Вицове за пари
В тази категория има 4834 вица, разпределени в 323 под-страници.
По време на обир в Гуанджоу, Китай, банков крадец извика на всички в банката:
- Не мърдайте! Парите принадлежат на държавата, животът си е ваш.
Всички в банката, легнаха тихо. Това се нарича "Концепция на промяната на мисленето" - смяна на конвенционалния начин на мислене.
Когато една дама легна на масата предизвикателно, крадецът извика към нея:
- Моля бъдете цивилизовани. Това е обир, а не изнасилване!
Това се нарича "Да бъдеш професионалист". Фокус само върху това, което си обучен да правиш!
Когато банковите крадци се завърнали у дома, по-младият (завършил икономическо училище) казва на по-възрастният крадец (който има завършен 6 клас):
- Брато, нека да броим колко имаме.
Възрастният обирджията не се съгласил и казал:
- Ти си много глупав. Има толкова много пари, че ще ни отнеме много време да ги преброим. Довечера, по новините ще ни кажат колко сме обрали от банката!
Това се нарича "Опит." В днешно време опитът е по-важен от квалификациите на хартия!
След като крадците си заминаха , управителят на банката казва на банковия супервайзър, да се обади бързо в полицията. Но супервайзърa му каза:
- Чакай Нека вземем $ 10 милиона от банката за себе си и да ги добавим към 70-те милиона долара, които преди това бяхме присвоили от банката!
Това се нарича "Плувай с течението." Преобразуване на неблагоприятната ситуация в твоя полза!
Супервайзъра каза:
- Щеше да е добре, ако имаше грабежи всеки месец.
Това се нарича "Убий скуката." Личното щастие е по-важно от работата ти.
На следващият ден, телевизионните новини съобщават, че 100 $ милиона са взети от банката. Крадците преброяват и преброяват и преброяват, но отчитат само $ 20 милиона. Крадците са много ядосани и започват да се оплакват:
- Ние рискувахме живота си и взехме само $ 20 милиона. Управителят на банката взе $ 80 милиона, за нула време без да си мърда пръста!
Управителят на банката се усмихваше щастлив, защото чрез грабеж, покри загубите си на пазара на акции.
Това се нарича "Улавяне на възможността." Желание да поемаш рискове! Така че, кои са истинските крадци тук?
11
Сутрин като станеш и веднага - много ти се иска власт, с*кс, слава, пари и вселенско могъщество. А към обяд те отпуска. Годините вземат своето....
16
Грузинец продава сланина, спира един и го моли да му отреже парченце да пробва.
- Мм, много е вкусна, с какво си хранил прасето?
- С хляб.
Човекът вади документ и му показва, че е забранено да се хранят животни с хляб, съставя му акт. След малко минава друг, пак моли да опита и го пита с какво е хранил прасето.
- С лайна! - ядосано отговаря грузинеца, ядосан заради акта.
Човекът вади и той документ, че е забранено да се хранят животни с лайна и нов акт. Седи грузинецът оклюмал, минава човек и по същата процедура го пита накрая с какво е хранил животното.
- С кво съм го хранил, с кво съм го хранил - давах му пари да си купи квото иска.
20
Двама разговарят:
- А за рождения ден на жена ми, не ми стана и се наложи да и купувам подарък.
- Аз пък успях да спестя едни пари...
9
Живущите младежи от бл. ХХХ в ж. к. Младост събрали пари и изпратили на екскурзия в Амстердам баба Цена от първия етаж, за да види как наистина изглеждат прост*тутките и наркоманите...
20
Живял някога, някъде един човек. По професия бил... да го кажем, клозетен хигиенист. Такъв бил и баща му, и дядо му. Човекът имал трима сина. Един ден той ги събрал:
- Деца мои, реших, събрал съм пари ще ви изпратя да учите, не искам да се занимавате с това, с което се е изхранвала до сега фамилията ни.
Децата му заминали в големия град и се изучили. Единият станал адвокат, другият PR, а третият депутат.
Седнал една вечер човекът, налял си ракийка и въздъхнал:
- Явно това е съдбата на фамилията - цял живот с лайна да се занимаваме!
13
Срещат се двама приятели и единият казва:
– Е тва Петров е късметлия, завъртял е нещо, вчера бях у тях на банкет, може да не вярваш, но вкъщи имат златен клозет. Смятай какви пари трябва да има за да си го позволи.
– Стига бе, глупости, с една заплата… абсурд… – не вярва другия.
– Е ся, няма да те лъжа, сам видях, чисто злато.
– А бе не вярвам…
– Ок, отиваме у тях и проверяваме!
Отиват наистина двамата, звънят, отваря Петрова. А тоя недоверчивият бърза да се обади.
– Добър ден, г-жо Петрова, извинете за безпокойството, но действително ли имате у вас златен клозет?
Петрова се обръща към коридора и се провиква:
– Пешоо, ела, ако обичаш, дойде тоя, дето ти се е изтропал в тромбона…
12
Свръхделикатен човек - взема от теб пари на заем и адски се стеснява да ти ги върне.
6
Вървят си двама габровци в чужд град и какво да видят, магазин за дрехи, но на витрината пише:
- Цял костюм – 10 лева, риза 2 лева, панталон 5 лева.
Спогледали се, единият казал:
- Давай да купуваме, знаеш ли колко пари ще направим, като се върнем в Габрово!
Влезнали и рекли:
- Дай ни 50 костюма от 10 лева, 100 панталона от 5 лева и 200 ризи от 2 лева!
Продавача ги погледнал, ухилил се и продумал:
- Пичове, вие да не сте от Габрово?
- Да, бе, защо?!
- Защото това е химическо чистене!
27
- Съжалявам! - каза сухо дракона.
- Битка няма има.
- Но аз искам да се сражаваме! - възкликна рицаря.
- Излез и се бий!
Драконът надул бузи, но не издухва пламък, а вместо това повтаря.
- Говоря ти сериозно. Тук няма какво да спечелиш. Освен ако не си от онези, от парада...
- Какъв парад? - не разбра рицаря.
Драконът му обяснил:
- Какво?! - разгневил се рицаря.
- Не! Аз съм нормален! Какви са тези намеци!
- Съжалявам, съжалявам! - смутил се дракона.
- Просто си помислих, че...
- Това е заради перата на шлема, нали?
- Ами... Не, че...
- Знаеш ли, че това е просто отвратително!
Рицарят се разгневил на шегата.
- Кой ти дава право да съдиш личният ми живот? Да не си от Хелзинския комитет?
- Извинявам се.
- Сега вече просто съм длъжен да те победя! Независимо дали ти харесва или не, ние ще се бием!
- Аз ти се извиних... Просто не мога да разбера какво търсиш тук, ако не си п*дал...
- За да спася принцесата, разбира се!
Драконът се шляпна с лапата по челото.
- Еее! Знаех си. Ти си се объркал. Замъкът с принцесата и дракона е от другата страна. Трябваше след хана да тръгнеш на надясно, а ти тръгна на ляво, нали? Ето виждаш ли. Така си и помислих като те видях - объркал си пътя... Аз, знаеш ли, сложих надпис преди около две седмици, но някакви вандали го чупят постоянно и...
- Чакай, чакай, какво искаш да кажеш - "объркал съм пътя?"
Рицарят подозрително го изгледа.
- Какви глупости се опитваш да ми внушиш? Мога и сам да видя - ето замъка, а ти си дракон!
- Вярно е, но...
- Така че, и принцеса си има вътре! Ти да не си сложен тук за красота!
- Слушай...
- Е, като съм завил на наляво по пътя, какво от това? Една принцеса или друга - това какво значение има? Онази нека някой друг да я спаси. Хич не ми се връща само защото...
- Може би, ще ми позволиш да кажа няколко думи?
Рицарят сърдито загледал дракона през процепа в шлема си.
- Е?
- Няма никаква принцеса.
- Как така няма?
- Ами така. Аз тук не охранявам принцеса.
- Не принцеса ли? Че кой?
- По принцип...
- Княгиня? Или може би омагьосан девица, красива като зората? Да, четох някъде...
- Принц!
- Извинявай, какво?
- Не какво, а кой. Принц охранявам.
Настъпила дълга пауза. Драконът търпеливо зачакал, идеята да направи своята трудна пътечка през желязната каска и челото на рицаря...
- Принц ли? - замислено рицаря уточнил.
- Аха! - ентусиазирано потвърди дракона.
- Уф! - рицаря гнусливо се изплюл без да се съобразява. След това свалил шлема си и започнал да го чисти отвътре с ръкав.
- Виж! Аз разбирам, че идваш отдалече, конят ти е уморен. Можеш да прекараш нощта тук, и на сутринта отново ще се върнеш по правия път...
- Боже опази - не! Ама това нарочно е направено, не принцеса да затворят в замъка, не княгиня... не девствена, а най-лошият случай... Но какъв рицар ще тръгне да го спасява?
Той изведнъж се спрял и погледнал страхливо към змея.
- И много ли рицари идват?
- Рицари ли? - замислил се дракона.
- Не особено. Ако трябва да сме точни - повечето са принцеси и графини.
Рицарският шлем паднал с грохот върху краката на момъка.
- Като цяло, тези от благородническите фамилии добре се справят - продължаваше дракона.
- Но понякога дори и най-обикновени градски кифли тичат нагоре. Принц, нали знаеш - всеки си мечтае...
- Градски кифли...
- Да. О, да, доста са амбициозни, трябва да ти кажа. А, по едно време се появи и един MILF. Е, тя поне бе от тези дето знаят точно какво искат...
Рицарят погледнал предпазливо към прозорците на замъка.
- Чакай! Искаш да кажеш... Жените идват тук за да се бият с теб за да спечелят принца?
- Аха! - кимнал дракона.
- И той просто седи там отзад и си чака в замъка?
- Е, разбира се. Ти много добре знаеш - така и трябва да бъде. Много приятен човек... въпреки че аз с него на карти за пари никога повече няма да играя!
И драконът раздразнено размърдва криле. Лицето на рицарят се бе покрило с петна.
- Но... Това са момичета... жени! - възкликнал той.
- Как, защо...
- Какво - защо? - не разбира дракона.
- Ами защото мъжете трябва да се борят за красивите дами, а не обратното!
Рицарят разперил безпомощно ръце си. Драконът също безпомощно размърдал криле.
- Явно са в крак с времето...
- Но ти си дракон... Възможно ли е да позволиш на една жена да се бие с теб?!
Драконът тъжно поклатил глава.
- Май не си спорил с жена... - казал той.
- Нищо не може да се направи, а пък и работата си е работа. Но на мен ми плащат извънредни пари - заради допълнителният риск...
- Светът е полудял! - обявил рицарят и поставил отново шлема си.
- Как каза - от хана на надясно?
- Надясно, но когато идваш насам, сега се връщаш - затова е наляво.
- Благодаря.
- За нищо. Хм... слушай, приемаш ли съвет?...
- Да...
- По добре върви на дясно, после на ляво и отново надясно, там също има замък с дракон и принцеса. Вярно, по-далечко е, но принцесата...
Драконът се поколебал.
- По-готина? - попитал рицаря.
- Свежарка - да, нещо такова. Теб, като те гледам, рицаре, си един млад човек... А бе като цяло, разбра ме.
- Благодаря.
Рицарят се качил обратно на коня си, дръпнал юздите. Добрал се отново на пътя, той яздеше дълбоко замислен докато нещо не го сепна. Той вдигнал глава.
- Какво?
- Казвам - нали съм на прав път?
Девойката яздеше седлото по женски, и двата и крака бяха от лявата страна. В ръцете си държеше зловещ кожен камшик, който не изглеждаше направен само за езда.
- Тръгнала съм към замъка на пленения красив принц. Но по пътя не съществуват табели, и си мислех, че съм се загубила.
- О, не! - казал рицаря.
- Той е точно зад завоя.
- А вие нали не идвате от там? - изведнъж се притеснило момичето.
- О, Божке, нали не сте го освободили, не...
- Аз? - изненадал се рицаря.
- Защо мислите така?
Момичето се смутило и почервеняло.
- Ами, знаете ли, аз видях перата на шлема Ви, и си помислих... Е, същите имаше и на парада, та...
- Какво? Не, разбира се, че не! - разгневил се рицаря.
- Аз просто минавам оттук.
- Уф! - момичето въздъхнало с облекчение.
- И слава Богу. Нали знаете, сега, така и така не е лесно, а пък сега и тези п*дали... както и да е, важното е, че не сте един от тях.
- Не съм, да...
- Значи казвате след завоя?
- Да, да. Много е близо. Може би само няколко километра.
- Благодаря!
Конничката го заслепи с усмивката си и препусна натам. Рицарят я наблюдаваше как се отдалечава достатъчно, после свали шлема си, дръпна ядно перата и ги захвърли на пътя. После пришпори коня си и препусна колкото се може по бързо.
7
Бевърли Хилс. Родео Драйв. Прескъп бутик на Шанел. Влиза дама.
Продавача:
- Добър ден, госпожо. Заповядайте! Драго ми е! Надявам се, че имате достатъчно пари за добър шопинг.
- Не нося пари!
- Ами за какво влизаш, тогава? Я, върви на пазара!
- Нося златна кредитна карта.
- Ооо, ооотново заповядайте, госпожо!
5
Eдин евреин на преклонна възраст отива в Германия и прави дарение на Вермахта от няколко милиона марки. Всички са много учудени и един журналист го пита защо така?
- Млади господине, преди години ударих джакпота от тотото и от там ми тръгна на пари...
- Но защо правите такова огромно дарение и то на вермахта?
- Ами защото - и си навива ръкава на ризата - през 41-ва те ми написаха на ръката печелившите числа.
11
- Откъде се сдоби с толкова пари, приятелю?
- По погрешка.
- И как така?
- Вместо заплатата касиерът ми изплати удръжките!
5
Разбрахме, че стимула е много важен. Но, както пееше Лили Иванова в една песен, не всичко е пари, приятелю, не всичко е пари!
8
83% от българите са скептични към даването на пари на просяци, защото изкарват по-малко от тях...
20