Вицове за пари
В тази категория има 4834 вица, разпределени в 323 под-страници.
Откажеш му пари назаем - напише статус:
- Много предатели брат!
- Направо съм шашнат приятелю, жена ми всеки ден започна да иска пари! Вчера 300 - днес 200...
- Ужас, къде ги харчи толкова много пари?
- Не знам... още не съм и давал...
Габровец в туристическа агенция:
- Извинете моля, може ли един каталог на цените на летните оферти за Бахамите?
- Господине, сигурен ли сте, доста скъпичко излиза почивката на Бахамите, имаме и по евтини дестинации.
- Госпожице, аз ще си карам отпуската на село, каталога е само за да се наслаждавам на това, колко пари съм спестил затова, че не почивам на Бахамите.
Дневникът на обикновения руснак:
- Днес станах както обикновено, сипах си двеста грама водка за закуска и пуснах телевизора да видя Путин. Вместо него обаче даваха Алла Пугачова. "Тоже неплохо", помислих си аз, допих водката, намигнах на портрета на Сталин на стената, облякох се и тръгнах за работа. Във входа срещнах съседа Серьога. "Крым наш!" - поздравих го аз. "Воистина наш!" - отговори той и извади една бутилка водка да полеем събитието. На улицата беше минус 50 градуса и ладата запали едва от втория опит. Подкарах я внимателно между дупките и мечките. Особено досадни бяха последните – като видят кола, тичат да си изпросят нещо за ядене. Уж кметът все обещава да направи нещо с бездомните мечки, но нищо не се случва и те все така си обикалят около кофите за боклук. После минах покрай една от най-голямите дупки, където на дъното лежи предишната ми кола. Впрочем, вероятно и двадесетина други. Местните власти чакат да паднат още пет-шест и като се напълни, после да асфалтират отгоре. Малко по-нататък ме чакаше полицейски патрул. По навик посегнах към калашника, но видях в ръцете на единия лека картечница и се отказах. Полицаите ми взеха десет долара, но почерпиха по една водка с кисели краставички, а служебната им мечка ми изтанцува ламбада. Разделихме се като приятели. На работа бригадирът беше купил пет бутилки водка и кило сельодка. Изпихме всичко, като пяхме песни за войната и за победата. После съм заспал. Привечер се събудих и тръгнах за в къщи. На улицата беше минус 70 градуса и дори мечките бяха с шапки и шалове. Помислих си, че е време да сложа зимните гуми. Вечерта най-после дадоха Путин по телевизията и аз отворих една бутилка водка по този случай. Стана ми малко студено, та слязох до мазето да подсиля малко ядреният реактор. Навремето го свих от военния завод, в който работех и сега не давам пари за отопление. Вярно, на няколко години трябва да му се сменя урана, но иначе си работи. Посвирих малко на балалайка, а после си легнах. Малко преди да заспя си напомних, че вече цял месец не съм ходил в мавзолея на Ленин…
Парадокс:
- С лопата гребат пари тези, които никога не са държали лопата в ръцете си!
Имам достатъчно пари до края на живота си. Ако умра в Сряда...
- Приликата между депутатите и гастарбайтерите?
- И едните, и другите превеждат пари на децата и семействата си зад граница.
- Жена ми иска всеки ден пари. Вчера триста, ония ден двеста долара!
- Е къде ги харчи?
- Не знам, още не съм и давал...
Депутат се вози в служебния баварец, когато вижда някакъв тип да пасе трева. Спира шофьора си, излиза и го пита:
- Защо пасеш трева бе човек?
- Господине, нямам пари за храна.
- Глупости, ела у нас да се нахраниш.
- Ами жена ми и децата ми господине? Те са там зад онова дърво.
- Вземи ги и тях.
Качили се в колата и човечецът му казва.
- Много ви благодаря за тази добрина.
- Моля ти се, не се притеснявай, тревата у нас е два пъти по-дълга, ще има за всички.
Мъжът ми от една година го гони пубертет. Големият ми син се прави на бизнесмен. Гони парите, но все не ги стига, а малкият пък се прави на бодигард. Разхожда се с телефон и обица на ухото. Важен, важен. Ще се пръсне по всички шевове. Кучето, горкото, все недохранено ходи, в очите те гледа и аха, всеки момент ще проговори. Свекървата през ден звъни:
- Пари изпратете!
Изобщо живот, да му не завидиш! Скучен, скучен, сивее отвсякъде...
Едно е когато парите не миришат и съвсем друго, когато не мирише на пари.
Хванах се на работа, мисля си - за пари. Когато си видях заплатата, разбрах - по любов е.
Когато омете половин тенджера кисела супа, Деню нямаше как да знае, че същата вечер ще му се отвори работа в Студентски Град.
Сряза го още на излизане от вкъщи, но не му се качваха шест етажа пеш обратно, само за да тества мимолетното къркорене на червата си и акустиката на мизерната баня.
Докато чакаше пред дискотеката пръцна леко, отмести се виртуозно назад и цялата опашка запсува някакъв пълничък първокурсник, който припозна творението за свое и обиден си тръгна.
Вътре Първолета подскачаше около него, разгорещена и потна. Бяха се запознали същата сутрин, но тя вече даваше всички индикации, че съвсем скоро ще му позволи любов, където си поиска.
Деню се опита да потанцува с нея, но стомашните спазми направиха движенията му неестествени и страдащият се завря в един ъгъл, където се остави на газовете да го надуят до две атмосфери. Улавяше ниските честоти на музиката с цялото си дебело черво. След около час положението бе нетърпимо, хвана Първолета за ръка и въпреки бурните и възражения, двамата заедно потънапха в декемврийската мъгла.
Живееше съвсем наблизо. Добре. Щеше скоро да ползва тоалетната.
- Защо ходиш тъй? – попита живеещата наблизо.
Деню подскочи няколко пъти на място и затрака със зъби. Първолета се захили кокетно и обеща:
- След малко ще ти стани топло...
“О, да! След малко ще съм се насрал до глезените” – помисли си жребецът и изстена. “ - Ако тая пача чуе, че и опърдявам банята... може и да не ми пусне”
- Много е динамично да съ живеи в Студентски град – каза Първолета – Стигнахме. Тук живея – и посочи един от тъмните балкони.
“Трябва да разкарам пачата за десетина минути. За десет минути съм разтоварил самосвала, а има време и гъзъ да си измия...” – продължи да пресмята шансовете си наум Деню.
- Коте, ай да те помоля да ми купиш едни цигари! Дай ключа, аз ще чакам горе...
- Ммммм... пирверзник.... – изкудкудяка Първолета, изпълнена с надежда. – Добре... шми дадеш ли пари?
- Ето – ето! - Заопипва джобовете си Деню, като пристъпяше от крак на крак, напълно концентриран върху блендата на задника си...
Изобщо не изчака да се скрие зад ъгъла. Галопира по стълбището, като вземаше по шест седем стъпала наведнъж.
С едната ръка се притискаше отзад, а с другата заотключва паянтавата брава.
Имаше сили за още две крачки. Още една крачка вътре в стаята и се предаде.
Първата пръдня взриви мрака. Втората продължи цяла вечност. Деню не смееше да мръдне.
- Оооооооох... оооох – облегчението започна да избистря съзнанието му и тръгна към банята – оооооох оооооох.... котьооооооо.
Времето спря. Картечните откоси следваха един след друг – Ооооооххххх ... Уууууххххх... Ммммммммм... Бааааасимайката... Ооох... кккотьоооо...
Въздухът бе наелектризиран до безобразие и Деню реши, че е по - добра идея да отвори прозореца, преди да провери в банята дали не се е и поизпуснал.
Мъглата моментално изпълни стаята, но само придаде задушлива влажност на неприятната ситуация. Облегченият многострадалец, опипвайки хвана един пешкир от русенския креват и започна да гони зайците през джама. В този момент чу стъпки в коридора и замаха още по - отчаяно и чевръсто.
“Ще и кажа, че така си е миришело... Може някой да си е хвърлял бурканите кисело зеле в кенефа, баси... не е ли така” – самоуспокояваше се Деню и чак сега започна да търси ключа за лампата.
Вратата се отвори и за част от секундата ръката на Първолета изпревари неговата.
Светлина.
На отсрещното легло момче и момиче гледаха облещени и напълно парализирани.
- Ама Августиноооо, ма ти нъл ми каза чи шси пътуваш на село тая ниделя – не можа да скрие разочарованието си Първолета и занюха из въздуха като заек - люцерна.
Качва се баба в междуселския влак и казва на кондуктора:
- Нямам бабе пари, ще ти дам едно - две яйца.
Кондуктора Ок, на следващия ден бабата пак се качва и пак дава две яйца.
На третия ден кондуктора и вика Е бабо, стига вече с тези яйца, донеси нещо друго утре!
На следващия ден бабата се качва с една кокошка и казва на кондуктора:
- Месечна карта, ако обичате!
2038 година. Студент звъни на баща си:
- Тате, купих си нов телевизор и след няма и месец се развали. Прати ми пари за друг!
- Ееех, сине ... едно време като ги правеха в Китай, издържаха цели 2 години. Сега с това производство на Луната, падна и качеството...