Вицове за пари
В тази категория има 4868 вица, разпределени в 325 под-страници.
Хванах се на работа, мисля си - за пари. Когато си видях заплатата, разбрах - по любов е.
6
Когато омете половин тенджера кисела супа, Деню нямаше как да знае, че същата вечер ще му се отвори работа в Студентски Град.
Сряза го още на излизане от вкъщи, но не му се качваха шест етажа пеш обратно, само за да тества мимолетното къркорене на червата си и акустиката на мизерната баня.
Докато чакаше пред дискотеката пръцна леко, отмести се виртуозно назад и цялата опашка запсува някакъв пълничък първокурсник, който припозна творението за свое и обиден си тръгна.
Вътре Първолета подскачаше около него, разгорещена и потна. Бяха се запознали същата сутрин, но тя вече даваше всички индикации, че съвсем скоро ще му позволи любов, където си поиска.
Деню се опита да потанцува с нея, но стомашните спазми направиха движенията му неестествени и страдащият се завря в един ъгъл, където се остави на газовете да го надуят до две атмосфери. Улавяше ниските честоти на музиката с цялото си дебело черво. След около час положението бе нетърпимо, хвана Първолета за ръка и въпреки бурните и възражения, двамата заедно потънапха в декемврийската мъгла.
Живееше съвсем наблизо. Добре. Щеше скоро да ползва тоалетната.
- Защо ходиш тъй? – попита живеещата наблизо.
Деню подскочи няколко пъти на място и затрака със зъби. Първолета се захили кокетно и обеща:
- След малко ще ти стани топло...
“О, да! След малко ще съм се насрал до глезените” – помисли си жребецът и изстена. “ - Ако тая пача чуе, че и опърдявам банята... може и да не ми пусне”
- Много е динамично да съ живеи в Студентски град – каза Първолета – Стигнахме. Тук живея – и посочи един от тъмните балкони.
“Трябва да разкарам пачата за десетина минути. За десет минути съм разтоварил самосвала, а има време и гъзъ да си измия...” – продължи да пресмята шансовете си наум Деню.
- Коте, ай да те помоля да ми купиш едни цигари! Дай ключа, аз ще чакам горе...
- Ммммм... пирверзник.... – изкудкудяка Първолета, изпълнена с надежда. – Добре... шми дадеш ли пари?
- Ето – ето! - Заопипва джобовете си Деню, като пристъпяше от крак на крак, напълно концентриран върху блендата на задника си...
Изобщо не изчака да се скрие зад ъгъла. Галопира по стълбището, като вземаше по шест седем стъпала наведнъж.
С едната ръка се притискаше отзад, а с другата заотключва паянтавата брава.
Имаше сили за още две крачки. Още една крачка вътре в стаята и се предаде.
Първата пръдня взриви мрака. Втората продължи цяла вечност. Деню не смееше да мръдне.
- Оооооооох... оооох – облегчението започна да избистря съзнанието му и тръгна към банята – оооооох оооооох.... котьооооооо.
Времето спря. Картечните откоси следваха един след друг – Ооооооххххх ... Уууууххххх... Ммммммммм... Бааааасимайката... Ооох... кккотьоооо...
Въздухът бе наелектризиран до безобразие и Деню реши, че е по - добра идея да отвори прозореца, преди да провери в банята дали не се е и поизпуснал.
Мъглата моментално изпълни стаята, но само придаде задушлива влажност на неприятната ситуация. Облегченият многострадалец, опипвайки хвана един пешкир от русенския креват и започна да гони зайците през джама. В този момент чу стъпки в коридора и замаха още по - отчаяно и чевръсто.
“Ще и кажа, че така си е миришело... Може някой да си е хвърлял бурканите кисело зеле в кенефа, баси... не е ли така” – самоуспокояваше се Деню и чак сега започна да търси ключа за лампата.
Вратата се отвори и за част от секундата ръката на Първолета изпревари неговата.
Светлина.
На отсрещното легло момче и момиче гледаха облещени и напълно парализирани.
- Ама Августиноооо, ма ти нъл ми каза чи шси пътуваш на село тая ниделя – не можа да скрие разочарованието си Първолета и занюха из въздуха като заек - люцерна.
21
Качва се баба в междуселския влак и казва на кондуктора:
- Нямам бабе пари, ще ти дам едно - две яйца.
Кондуктора Ок, на следващия ден бабата пак се качва и пак дава две яйца.
На третия ден кондуктора и вика Е бабо, стига вече с тези яйца, донеси нещо друго утре!
На следващия ден бабата се качва с една кокошка и казва на кондуктора:
- Месечна карта, ако обичате!
13
2038 година. Студент звъни на баща си:
- Тате, купих си нов телевизор и след няма и месец се развали. Прати ми пари за друг!
- Ееех, сине ... едно време като ги правеха в Китай, издържаха цели 2 години. Сега с това производство на Луната, падна и качеството...
7
Жените ме смятат за грозен само докато не разберат колко пари получавам... след това ме смятат за грозен и беден...
6
Единственият по-сериозен недостатък на пушенето е, че изгаря пари, които могат да бъдат втечнени.
4
На касата на Фантастико, майка с дъщеричката си:
- Мамо, може ли един шоколад милка?
- Не, маме, потрай да платя тука.
- Мамо, мамо, а може ли едно кексче и едни бонбонки Тик-Так.
- Не, не може, маме, не съм взела достатъчно пари сега, нали ти казах?
В същия този момент майката към продавачката:
- Извинете, маркирайте ми и две кутии червено Марлборо, ако няма - Карелия бяла и един билет от лотарията, от този с пирамидите ми дайте...
13
За какво си мислиш, когато хвърлят салфетки по теб в чалготека:
- слава
- пари
- гледат ли ме всички
- къде са барабанчетата
- дали ще стигнат парите за още едно шише
- дюнерите в колко затварят
3
В едно село купили трактор. Той бил гордостта на селото. След като орал два дена с трактора селските ниви, на третия ден Бай Петър тракториста го обърнал в блатото, понеже бил пиян и трактора потънал. Събрало се цялото село начело с кмета и седнали да мислят наказание за Бай Петър. Пръв станал най-коравия в селото – Крум Ковача и казал:
– Предлагам, да го хванем, да го вържем на мегдана и да го е*ем всички поред. Да го разцепим като диня! Да му скъсаме г*за! Да му е за урок!
Станал кмета и казал:
– Не става Круме! Това и аз го премислях като вариант, но не става. Ще вземе да се обиди, да го приеме прекалено лично, да ни се разсърди и да си тръгне от селото… А ни е само един тракториста. Не става, други предложения?
Станала леля Мара и казала:
– Предлагам да го глобим. Такава глоба да му треснем, свят да му се завие…
– Не става! Той няма пари за ракия, каква глоба! Ще вземе да си тръгне и после какво, само един ни е…
Пак станал Крум Ковача:
– Аз предлагам, все пак да му пръснем г*за, да го разцепим, като хастар да го разпорим и да цъфне кат майска роза отзад…
– Стига бе Круме, ще вземе да си вдигне чукалата. Не става, казах ти вече, тракториста ни е само един. Кой ще оре после?
Станал кръчмаря и казал:
– Предлагам да му хвърлим един бой! Ама, да го разсипем от бой…
– Не става бе, ние хубаво ще го набием, ама ако след това си тръгне? После какво, не става и така!
За трети път станал Крум Ковача:
– Тогава, предлагам да на*бем овчаря, ама да му съдерем г*за от е*ане. Да го отпорим мъжката, да му скъсаме халката…
Настъпила гробна тишина. Всички гледали ту Крум Ковача, ту кмета с недоумение…
– Хубава работа бе Круме! И защо овчаря? Той какво общо има?
– Нищо общо няма, ама поне имаме двама овчари…
16
От баницата и се падна път, пари и любов, и отиде прост*тутка в Дубай.
4
Питам жената:
- Колко даде за тез обувки, ма?
- Само два пъти...
- А... добре, рекох, че си дала пари...
10
Килия в затвора с двама обитатели. Единият - огромен, космат, висок два метра и половина, тежък стои петдесет килограма и невъобразимо тъп. Другият - дребен, кльощав, да го духнеш ще падне, но голям хитрец. Един ден хитрецът казал на горилата:
- А бе, брато, голяма скука, бе, искаш ли да играем карти?
- Хубаво! - изръмжал другия.
- Ама на какво ще играем, нали нямаме пари?
- Вярно, нямаме! - почесал се малкият.
- Ами хайде тогава, който бие ще опъне другия, какво ще кажеш?
Горилата прие, и без това бил загорял, и започнали играта. Да де, ама малкият хитрец успял да подреди картите и в крайна сметка бил огромния си съкилийник. Големият въздъхнал примирено, станал от нара, събул си гащите, обърнал се, подпрял се на стената и зачакал да го опъне хитреца. И тук започнали проблемите на малкият. Втурнал се той радостно да се възползва от наградата си, но понеже бил дребен с ужас разбрал, че не може да стигне до задника на горилата. Подскачал, мъчил се, потил се, но нищо. На края не издържал и подвикнал на другия:
- Човече, хайде помогни ми малко, де!
Горилата, както се бил подпрял на стената, го погледнал през рамо, въздъхнал тежко и изръмжал:
- Обичам те.
5
Младо семейство от града се преместили да живеят на село. Взели си да отглеждат една свиня. Не щеш ли, един ден свинята се разбесняла нещо и взела да се удря в стените на кочината.
- Мъжо, свинята ни е полудяла! - рекла жената.
- Заведи я на ветеринар!
Отишъл мъжът при ветеринар, а онзи само се засмял и рекъл:
- Нищо и няма на свинята, разгонена е. Заведи я на нерез!
Мъжът имал мотор с кош, натоварил свинята в коша и тръгнал да я води в съседното село на нерез. Пътят, обаче, минавал покрай нива с царевица и мъжът си рекъл:
- Бе, дето ще горя бензин до съседното село и ще давам пари за нерез, не мога ли аз да опъна свинята тук, хем никой няма да види.
Речено - сторено. Пред нощта настъпила адска тишина. Мъжът се притеснил и рекъл на жена си:
- Жено, иди виж свинята, да не я е повредил нещо нерезът!
Върнала се жената след малко, ухилена до уши и рекла:
- О, нищо и няма на свинята. Седнала е в коша, сложила си е каската и те чака.
11
Преди венчавката женихът скришно пъха 100 долара в ръката на отчето и му прошушва:
- Отче, моля да ми спестиш въпроса - "Кълнеш ли се да си и верен до гроб?!"
Почва венчавката, върви ритуала и отчето се обръща към жениха:
- "Кълнеш ли се да си и верен до гроб?
Онзи като ужилен, но през зъби процежда:
- ДА!
След ритуала дърпа той попа настрана и му крещи:
- Аз нали ти дадох пари?
- Е, да, ама тя даде повече...
15
Младеж отива да учи в чужбина и баща му го съветва.
- Сине, ако ти трябват пари за любов, пиши че ти трябват пари за лов, за да не разбере майка ти!
След първия месец сина пише.
- Тате, прати ми 100€ за учебници, 100€ за тетрадки и 100€ за лов.
Майката:
- Какъв е този лов?
- Лов като лов.
След втория месец пак пише.
- Тате, прати 200€ за учебници, 200€ за тетрадки и 200€ за лов.
Майката:
- А бе той голям ловец станал!
След третия месец получават писмо.
- Тате, прати 300€ за учебници, 300 € за тетрадки и 2000€ да си оправя пушката.
5