входа на блока. Те си тръгват. На въпроса дали са я монтирали – “Естествено, след 2 часа може да ползваш. Само да дръпне цимента”. Качвам се в апартамента. Чинията циментирана, винтовете й още седят в найлончето, а замаската е с формата на прическата на Първанов. Побеснях. Изхождането запрещено до втора заповед.
Ден трети
- Абе вие наред ли сте? Защо не се монтирали както трябва чинията? Защо не сте сложили винтовете?
- Ами щото ние не ги слагаме по принцип, то цимента държи. На целия блок не сме ги слагали...
- Вие на целия блок ли натрошихте чиниите???
- Ами те бяха стари и....
- Не ме интересува! Има ли винтове? Има! Да сте ги сложили докато се върна!
Привечер пак ги засичам на входа на блока. Питам дали всичко е наред? Да, монтирали винтовете. Можело съм да ползвам тоалетната. Качвам се. Пускам пробно водата. При условие, че е със задно оттичане тези архимедовци са постигнали долно наводняване. Чинията тече на по-силни приливи от тези във Варненския залив. Спрях водата и тъкмо да изпсувам, някой отгоре пусна водата в кухнята си. Силна струя се изсипа върху мен от тавана и замина през зейналата дупка на отходната тръба към долния етаж. Изтупурках се към коридора с финеса на новобранец пуснат на червена писта.
- Гредоредови?! – съседката от долу крещи нашата фамилия – Не пускайте водата!!! Наводнявате ме!!!
- Не сме ние, Жлебова! – викам и аз – От горе! Делиорманови я пускат! Делиормановаааааа, стига ми чинии, бе жена. Мий ги в банята...!!
Междувременно блока мирише вече на пикоч. Всеки ползва банята за това. За огромната нужда само мога да гадая къде. Вчера видях Жлебов насред зима да мъкне празни буркани от мазата, знам ли...
Ден четвърти.
- Ламбо! Да се мятате и да оправяте всичко, че не се търпи. Чинията тече. Делиорманови ни наводняват. Свържете им мивката както трябва. И като се върна... всичко да е наред!
Като ремонтирали тръбите в кухнята на комшиите отгоре решили да оправят и нашите. Съответно рафтовете под мивката натрошени. Ами стари били. Но на мен главния дерт ми е тоалетната чиния, не може онова изконно човешко право – изхождането, да е доведено до онази лелеяна представа за килограм банани по коледа по живково време. Не може да си подчиниш деня на корема си. Да го следиш дали няма да се обади припродата по време на важна среща или да прекъсваш събеседника си с шумни колики от въздържание.
Връщам се от работа.
Светльо, както вече галено почнах да викам на Ламбо, ми показва тоалетната, все едно е пазач в Лувъра, а аз съм азиатски посетител с наръч оптики на врата.
- Само изчакай да стегне силикона, дето сме уплътнявали тръбите и е готова.
- Абе ти така ми казваш всеки ден. Разбери, че е крайно време да СТАНЕ!
Взеха си чукалата (наистина имаха чукала) и си тръгнаха. Пускам пробно водата. Е, вече не шурти, но подлизва обилно. Нервите ми се отделиха от тялото ми и се подпряха на безопасно място. Мамата, прасето... абе я... Глобул ще предаде...
Ден пети.
От тук нататък ще ви спестя безумните разговори защото за всеки дефект имаше обективна причина или много скъпо решение, ама те нали да ни спестят пари и т.н.
Само ще кажа, че детето получи разстройство.
И му казвам:
- Светльо, детето е с разстройство. Спешно оправяйте тоалетната и да ви няма!
- Разстройство? Ей сега! Ще отида до нас.
- Чакай бе... къде?
Връща се след половин час с... два буркана компот от дренки
ухилен, като че ли за това му плащаха, заявява:
- Компота от дренки спира разстройството. Аз съм го правил.
- Много мило, ама ти вместо тоалетни да си беше останал на компотите, а?
- А... не, не....днес ще стане!
Ден шести и ден седми. Уикенд. Като едни богоподобни моите гъзолики майстори си почиват от свършената работа
Ден осми
Тоалетната пак тече. Този път от казанчето. Реших да го ремонтирам сам. Отварям и... поплавъка си плава като един голям бял кораб. Кретените са го счупили. Първо не разбрах какво са имали вземане даване с него и после защо и как са го счупили...
Ако не чувах жалните вопли на Жлебова щях да си мисля, че сме дамгосани за грехове в предния живот.
Ден девети
Казанчето е ремонтирано. От там поне спря да тече. Светльо смени връзките от него до чинията. И за всеки случай пак силиконира дебелите тръбни връзки от чинията към новите ПВЦ отходни тръби...
Ден десети
Отгоре се чуват крясъци. Явно и там е напрегнато. Докато се облекчавах в мивката чух да казват “развод” и тръснах глава тъжно. Тръснах пак. Измих.
Ден единадесети
Почнах да се замислям дали някога сме имали тоалетна.
Почти не си говорим с майсторите. Почнах да си пускам бойни маршове.
Можело да я ползвам вече.
Ден дванадесети
Изчаках да се изпразни къщата. Изкъпах се. Парфюмирах се. Избръснат. Огледах си зъбите в огледалото и изчатках доволен с тях. Взех си вестник. Запалих цигара.
ТРИУМФАЛНОТО ПЪРВО ХОДЕНЕ по голяма нужда започва.
Няма да изпадам в подробности относно същината на процеса.
Дойде време да пусна водата.
Пускам и...
Ужас!
Изсипа се такава струя, че всичките нечистотии се изстреляха обратно в посока от където са дошли.
С патешко ходене се озовах в банята и се мих. Върнах се с кофа вода и почистих.
Пускам пак и гледам. Струята се показва на една педя от тоалетната чиния. Ако не си ходил по нужда може да се ползва за биде.
Глобул щял да предаде...
Ден тринадесети.
Светльо каза, че връзката била много директна и трябвало да се донадят още тръби за да се забави водата, да не идва толкова много и толкова бързо. Нашляка цял набор по-малки тръбички, сламки, шлаухи и какво ли не. На кадастрон мащаб 1:100 ми нарисува и схемата.
Пусна да демонстрира. Да, сега определено е намаляла струята.
При нужда седнах да пробвам. Сега производната ми си прави дълги круизи по тангентата на чинията и през ум не й минава да си поеме пътя към отходното. Гледах двадесет минути как се върти. Само 5 от тях ми беше интересно. После ми се зави свят и се отказах.
Ден четиринадесети.
Обадих се на произволен телефон от в-к Позвънете. ВиК услуги. Дойде едно младо и скромно момче. Един час работа. Почти за без пари. Тоалетната е готова.
Всичко горе описано е истински случай. Само фамилиите са сменени. Е, вече и тоалетните чинии.
Вече навсякъде където ходя до тоалетната оглеждам, застраховам се и така.
Е, после хвърлям едно око на връзките. Идентични няма.
3
В управлението на голяма банка постъпил сигнал, че в едно от отделенията на банката работите вървят на зле. Операции почти не се извършват, активността е близка до нулата. Тръгнал ревизор да провери ситуацията.
Появява се ревизорът в това отделение в разгара на работния ден. Влиза вътре - няма никой. От съседния кабинет на директора се чуват силни викове:
- Но спокойно можеше да играе купа!
- Но нали, ако играеше, няма да му остане метър.
Поглежда ревизорът в кабинета и онемява. Директорът на отделението с трима дилъра играят карти. Хм, казва си ревизора, сега ще ги прецакам. Връща се в операционната зала и натиска копчето за тревога. Започва да вие сирената.
Ревизорът отпуска копчето и сирената спира да вие, от кабинета се чува:
- Трябваше да теглиш първо трефите.
- А сега кой раздава?
Ревизорът отново натиска копчето. И отново вие сирената.
- А сега защо подигра купа?
- Нямам нито една пика.
Не, побеснява ревизора, сега вече няма да спра. И натиска продължително копчето. В тоя момент от входната врата влиза сервитьорът от кръчмата отсреща и носи 4 бири:
- Чувам, чувам и ги нося вече!
0
Баща се прибира късно вечерта в къщи. На вратата го посреща сина му и пита:
- Де беше бе, тате?
- Аааа на благо бех сине.
- Кво благо бе, тате!?
- Аааа благо сине, благо...
На следващата вечер историята се повтаря, на по-следващата - също ....
Накрая детето не издържало и попитало:
- Къде го това благо бе, тате?
- Ами ей тука на - в съседната къща с червените фенери...
На следващата вечер синът звъни на вратата с червените фенери. Отваря една кака по прозрачен халат и пита:
- Какво искаш, момче?
- Амииии... благо.
Влязла тя вътре и след малко му донесла една филия с мед.
След пет минути лапето пак звъни:
- Искам още благо!
Носят му още една филия с мед.
След пет минути отново звъни:
- Искам още благо.
Носят му трета филия, ама онва се било натъпкало вече и не му се яде. Облизало само меда отгоре и хвърлило филията.
Прибира се вкъщи и бащата пита:
- Къде скиташ бе?
- Аааа на благо бех.
- И кво стана?
- Ми двете ги оправих ама третата само я излизах...
0