Вицове за пари
В тази категория има 4868 вица, разпределени в 325 под-страници.
Сара се събужда и вижда, че Яков не спи.
- Какво става, защо се разхождаш нервно? - пита го тя.
- Много съм притеснен. Трябва да връщам пари утре.
- На кого?
- На съседа Моше.
- Добре, ще му ги върнеш.
- Ама как, като нямам! - инати се Яков.
Сара отваря прозореца и се провиква:
- Моше! Наистина ли Яков има да ти връща пари утре сутринта?
- Да! - крещи Моше.
- Но той няма, така че ще ти ги върне друг път.
Сара затваря прозореца и казва:
- Спокойно, лягай да спиш. Сега той ще се притеснява кога ще му върнеш парите!
18
Особености на българския алкохолик.
1. АЛКОХОЛИКЪТ ПАТРИОТ.
Пие от любов към майка България. Смята, че българите превъзхождат всички други народи и най-силното доказателство за това е, че най-много носим на пиене. Патриотът пие всеки ден по 300-400 грама твърд алкохол, а на национални празници утроява дозата. Обожава Динко от Ямбол и смята, че той е последният истински българин.
Любими питиета: домашна ракия, с разредител бира.
2. АЛКОХОЛИКЪТ ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ.
Пие, защото е неразбран. Несправедливата съдба му е отредила да живее сред простаци, които не могат да оценят богатата му душевност и отказват да му построят паметник приживе. Не работи нищо, защото е убеден, че обществото е длъжно да го изхранва. Постоянно мрънка, че държавата не дава достатъчно пари за култура, което всъщност означава, че не му дава достатъчно пари за пиене.
Любими питиета: каквото го почерпят.
3. АЛКОХОЛИКЪТ РЕВОЛЮЦИОНЕР.
Пие в знак на протест срещу скапаната държава и некадърните политици, които постоянно се опитват да го прецакат. Дори се опитват да посегнат на най-милото му – домашните казани за ракия. За алкохолика революционер повод за напиване е всяко действие на правителството, което удря по бюджета му за алкохол – поскъпването на винетките, увеличаването на цената на билетчето за градски транспорт и т. н. Под влияние на алкохола пише гръмки призиви във фейсбук: “DOKOGA 6TE TARPIM!!!”, “WREME E DA GI I3METEM!!!!” След което, възхитен от гражданската си смелост, алкохоликът революционер пръдва, ляга и заспива.
Любими питиета: евтините.
4. СВЕТСКИЯТ АЛКОХОЛИК.
Напивал се е поне три пъти с Батето и поне пет пъти с Веждичката и с радост разказва спомени за тия прочути пияници. Пуши пури, за да прилича на кумирите си в алкохолизма. Цял живот е бил на някаква безсмислена държавна служба и е обикалял от софра на софра.
Любими питиета: уиски, коняк.
5. АЛКОХОЛИКЪТ РУСОФИЛ.
Пие, защото в Русия правят така. Обича Путин повече от майка си. Слуша само група “Любе” и смята, че най-добре за България ще е да стане част от руската държава. Твърди, че Крим е руски, но не знае защо.
Любими питиета: руска водка.
6. АЛКОХОЛИКЪТ НАРОДНЯК.
Пие, защото цени традициите и българския фолклор. А почти всеки ден е някакъв празник – Игнажден, Еньовден, Свети Харалампи, Преподобна Миндилия и т. н. Убеден е, че ако няма хора като него, които да почитат с препиване тия празници, ще изчезнем като нация.
Любими питиета: домашно вино.
7. АЛКОХОЛИКЪТ РОКАДЖИЯ.
Пие, защото неговите рок-идоли пият. Фен е на Цонко от Каварна и има автограф от Джон Лоутън. Слуша само музика от 70-те и смята, че най-великият български музикант е Наско от БТР.
Любими питиета: 20-30 бири.
20
Ако ви нацвъка гугутка, не е задължително да е на пари... може на птицата просто да и се сере...
26
- Здравей, Винчи.
- Здравей, Кольо.
- Много се радвам, че ми гостуваш. Прекрасна си!
- Благодаря.
- Ще се представиш ли на нашите читатели?
- Ъммм... даа... казвам се Винченция, от София, модел.
- Мислех, че си родена в Ямбол?
- Да, но вече съм в столицата.
- С какво се занимаваш в момента?
- Модел съм на невидими дрехи. Освен това вчера завърших и първата си роля в киното. Филмът се казва: „Червената Шапчица отзад”.
- Какъв е сюжетът?
- А?!
- Ъммм... за какво се разказва?
- Ами, отивам в гората за гъби, а там Вълкът и Ловецът ме претърсват за оръжие, а после правят любов с мен.
- Интересно. Какво правиш в свободното си време?
- Ходя на фитнес и си разглеждам Фейсбука. Обожавам да скачам с бънджи, но още не съм го правила.
- Обичаш ли да четеш книги?
- Да.
- Кои са ти любимите писатели?
- Винету и Царп Лъх.
- Аха... Според теб вярно ли е общото схващане, че манекенките сте леки момичета?
- Това са глупости. Никога не бих си легнала с някой за пари... освен ако има 20 лева.
- Какви мъже харесваш?
- Да са богати, ако е възможно и културисти. Но за мен външният вид не е от значение. Важно е какъв е човекът отвътре – колко пари има. Държа мъжът до мен да е финансово осигурен, да ме води по барчета и да кара кола с три букви.
- УАЗ?
- Ххаахах не, БМВ или Ауди.
- Ауди е с четири букви.
- Не мисля.
- Някой да те е злепоставял? Коя е най-голямата лъжа, която си чувала за себе си по медиите?
- Че съм любовница на Митьо Пищова, а аз само френска му правих и то един път.
- Какво смятат родителите ти за това с което се занимаваш?
- Напълно ме подкрепят – татко емигрира в Антарктида.
- Имала ли си гаджета футболисти?
- Само девет – не ги харесвам. С другите спортове съм по-добре.
- Веганка ли си?
- Глупости, от български произход съм.
- Има ли завист сред моделите?
- Да. На мен ми завиждат за ума и красотата – аз винаги се уреждам. Мразя глупостта и лицемерието.
- Имаш ли някакви корекции по тялото?
- Никакви, само съм повдигала кожата на колената си.
- За какво мечтаеш?
- Да посетя Дубай, че още не съм била в Гърция. Обичам пътешествията, но засега съм ходила само до Бургас. Мечтая малоумниците да ми завиждат. Искам да стана ужасно известна – всички глупаци да говорят за мен.
- Един по... такъв въпрос... С колко мъже си била?
- С двама.
- Ъъъъъъ... днес ли?
- Че ти за кога питаш!?
- Винчи, благодаря за интервюто. Какво ще пожелаеш на нашите читатели?
- Да бъдат себе си и имот!!!
41
По време на обир в Гуанджоу, Китай, банков крадец извика на всички в банката:
- Не мърдайте! Парите принадлежат на държавата, животът си е ваш.
Всички в банката, легнаха тихо. Това се нарича "Концепция на промяната на мисленето" - смяна на конвенционалния начин на мислене.
Когато една дама легна на масата предизвикателно, крадецът извика към нея:
- Моля бъдете цивилизовани. Това е обир, а не изнасилване!
Това се нарича "Да бъдеш професионалист". Фокус само върху това, което си обучен да правиш!
Когато банковите крадци се завърнали у дома, по-младият (завършил икономическо училище) казва на по-възрастният крадец (който има завършен 6 клас):
- Брато, нека да броим колко имаме.
Възрастният обирджията не се съгласил и казал:
- Ти си много глупав. Има толкова много пари, че ще ни отнеме много време да ги преброим. Довечера, по новините ще ни кажат колко сме обрали от банката!
Това се нарича "Опит." В днешно време опитът е по-важен от квалификациите на хартия!
След като крадците си заминаха , управителят на банката казва на банковия супервайзър, да се обади бързо в полицията. Но супервайзърa му каза:
- Чакай Нека вземем $ 10 милиона от банката за себе си и да ги добавим към 70-те милиона долара, които преди това бяхме присвоили от банката!
Това се нарича "Плувай с течението." Преобразуване на неблагоприятната ситуация в твоя полза!
Супервайзъра каза:
- Щеше да е добре, ако имаше грабежи всеки месец.
Това се нарича "Убий скуката." Личното щастие е по-важно от работата ти.
На следващият ден, телевизионните новини съобщават, че 100 $ милиона са взети от банката. Крадците преброяват и преброяват и преброяват, но отчитат само $ 20 милиона. Крадците са много ядосани и започват да се оплакват:
- Ние рискувахме живота си и взехме само $ 20 милиона. Управителят на банката взе $ 80 милиона, за нула време без да си мърда пръста!
Управителят на банката се усмихваше щастлив, защото чрез грабеж, покри загубите си на пазара на акции.
Това се нарича "Улавяне на възможността." Желание да поемаш рискове! Така че, кои са истинските крадци тук?
11
Сутрин като станеш и веднага - много ти се иска власт, с*кс, слава, пари и вселенско могъщество. А към обяд те отпуска. Годините вземат своето....
16
Грузинец продава сланина, спира един и го моли да му отреже парченце да пробва.
- Мм, много е вкусна, с какво си хранил прасето?
- С хляб.
Човекът вади документ и му показва, че е забранено да се хранят животни с хляб, съставя му акт. След малко минава друг, пак моли да опита и го пита с какво е хранил прасето.
- С лайна! - ядосано отговаря грузинеца, ядосан заради акта.
Човекът вади и той документ, че е забранено да се хранят животни с лайна и нов акт. Седи грузинецът оклюмал, минава човек и по същата процедура го пита накрая с какво е хранил животното.
- С кво съм го хранил, с кво съм го хранил - давах му пари да си купи квото иска.
20
Двама разговарят:
- А за рождения ден на жена ми, не ми стана и се наложи да и купувам подарък.
- Аз пък успях да спестя едни пари...
9
Живущите младежи от бл. ХХХ в ж. к. Младост събрали пари и изпратили на екскурзия в Амстердам баба Цена от първия етаж, за да види как наистина изглеждат прост*тутките и наркоманите...
20
Живял някога, някъде един човек. По професия бил... да го кажем, клозетен хигиенист. Такъв бил и баща му, и дядо му. Човекът имал трима сина. Един ден той ги събрал:
- Деца мои, реших, събрал съм пари ще ви изпратя да учите, не искам да се занимавате с това, с което се е изхранвала до сега фамилията ни.
Децата му заминали в големия град и се изучили. Единият станал адвокат, другият PR, а третият депутат.
Седнал една вечер човекът, налял си ракийка и въздъхнал:
- Явно това е съдбата на фамилията - цял живот с лайна да се занимаваме!
13
Срещат се двама приятели и единият казва:
– Е тва Петров е късметлия, завъртял е нещо, вчера бях у тях на банкет, може да не вярваш, но вкъщи имат златен клозет. Смятай какви пари трябва да има за да си го позволи.
– Стига бе, глупости, с една заплата… абсурд… – не вярва другия.
– Е ся, няма да те лъжа, сам видях, чисто злато.
– А бе не вярвам…
– Ок, отиваме у тях и проверяваме!
Отиват наистина двамата, звънят, отваря Петрова. А тоя недоверчивият бърза да се обади.
– Добър ден, г-жо Петрова, извинете за безпокойството, но действително ли имате у вас златен клозет?
Петрова се обръща към коридора и се провиква:
– Пешоо, ела, ако обичаш, дойде тоя, дето ти се е изтропал в тромбона…
12
Свръхделикатен човек - взема от теб пари на заем и адски се стеснява да ти ги върне.
6
Вървят си двама габровци в чужд град и какво да видят, магазин за дрехи, но на витрината пише:
- Цял костюм – 10 лева, риза 2 лева, панталон 5 лева.
Спогледали се, единият казал:
- Давай да купуваме, знаеш ли колко пари ще направим, като се върнем в Габрово!
Влезнали и рекли:
- Дай ни 50 костюма от 10 лева, 100 панталона от 5 лева и 200 ризи от 2 лева!
Продавача ги погледнал, ухилил се и продумал:
- Пичове, вие да не сте от Габрово?
- Да, бе, защо?!
- Защото това е химическо чистене!
28
- Съжалявам! - каза сухо дракона.
- Битка няма има.
- Но аз искам да се сражаваме! - възкликна рицаря.
- Излез и се бий!
Драконът надул бузи, но не издухва пламък, а вместо това повтаря.
- Говоря ти сериозно. Тук няма какво да спечелиш. Освен ако не си от онези, от парада...
- Какъв парад? - не разбра рицаря.
Драконът му обяснил:
- Какво?! - разгневил се рицаря.
- Не! Аз съм нормален! Какви са тези намеци!
- Съжалявам, съжалявам! - смутил се дракона.
- Просто си помислих, че...
- Това е заради перата на шлема, нали?
- Ами... Не, че...
- Знаеш ли, че това е просто отвратително!
Рицарят се разгневил на шегата.
- Кой ти дава право да съдиш личният ми живот? Да не си от Хелзинския комитет?
- Извинявам се.
- Сега вече просто съм длъжен да те победя! Независимо дали ти харесва или не, ние ще се бием!
- Аз ти се извиних... Просто не мога да разбера какво търсиш тук, ако не си п*дал...
- За да спася принцесата, разбира се!
Драконът се шляпна с лапата по челото.
- Еее! Знаех си. Ти си се объркал. Замъкът с принцесата и дракона е от другата страна. Трябваше след хана да тръгнеш на надясно, а ти тръгна на ляво, нали? Ето виждаш ли. Така си и помислих като те видях - объркал си пътя... Аз, знаеш ли, сложих надпис преди около две седмици, но някакви вандали го чупят постоянно и...
- Чакай, чакай, какво искаш да кажеш - "объркал съм пътя?"
Рицарят подозрително го изгледа.
- Какви глупости се опитваш да ми внушиш? Мога и сам да видя - ето замъка, а ти си дракон!
- Вярно е, но...
- Така че, и принцеса си има вътре! Ти да не си сложен тук за красота!
- Слушай...
- Е, като съм завил на наляво по пътя, какво от това? Една принцеса или друга - това какво значение има? Онази нека някой друг да я спаси. Хич не ми се връща само защото...
- Може би, ще ми позволиш да кажа няколко думи?
Рицарят сърдито загледал дракона през процепа в шлема си.
- Е?
- Няма никаква принцеса.
- Как така няма?
- Ами така. Аз тук не охранявам принцеса.
- Не принцеса ли? Че кой?
- По принцип...
- Княгиня? Или може би омагьосан девица, красива като зората? Да, четох някъде...
- Принц!
- Извинявай, какво?
- Не какво, а кой. Принц охранявам.
Настъпила дълга пауза. Драконът търпеливо зачакал, идеята да направи своята трудна пътечка през желязната каска и челото на рицаря...
- Принц ли? - замислено рицаря уточнил.
- Аха! - ентусиазирано потвърди дракона.
- Уф! - рицаря гнусливо се изплюл без да се съобразява. След това свалил шлема си и започнал да го чисти отвътре с ръкав.
- Виж! Аз разбирам, че идваш отдалече, конят ти е уморен. Можеш да прекараш нощта тук, и на сутринта отново ще се върнеш по правия път...
- Боже опази - не! Ама това нарочно е направено, не принцеса да затворят в замъка, не княгиня... не девствена, а най-лошият случай... Но какъв рицар ще тръгне да го спасява?
Той изведнъж се спрял и погледнал страхливо към змея.
- И много ли рицари идват?
- Рицари ли? - замислил се дракона.
- Не особено. Ако трябва да сме точни - повечето са принцеси и графини.
Рицарският шлем паднал с грохот върху краката на момъка.
- Като цяло, тези от благородническите фамилии добре се справят - продължаваше дракона.
- Но понякога дори и най-обикновени градски кифли тичат нагоре. Принц, нали знаеш - всеки си мечтае...
- Градски кифли...
- Да. О, да, доста са амбициозни, трябва да ти кажа. А, по едно време се появи и един MILF. Е, тя поне бе от тези дето знаят точно какво искат...
Рицарят погледнал предпазливо към прозорците на замъка.
- Чакай! Искаш да кажеш... Жените идват тук за да се бият с теб за да спечелят принца?
- Аха! - кимнал дракона.
- И той просто седи там отзад и си чака в замъка?
- Е, разбира се. Ти много добре знаеш - така и трябва да бъде. Много приятен човек... въпреки че аз с него на карти за пари никога повече няма да играя!
И драконът раздразнено размърдва криле. Лицето на рицарят се бе покрило с петна.
- Но... Това са момичета... жени! - възкликнал той.
- Как, защо...
- Какво - защо? - не разбира дракона.
- Ами защото мъжете трябва да се борят за красивите дами, а не обратното!
Рицарят разперил безпомощно ръце си. Драконът също безпомощно размърдал криле.
- Явно са в крак с времето...
- Но ти си дракон... Възможно ли е да позволиш на една жена да се бие с теб?!
Драконът тъжно поклатил глава.
- Май не си спорил с жена... - казал той.
- Нищо не може да се направи, а пък и работата си е работа. Но на мен ми плащат извънредни пари - заради допълнителният риск...
- Светът е полудял! - обявил рицарят и поставил отново шлема си.
- Как каза - от хана на надясно?
- Надясно, но когато идваш насам, сега се връщаш - затова е наляво.
- Благодаря.
- За нищо. Хм... слушай, приемаш ли съвет?...
- Да...
- По добре върви на дясно, после на ляво и отново надясно, там също има замък с дракон и принцеса. Вярно, по-далечко е, но принцесата...
Драконът се поколебал.
- По-готина? - попитал рицаря.
- Свежарка - да, нещо такова. Теб, като те гледам, рицаре, си един млад човек... А бе като цяло, разбра ме.
- Благодаря.
Рицарят се качил обратно на коня си, дръпнал юздите. Добрал се отново на пътя, той яздеше дълбоко замислен докато нещо не го сепна. Той вдигнал глава.
- Какво?
- Казвам - нали съм на прав път?
Девойката яздеше седлото по женски, и двата и крака бяха от лявата страна. В ръцете си държеше зловещ кожен камшик, който не изглеждаше направен само за езда.
- Тръгнала съм към замъка на пленения красив принц. Но по пътя не съществуват табели, и си мислех, че съм се загубила.
- О, не! - казал рицаря.
- Той е точно зад завоя.
- А вие нали не идвате от там? - изведнъж се притеснило момичето.
- О, Божке, нали не сте го освободили, не...
- Аз? - изненадал се рицаря.
- Защо мислите така?
Момичето се смутило и почервеняло.
- Ами, знаете ли, аз видях перата на шлема Ви, и си помислих... Е, същите имаше и на парада, та...
- Какво? Не, разбира се, че не! - разгневил се рицаря.
- Аз просто минавам оттук.
- Уф! - момичето въздъхнало с облекчение.
- И слава Богу. Нали знаете, сега, така и така не е лесно, а пък сега и тези п*дали... както и да е, важното е, че не сте един от тях.
- Не съм, да...
- Значи казвате след завоя?
- Да, да. Много е близо. Може би само няколко километра.
- Благодаря!
Конничката го заслепи с усмивката си и препусна натам. Рицарят я наблюдаваше как се отдалечава достатъчно, после свали шлема си, дръпна ядно перата и ги захвърли на пътя. После пришпори коня си и препусна колкото се може по бързо.
7
Бевърли Хилс. Родео Драйв. Прескъп бутик на Шанел. Влиза дама.
Продавача:
- Добър ден, госпожо. Заповядайте! Драго ми е! Надявам се, че имате достатъчно пари за добър шопинг.
- Не нося пари!
- Ами за какво влизаш, тогава? Я, върви на пазара!
- Нося златна кредитна карта.
- Ооо, ооотново заповядайте, госпожо!
5