Вицове за съседи
В тази категория има 3585 вица, разпределени в 239 под-страници.
Десет дена на село на един луд геймър без РС
Нашите решиха да ме пратят на село да поседя и да видя какво е истинския живот... истински живот - какво имат предвид? ...... Ъ-ъ-ъ, а какво е това село да пукна ако знам. Сигурно е някакъв курорт.
Ден 1: Абе какъв е тоя ужас. Пътувах 5 часа с влак и още толкова с някакъв раздрънкан Чавдар. Още не мога да си чуя мислите и даже не зная как стигнахме до къщата. Аз си лягам и утре ще разглеждам.
Ден 2 сутринта към 12-13: Ей к'ва е тая работа нашите са си заминали, а аз се събудих в някава почти гола стая, която приличаше декор от лагрите от Delta Force. Супер, тука яко геймъри ще да има.
20 мин по-късно: Бахти ужаса тука няма кьорав компютър. Как живеят тия хора. Остатъка от деня прекарах в размисъл над тоя въпрос.
Ден 3: Разходих се из селото. Баси все едно съм попаднал в Unreal. Всички ме гледат като някакъв извънземен. Страх ме е да ходя така невъоражен, поне един нож да имах. И на всичкото отгоре страшна тишина, само тук таме се чуват звуци от някакви същества - страх майка.
Ден 4: Баба ми ми каза, че ще има пилешка супа за обяд, но трябвало аз да донеса пилето, докато тя си свърши работата. Даде ми един нож, излязах на двора и се почудих къде е супера. Тръгнах из селото да го търся, ох добре, имам имам нож и съм по-спокоен.
Странна работа, към, който се зпътя гледа да се скрие, споко бе хора няма да ви ръгам, искам само да попитам нещо. Видях някакъв човек, който го следваха много животни. Мамоо тоя ще го нападнат всеки момент. Затичах се, а оня ми ти старец като замахна с неква тояга и ме свали с един удар на земята. Баси аз да помогна, а той...
Ден 5: Баба ми ми каза, че пилета имало в курника, а не в супера. Пак ми даде ножа и ме изпрати да донеса едно, че все пак да ядем пилешка супа. Какво е курнинк? Отивам да питам съседите които бяха снощи у нас. Изглеждат добри хора. Питах ги те се засмяха и ми показаха някаква постройка в другия край на двора им. Рекох си хубаво, сбогувах се с тях и се запътиха натам. Тамън отворих вратата на двора и три от тия животни дето видях вчера се изпречиха на пътя ми. Е днеска няма начин да не отнеса поне едно в гроба. Засилих се, замахнах и на едно падна главата... егати шума вдигнаха другите две, някакво "бааа баа бааа" от бараката отсреща почнаха да се чуват някакви други странни звучи. Излезе съседа и като видя какво съм направил фана една сопа и с два удара ме свали на земята.
Ден 6: Цял ден баба ми и дядо ми ми викат и не ме пускат да изляза. Да пукна ако разбера защо. Чак вечерта разбрах, че това били овце.
Ден 7: Старите отидоха на полето и ми казаха да не излизам от вкъщи. Е поне на двора ме пуснаха. Разхождам се. Намерих някаква прашна врата. Отворих я, а отвътре един куп кирки и лопати. Супер, намерих си ново оръжие. Взех една кирка и продължих да се разхождам. Зад една врата чух странен шум, някакво "оинк оинк"... баси кво пък ще да е това?! Отварям вратата и гледам някакво странно, дебело животно с два големи "рога" стои и ме гледа. Баси тва прилича на Skaаrdj warrior само дето седи на 4 крака. Сигурно баба ми и дядо ми не знаят за това. Ще взема да ги отърва, че ще си имат проблеми после. Замахнах един път онова се дръпна назад и го изпуснах. Замахнах още веднъж, оно изквича и се скри в ъгъла и млъкна. Ох дано да съм го убил. Поне виждам кървава диря към тъмното.
Легнах да спя и ме събудиха виковете на дядо ми. Оххх май пак съм сгафил нещо - мда бях прав пак идва със сопата. По трудния начин разбрах, че това било обикновен див глиган, който дядо ми угоявал, че да имак повече месо като го заколи.
Ден 8 сутринта: Взеха ме на полето, че да не правя повече бели в къщата... Ужас, това поле ми напомня за Mech Warrior.
След 5 часа: Почна да ми става тъпо и горещо. Ще ида да се разходя... Супер! Магерета! Казват, че били добри животинки, чакай да видя по отблизо. Погалих по глава... май му харесва. Е ще тръгвам за към баба ми. Я то иска да ме последва... ми хубаво дай да го отвържа да дойде с мен. Проследих въжето което за което беше завързно. Някакво колче зад магарето. Тамън го отвързах и онова ми ти магаре се дигна на предните си крака и ме изрита в задника със задните. Изхвърчах поне на 10м. После не помня.
Ден 9: Малееееее боли ме ЗАДНИКАААА. Баба ми се грижи за мен. Каза, че отива в градинката да прекопае лозето и ако ми потрябва да я извикам. Излязох за малко на верандата, а там стои някакво животно което съска, надуло се е и се пуе срещу мене сякаш иска да ме захапе. С един як шут го забих в дувара. Вечерта дядо ми го откри и побесня и искаше да ме набие ама баба ми го спря.
Ден 10: Омръзна ми да лежа, а и задника вече ми мина. Ще се пошляя малко из двора. Eхааа какъв готин, голям нож имаше на масичката. Ще взема да го разгледам като се върна. Запътих се към някаква врата, която ходеше към мазето. Влязох вътре, мммммммммм мирише на вино. Видях една огромна бъчва от където идваше миризмата. Реших да го опитам. Брех то много вкусно това айде още една чашка...
След 30 мин. "опитване" Отидох при баба ми да я видя какво прави... видях я двойна. Тя се зарадва, че съм станал. Даде ми няколко моркова и каза да ги занеса на животните в другия край на двора. Взех ги и бавно бавно, залитайки се запътих натам. Какви пък животни ще обичат да ядат моркови. Като отворих вратата големи, бели, с дълги уши и кървясали очи същества се нахавърлиха срещу мен. Мамоо това са само зайците от Alice, побягнах към къщата стиснал морковите в едната ръка. Блъснах се в масата. Изправих се и взех ножа, който беше на на нея и се завъртях готов за битка. Малко след това се появиха и онези гадове. Клатейки се скочих върху единия и забих ножа върху другия - тъкмо се завъртях да заколя още един баба ми се появи от някъде и ме фрасна с дръжката на мотиката през ръцете след това усетих един здрав удар зад врата и изгубих съзнание.
Събудих се завързан за една от седалките в рейса. Шофьора ми каза, че щял да ме пусне като сме стигнели гарата, защото така му били поръчали. Предаде ми още никога да не съм се бил връщал в тук. Аз и нямам такова намерение - там просто е по-опасно от всяка една игра.
Една жена искала да отглежда пчели и отишла в съседното село при най-добрият пчелар да се научи. Той казал, че ще трябва да и го топне първо за да я учи. Тя се съгласила. Той си го извадил и казал. Како се мой курец върти около гъз ти, тако и пчеле да се върте около кошарише...и го топне леко... така няколко пъти. Жената се възбудилаи казала:
- А бе я го топни като хората, а на кой му се яде мед да ходи на пазара да си купува.
Жоро пита съседа си :
- Иване какво ще стане ако махнеш от една стена една туxла?
Иван му отговаря:
- Еми кво?????
- Ми остава дупка в стената !!- викнал Жоро.
Ченге спасява щерката на голяма спортна клечка и за благодарност получава карта за неговия фитнесцентър с басейн...
Тъй като му е сефте да ползва басейн, ченгето поразпитало и се снабдило с всички необходими аксесоари - бански, шапки и т.н.
Плува си то с кеф кучешката из коридора, но за беля - допикало му се. Плахо попитало съседа по коридор:
- Абе, къде е тука кенефът, че...
Поглежда го другият учуден и казва:
- Абе ти нов ли си? Пикай в басейна - всички така правят!
На другия ден ченгето го вика шефът му и крещи:
- Говедо! Как можа да орезилиш цялото управление, бе ахмак?!
- `Що бе, шефе?
- Пикал си в басейна, идиот!
- Ама, шефе, те ми казаха, че всички пикаят в басейна, та и аз...
- Кретен такъв! Те, че всички пикаят в басейна - пикаят. Ама кой го прави от трамплина бе!
Дневникът на младия Мичурин
10 юли 1863
Днес ашладисах дървената дръжка на метлата със стрък див джоджен. Засега няма резултат, освен че баба ме наби. За да й отмъстя, отрових петела. Така й се пада.
23 юли 1863
Вече две седмици поливам метлоджоджена. Метлата почна да гние, но не се отчайвам. Всяко начало е трудно. Моят съсед Ванка Павлов вчера ми каза, че заключил кучето си и му светкал с червена лампа преди да го нахрани. Попитах го защо, а той каза, че не знае, но било много забавно. Голям чешит е тоя Ванка! И много обича животните. Ходихме с него за риба, а той през цялото време държеше червеите в устата си.
1 август 1863
Магарицата ни, дето я оноди конят на Тимофей Петрович, роди женско. Много е сладичко – на вид е като конче, но е с магарешки уши.
Сега се питам: ако конят оноди овца, какво ще се роди?
Сигурно ще е нещо, дето хем дава мляко и вълна, хем тегли каруцата... Попитах баба какво мисли по въпроса, а тя ме наби.
13 август 1863
Ванка Павлов ми се похвали, че вече имало резултат от експеримента му – козината на кучето окапала.
Питах Тимофей Петрович за кръстоската между кон и овца. Той така се разсмя, че изкуственото му око изхвръкна и кокошката го глътна. Пак ядох бой.
14 август 1863
Баба закла кокошката и върна окото на Тимофей Петрович. Тайно заведох една овца при коня му. Глупавият кон обаче се дърпа и не ще да я оножда. Ванка Павлов твърди, че съм избързал. Трябвало в продължение на няколко седмици всеки ден да осветявам коня и овцата с червена лампа и чак тогава да седна да ги кръстосвам. Боядисах газената лампа на баба и пак ядох бой.
11 септември 1863
Саша Лодигин е в болница. Изгорил си ръцете ахмакът му с ахмак. Хем му казвах да не пъха жици в аквариума! Открил обаче, че от електричеството рибките светят. Сега събира пари за нови рибки.
Ашладисах сливата с калем от мушкато. Баба още не знае.
20 септември 1863
Ванка Павлов ми се похвали, че усилията му дали плод. Щом видело червената лампа, кучето почвало яростно да ръмжи. По същия начин обаче реагирало и на зелена лампа, което било сигурно доказателство, че кучетата са далтонисти.
Саша излезе от болницата и си купи нови рибки.
26 септември 1863
Тимофей Петрович оноди баба. Ако от кръстоската се роди дете със стъклено око, значи съм на прав път.
14 октомври 1863
Плевнята на Лодигини изгоря. Саша пак е в болница. Изследвал влиянието на електричеството върху балираното сено.
1 декември 1863
Кучето на Ванка умря и той е отчаян. Щял да зареже науката и да се отдаде на бубарство. Безхарактерен тип.
Саша ми показа страхотен номер. Пие вода и я излива през ушите си. Цял ден тренирах, но нищо не постигнах. Предполагам, че цаката е да имаш клепнали уши като Саша.
2 януари 1864
Лодигин успя! Вчера пъхнал електрожена в празен буркан и бурканът засветил. От радост Саша целунал електрода и сега пак е в болница.
4 януари 1864
Сливата, дето я ашладисах с мушкато, цъфна! Това е много странно, като се има предвид, че навън е минус 35 градуса. Цветовете й обаче не миришат на мушкато, а на ламарина. Къде съм сбъркал?
23 януари 1864
Тимофей Петрович умря от цироза. Баба много плака, а за утеха взе окото му и го сложи под кандилото вкъщи. “Сега, като се моля, все едно Тимофей ме гледа”, въздъхна тя. Горката жена! Толкова е тъжна, че дори забрави да ме набие.
8 февруари 1864
Саша е съсипан. Някакъв глупак Едисон откраднал идеята му за светещия буркан и я патентовал. Опитах се да го успокоя, но Саша е безутешен. Едри сълзи капят от клепналите му уши.
11 юли 1864
Еврика! Аз съм гений! Сливата роди бадеми. Е, не стават за ядене, но очевидно съм на прав път. Маря Петровна забременя от Саша Лодигин. Тя иска да се женят, но Саша е непреклонен. Твърди, че детето е от Едисон.
А ако кръстосам свиня и петел, дали хибридът ще снася яйца?
Двама съседи,единият с колело, а другия с трабантче, ходели редовно за риба. И винаги съседа с трабантчето се връщал с богат улов за разлика от колегата с колелото. Веднъж велосипедиста попитал трабантаджията каква е тайната на успеха.А той му отвърнал:
-Всичко зависи от червеите, а най-хубавите са надълбоко в земята. Аз нали си имам акумулатор, вадя два кабела с шишове, забивам ги в земята и ги връзвам за батерията. После само чакам и червеите сами излизат.
След няколко дена трабантаджията среща велосипедиста целия в гипсове, превръзки...едвам ходи. Пита го какво се е случило, а той:
А бе нали, тока, червеите...да ама аз нямам акумулатор и като забих шишовете, метнах двата кабела на високото напрежение...докато излизаха червеи, хубаво...ама като почнаха да излизат миньорите...
Една слънчева неделна утрин две жени отишли да поиграят голф. Още първата топка обаче литнала надалеч право към група мъже край съседната дупка. Топката ударила един от мъжете, той веднага спуснал ръце пред слабините си в очевидна агония и се строполил на земята.
Жената изтичала при него и започнала да се извинява. После му обяснила, че е лекар.
- Моля ви, позволете ми да ви помогна. Ще облекча болката ви, само ми позволете!
- Няма нужда, ще се оправя - отвърнал през стиснати зъби мъжът, легнал на тревата с ръце пред слабините.
Но жената настояла и накрая той й позволил да му помогне. Тя внимателно отстранила ръцете му от слабините, разкопчала панталоните, бръкнала вътре и започнала да го масажира. След няколко минути го попитала:
- Е, как е сега?
- Великолепно - отвърнал мъжът. - Но палецът продължава да ме боли ужасно.
Една лятна утрин Иван се събудил, протегнал се и погледнал през прозореца. И какво да види - двора на съседа се бил превърнал в един луксозен тенис-корт. Учуден, Иван отишъл при съседа, да разбере как за една нощ той се е сдобил с такова скъпо удоволствие. Съседът бил отзивчив човек и казал на Иван, че в квартала се навърта една златна жаба,
която изпълнява само по едно желание (бъдейки жаба, а не рибка). Иван много се въодушевил. Съседът го предупредил, да внимава какво иска от жабата, тъй като тя е стара и глуха, и понякога недочува.
Речено - сторено. Намерил Иван жабата и си пожелал, сутринта къщата му да е пълна със злато. Събудил се на сутринта Иван и какво да види - край себе си блато. Навсякъде - жаби, тиня... "УЖАС". Изкрещял Иван и побягнал към съседа.
- Погледни - казал той - къщата ми се е превърнала в блато!
- Нали ти казах, да внимаваш какво искаш от тази дърта жаба - рекъл съседът - аз да не мислиш, че съм искал голям тенис.
Прибира се мъж, а в леглото жената със съседа. Жената му вика:
- Къде скиташ толкова дълго? А аз те чакам непрекъснато тук!?
- А какво прави съседа в леглото ни?
- Не сменяй темата, а ми отговори на въпроса!
Селският доктор имал връзка с учителката. И както обикновено се случва, тя забременяла. Изродил детето и тя му казала:
- Ти си го правил, ти си го гледай!
Прибрал докторът детето. На следващия ден пристигнал селският поп:
- Докторе, помагай! Подул съм се, ще се пръсна.
Докторът му ударил една упойка, направил няколко клизми и сложил детето до него. След час попът се събудил:
- Как ми олекна, докторе! И шкембето ми спадна.
- Ще спадне, я. Виж какво хубаво дете роди.
Попът се зачудил, но взел детето. На смъртния си одър го извикал и казал:
- Сине, имам една тайна и сега ще я разкрия. Аз не съм баща ти. Аз съм майка ти... Баща ти е поп Киро от съседното село!
Класификация на мъже... по поведение до и около писуара
1. Сприхав - с намачкани панталони... дълго не може да си нацели дюкяна... и от раздразнение къса копчета.
2. Социално общителен - присъединява се към приятеля си, въпреки, че сам не би отишъл. Мотивира се, че това не означава нищо.
3. Срамежлив - не може и да се измие дори, ако някой го гледа. Преструва се, че вече е свършил и... излиза, за да направи по-късно втори опит.
4. Жизнерадостен - издава гърлени звуци на висок глас, наднича през кабинките.
5. Несъобразителен - ако всички места са заети се облекчава в умивалника.
6. Съобразителен - не ГО държи с ръка. Използва времето, за да си оправи вратовръзката, да си свери часовника и дори да си завърже връзките на обувките.
7. Игрив - играе си със струята като се опитва да убива летящи мухи.
8. Разсеян - опъва жилетката си, за да достигне края на вратовръзката.
9. Комплексар - внимателно разглежда чуждите достойнства... за да свери размера...
10. Мнителен - внимателно разглежда своето достойнство.
11. Душата на компанията - успява да разкаже виц на съседа.
12. Експериментатор - опитва се да получи Дъгата от собствената си струя.
13. Облъскан от живота - дълго стои, мъчи се, изпуска газове, но да се изпикае - така и не успява... и си тръгва, мърморейки си под носа.
14. Пакостник - тихичко, но осезаемо пуска газове, демонстративно "души" наоколо и излиза с възмутен вид.
15. Енергичен - шумно изпуска газове и след това пуска по този повод някоя непристойна шега.
16. Неизряден - обувките и панталоните си винаги изпръсква... Да не говорим за пода... Изтръсква си ГО докато излиза... абравя да си закопчае дюкяна и установява това след 10 минути... опитвайки се с ръка да си го премести от левия в десния... крачол.
17. Интелигент - използва времето за да чете... книга или вестник
18. Изряден - внимателно наблюдава как.
19. Преувеличаващ - разкопчава всички копчета на дюкяна си, макар че х** може да излезе и ако само едно е разкопчано.
Йерусалим. Израел открива нов телевизионен канал, предназначен за съседните арабски страни. Първите предавания на новия канал ще са за ползата от тютюнопушенето.
Имало в едно село една мома. От всички моми в околията тя била най-хубава. Красива като роза, нежна като кокиче. Чиста като сълза. Ама колкото била хубава толкова била и проста. Не можела две думи на кръст да върже, да не говорим да състави цяло изречение. Глупава, глупава, просто няма толкова тъп човек в целия свят.
Дошло време да я женят, харесал я някакъв момък от съседното село и поискал да се срещне с нея. Тогава майката на момата и казала:
"Дъще, когато дойдат да те видят бъдещите сватове, дума да не си проронила, че няма да те вземат. Само аз ще говоря!"
Дъщерята се съгласила и в уречения ден дошъл бъдещият съпруг с майка си и баща си.
Майката на момата дълго и нашироко разказвала. Говорела и говорела.
Накрая момъкът казал:
"Е, нека да оставим и момичето да каже нещо."
Момичето погледнало към тях и рекла:
"Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ.. чи вий по кой път минахти? Пу долния или пу горния?"
"По долния, защо?" - попитал момъкът
"Щоту на горния има едно голямо лайно, дето аз го изсраф!"
Един борец отишъл в един град дето нямало жени и питал един местен:
- Абе като искате да бъдете насаме с жена кво правите?
- Ами с камилата и...
- А не - прекъснал го бореца, никога няма да падна толкова ниско и да кача камила.
Да ама един ден толкова му се доеб*ло че взел една камила и си свършил работата. След няколко дена срещнал своя познат и му казал:
- А бе, то с камилата не било толкова лошо.
- Как ще е лошо бе, качваш се на камилата, отиваш в съседния град и си хващаш мадама.
Човек си копае на нивата. Към него тича съседът и крещи:
- Жена ти умряяяя... преди пет минути умря...
Оня продължава да копае. Съседът се приближава.
- Чу ли?
- Да!
- Ми утре е погребението, няма ли да идеш?
- Първо работата, после удоволствието.
На другият ден, след като свършил работата, мъжът отива на гробищата. Намира гробът на жена си, сяда пред него и започва да говори:
- Защо ме оставиии, защо ме напуснаааа, искам да се върнеш...
Изведнъж някаква къртица започнала да надига пръстта от гроба. Оня както си нареждал, скочил и почнал да затиска с крак надигнатото и да вика:
- Стига ма, ти от майтап на разбираш ли, ма...