Вицове за съседи
В тази категория има 3578 вица, разпределени в 239 под-страници.
Мъж се прибира от гостуване във Франция.
- Когато бях в Париж при мадам Мишел, на вечеря тя слагаше на масата бяла покривка - нищо не е, ама голям кеф!
На следващата вечер жена му сложила бяла покривка...
- Когато бях в Париж при мадам Мишел, тя пускаше лека музика - нищо не е, ама голям кеф!
На следващата вечер жената слага бяла покривка, пуска лека музика...
- Когато бях в Париж при мадам Мишел...
- Виж сега - казала жената - ти като беше в Париж при мадам Мишел, аз бях на гости при съседа Пешо - неговият ей с толкова е по-голям от твоя - нищо не е, ама голям кеф!
Срещнали се двама приятели и единят казал:
- Брато, ела да ти кажа една много яка далавера... Искаш ли да ти позная всичко по пътя на логиката?
- Ами... става.
- Ще ми отговаряш с "да" и" не", но само истината! Имаш ли аквариум?
- Да.
- Щом имаш аквариум, по пътя на логиката в него трябва да има вода. Щом има вода, значи има и рибки - нали така?
- Да.
- Щом има рибки, значи обичаш животните?!
- Да.
- Щом обичаш животните, по пътя на логиката обичаш и хората. Щом обичаш хората, значи обичаш и жените?
- Да.
- Щом обичаш жените, значи обичаш и да правиш с*кс с тях, следователно не си пед*раст!
- Да, бе брато! Как само позна! Това е много яко. Трябва и аз да го пробвам.
По пътя към вкъщи срещнал един съсед и решил да се пробва в наученият току-що метод. Извикал съседа и му предложил да му познае по пътя на логиката всичко за него. Съседът се съгласил.
- Ти имаш ли аквариум? - попитал нашият човек.
- Не. - отговорил съседът
- Егати пед*раста! - отсякъл нашият и си тръгнал.
Наръчник на съвременния софиянец
Поради настъпилите напоследък промени в условията на живот в столицата, които са предимно от екологично естество, препоръчваме на софиянци да спазват следните прости, но жизненоважни стъпки.
Стъпка 1 /след събуждане/: Задължителен душ, ако има вода.
Ако няма вода – полейте се с канче минерална вода, ако и това нямате – с какъвто дезинфектант имате под ръка, включително белина, калиев перманганат, течен сапун или се обтрийте със спирт.
Обтрийте и половинката си, също кучето, децата и съседката.
Стъпка 2: Запушете каналите на мивките, за да предотвратите навлизане на хлебарки, дървеници, червеи и други форми на живот, които се развъждат в кофите за боклук навън. Запечатайте и вратите – по същите причини. Измийте си ръцете.
Стъпка 3: Затворете прозорците, тъй като е много вероятно да се задушите от дима от запален пред блока боклук, но пък, ако не дай си Боже това се случи, медиците и пожарникарите няма да могат да влязат поради причините, описани в Стъпка 2.
Стъпка 4: Мийте си ръцете през пет до максимум десет минути. Спомнете си онези хубави брошури със заглавие „Мухите носят зарази“, които се въргаляха в поликлиниките навремето, а вие ги четяхте с презрение и смях.
Е, както се казва, който се смее последен, се смее най-добре, а всички знаем колко хубава усмивка има бившият кмет Софиянски. Затова сега вече не само мухите носят зарази, а също и гълъбите, кучетата, котките, много е вероятно и самите вие да носите зарази. Затова – измийте си ръцете.
Стъпка 5: Напънете се и си спомнете уроците по Гражданска защита, които в училище имахме веднъж годишно. По-точно си спомнете механизма за слагане на противогаз – много е вероятно да ви потрябва такъв, ако боклукът се застои още няколко дни. Пак си измийте ръцете, краката - също.
Стъпка 6: Ако имате домашен любимец, по-добре не го разхождайте навън. И без това са склонни да се въргалят в каквито боклуци намерят и сега ситуацията ще им се стори манна небесна. Измийте си ръцете. Измийте и краката, копитата или лапите на домашния любимец, в замисимост от неговата разновидност.
Стъпка 7: Гледайте да произвеждате колкото се може по-малко боклук. За целта може да минете временно на вегетарианска диета, състояща се предимно от босилек, пащърнак, домати и краставици, които можете да си засадите в сандъчетата на балкона.
Яжте краставиците с обелките. Измийте си ръцете, също и обелките преди консумация. Не взимайте обелки от чужди хора, не давайте и своите собствени. Не забравяйте, че всеки е потенциален източник на зараза, включително и мухите.
Стъпка 8: Снабдете се с екип, подобен на тези, които по филмите носят, когато има опасност от биологична зараза. Може да не сте облечени по последна мода, но е по-добре така, отколкото да си показвате новите дрехи в Инфекциозна болница. Изгаряйте екипа всеки път, когато сте излизали, а след това си мийте ръцете.
Стъпка 9: Консумирайте само минерална вода. Най-добре въобще да не завъртате кранчетата на чешмата. Къпете се с минерална вода, а ако ви е невъзможно – къпете се с чешмяна, но си сложете маска, шнорхел и щипка на носа, за да предотвратите навлизане на амеби, бактерии и други чужди тела в организма ви.
Тези прости правила увеличават вероятността да не се заразите от чума, коремен тиф, холера и вариола, за която Световната здравна организация си въобразява, че я е унищожила.
Ако ги спазвате строго, е много вероятно да доживеете до пенсия без да станете жертва на екзотична инфекция, донесена от малариен комар от езерото в Дружба.
Правилата не ви гарантират, че няма да паднете в някоя от милионите дупки в града, да ви ухапе куче или да се загубите из града поради липса на лампи.
Това, което ви е гарантирано обаче, е по една студена вода от ремонтираните чешми на Централна баня. Наздраве!
МОЙТЕ 50 ПРИЧИНИ ДА ОСТАНА В БЪЛГАРИЯ
1. Защото много ми харесва да живея в кочина.
2. Защото обичам да дишам мръсен въздух.
3. Държа да умра от рак на 40 години.
4. Страшно си падам да плащам външния дълг, дето не съм го направил аз.
5. Приятно ми е да работя по един месец за 120 лева
6. Много ме радват сметките от по 150 лева за парно.
7. Държа съседите да са олигофрени.
8. Страшно си падам да ме унижават новобогаташи.
9. Панелните гарсониери ме кефят.
10. Обичам депутатите, дето съм ги избрал, да гласуват тъпи закони.
11. Държа да се осигурявам здравно и след това като се разболея никой да не ми обръща внимание.
12. Кефят ме данъците от по 40%.
13. Хубаво ми е да събирам пари за кола от 10 години.
14. Още по-хубаво ми е когато я купя и я откраднат.
15. Харесват ми подкупните ченгета.
16. Харесват ми подкупните митничари.
17. Харесва ми, че абсолютно всички дето не трябва, са подкупни.
18. Чувствам се щастлив, когато мутрите изнасилят гаджето ми.
19. Чувствам се щастлив, когато мутрите изнасилят и мен.
20. Обичам поп-фолка.
21. Падам си да ми обират апартамента по 2 пъти в годината.
22. Хубаво ми е сутрин да виждам некролози на 15 годишни деца, умрели от дрога.
23. Приятно ми е да ме хапят бездомните помияри, който живеят в градината до нас.
25. След това ми е хубаво когато в болницата ми кажат, че са свършили противобясната ваксина.
26. Харесва ми да ме ръгат в обществения транспорт.
27. Също ми харесва да ме настъпват и да ми кашлят в лицето.
28. Обичам да ме лъжат на пазара.
29. Обичам да ме лъжат навсякъде.
30. Харесва ми, че в България думата "пед*раст" звучи гордо.
31. Приятно ми е, че от чешмата в кухнята текат лайна.
32. Обичам да гледам тъпа телевизия
33. Обичам да слушам тъпо радио.
34. Много обичам да ми спират кабелната телевизия, когато има хубав филм.
35. Падам си да пия метилов алкохол в бутилка от "Whisky".
36. Весело ми е да гледам как баба ми живее с 50 лв. пенсия.
37. Доставя ми удоволствие да гледам кака контролите в градския транспорт бият хората.
38. Доставя ми удоволствие и мен да ме бият.
39. Страшно обичам тъпите театрални постановки.
40. Радват ме бездомните деца, който дишат лепило по улиците.
41. Още повече ме радват бездомните деца, когато са и гладни.
42. Обичам да виждам пудели с прически за по 100$.
43. Става ми хубаво, когато си купувам лекарства с изтекъл срок на годност.
44. Весело ми е, когато освобождават убийци от затвора, за да си правят пломби по зъбите.
45. Радвам се, когато на улицата срещна случайно бивши финансови фараони .
46. Радвам се, когато на пешеходната пътека някой шофьор се опита да ме премаже.
47. Обичам да си купувам фалшиви шампоани, от които да ме избиват обриви и да ми окапва косата.
48. Харесва ми, когато някой се закачи на моя телефон и говори половин час с Нова Зеландия.
49. Приятно ми е, когато някой психопат спечели изборите.
50. Радвам се, когато разни тъпаци с костюми за по 1000 лв, наскоро купили по един мезонет на трите си любовници, с извън нормено тегло от прекомерно ядене на езици от пъдпъдъци, прекарващи уикендите си на островите Тонга, возещи се в служебни коли, струващи колкото половин поликлиника, децата на които ходят с по 6 бодигарда, жените на които се занимават с това да си купуват гащи от Париж всеки втори петък на месеца, да се опитват да ме убедят, че нещата "някога" ще се оправят.
Лошо: Не можете да намерите вибратора. По-лошо: Взела го е дъщеря ви.
***
Лошо: Откривате порнокасета в стаята на сина си. По-лошо: Вие участвате във филма.
***
Лошо: Децата ви са с*ксуално активни. По-лошо: Помежду си.
***
Лошо: Жена ви е бременна. По-лошо: От африканската хрътка Джералт.
***
Лошо: Съпругът ви е травестит. По-лошо: И изглежда по-добре от вас.
***
Лошо: Синът ви членува в сатанинска секта. По-лошо: Като жертва.
***
Лошо: Жена ви иска развот. По-лошо: Тя е адвокатка.
***
Хубаво: Прибирате се вкъщи за един тек. Лошо: Също и пощальонът.
***
Хубаво: Тъща ви заминава. Лошо: За да обяви дома си за продажба.
***
Хубаво: Жена ви си купуна нова черна рокля. Лошо: За вашето погребение.
***
Хубаво: Съседката ви се упражнява гола. Лошо: Тя тежи 115 кг.
***
Хубаво: Съпругът ви казва, че изглеждате на 23. Лошо: В кучешки години.
***
Хубаво: Жена ви е перв*рзна. Лошо: Със съседите. По-лошо: И с градския оркестър.
Забавните признаци, които показват, че остаряваме:
Навеждаш се да си завържеш обувката и се чудиш още какво можеш да свършиш, докато си в тази позиция.
Ушите ти стават по космати от темето.
Блясъкът в очите ти е отражение на слънцето в бифокалните ти очила.
Всичко те боли, а каквото не те боли, не действа.
Задъхваш се докато играеш шах.
Все още гониш жени, но не помниш защо.
Поддържаш връзка с приятелите си чрез некролозите във вестника.
Забиваш зъбите си в пържолата и те остават там.
Когато заспиш, хората се тревожат, че си умрял.
Можеш да живееш без с*кс, но не и без очила.
Обичаш да слушаш за операциите на другите хора.
Пак започваш да редиш пъзели.
Гадателка ти предлага да ти гадае на лице.
Дребната сивокоса старица, на която помагаш да пресече улицата, е жена ти.
Абонираш се за кабелна телевизия заради метеорологичния канал.
Правиш купон и съседите не разбират.
Семейство тръгват на почивка с кучето си, но жената се сеща, че си е забравила банският и казва на мъжа си:
- Скъпи, моля те, нека се върнем да си взема банският!
- Как ще се върнем минахме 30 км.!? От там ще ти купя!
- Ама този ми стоеше толкова добре, правеше ми дупето малко и стегнато! Да се върнем!!!
- Ааа знаеш ли, ще кажем на кучето да ти помирише пу*ката и то ще се върне да ти го вземе!
Тръгнало кучето. Минали 5 часа и се задава кучето, хванало съседа за к*ра...
ВИДОВЕТЕ ПРЪДНИ !
Алармена: добра пръдня за начинаещите... Лесна е за идентифициране, защото започва с висок тон и завършва с нисък такъв. Като линейка по цариградско шосе, или като аларма за противовъздушна атака в южно багдадско преградие. Звучи точно така, все едно ще се случи нещо много лошо.
Модулирана-демодулирана: тази пръдня получава сила на звука от друг източник. Например метална фуния, допряна до сбръчканата дупка на задника, пластмасова тръба, или дори тоалетна чиния. Тази премодулираната пръдня може да всее ужас в роднините и да доведе съседите до хронично безсъние... А домашният любимец? Е, една уста за хранене по-малко.
Очаквана: е те тази е пръдничката, която ви стои в дебелото черво, и се опитва да се пребори със свития като ислямско-фундаменталистки юмрук, сфинктер. Пръднята чака в засада моментът, когато ще се изплъзне и ще се разсее в стратосферата.
Бластер (или “Империята отвръща на удара”): много сте гледали фантастики. Издава звук като бластер, или по-точно като опирането на лазерните мечове на Люк Скайуокър и Дарт Вейдър. Дзззззззззт-въззззззззт. Luke, I am your father, join the Dark Force.
Задна седалка: обикновено не се чува, заради шумът от двигателя по време на движение. Този, който пътува на задната седалка смята, че уличното движение може да прикрие както миризмата, така и звукът на изпусната му душица. Ето защо не се притеснява да пррррррррррръдне както си трябва. Много често е последвана от шофьорска реплика: “Кой пръдна отзад, бе, мамка му”?!
Гъдел за м*дете: получава се, когато мъжът седи във вана и пръднята лекичко се изплъзне под водата. Фината газова емулсия от малки балончета много често се пръска след като излезе от гъза, гъделичкайки бедрата и тестисите. Почти винаги малките балончета се задръстват и остават в космите на м*дете, като малки смрадливи перлички в скротума на мъжа...
Бананова: изключително коварна пръдня, която тихичко излиза изотзад и смърди на развален стар почернял банан.
Бананананананова: същата като горната, но доста по-продължителна...
Лаещият паяк: без миризма, появява се в гъстонаселени райони и помещения. Пръдливецът не може да бъде идентифициран, а звукът напомня на лаещ паяк?!?
Кукумявка: звукът на тази душегубка много наподобява кукумявченето на кукумявка. Почти всяка сутрин преди да изгрее слънцето, можете да чуете някои от тия пернати кривогледи пиленца да си говорят сами на себе си... Прилича на някакъв налудничав смях, особено краят на клюновата тирата. Ако чуете пръдня съставена от над 8 ноти, като завършва с две октави надолу, и ако звучи някакси маниакално... ето това е Кукумявката, да е*а...
Пълнител на автоматична карабина Шпагин: казвате си, ей ся вече си е*а и майката от срам. Стискате, стискате, отивате на някое място и аха да си отпуснете, пак се появява някой външен човек. Разбира се онова вече напира отзад. Колкото и да стискате ТЯ излиза на порции и прилича на картечен огън от времето на тачанките и Великата Октомврийска Соц. Революция.
Воден свят: хората, които не в своя живот са различавали пръдните си една от друга, или се държат така, че пръдни не съществуват, трябва да признаят, че пръднята във ваната, морето, езерото, реката, океана или езерото е нещо специално. Това е единствената пръдня, която може да бъде забелязана с просто око. Дори може да бъде почувствана как се отърва в тялото ви. Джакузи? Забравете тази лигавщина. Пръднята във ваната може да бъде единична или множествена, както и благоуханна и смертелна. Това няма значение. От значение е местонахождението на пръдльото. Един изстрел и се чува: муфффффф на повърхността, или няколко малки подводни гърмежа правят пър-пър-пър на повърхността (това второто е нещо като касетъчна бомба и поразява по-голям периметър). Воден свят, това е една от най-лесно познаваемите пръдни на човека.
Напалм (или “Огън, следвай ме”): тази пръдня има способността да се самозапали при контакт с кислорода във въздуха. Има и способност да се самозапали направо в червото. Аре сега, все едно не сте чували за хора избухнали в пламъци преди или след като са пръднали с Напалм?!? Всъщност, това е често използван похват от палестинските камикадзета... да пърдят на обществени места в Израел.
Йети: мамка му, вашата пръдня ли остави тези мечи следи по снега? Тя ли успя да изгони шерпите и да пусне лавината, която затрупа базовия лагер на холандската експедиция в Непал? Тя ли постави началото на глобалното затопляне? Копеле, само Богът на пръдните знае кво става в твоя гъз!
Меча лапа (или “Кошмари на Пъъъъъррдкхр Стийт): миризмата на това нещо може да ви събуди от дълбок сън, да разплаче плачеща върба, да изкара от кома ваш приятел катастрофирал преди 3 години, да изчисти корозията на железните решетки на прозорците, да смъкне тапетите на всички панелки през две пресеки, да олющи латекса на съседите през 7 етажа, да скъса асансьорните въжета... Независимо дали се ражда с крясък или излиза по терлички, тва нещо полепва по кожата ви и само нервно-паралитичен газ може да ви спаси от пръдняшките конвулсии. Човек, преживял такава пръдня носи последстивията цял живот... Сравнен с нея, химическото оръжие ВиЕкс-2 (VX-2) е като парфюм Хуго Босс разреден с горнобанска вода.
Говедо: блах, звукът от това нещо троши прозорците в радиус от 400 метра, пука тъпанчетата на всички пастири и говедари в една малка котловина, а ударната вълна от тази пръдня предизвиква вътрешни разкъсвания в цивилното население. Миризмата й е като на разложен труп на животно, което прилича на дете между говедо и куче болно от бяс?!?
Най-голямата пръдня в света на пръдните: то самото име говори за нея. Може да се случи на всеки и на всякъде. Един приятел започна да пърди такава пръдня, аз отидох да гледам Джеймс Бонд, след това пихме кафе и се прибрахме по домовете си. На разсъмване той умря, защото пустата пръдня беше съборила всички носещи греди в къщата му и тя го затрупала в съня му.
Десет дена на село на един луд геймър без РС
Нашите решиха да ме пратят на село да поседя и да видя какво е истинския живот... истински живот - какво имат предвид? ...... Ъ-ъ-ъ, а какво е това село да пукна ако знам. Сигурно е някакъв курорт.
Ден 1: Абе какъв е тоя ужас. Пътувах 5 часа с влак и още толкова с някакъв раздрънкан Чавдар. Още не мога да си чуя мислите и даже не зная как стигнахме до къщата. Аз си лягам и утре ще разглеждам.
Ден 2 сутринта към 12-13: Ей к'ва е тая работа нашите са си заминали, а аз се събудих в някава почти гола стая, която приличаше декор от лагрите от Delta Force. Супер, тука яко геймъри ще да има.
20 мин по-късно: Бахти ужаса тука няма кьорав компютър. Как живеят тия хора. Остатъка от деня прекарах в размисъл над тоя въпрос.
Ден 3: Разходих се из селото. Баси все едно съм попаднал в Unreal. Всички ме гледат като някакъв извънземен. Страх ме е да ходя така невъоражен, поне един нож да имах. И на всичкото отгоре страшна тишина, само тук таме се чуват звуци от някакви същества - страх майка.
Ден 4: Баба ми ми каза, че ще има пилешка супа за обяд, но трябвало аз да донеса пилето, докато тя си свърши работата. Даде ми един нож, излязах на двора и се почудих къде е супера. Тръгнах из селото да го търся, ох добре, имам имам нож и съм по-спокоен.
Странна работа, към, който се зпътя гледа да се скрие, споко бе хора няма да ви ръгам, искам само да попитам нещо. Видях някакъв човек, който го следваха много животни. Мамоо тоя ще го нападнат всеки момент. Затичах се, а оня ми ти старец като замахна с неква тояга и ме свали с един удар на земята. Баси аз да помогна, а той...
Ден 5: Баба ми ми каза, че пилета имало в курника, а не в супера. Пак ми даде ножа и ме изпрати да донеса едно, че все пак да ядем пилешка супа. Какво е курнинк? Отивам да питам съседите които бяха снощи у нас. Изглеждат добри хора. Питах ги те се засмяха и ми показаха някаква постройка в другия край на двора им. Рекох си хубаво, сбогувах се с тях и се запътиха натам. Тамън отворих вратата на двора и три от тия животни дето видях вчера се изпречиха на пътя ми. Е днеска няма начин да не отнеса поне едно в гроба. Засилих се, замахнах и на едно падна главата... егати шума вдигнаха другите две, някакво "бааа баа бааа" от бараката отсреща почнаха да се чуват някакви други странни звучи. Излезе съседа и като видя какво съм направил фана една сопа и с два удара ме свали на земята.
Ден 6: Цял ден баба ми и дядо ми ми викат и не ме пускат да изляза. Да пукна ако разбера защо. Чак вечерта разбрах, че това били овце.
Ден 7: Старите отидоха на полето и ми казаха да не излизам от вкъщи. Е поне на двора ме пуснаха. Разхождам се. Намерих някаква прашна врата. Отворих я, а отвътре един куп кирки и лопати. Супер, намерих си ново оръжие. Взех една кирка и продължих да се разхождам. Зад една врата чух странен шум, някакво "оинк оинк"... баси кво пък ще да е това?! Отварям вратата и гледам някакво странно, дебело животно с два големи "рога" стои и ме гледа. Баси тва прилича на Skaаrdj warrior само дето седи на 4 крака. Сигурно баба ми и дядо ми не знаят за това. Ще взема да ги отърва, че ще си имат проблеми после. Замахнах един път онова се дръпна назад и го изпуснах. Замахнах още веднъж, оно изквича и се скри в ъгъла и млъкна. Ох дано да съм го убил. Поне виждам кървава диря към тъмното.
Легнах да спя и ме събудиха виковете на дядо ми. Оххх май пак съм сгафил нещо - мда бях прав пак идва със сопата. По трудния начин разбрах, че това било обикновен див глиган, който дядо ми угоявал, че да имак повече месо като го заколи.
Ден 8 сутринта: Взеха ме на полето, че да не правя повече бели в къщата... Ужас, това поле ми напомня за Mech Warrior.
След 5 часа: Почна да ми става тъпо и горещо. Ще ида да се разходя... Супер! Магерета! Казват, че били добри животинки, чакай да видя по отблизо. Погалих по глава... май му харесва. Е ще тръгвам за към баба ми. Я то иска да ме последва... ми хубаво дай да го отвържа да дойде с мен. Проследих въжето което за което беше завързно. Някакво колче зад магарето. Тамън го отвързах и онова ми ти магаре се дигна на предните си крака и ме изрита в задника със задните. Изхвърчах поне на 10м. После не помня.
Ден 9: Малееееее боли ме ЗАДНИКАААА. Баба ми се грижи за мен. Каза, че отива в градинката да прекопае лозето и ако ми потрябва да я извикам. Излязох за малко на верандата, а там стои някакво животно което съска, надуло се е и се пуе срещу мене сякаш иска да ме захапе. С един як шут го забих в дувара. Вечерта дядо ми го откри и побесня и искаше да ме набие ама баба ми го спря.
Ден 10: Омръзна ми да лежа, а и задника вече ми мина. Ще се пошляя малко из двора. Eхааа какъв готин, голям нож имаше на масичката. Ще взема да го разгледам като се върна. Запътих се към някаква врата, която ходеше към мазето. Влязох вътре, мммммммммм мирише на вино. Видях една огромна бъчва от където идваше миризмата. Реших да го опитам. Брех то много вкусно това айде още една чашка...
След 30 мин. "опитване" Отидох при баба ми да я видя какво прави... видях я двойна. Тя се зарадва, че съм станал. Даде ми няколко моркова и каза да ги занеса на животните в другия край на двора. Взех ги и бавно бавно, залитайки се запътих натам. Какви пък животни ще обичат да ядат моркови. Като отворих вратата големи, бели, с дълги уши и кървясали очи същества се нахавърлиха срещу мен. Мамоо това са само зайците от Alice, побягнах към къщата стиснал морковите в едната ръка. Блъснах се в масата. Изправих се и взех ножа, който беше на на нея и се завъртях готов за битка. Малко след това се появиха и онези гадове. Клатейки се скочих върху единия и забих ножа върху другия - тъкмо се завъртях да заколя още един баба ми се появи от някъде и ме фрасна с дръжката на мотиката през ръцете след това усетих един здрав удар зад врата и изгубих съзнание.
Събудих се завързан за една от седалките в рейса. Шофьора ми каза, че щял да ме пусне като сме стигнели гарата, защото така му били поръчали. Предаде ми още никога да не съм се бил връщал в тук. Аз и нямам такова намерение - там просто е по-опасно от всяка една игра.
Една жена искала да отглежда пчели и отишла в съседното село при най-добрият пчелар да се научи. Той казал, че ще трябва да и го топне първо за да я учи. Тя се съгласила. Той си го извадил и казал. Како се мой курец върти около гъз ти, тако и пчеле да се върте около кошарише...и го топне леко... така няколко пъти. Жената се възбудилаи казала:
- А бе я го топни като хората, а на кой му се яде мед да ходи на пазара да си купува.
Жоро пита съседа си :
- Иване какво ще стане ако махнеш от една стена една туxла?
Иван му отговаря:
- Еми кво?????
- Ми остава дупка в стената !!- викнал Жоро.
Ченге спасява щерката на голяма спортна клечка и за благодарност получава карта за неговия фитнесцентър с басейн...
Тъй като му е сефте да ползва басейн, ченгето поразпитало и се снабдило с всички необходими аксесоари - бански, шапки и т.н.
Плува си то с кеф кучешката из коридора, но за беля - допикало му се. Плахо попитало съседа по коридор:
- Абе, къде е тука кенефът, че...
Поглежда го другият учуден и казва:
- Абе ти нов ли си? Пикай в басейна - всички така правят!
На другия ден ченгето го вика шефът му и крещи:
- Говедо! Как можа да орезилиш цялото управление, бе ахмак?!
- `Що бе, шефе?
- Пикал си в басейна, идиот!
- Ама, шефе, те ми казаха, че всички пикаят в басейна, та и аз...
- Кретен такъв! Те, че всички пикаят в басейна - пикаят. Ама кой го прави от трамплина бе!
Дневникът на младия Мичурин
10 юли 1863
Днес ашладисах дървената дръжка на метлата със стрък див джоджен. Засега няма резултат, освен че баба ме наби. За да й отмъстя, отрових петела. Така й се пада.
23 юли 1863
Вече две седмици поливам метлоджоджена. Метлата почна да гние, но не се отчайвам. Всяко начало е трудно. Моят съсед Ванка Павлов вчера ми каза, че заключил кучето си и му светкал с червена лампа преди да го нахрани. Попитах го защо, а той каза, че не знае, но било много забавно. Голям чешит е тоя Ванка! И много обича животните. Ходихме с него за риба, а той през цялото време държеше червеите в устата си.
1 август 1863
Магарицата ни, дето я оноди конят на Тимофей Петрович, роди женско. Много е сладичко – на вид е като конче, но е с магарешки уши.
Сега се питам: ако конят оноди овца, какво ще се роди?
Сигурно ще е нещо, дето хем дава мляко и вълна, хем тегли каруцата... Попитах баба какво мисли по въпроса, а тя ме наби.
13 август 1863
Ванка Павлов ми се похвали, че вече имало резултат от експеримента му – козината на кучето окапала.
Питах Тимофей Петрович за кръстоската между кон и овца. Той така се разсмя, че изкуственото му око изхвръкна и кокошката го глътна. Пак ядох бой.
14 август 1863
Баба закла кокошката и върна окото на Тимофей Петрович. Тайно заведох една овца при коня му. Глупавият кон обаче се дърпа и не ще да я оножда. Ванка Павлов твърди, че съм избързал. Трябвало в продължение на няколко седмици всеки ден да осветявам коня и овцата с червена лампа и чак тогава да седна да ги кръстосвам. Боядисах газената лампа на баба и пак ядох бой.
11 септември 1863
Саша Лодигин е в болница. Изгорил си ръцете ахмакът му с ахмак. Хем му казвах да не пъха жици в аквариума! Открил обаче, че от електричеството рибките светят. Сега събира пари за нови рибки.
Ашладисах сливата с калем от мушкато. Баба още не знае.
20 септември 1863
Ванка Павлов ми се похвали, че усилията му дали плод. Щом видело червената лампа, кучето почвало яростно да ръмжи. По същия начин обаче реагирало и на зелена лампа, което било сигурно доказателство, че кучетата са далтонисти.
Саша излезе от болницата и си купи нови рибки.
26 септември 1863
Тимофей Петрович оноди баба. Ако от кръстоската се роди дете със стъклено око, значи съм на прав път.
14 октомври 1863
Плевнята на Лодигини изгоря. Саша пак е в болница. Изследвал влиянието на електричеството върху балираното сено.
1 декември 1863
Кучето на Ванка умря и той е отчаян. Щял да зареже науката и да се отдаде на бубарство. Безхарактерен тип.
Саша ми показа страхотен номер. Пие вода и я излива през ушите си. Цял ден тренирах, но нищо не постигнах. Предполагам, че цаката е да имаш клепнали уши като Саша.
2 януари 1864
Лодигин успя! Вчера пъхнал електрожена в празен буркан и бурканът засветил. От радост Саша целунал електрода и сега пак е в болница.
4 януари 1864
Сливата, дето я ашладисах с мушкато, цъфна! Това е много странно, като се има предвид, че навън е минус 35 градуса. Цветовете й обаче не миришат на мушкато, а на ламарина. Къде съм сбъркал?
23 януари 1864
Тимофей Петрович умря от цироза. Баба много плака, а за утеха взе окото му и го сложи под кандилото вкъщи. “Сега, като се моля, все едно Тимофей ме гледа”, въздъхна тя. Горката жена! Толкова е тъжна, че дори забрави да ме набие.
8 февруари 1864
Саша е съсипан. Някакъв глупак Едисон откраднал идеята му за светещия буркан и я патентовал. Опитах се да го успокоя, но Саша е безутешен. Едри сълзи капят от клепналите му уши.
11 юли 1864
Еврика! Аз съм гений! Сливата роди бадеми. Е, не стават за ядене, но очевидно съм на прав път. Маря Петровна забременя от Саша Лодигин. Тя иска да се женят, но Саша е непреклонен. Твърди, че детето е от Едисон.
А ако кръстосам свиня и петел, дали хибридът ще снася яйца?
Двама съседи,единият с колело, а другия с трабантче, ходели редовно за риба. И винаги съседа с трабантчето се връщал с богат улов за разлика от колегата с колелото. Веднъж велосипедиста попитал трабантаджията каква е тайната на успеха.А той му отвърнал:
-Всичко зависи от червеите, а най-хубавите са надълбоко в земята. Аз нали си имам акумулатор, вадя два кабела с шишове, забивам ги в земята и ги връзвам за батерията. После само чакам и червеите сами излизат.
След няколко дена трабантаджията среща велосипедиста целия в гипсове, превръзки...едвам ходи. Пита го какво се е случило, а той:
А бе нали, тока, червеите...да ама аз нямам акумулатор и като забих шишовете, метнах двата кабела на високото напрежение...докато излизаха червеи, хубаво...ама като почнаха да излизат миньорите...
Една слънчева неделна утрин две жени отишли да поиграят голф. Още първата топка обаче литнала надалеч право към група мъже край съседната дупка. Топката ударила един от мъжете, той веднага спуснал ръце пред слабините си в очевидна агония и се строполил на земята.
Жената изтичала при него и започнала да се извинява. После му обяснила, че е лекар.
- Моля ви, позволете ми да ви помогна. Ще облекча болката ви, само ми позволете!
- Няма нужда, ще се оправя - отвърнал през стиснати зъби мъжът, легнал на тревата с ръце пред слабините.
Но жената настояла и накрая той й позволил да му помогне. Тя внимателно отстранила ръцете му от слабините, разкопчала панталоните, бръкнала вътре и започнала да го масажира. След няколко минути го попитала:
- Е, как е сега?
- Великолепно - отвърнал мъжът. - Но палецът продължава да ме боли ужасно.