Вицове за съседи
В тази категория има 3585 вица, разпределени в 239 под-страници.
Какво е хубаво и какво е лошо
Хубаво: Жена ти е бременна.
Лошо: В утробата й има цели три бебета.
Много лошо: Направил си операция за стерилизация. Преди три години.
Хубаво: Жена ти не говори с теб.
Лошо: Иска развод.
Много лошо: Тя е адвокат.
Хубаво: Синът ти расте.
Лошо: Свалил е възрастната ви съседка.
Много лошо: Ти също.
Хубаво: Синът ти прекарва много време в стаята си.
Лошо: В стаята му намираш скрити порнофилми.
Много лошо: Има те на някои от тях.
Хубаво: Мъжът ти най-накрая е съгласен - стига толкова деца!
Лошо: Не можеш да си намериш противозачатъчните.
Много лошо: Взела ги е дъщеря ти.
Хубаво: Твоят мъж добре се ориентира в модата.
Лошо: Ти разбираш, че той тайно е обличал дрехите ти.
Много лошо: На него му стоят по-добре.
Хубаво: Провеждаш беседа за пчеличките и тичинките с дъщеря си
Лошо: Тя постоянно те прекъсва...
Много лошо: ...и поправя.
Хубаво: Синът ти излиза на първа среща.
Лошо: С мъж.
Много лошо: Който е твое гадже.
Хубаво: Дъщеря ти си намира работа веднага след завършване на института.
Лошо: Като прос*итутка.
Много лошо: Някои от колегите ти са й клиенти.
Ужасно: Тя печели повече от теб.
Хубаво: Четейки всичко това, ти се усмихваш.
Лошо: Познаваш хора с подобни ситуации.
Много лошо: Ти си един от тях.
1
Бай Ганьо, американеца и турчина решили да стават тайни агенти. Ида последният тест, Влиза първи американецът и му казват:
- Жена ти е в съседната стая, взимаш този пистолет, застрелваш я и ставаш таен агент.
Влиза американецът, стоял 15 минути и излязъл.
- Съжалявам господа, немога да я застрелям. От 15 години сме заедно, сърцето ми не го позволява.
Влиза турчинът и пак:
- Жена ти е в съседната стая, взимаш този пистолет, застрелваш я и ставаш таен агент.
Влязъл турчинът, минали 10 минути, 15 минути и на 30 минута излязъл.
- Съжалявам господа. От 30 години сме заедно, немога да я застрелям.
Влиза наш Ганьо и пак:
- Жена ти е в съседната стая, взимаш този пистолет, застрелваш я и ставаш таен агент.
Влязъл в стаята и още не е затворил вратата, при което се чуло гърмеш на пистолет "бум бум бум". След това се чуло хвърляне и тръшкане "чат пат, чатър кютур, патър кютур". Излиза наш Ганьо целия зачервен и казва:
- Абе ей глупаци. Що сте ми дали развалени патрони, трябваше с табуретката да я трепя.
11
Един габровец отива до съседа и му казва:
- Комшу, голям проблем. Имам 15 гости ама само 10 стола, ти имаш ли свободни столове.
- Да.
- Идеално, значи ще ти ги пратя ония петима.
0
Зет и тъща копаят в градината. Тъщата е с каска.
Учуден съсед пита:
- А бе, Пешо, защо тъща ти е с каска?
- Да не искаш да се разкарвам всеки път до оградата, за да си изправям лопатата...
2
В Южна Африка някакви деца убили един негър. Бащата на едното ги видял и бой-бой-бой!
Минал един съсед и му казва: "Остави го бе човек - един негър - какво толкова?".
Бащата отвърнал: "Днеска негър убил, утре и цигара може да запали"!
3
Майката на Джефри Дамър му отишла на гости за вечеря и изведнъж казала:
- Знаеш ли, Джефри, твоите съседи изобщо не ми харесват.
- Тогава яж само зеленчуците - отвърнал синът й.
0
Канибал докладва:
- Главатарю, съседното племе пак ни обяви война!
- Аман от банкети!
1
Иванчо бил много слаб ученик и особено математиката хич не му вървяла. Изкарвал двойка след двойка. Загрижила се майка му и решила да го изпрати в католическо училище в съседния град. Връща се Иванчо след месец, целия отслабнал, очите му като понички, а в бележника му шестица до шестица.
- Бре, Иванчо, какво е станало с теб! - не вярва на очите си майка му
- Ох, остави се! Още първия ден учителят ни по математика ни показа един гол мъж, закован с пирони на знака плюс и веднага разбрах, че тия даскали изобщо не се шегуват...
2
Фермер решил да одведе 2-те си крави при съседския бик и да вземе сина си да види как стават нещата.
Отиват те там, сядат двамата приятели на по чашка а детето остава отвън да гледа.
След малко детето идва и вика:
- Тате, тате бика на*ба бялата крава.
- Не говори така сине. - Скастрил го таткото. - Ще кажеш колтурно: Бика изненада бялата крава.
Детето кимнало с глава и излязло пак отвън.
След малко пак се връка и вика:
- Тате, тате бика изненада черната крава и пак на*ба бялата!
1
- Миналата нощ моите съседи сякаш колективно бяха полудели: те силно крещяха и ми чукаха по стената.
- Защо не повика полиция, за да се оплачеш?
- Защото не ми пречиха много. Аз си седях тихо пред пианото и разучавах гами...
0
Погребално бюро във Венеция. Клиент се интересува за цените.
- Можем да ви предложим първокласно погребение, господине! Махагонов ковчег, украса от слонова кост, златни дръжки. За опечалените - черна гондола, оркестър изпълнява траурна музика от съседната гондола.
- Колко струва?
- Три милиона лири.
- Е не, скъпо е.
- Тогава погребение втора класа? Дъбов ковчег, сребърни дръжки, черна гондола за опечалените, но музиката е на запис.
- И колко струва това?
- Два милиона.
- И това е много. Няма ли нещо като за двеста хиляди?
- Има - погребение осма класа. Чамов сандък за ковчег, никаква музика, а на опечалените даваме под наем плавници.
0
Мутра, цялата в гипс и бинтове лежи в болница. Съседът по легло пита:
- Какво ти се е случило?
- Мамка му, карам си "Мерцедеса" със 180, гледам: мамка му, отпред човек язди кон. Набивам спирачките, но не успявам да спра, мамка му и трасссссс право в коня. Прецаках си новия Мерцедес, мамка му....
- Абе, остави колата, бе! Човека жив ли е?
- Абе мамка му на човека и на коня, нищо им няма, те били бронзови....
0
Тайният Дневник на Архангел Михаил
Ден 1
Взеха ме на работа. Толкова съм щастлив. Шефът каза, че ще пазя Портите райски с Огън и меч от Адам, Ева, Синовете човешки и мормонските проповедници. Уха! Почвам от утре.
Ден 2
Поради недостиг на средства вместо Огън и меч ми дадоха само меч. Обещаха веднага щом хванат онзи взломаджия, как му беше името, Персей или Персефон или Принца на персия, не помня вече… Та като го хванат ще си получа огъня. Обаче мен не ме интересува много. Не пуша.
Днес тренирах с меча. Никой не ни нападна. Но нищо. Важното е, че пазя Рая. Еден, дет са го рекли мъдрите хора. Тоест шефа..
Ден 3
Седя на входа и гледам злосторно. Истинският нинжангел може да срази врага си само с поглед!
Ден 1460000
Уха! Успях! Дойде някакъв дядка, прегърбен, плешив, в бяла роба, едвам ходеше направо и говореше някакъв Латиноамерикански език, май дори точно латински. Погледнах го и последните четири хиляди години тренировка си казаха думата. Хехе. Така го стресирах, че оживя отново. Направо припадна. На земята искам да кажа. Защото това е Рая. Много готино място. Направо Рай. Честно.
Ден 1460001
Шефът ме извика в кабинета си. Той е много културен. Обясни ми кротко, че ако пак изритам папата, пропадам. Май говореше буквално. Изтъкнах, че не знам как да познавам папите. Шефът беше много любопитен как тогава всички досегашни са вътре. Ми не знам, сигурно са минали през аварийния изход. Онзи зад кухнята. Шефът помълча малко. После внимателно попита защо не пазя и онзи вход. Ми щото е изход еб*си. Авариен при това. Ако иска, ще го пазя, когато се случи авария.
Шефът си скубе косата. Обади се на Ицето по мобилния и му крещя малко. После ми хвърли един такъв поглед, за какъвто ще има да тренирам три милиона години. Даде ми библия да се образовам за папите. Колекторс едишън. С бонус двд.
Подпрях с книгата портата, че малко се беше разкачила и ставаше течение. Двд-то го подострих и тренирам да мятам шурикен. Няма да имам проблеми със следващия папа. Не и ако не успее да се оплаче даже. Хъ хъ хъ.
Ден 1460020.
Скука. Но пък вече съм доста добре с двд-то. Имаше едно дърво недалече от поста ми, упражнявах се на него. Последното хвърляне направо го отрязах. Жалко за плодовете. Нищо, няма победа без жертви.
Ден 1460021
Мина Габриел. Пребледня и попита какво е станало с ябълката на шефа. Свих рамене невинно. Обясних му, че котката си остреше ноктите там. Габриел не ми вярва много. Показах му меча си. Още няма огън, но и така е внушителен. Габриел схвана. Котката изхвърча.
Изправиха дървото с кран и го заковаха с пирони. После издигнаха около него пет метра висок и два метра дебел зид. Жалко. Нарисувах си на него мишена и вече съм издълбал 20 сантиметра дупка в центъра. Еха.
Ден 1460036
Още никой не е върнал огъня. За сметка на това съседите прокарват електричество. Реших, че електрически меч е по-добър от огнен. Пъхнах го в контакта.
Марчето каза, че ще мога пак да си използвам ръката след седмица. Душица жена е тя, ей, изобщо не заслужава такъв мъж дет само я тормози. Покани ме на кафе, но дори и с изпържена ръка си имам служебни задължения. Мятам двд-то с лявата и псувам съседите наум. Ще видят те.
Ден 1460039
През дупката в зида вече се вижда дървото. Почти е зарастнало. Имам пъклен план. Така де, божествен. Нищо пъклено. Честно. Все пак Рая пазя. Един вид.
Ден 1460050
Напих Азрааел. С ябълкова ракия. Пяхме Градил Илия Килия. И Рикийчице Мъченичице. Божествено питие е това. Азрафаел предложи да пеем нещо и за дървото на шефа, обаче му напомних, че сме на публично място и другите може да си помислят, че нямаме предвид ябълката. Той ми повярва. Решихме да ходим да накажем съседите за електричеството им. С огън и меч. Тоест без огън. Още. Но аз не губя надежда.
Ден 1460051
Ази се гърчи от махмурлук и псува на всички езици, които познава. А той познава много езици.
Шефът ме повика. Гледа странно. Пита ме дали имам нещо общо с разрушаването на Вавилонската кула. Гледам невинно. Той ми размахва пред очите днешния вестник. Аз кротко вдигам ангелско пръстче и му посочвам къде е написано „преди новата ера” точно до днешната дата. Той млъкна. Погледна ме странно. Аз гледам все така невинно. Ми еб*си, пазя входа, пощата през мен минава. Шефът ме прати да му се махам от погледа. Да, онзи поглед. Ура. Занесох на Азрааел кисело зеле да закусва. Приятелите трябва да се поддържаме. Особено в Рая. Тук човек за човека е ангел. Както са казали римляните: Хомо хомини хомос хомоссайд. Или нещо такова.
Ден 1460058
Относително спокойно. Самолетите малко ме дразнят, откакто шефа ми забрани да ги свалям с ябълки. Казва, че и без мен бермудския тригълник е достатъчно известно място и само НАСА му е притрябвала сега.
Да бе да... Какво знае той за бермудския триъгълник? Без мен това място още щеше да стене под ботуша на туристическия агресор. Но нищо, стига ми тая награда да каже нявга народа … абе да казва каквото ще. Хъ. Нали съм в рая. Муахаха.
Ден 146070
Новите съседи са некви тъпи американци. Седят си по цял ден вътре, дъвчат макдоналдс, наливат се с кафе и се съдят като в стария завет. И електричество сложиха отгоре на всичкото. Нарочно ме провокират. Шефа ме извика да ми каже, че ако с тях стане същото като с вавилонците, да си търся гумено пате. Щото ме чака дълга, дълга баня. В сауната. Каква сауна, попитах го. Шефът каза, че говори за онази на партера. С черните джакузита. И много топлата вода.
Обичам джакузита. Жалко за американците.
Ден 1460071
Предложих на Ази да пийнем по чашка. Той ме гледа особено, пелтечи нещо и бяга да се измъква. Странно. Мислех, че ракията му харесва. Е, както и да е, ще се наложи да ползвам собствените си връзки. Звъннах два три телефона. Бай Ладо се нави, отдавна ми дължеше услуга.
Ден 1460080
Днес съм в прани дрехи. Мечът ми е лъснат лъснат та чак свети. На стената съм написал с големи букви „Не е нужно да си ангел, за да работиш тук… но помага!”. С кръв. Онзи папа се беше върнал, ама тоя път успях да го нацепя преди да гъкне. Двд-то мина през него като през масло. Така де, това е праведна кръв, така надписа придобива допълнителна тежест и достоверност. Дойде шефа, огледа обстановката, но май привидната ми невинност не го заблуди. Покрещя ми. Удари ме с няколко мълнии. Изглеждаше тъжен, за това предложих да го почерпя с малко от моята ракия. Удари ме с още няколко мълнии, но накрая се съгласи. После пяхме хиподил и рамщайн. Заведох го у тях и той накара Марчето да ни точи баница. Тя ме гледа като втори Юда. Пак ще трябва да бера цветя. Но първо ще почакам да му помине на шефа, нямам с какво да го държа пиян цяла седмица. Стареца порка като гръцки бог.
Вземам Ицо и отиваме на риба.
Ден 1460087
Шефа беше сложил на входа Рафи да ме чака с някаква гаубица. Ухилих се чаровно и му показах какви риби сме наловили. Той взе да разсъждава. Извадих и бутилка вино. Подобаващо. Той си пада леко сноб за храната. Светнаха му очичките. Тоест те принципно си светят, това е характерно за него, но сега светнаха иначе. Пусна ме да влизам.
На вечеря се изтърси и половин Ирак. Тъпите американци ги избомбили. Знаех си, че има нещо гнило в тия съседи. Шефът ми мълчи. Нахранихме арабите с риба. Това му е специалитет на Ицето. Той изобщо много обича да храни с риба пустинните народи, голямо копеленце си пада. Един вид им казва „Скиите тъпаци, аз като живея на готино място мога да се тъъъъпча с риба и де що има водна сволоч". Когато стигна до супата от желирани змиорки, някои вече го гледаха леко злобно. Абе като цяло е як пич, но понякога преиграва. Но нищо, арабите са готини. Полафих си с няколко. Напих ги с ракия. Пяхме мановар. Щяхме да пеем и черно фередже, но се сдържах. Очертават се забавни дни. В рая. Готино място. Райско!
0
Приказвали две селски клюкарки:
- Знаеш ли, Гано?
- Какво, Пено?
- Цяло село говори, че нашата съседка бие мъжа си с кол.
- О, Боже Господи, какъв срам, добре че ние не сме били
там!
- Знаеш ли, Гано?
- Какво, Пено?
- Цяло село говори, че нашата съседка пържи мишки в
тигана!
- О, Боже господи, какъв срам, добре че и ние не сме били
там!
- Знаеш ли, Гано?
- Какво, Пено?
- Цяло село говори, че ние сме най-големите клюкарки!
- О, Боже Господи, какъв срам, добре че и ние не сме били
там!
0
Тя: Скъпи, трябва да ти кажа нещо...
Той: (заинтересувано мълчание)
Тя: Знаеш ли...Влюбена съм.
Той: (напрегнато мълчание)
Тя: Не, не в теб.
Той: (огорчено мълчание)
Тя: Да... но не съжалявам за това!
Той: (осъдително мълчание)
Тя: Сигурно, ще искаш да знаеш, кой е?
Той: (утвърдително мълчание)
Тя: Люси е.
Той: (възмутено мълчание)
Тя: Не, не си мисли, че е онзи Люси, който ти е приятел от детството... Въобще не е мъж...
Той: (неразбиращо мълчание)
Тя: Това е... нашата съседка.
Той: (презрително мълчание)
Тя: Да! Обичам я, от много време.
Той: (осъдително мълчание)
Тя: Люси също ме обича...
Той: (хладно мълчание)
Тя: Да, знаех си, как ще го приемеш... И все пак реших, че повече не мога да крия от теб...
Той: (унищожително мълчание)
Тя: Нали все пак няма да пречиш на нашите чувства?
Той: (зловещо мълчание)
Тя: Люси - чудесен човек! Толкова е добра и нежна...
Той: (насмешливо мълчание)
Тя: А ти... Толкова време вече не ми правиш никакви подаръци, никъде не ме водиш!
Той: (свъсено мълчание)
Тя: Не ми говори с този тон!
Той: (раздразнено мълчание)
Тя: Господи, що за човек ми се е паднал за мъж! Сухар!
Той: (злобно мълчание)
Тя: Дебелокож си! Винаги си мислил само за теб!
Той: (ненавиждащо мълчание)
Тя: Никога не си ме обичал!
Той: (мъчително мълчание)
Тя: Изневеряваше ми наляво и надясно!
Той: (протестно мълчание)
Тя: Гадина такава!
Той: (обидено мълчание)
Тя: Отвратителен алкохолик! Десет години си пиеш уискито, а аз търпя всичко!
Той: (тактично мълчание)
Тя: Целият ми живот разби! Защо не се омъжих за Иван? Правилно ми казваше мама..
Той: (саркастично мълчание)
Тя: Господи, каква глупачка съм била!
Той: (красноречиво мълчание)
Тя: Издевателстваш си?! Писна ми! Напускам те!
Той: (изплашено мълчание)
Тя: Да, заминавам! Нямам повече сили! Този сарказън! Твоите насмешки! Омръзна ми!
Той: (умоляващо мълчание)
Тя: Какво? Не ти ли харесва? Изплаши ли се? А?
Той: (жално мълчание)
Тя: Добре, не страдай... така да бъде, ще остана засега с теб.
Той: (облегчително мълчание)
Тя: Оцени моята добрина, безделнико.
Той: (благодарно мълчание)
Тя: Добре, лицемер такъв. Ето какво... трябва да ти кажа за Люси... мъжът й е алкохолик, отдавна пийва доста...
Той: (злорадо мълчание)
Тя: Да... тя търпеше всичко, а сега почна да й вдига ръка. Люси го напусна... а аз останах с теб! А тя отиде... никъде, няма къде да отиде.
Той: (съчувствено мълчание)
Тя: Тя ще поживее известно време у нас, става ли? Тя й майка й!
Той: (нецензурно мълчание, скърцайки със зъби)
Тя: Не се пени! Няма да вземат много място!
Той: (трагично мълчание)
Тя: Е, виждаш ли скъпи! няма какво да възразиш! Казвала съм ти, че винаги си ме разбирал, както никой друг!
Той: (навъсено мълчание)
Тя: Всичко ще бъде чудесно! Вече съм измилила как ще се разместим. Люси ще спи при мен, а майка й тук на дивана в хола. Ще бъде много добре!
Той: (гробовно мълчание)
Тя: Не се коси! Ще видиш, Люси е страшна! И за теб тя толкова добри неща казва! Даже съжалява, че мъжа й не прилича на теб.
Той: (мъртвешко мълчание)
Тя: Да-да, така каза! И знаеш ли, скъпи, изслушах Люси и разбрах, колко проблеми може веднага да се решат, ако всички мъже станат като теб... богати, нями и парализирани!
0