Вицове за съседи
В тази категория има 3578 вица, разпределени в 239 под-страници.
Могъщ магьосник поискал да разруши едно царство и излял вълшебна течност в кладенеца, откъдето пиели всички поданици. Който пийнел от водата, полудявал.
На другата сутрин от кладенеца вече били пили и полудели всички с изключение на царя и семейството му, които имали отделен кладенец само за тях и до който магьосникът не успял да се добере. Загрижен, царят се опитал да овладее положението и взелредица мерки за опозване на сигурността и здравето на поданиците си. Полицаите и инспекторите обаче също били пили от отровената вода, ето защо указите на царя им се сторили абсурдни и те решили да не ги прилагат.
А когато жителите на царството научили за тези декрети, помислили, че техният владетил е полудял и е започнал да диктува безмислени неща. Втурнали се с крясъци към двореца и поискали от владетеля си да абдикира.
Отчаян, царят бил готов да се откаже от трона, но царицата го възпряла и му казала: "Хайде и ние да отидем до кладенеца и да пием. Така ще станем като тях."
Така и сторили: царят и царицата пили от водата на лудостта и веднага започнали да говорят безсмислени неща. Поданиците им начаса се разкаяли: след като техният цар говори така мъдро, защо да не го оставят да управлява страната?
И царството заживяло спокойно, въпреки че поданиците му се държалил съвсем различно от съседите си, а царят управлявал до края на дните си.
Паулу Коелю
0
Поради факта, че съпругът бе изчезнал бяха възбудени... двама съседи.
0
Какво е хубаво и какво е лошо
Хубаво: Жена ти е бременна.
Лошо: В утробата й има цели три бебета.
Много лошо: Направил си операция за стерилизация. Преди три години.
Хубаво: Жена ти не говори с теб.
Лошо: Иска развод.
Много лошо: Тя е адвокат.
Хубаво: Синът ти расте.
Лошо: Свалил е възрастната ви съседка.
Много лошо: Ти също.
Хубаво: Синът ти прекарва много време в стаята си.
Лошо: В стаята му намираш скрити порнофилми.
Много лошо: Има те на някои от тях.
Хубаво: Мъжът ти най-накрая е съгласен - стига толкова деца!
Лошо: Не можеш да си намериш противозачатъчните.
Много лошо: Взела ги е дъщеря ти.
Хубаво: Твоят мъж добре се ориентира в модата.
Лошо: Ти разбираш, че той тайно е обличал дрехите ти.
Много лошо: На него му стоят по-добре.
Хубаво: Провеждаш беседа за пчеличките и тичинките с дъщеря си
Лошо: Тя постоянно те прекъсва...
Много лошо: ...и поправя.
Хубаво: Синът ти излиза на първа среща.
Лошо: С мъж.
Много лошо: Който е твое гадже.
Хубаво: Дъщеря ти си намира работа веднага след завършване на института.
Лошо: Като прос*итутка.
Много лошо: Някои от колегите ти са й клиенти.
Ужасно: Тя печели повече от теб.
Хубаво: Четейки всичко това, ти се усмихваш.
Лошо: Познаваш хора с подобни ситуации.
Много лошо: Ти си един от тях.
2
- Скъпи, - казва жена на мъжа си, - докато теб те нямаше, продадох на съседа старото ни “Рено”...
- За колко?
- За хиляда...
- За хиляда??? Извинявай за думата, ама той направо те е прекарал!
- Не, за това си плати отделно!
2
- Съседе, какво става? Тъща ти вече трети път този месец се трови с гъби!
- Това е от проклетата склероза: готви ги за мен, а после забравя и яде!
0
Дете посреща майка си, която се връща от работа:
- Мамо, мамо, играех си в гардероба във вашата стая, когато изведнъж в стаята влязоха татко и леличката от съседния апартамент, започнаха да се целуват и да си свалят дрехите и после легнаха на леглото...
- Спри до тук, миличък! Искам да разкажеш това, когато баща ти се върне!
Когато бащата се прибрал, майката го посрещнала с думите:
- Напускам те!
- Защо? Какво съм направил?
Тогава детето започнало да разказва:
- Играех си в гардероба във вашата стая, когато изведнъж в стаята влязоха татко и леличката от съседния апартамент. И започнаха да се целуват и да си свалят дрехите и после легнаха на леглото... точно както мама и чичо Пешо направиха миналото лято.
0
Малкият Иванчо се упражнява да свири на цигулка и мъчителното скрибуцане кара кучето да вие непрекъснато. В съседната стая бащата на момчето се опитва да работи на компютъра, но напразно. След като половин час изтърпява дуета на цигулката и кучето, най-накрая извиква:
- Иванчо, не можеш ли да свириш нещо, което кучето не знае?
0
Връща се мъжа вкъщи и започва да се съблича.
Жената казва:
- Хич недей да се събличаш, ами върви да набиеш съседа.
Мъжа отива отсреща, чуват се викове, бой, след малко се връща и пита:
- Набих го, ама я кажи какво направи?
А жената:
- Ами какво, седя си аз тука вкъщи по цял ден, самичка, скучая...
2
На горската полянка седи едно малко, сладко, бяло зайче, което чудно свири на арфа. Изневиделица изкача един вълк, но като се заслушва в музиката се спира и блажено й се наслаждава, после става и си тръгва щастлив. След малко се появява по-голям и страшен вълк, но и той като първият не устоява на приятната музика и подминава зайчето. Не след дълго се появява изключително кръвожаден и огромен вълк, който се нахвърля на зайчето и го разкъсва. На съседно дърво стоят две врани и едната казва на другата:
- Аз казах ли ти, че така ще стане като дойде Глухият...
0
В жилищен блок музикант свири на тромбон. Съседът му чука по стената, за да подскаже, че е полунощ. По едно време музикантът не издържа, излиза на балкона и се провиква:
- Господине, моля ви, хванете най-после ритъма!
1
Имаме един съсед, който обича козичката. Казва се Любчо. Един ден го попитах:
- Любчо, ти наистина ли обичаш козичката?
А той ми отговори:
- Каква любов бе, просто с*кс!
2
ЕДИН ПОДСЛУШАН РАЗГОВОР МЕЖДУ КОНДЕНЗАТОРИ
Веднъж, докато се възхищавах на една красавица с директно отопление и секси анод, случайно подслушах следният разговор между кондензатори.
Електролитът каза:
- Аз съм най-едър и с най-много капацитет. Без мене никой не може и затова правя каквото си искам. Наливат ме със заряд, а аз си смуквам колкото си наумя. Почнат ли да ме точат им пускам пак колкото си искам. Факир съм. Уж вече няма нищо в мен, а изведнъж съм се заредил. А какви номера правя! Мога да си спомня какво е станало в предния полупериод.
Тогава се обади едно малко керамично мъниче:
- Какво се ежиш бе? С тези синтеровани електроди пропускаш правия ток като резистор. Не ме гледай, че съм малък. Аз съм и евтин, но моя диелектрик с бариев-титанат има над хиляда епсилон относителен.
Тук се намеси полипропилена:
- Та това достинство ли е? Тебе пък нали те чувам как микрофонираш като “Шур”, когато кихне бабата в съседния апартамент. Аз пък имам най-малките загуби на всички честоти. През мен прав електрон не може да мине. Е, вече не ме произвеждат с фолио, а ме метализират, ама така е модерно. С мене байпасват дебелите електролити, защото съм гласовит.
Накрая с ясен и респектиращ тон, като мистериите на българските гласове, се обади един стар хартиено-маслен кондензатор от който всички се страхуваха:
- Слушайте чеда мои. Много съм живял и много съм видял. Не се карайте! За всеки има място под небето. Какви ли не технологии минаха и заминаха, но аз се запазих. В нищо не съм най-перфектен, но всичко се стремя да правя както ми го искат. И не ми се смейте на старата хартия. Тя винаги е напита с масло. Толкова масло, чувам че полипропилена не може да поеме. А пък заради това масло, никой не му минава през ум да ме метализира. Запомнете, не позволявайте да ви изтъняват електродите и да ви увеличават епсилона. Работете с малки сигнали и високо пробивно напрежение. Така никога плочите ви няма да дрънчат като чинели и да микрофонирате. Не бъдете зло-“паметни”.
Меденият му глас хипнотизира всички. Настана пълна тишина.Само лампата, зачервена като малина, успя да промълви:
- Моля те, скъпи КОНДЕНЗАТОРЕ, включи се към първата ми решетка и да бъдем винаги заедно.
Изходният трансформатор се разплака със сребърни сълзи, сви си въздушната междина и благослови контакта.
И три дни свириха и се веселиха. И аз бях там и аз се веселих и слушах.
P.S. Всяка прилика с действителни лица и случки е случайна (когато четете това нека има около четящите поне един физик или радиотехник)
1
Дошло време една жена да ражда. В родилния дом докторът казва на мъжа:
- Имаме едно съвсем ново изобретение, което взима болката от раждането и я прехвърля на бащата. Искате ли да тествате и да помогнете на жена си да роди по-леко?
Мъжът се съгласил естествено.
Започнало раждането.
Доктора:
- Пускаме прехвърлне на болката от майката към бащата на 10 процента, как се чувствате?
Мъжа:
- Отлично.
- Качваме на двадесет процента, как сте?
- Отлично.
- Покачваме вече на 50 процента?
- Отлично съм.
- Пускаме на 100 процента! Как сте сега?
- Докторе, много съм добре, никаква болка на усещам!
Родила жената нормално. Прибира се мъжа вкъщи, а пред входа тълпа, полиция. Пита какво се е случило.
- Съседът ви умря!
1
"има много на витрината, но малко в склада"
Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.
Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се да бързаме, но не и да чакаме. Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.
Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки. Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада. Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до вас, но също ви позволява да го споделите или просто да натиснете „изтриване".
Запомнете, отделете повече време на тези, които обичате, защото те не са с вас завинаги. Запомнете, кажете блага дума на този, който ви гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до вас. Запомнете и горещо прегърнете човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можете да дадете от сърцето си и не струва нито стотинка.
Запомнете и казвайте „обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мислете. Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомнете и се дръжте за ръце, и ценете моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до вас. Отделете време да се обичате, намерете време да си говорите, и намерете време да споделяте всичко, което имате да си кажете.
Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.
Джордж Гарлин
1
Пристига мъж от задгранична командировка. Жена му го посрещнала, направила обяд, той го изял и казал:
- Там, като ядох в ресторанта на същата такава чинийка имаше златно звънче. Дреболийка, но ти е приятно!
После отива да си измие ръцете:
- А, при тях на всички пешкири има бродирана по една гола жена. Дреболийка, но ти е приятно!
Жената:
- А пък на съседа достойнството му е с един сантиметър по-голяма от твоето. Дреболийка, но ти е приятно!
0