Вицове за пари
В тази категория има 4826 вица, разпределени в 322 под-страници.
Вървят си двама габровци в чужд град и какво да видят, магазин за дрехи, но на витрината пише:
- Цял костюм – 10 лева, риза 2 лева, панталон 5 лева.
Спогледали се, единият казал:
- Давай да купуваме, знаеш ли колко пари ще направим, като се върнем в Габрово!
Влезнали и рекли:
- Дай ни 50 костюма от 10 лева, 100 панталона от 5 лева и 200 ризи от 2 лева!
Продавача ги погледнал, ухилил се и продумал:
- Пичове, вие да не сте от Габрово?
- Да, бе, защо?!
- Защото това е химическо чистене!
- Съжалявам! - каза сухо дракона.
- Битка няма има.
- Но аз искам да се сражаваме! - възкликна рицаря.
- Излез и се бий!
Драконът надул бузи, но не издухва пламък, а вместо това повтаря.
- Говоря ти сериозно. Тук няма какво да спечелиш. Освен ако не си от онези, от парада...
- Какъв парад? - не разбра рицаря.
Драконът му обяснил:
- Какво?! - разгневил се рицаря.
- Не! Аз съм нормален! Какви са тези намеци!
- Съжалявам, съжалявам! - смутил се дракона.
- Просто си помислих, че...
- Това е заради перата на шлема, нали?
- Ами... Не, че...
- Знаеш ли, че това е просто отвратително!
Рицарят се разгневил на шегата.
- Кой ти дава право да съдиш личният ми живот? Да не си от Хелзинския комитет?
- Извинявам се.
- Сега вече просто съм длъжен да те победя! Независимо дали ти харесва или не, ние ще се бием!
- Аз ти се извиних... Просто не мога да разбера какво търсиш тук, ако не си п*дал...
- За да спася принцесата, разбира се!
Драконът се шляпна с лапата по челото.
- Еее! Знаех си. Ти си се объркал. Замъкът с принцесата и дракона е от другата страна. Трябваше след хана да тръгнеш на надясно, а ти тръгна на ляво, нали? Ето виждаш ли. Така си и помислих като те видях - объркал си пътя... Аз, знаеш ли, сложих надпис преди около две седмици, но някакви вандали го чупят постоянно и...
- Чакай, чакай, какво искаш да кажеш - "объркал съм пътя?"
Рицарят подозрително го изгледа.
- Какви глупости се опитваш да ми внушиш? Мога и сам да видя - ето замъка, а ти си дракон!
- Вярно е, но...
- Така че, и принцеса си има вътре! Ти да не си сложен тук за красота!
- Слушай...
- Е, като съм завил на наляво по пътя, какво от това? Една принцеса или друга - това какво значение има? Онази нека някой друг да я спаси. Хич не ми се връща само защото...
- Може би, ще ми позволиш да кажа няколко думи?
Рицарят сърдито загледал дракона през процепа в шлема си.
- Е?
- Няма никаква принцеса.
- Как така няма?
- Ами така. Аз тук не охранявам принцеса.
- Не принцеса ли? Че кой?
- По принцип...
- Княгиня? Или може би омагьосан девица, красива като зората? Да, четох някъде...
- Принц!
- Извинявай, какво?
- Не какво, а кой. Принц охранявам.
Настъпила дълга пауза. Драконът търпеливо зачакал, идеята да направи своята трудна пътечка през желязната каска и челото на рицаря...
- Принц ли? - замислено рицаря уточнил.
- Аха! - ентусиазирано потвърди дракона.
- Уф! - рицаря гнусливо се изплюл без да се съобразява. След това свалил шлема си и започнал да го чисти отвътре с ръкав.
- Виж! Аз разбирам, че идваш отдалече, конят ти е уморен. Можеш да прекараш нощта тук, и на сутринта отново ще се върнеш по правия път...
- Боже опази - не! Ама това нарочно е направено, не принцеса да затворят в замъка, не княгиня... не девствена, а най-лошият случай... Но какъв рицар ще тръгне да го спасява?
Той изведнъж се спрял и погледнал страхливо към змея.
- И много ли рицари идват?
- Рицари ли? - замислил се дракона.
- Не особено. Ако трябва да сме точни - повечето са принцеси и графини.
Рицарският шлем паднал с грохот върху краката на момъка.
- Като цяло, тези от благородническите фамилии добре се справят - продължаваше дракона.
- Но понякога дори и най-обикновени градски кифли тичат нагоре. Принц, нали знаеш - всеки си мечтае...
- Градски кифли...
- Да. О, да, доста са амбициозни, трябва да ти кажа. А, по едно време се появи и един MILF. Е, тя поне бе от тези дето знаят точно какво искат...
Рицарят погледнал предпазливо към прозорците на замъка.
- Чакай! Искаш да кажеш... Жените идват тук за да се бият с теб за да спечелят принца?
- Аха! - кимнал дракона.
- И той просто седи там отзад и си чака в замъка?
- Е, разбира се. Ти много добре знаеш - така и трябва да бъде. Много приятен човек... въпреки че аз с него на карти за пари никога повече няма да играя!
И драконът раздразнено размърдва криле. Лицето на рицарят се бе покрило с петна.
- Но... Това са момичета... жени! - възкликнал той.
- Как, защо...
- Какво - защо? - не разбира дракона.
- Ами защото мъжете трябва да се борят за красивите дами, а не обратното!
Рицарят разперил безпомощно ръце си. Драконът също безпомощно размърдал криле.
- Явно са в крак с времето...
- Но ти си дракон... Възможно ли е да позволиш на една жена да се бие с теб?!
Драконът тъжно поклатил глава.
- Май не си спорил с жена... - казал той.
- Нищо не може да се направи, а пък и работата си е работа. Но на мен ми плащат извънредни пари - заради допълнителният риск...
- Светът е полудял! - обявил рицарят и поставил отново шлема си.
- Как каза - от хана на надясно?
- Надясно, но когато идваш насам, сега се връщаш - затова е наляво.
- Благодаря.
- За нищо. Хм... слушай, приемаш ли съвет?...
- Да...
- По добре върви на дясно, после на ляво и отново надясно, там също има замък с дракон и принцеса. Вярно, по-далечко е, но принцесата...
Драконът се поколебал.
- По-готина? - попитал рицаря.
- Свежарка - да, нещо такова. Теб, като те гледам, рицаре, си един млад човек... А бе като цяло, разбра ме.
- Благодаря.
Рицарят се качил обратно на коня си, дръпнал юздите. Добрал се отново на пътя, той яздеше дълбоко замислен докато нещо не го сепна. Той вдигнал глава.
- Какво?
- Казвам - нали съм на прав път?
Девойката яздеше седлото по женски, и двата и крака бяха от лявата страна. В ръцете си държеше зловещ кожен камшик, който не изглеждаше направен само за езда.
- Тръгнала съм към замъка на пленения красив принц. Но по пътя не съществуват табели, и си мислех, че съм се загубила.
- О, не! - казал рицаря.
- Той е точно зад завоя.
- А вие нали не идвате от там? - изведнъж се притеснило момичето.
- О, Божке, нали не сте го освободили, не...
- Аз? - изненадал се рицаря.
- Защо мислите така?
Момичето се смутило и почервеняло.
- Ами, знаете ли, аз видях перата на шлема Ви, и си помислих... Е, същите имаше и на парада, та...
- Какво? Не, разбира се, че не! - разгневил се рицаря.
- Аз просто минавам оттук.
- Уф! - момичето въздъхнало с облекчение.
- И слава Богу. Нали знаете, сега, така и така не е лесно, а пък сега и тези п*дали... както и да е, важното е, че не сте един от тях.
- Не съм, да...
- Значи казвате след завоя?
- Да, да. Много е близо. Може би само няколко километра.
- Благодаря!
Конничката го заслепи с усмивката си и препусна натам. Рицарят я наблюдаваше как се отдалечава достатъчно, после свали шлема си, дръпна ядно перата и ги захвърли на пътя. После пришпори коня си и препусна колкото се може по бързо.
Бевърли Хилс. Родео Драйв. Прескъп бутик на Шанел. Влиза дама.
Продавача:
- Добър ден, госпожо. Заповядайте! Драго ми е! Надявам се, че имате достатъчно пари за добър шопинг.
- Не нося пари!
- Ами за какво влизаш, тогава? Я, върви на пазара!
- Нося златна кредитна карта.
- Ооо, ооотново заповядайте, госпожо!
Eдин евреин на преклонна възраст отива в Германия и прави дарение на Вермахта от няколко милиона марки. Всички са много учудени и един журналист го пита защо така?
- Млади господине, преди години ударих джакпота от тотото и от там ми тръгна на пари...
- Но защо правите такова огромно дарение и то на вермахта?
- Ами защото - и си навива ръкава на ризата - през 41-ва те ми написаха на ръката печелившите числа.
- Откъде се сдоби с толкова пари, приятелю?
- По погрешка.
- И как така?
- Вместо заплатата касиерът ми изплати удръжките!
Разбрахме, че стимула е много важен. Но, както пееше Лили Иванова в една песен, не всичко е пари, приятелю, не всичко е пари!
83% от българите са скептични към даването на пари на просяци, защото изкарват по-малко от тях...
- Сърби ме лявата ръка.
- Ще взимаш пари значи.
- Сърби ме и десният крак.
- А бе ти, откога не си се къпал?
Един бизнесмен минавал границата, спрял и почнал да раздава пачки на митничарите. Излязъл началника:
- К'во става тука, бе? К'ви са тия пари?
- Ами, ей така, върви ми в живота, в бизнеса, искам да ви почерпя.
И така през ден, през два. Научили се митничарите, отдалече като го видели в редичка се строявали за редовната пачка. Един ден същият бизнесмен обаче си стоял в колата и кротувал. Началникът се ядосал:
- К'во става, бе?
- Ами, криза, пък и строя си къща…
- Е, па ти си строй къщата, ма защо с нашите пари?
Тъкмо събереш пари за море и... бам, купиш си баничка и боза от лавката...
ЛЯТО - това е не когато е топло, а когато имаш пари и отпуска!
Двама току-що пенсионирани военни се срещат след шест месеца. Пият кафе и си споделят как са нещата като пенсионери. Единият се оплаква, че жена му го натирила да търси работа, че все пак трябват повече пари и не могат да чакат на една пенсия макар и максимална. Но той освен охрана на друго място не могъл да се хване. Другият споделя проблема, но решил да избегне унижението и си направил фирма.
- Каква фирма? - пита приятелят му.
- Ами за с*кс услуги - орален с*кс -20 лв., анален с*кс - 30 лв.
- Ами не предлагате ли стандартен с*кс? - пита приятелят му.
- Не, на този етап фирмата е нова и само аз работя в нея!
Някога намирах пари по джобовете на дрехите си... Защо ми трябваше да се женя?
Относно въпроса на кифлите:
- Къде изчезнаха истинските мъже в България?
- Истинските мъже не късат салфетки под ритмите на Галена в нощните клубове. По това време те отдавна спят, защото на сутринта ги чакат далеч по-важни дела от твоите "вафли" в косите. Истинските мъже ги срещаш всеки божи ден, но не ги забелязваш, защото не карат кабриолети и не висят в лъскавите сладкарници. Всъщност може и да не ги срещаш толкова често, защото истинските мъже излизат поне три часа, преди ти още да си махнала гурелите от засъхналата си спирала. Не виждаш и парите им, защото те не са върху барабаните на оркестъра в кръчмата, в която ходиш всеки петък. Техните пари са в банката, на влог. Истински мъже има и ти ги срещаш всеки ден, но не ги забелязваш! А не ги забелязваш, защото те не искат да срещнат теб...
Събирането на пари за море рязко премина в събиране за дърва!