Вицове за пари
В тази категория има 4826 вица, разпределени в 322 под-страници.
Депутат се вози в служебния баварец, когато вижда някакъв тип да пасе трева. Спира шофьора си, излиза и го пита:
- Защо пасеш трева бе човек?
- Господине, нямам пари за храна.
- Глупости, ела у нас да се нахраниш.
- Ами жена ми и децата ми господине? Те са там зад онова дърво.
- Вземи ги и тях.
Качили се в колата и човечецът му казва.
- Много ви благодаря за тази добрина.
- Моля ти се, не се притеснявай, тревата у нас е два пъти по-дълга, ще има за всички.
5
Мъжът ми от една година го гони пубертет. Големият ми син се прави на бизнесмен. Гони парите, но все не ги стига, а малкият пък се прави на бодигард. Разхожда се с телефон и обица на ухото. Важен, важен. Ще се пръсне по всички шевове. Кучето, горкото, все недохранено ходи, в очите те гледа и аха, всеки момент ще проговори. Свекървата през ден звъни:
- Пари изпратете!
Изобщо живот, да му не завидиш! Скучен, скучен, сивее отвсякъде...
7
Едно е когато парите не миришат и съвсем друго, когато не мирише на пари.
6
Хванах се на работа, мисля си - за пари. Когато си видях заплатата, разбрах - по любов е.
6
Когато омете половин тенджера кисела супа, Деню нямаше как да знае, че същата вечер ще му се отвори работа в Студентски Град.
Сряза го още на излизане от вкъщи, но не му се качваха шест етажа пеш обратно, само за да тества мимолетното къркорене на червата си и акустиката на мизерната баня.
Докато чакаше пред дискотеката пръцна леко, отмести се виртуозно назад и цялата опашка запсува някакъв пълничък първокурсник, който припозна творението за свое и обиден си тръгна.
Вътре Първолета подскачаше около него, разгорещена и потна. Бяха се запознали същата сутрин, но тя вече даваше всички индикации, че съвсем скоро ще му позволи любов, където си поиска.
Деню се опита да потанцува с нея, но стомашните спазми направиха движенията му неестествени и страдащият се завря в един ъгъл, където се остави на газовете да го надуят до две атмосфери. Улавяше ниските честоти на музиката с цялото си дебело черво. След около час положението бе нетърпимо, хвана Първолета за ръка и въпреки бурните и възражения, двамата заедно потънапха в декемврийската мъгла.
Живееше съвсем наблизо. Добре. Щеше скоро да ползва тоалетната.
- Защо ходиш тъй? – попита живеещата наблизо.
Деню подскочи няколко пъти на място и затрака със зъби. Първолета се захили кокетно и обеща:
- След малко ще ти стани топло...
“О, да! След малко ще съм се насрал до глезените” – помисли си жребецът и изстена. “ - Ако тая пача чуе, че и опърдявам банята... може и да не ми пусне”
- Много е динамично да съ живеи в Студентски град – каза Първолета – Стигнахме. Тук живея – и посочи един от тъмните балкони.
“Трябва да разкарам пачата за десетина минути. За десет минути съм разтоварил самосвала, а има време и гъзъ да си измия...” – продължи да пресмята шансовете си наум Деню.
- Коте, ай да те помоля да ми купиш едни цигари! Дай ключа, аз ще чакам горе...
- Ммммм... пирверзник.... – изкудкудяка Първолета, изпълнена с надежда. – Добре... шми дадеш ли пари?
- Ето – ето! - Заопипва джобовете си Деню, като пристъпяше от крак на крак, напълно концентриран върху блендата на задника си...
Изобщо не изчака да се скрие зад ъгъла. Галопира по стълбището, като вземаше по шест седем стъпала наведнъж.
С едната ръка се притискаше отзад, а с другата заотключва паянтавата брава.
Имаше сили за още две крачки. Още една крачка вътре в стаята и се предаде.
Първата пръдня взриви мрака. Втората продължи цяла вечност. Деню не смееше да мръдне.
- Оооооооох... оооох – облегчението започна да избистря съзнанието му и тръгна към банята – оооооох оооооох.... котьооооооо.
Времето спря. Картечните откоси следваха един след друг – Ооооооххххх ... Уууууххххх... Ммммммммм... Бааааасимайката... Ооох... кккотьоооо...
Въздухът бе наелектризиран до безобразие и Деню реши, че е по - добра идея да отвори прозореца, преди да провери в банята дали не се е и поизпуснал.
Мъглата моментално изпълни стаята, но само придаде задушлива влажност на неприятната ситуация. Облегченият многострадалец, опипвайки хвана един пешкир от русенския креват и започна да гони зайците през джама. В този момент чу стъпки в коридора и замаха още по - отчаяно и чевръсто.
“Ще и кажа, че така си е миришело... Може някой да си е хвърлял бурканите кисело зеле в кенефа, баси... не е ли така” – самоуспокояваше се Деню и чак сега започна да търси ключа за лампата.
Вратата се отвори и за част от секундата ръката на Първолета изпревари неговата.
Светлина.
На отсрещното легло момче и момиче гледаха облещени и напълно парализирани.
- Ама Августиноооо, ма ти нъл ми каза чи шси пътуваш на село тая ниделя – не можа да скрие разочарованието си Първолета и занюха из въздуха като заек - люцерна.
21
Качва се баба в междуселския влак и казва на кондуктора:
- Нямам бабе пари, ще ти дам едно - две яйца.
Кондуктора Ок, на следващия ден бабата пак се качва и пак дава две яйца.
На третия ден кондуктора и вика Е бабо, стига вече с тези яйца, донеси нещо друго утре!
На следващия ден бабата се качва с една кокошка и казва на кондуктора:
- Месечна карта, ако обичате!
13
2038 година. Студент звъни на баща си:
- Тате, купих си нов телевизор и след няма и месец се развали. Прати ми пари за друг!
- Ееех, сине ... едно време като ги правеха в Китай, издържаха цели 2 години. Сега с това производство на Луната, падна и качеството...
7
Жените ме смятат за грозен само докато не разберат колко пари получавам... след това ме смятат за грозен и беден...
6
Единственият по-сериозен недостатък на пушенето е, че изгаря пари, които могат да бъдат втечнени.
4
На касата на Фантастико, майка с дъщеричката си:
- Мамо, може ли един шоколад милка?
- Не, маме, потрай да платя тука.
- Мамо, мамо, а може ли едно кексче и едни бонбонки Тик-Так.
- Не, не може, маме, не съм взела достатъчно пари сега, нали ти казах?
В същия този момент майката към продавачката:
- Извинете, маркирайте ми и две кутии червено Марлборо, ако няма - Карелия бяла и един билет от лотарията, от този с пирамидите ми дайте...
13
За какво си мислиш, когато хвърлят салфетки по теб в чалготека:
- слава
- пари
- гледат ли ме всички
- къде са барабанчетата
- дали ще стигнат парите за още едно шише
- дюнерите в колко затварят
3
В едно село купили трактор. Той бил гордостта на селото. След като орал два дена с трактора селските ниви, на третия ден Бай Петър тракториста го обърнал в блатото, понеже бил пиян и трактора потънал. Събрало се цялото село начело с кмета и седнали да мислят наказание за Бай Петър. Пръв станал най-коравия в селото – Крум Ковача и казал:
– Предлагам, да го хванем, да го вържем на мегдана и да го е*ем всички поред. Да го разцепим като диня! Да му скъсаме г*за! Да му е за урок!
Станал кмета и казал:
– Не става Круме! Това и аз го премислях като вариант, но не става. Ще вземе да се обиди, да го приеме прекалено лично, да ни се разсърди и да си тръгне от селото… А ни е само един тракториста. Не става, други предложения?
Станала леля Мара и казала:
– Предлагам да го глобим. Такава глоба да му треснем, свят да му се завие…
– Не става! Той няма пари за ракия, каква глоба! Ще вземе да си тръгне и после какво, само един ни е…
Пак станал Крум Ковача:
– Аз предлагам, все пак да му пръснем г*за, да го разцепим, като хастар да го разпорим и да цъфне кат майска роза отзад…
– Стига бе Круме, ще вземе да си вдигне чукалата. Не става, казах ти вече, тракториста ни е само един. Кой ще оре после?
Станал кръчмаря и казал:
– Предлагам да му хвърлим един бой! Ама, да го разсипем от бой…
– Не става бе, ние хубаво ще го набием, ама ако след това си тръгне? После какво, не става и така!
За трети път станал Крум Ковача:
– Тогава, предлагам да на*бем овчаря, ама да му съдерем г*за от е*ане. Да го отпорим мъжката, да му скъсаме халката…
Настъпила гробна тишина. Всички гледали ту Крум Ковача, ту кмета с недоумение…
– Хубава работа бе Круме! И защо овчаря? Той какво общо има?
– Нищо общо няма, ама поне имаме двама овчари…
16
От баницата и се падна път, пари и любов, и отиде прост*тутка в Дубай.
4
Питам жената:
- Колко даде за тез обувки, ма?
- Само два пъти...
- А... добре, рекох, че си дала пари...
10
Килия в затвора с двама обитатели. Единият - огромен, космат, висок два метра и половина, тежък стои петдесет килограма и невъобразимо тъп. Другият - дребен, кльощав, да го духнеш ще падне, но голям хитрец. Един ден хитрецът казал на горилата:
- А бе, брато, голяма скука, бе, искаш ли да играем карти?
- Хубаво! - изръмжал другия.
- Ама на какво ще играем, нали нямаме пари?
- Вярно, нямаме! - почесал се малкият.
- Ами хайде тогава, който бие ще опъне другия, какво ще кажеш?
Горилата прие, и без това бил загорял, и започнали играта. Да де, ама малкият хитрец успял да подреди картите и в крайна сметка бил огромния си съкилийник. Големият въздъхнал примирено, станал от нара, събул си гащите, обърнал се, подпрял се на стената и зачакал да го опъне хитреца. И тук започнали проблемите на малкият. Втурнал се той радостно да се възползва от наградата си, но понеже бил дребен с ужас разбрал, че не може да стигне до задника на горилата. Подскачал, мъчил се, потил се, но нищо. На края не издържал и подвикнал на другия:
- Човече, хайде помогни ми малко, де!
Горилата, както се бил подпрял на стената, го погледнал през рамо, въздъхнал тежко и изръмжал:
- Обичам те.
5