Вицове за мъже
Сарказъм, шеги и смях за сметка на силния пол. Умни и глупави, богати и бедни, силни и слаби, хубави и грозни, добри и лоши - това са част от определенията за хумора с мъжете и техните жени, любовници и свалки.
В тази категория има 3079 вица, разпределени в 206 под-страници.
– Скъпа, нали казваш, че на всички мъже мозъкът е между краката?
– Да.
– Хайде сега ми обясни, какво имаш предвид, когато ми казваш - "Размърдай си малко мозъка!"
8
Докато разни зарзавати се правят на принцеси, умните жени не отказват на интересните мъже!
10
Толкова мъже без топки, а ти се нервираш че нямаш гърди?!
12
Внимание мъже! Бъдете позитивни! Свидетелството за граждански брак не трябва да се разглежда като доживотна затворническа присъда с тежък режим, а като абонамент за хранене 3 пъти на ден и безлимитен с*кс!
9
Самотна жена звъни в службата за компаньони:
- Имате ли силни мъже?
- Разбира се!
- А силни и красиви?
- Всичките са такива!
- А силни, красиви и стилни?
- Да!
- А от тези силни, красиви и стилни има ли такива, които дълго не свършват?
- Да!
- А има ли такива които дълго, дълго, дълго, дълго не свършват?!
- Имаме такъв, взимате ли го?
- Да! Давайте го!
След половин час се звъни на вратата. Тя отваря, а там стои силен и красив младеж с цветя, целият облечен в Кавали и Гучи, дори чорапите – Бриони и т. н.
Влизат в спалнята, тя ляга на кревата, а той в това време хвърля цветята и започва да къса всичко по себе си, костюма на парченца, ризата на парцали... а тя:
- КАКВО ПРАВИТЕ? ЗАЩО ТАКА КЪСАТЕ?
- ЗАЩОТО КОГАТО СВЪРША, ВСИЧКО ТОВА ЩЕ Е ИЗЛЯЗЛО ОТ МОДА!
11
Мъже, запомнете. Слънчоглед - това е не само килограм - два люспи, но и три-четири часа женско мълчание.
10
Звънят на управителя на Шератон с горещата молба да посрещне много важна и специална VIP персона в хотела тази вечер. Било му обяснено, че на въпросният гост трябва да му се обърне много специално внимание и да бъдат задоволени всички капризи и прищявки, който пожелае. Управителят съвестен, приел молбата присърце и лично се заел да провери всичко - излъскано ли е в хотела, подредено, всичко свети, ресторанти, всичко да е перфектно. Извикал 2 специално обучени момичета познаващи тънкостите на най-елитното хотелско обслужване, научени на всички възможни правила на етикецията и ги подредил във фоайето търпеливо да очакват госта. Инструктирал ги отново, за да не се изложат нещо, прегледал пак целия хотел и освободил ненужния персонал и спокойно зачакал. Не след дълго в хотела пристигнал дългоочаквания гост. Жена на средна възраст около 60-те, тиха, скромна, вежлива и усмихната. Успокоил се управителя, погрижил се да бъде нагостена с най-изтънчените ястия, глезилия цяла вечер с всички възможни ресурси на хотела. Дамата видимо доволна спокойно се оттеглила да почива в стаята си. Човекът доволен от добре свършената работа гордо се върнал към задълженията си. Изведнъж телефонът на рецепцията иззвънява. Управителят вдига, а от другата страна с нервен глас, видимо доволната до преди малко VIP гостенка поискала "сега и веднага" мъж, който да задоволи нуждите и. Ами сега!!! Управителят се препотил няколко пъти, защото изпаднал в безизходица. Целия персонал от мъже били освободени и нямало жив мъж в целия хотел, който да обслужи дамата. Опрял ножа до кокал и от няма на къде, човекът забелязал Бай Гошо портиера. А Бай Гошо селянин човека, не учил много, завършил едва 8 клас, но си обичал работата на портиер много и усмихнато и вежливо посрещал гостите от сърце. Тича управителят при него, изкъпали го набързо, сложили му хубави дрехи, инструктирали го да не отказва на нищо, което го помоли жената и бързо го оставили пред стаята и. Малко притеснен да не се изложи нещо Бай Гошо потропал тихичко и плахо на вратата. Жената му отворила и още от врата го подхванала видимо нетърпелива.
- О уважаеми! - казала тя.
- Сега такъв с*кс ще правим с вас, че свят ще ви се завие.
Тъкмо почнал да разбира Бай Гошо какво му се случва и жената започнала да го съблича енергично. Всяка дреха обаче тя изхвърляла през отворения си прозорец директно навън. Много любопитен не се сдържал той и я попитал:
- Всичко ми е ясно госпожо, ама защо ми изхвърлихте дрехите през прозореца?
- О уважаеми! - казала тя.
- Сега такъв с*кс ще правим с вас цяла нощ, че те после няма да ви стават, ще са ви широки.
- Ааа ясно!!! - казал той вече видимо по-спокоен, след като разбрал за какво иде реч и на свой ред започнал да я съблича. За нейно учудване обаче и той изхвърлил нейните дрехи навън директно през прозореца.
- Ама как? Ама Защо? - попитала тя учудено.
А той съвсем спокойно отвърнал:
- Уважаема госпожо не се притеснявайте, тези дрехи изобщо няма да ви трябват повече, защото докато ми стане х*я отдавна вече ще им е минала модата!
12
Между приятелки:
- И за кво ме бие мъжът ми не разбирам. В къщи е чисто, пера, гладя, готвя, децата отличници?
- Да не ходиш по чужди мъже?
- Е пък само за тва ли?
6
На времето, в детските градини, по зимните празници винаги обличаха момченцата като зайчета, а момиченцата като снежинки. И на, пораснаха страхливи мъже и ледени жени!
4
- Знаете ли защо свекървите не обичат снахите си?
- Мислят, че в главите ни са само мисли за пиянство, партита и мъже. Помнят мръсниците своята младост!
7
Скъпи ми, завряни зетьове, скорошни гаджета и други стеснителни мъже. За ваша информация, звукът от пуснатата вода на казанчето в тоалетната НЕ заглушава звука на пръднята.
2
Опитните жени не влизат в асансьора с непознати мъже. Те ги причакват там!
6
Писмо на пенсионерка до телевизионно кулинарно предаване!
- Моята майка е пенсионерка и живее на вилата, за да е по-близо до природата. Да се разбира: има възможност да поддържа домашно стопанство – зеленчукова градина и кокошарник, с които практически изхранва цялата фамилия. Извън градинарството и животновъдството всяка сутрин тя чинно гледа кулинарно предаване по телевизията. Там млад, красив, професионален готвач показва различни екзотични рецепти. Учи я как да избира на пазара свеж омар, да маринова артишок, да чисти лангуста. И един ден моята майка реши да му напише писмо.
- Здравей, мили синко,
аз съм баба Станка, живея на село и реших да приготвя манджа по рецепта, която ти показа в своето предаване. Когато в нашия селски магазин попитах за корен от новозеландски картоф, продавачът ме нарече „изкукуригала” и счупи очилата ми преди да ме изгони на улицата. Тогава отидох в града на пазар да купя, както ти ме научи в своето предаване, пресен морски дявол. Продавачите ме пратиха по дяволите, счупиха вторият ми чифточила и ме изгониха от пазара. Ама аз да не съм вчерашна, все пак успях да приготвя нещо по твоя рецепта. Вечерта, когато моят мъж, дядо ти Иван, седна на масата да вечеря, аз му поднесох печен охлюв, върху свежо листо от лозата на двора. Предположих, че с това той няма да се нахрани, затова сложих в чинията му два охлюва. Мъжът ми счупи моя трети чифт очила, на мястото на стъклата втъкна двата охлюва, а лозовото листо го залепи на челото ми. И написа върху него „за нищо не ставаш”. Моят най-голям внук, Николай един ден ми се обади по телефона, че служебният стол бил затворен и ще дойде да обядва при мен. Доведе със себе си и неколцина колеги. Когато момчетата седнаха на масата, Никито вика „Е, бабо, всичко, което имаш в печката и хладилника, вади и трупай тук, че умираме от глад!” Аз им поднесох канапе – върху малки парченца хляб с клечка за зъби набучени фини резенчета гъбки. Всичките 45 клечки за зъби, момчетата ми ги забучиха в едно място, за което се знае, че не може да се види без помощта на огледало. Ама аз да не съм вчерашна?! Продължих да обогатявам кулинарната култура на моето семейство. Една неделя при минусови температури моят мъж, с внуците заедно, нацепиха пет кубика дърва. И когато на обяд мъжете, премръзнали и уморени, влязоха кухнята да се сгреят, веднага се отправиха към печката, където аз винаги имам поне една петлитрова тенджера с вкусна супа от домашна кокошка. Но… тук ги очакваше голяма изненада – нежна портокалова крем супа, в изящна купичка с размера на половин яйце от гълъб, украсена с парченца марципан. Предвкусвайки възторга на моите любими мъже, аз затворих очи. Когато ги отворих, очилата ми вече нямаха стъкла. Аз, кой знае защо, лежах в снега, по косите ми се стичаше портокалов мус, от носа ми стърчаха парченца марципан. Ама аз не съм вчерашна, реших да изуча тайландската кухня. Защото много хубави хора са тези тайландци, ядат всичко, което мърда: хлебарки, червеи, паяци. Поглеждам към левия ъгъл над мивката и си мисля „Господи, колко много продукти се похабяват тук!” И тогава си спомних, че в твоето предаване ти спомена, че ястията с насекоми са много ефектни. Истина е. Ефектът от поднасянето им беше невероятен – три пукнати ребра, две насинени колена и една огнестрелна рана в тялото. Всичко се случи така. Ден за жътва. Пратиха ме да нахраня жътварите. Те бяха станали в четири сутринта, бяха ожънали и вършели около 250 тона зърно. При това някъде към 9 часа ескалаторът се счупил и се наложило ръчно да товарят камионите, с лопати. Та, бригадирът ми вика „Бабо Станке, толкова сме гладни, че стомасите ни са се свили на топка, сякаш сто мравки лазят вътре в нас.” Той даже и не се досещаше колко е близо до истината. За обяд приготвих първо – супа от пържени мравки, за основно – панирани скакалци, а за десерт – руло от бръмбари, колорадски, защото съдържат повече захар. Опънах бяла покривка, наредих блюдата и пожелах приятен апетит. После нищо не помня. Хората ми разказваха, че жътварите ме вързали за браната и овършали с мен 18 хектара. Освен това ме закарали до мелницата и искали да ме направят на брашно, но главата ми не минавала през бункера. Виж, очилата ми станали на сол. А пъдарят стрелял в мен с винтовка, заредена с английска сол. Мисля, че в едно от твоите предавания чух, че няма нищо по-неприятно от пресолен бут. Сега вече съм сигурна, че е така. Но това всичко са детски приказки в сравнение с това, което се случи на 24 май. Този ден винаги събира много гости у нас и разбира се, цялата подготовка за празненството ляга върху мен. А аз искам всичко да е цивилизовано, не като друга година – гостите хапнат, пийнат и се метнат да играят кючеци под звуци на чалга. Миналата година реших да поканя от града струнен квартет, за академична музика… Мир на праха им… А аз… аз вече почти се оправям, смених патериците с бастун и мястото на гърба, където бе втъкнат един лък от цигулка, почти заздравя. Единствено нещо, което все още ме тормози – не могат да измъкнат от главата ми контрабаса, защото не бива да го режат, бил много скъп… И ето ме сега, седя с контрабас на главата и гледам предаването ти. Чакам нови рецепти. И даже не се сърдя на никого. Как да очаквам висока кулинарна култура от хора, чиято тоалетна е на двора, а асфалт виждат само по телевизията…?!
Прегръщам те с любов! Баба Станка.
21
Някои момичетата са склонни да търсят мъже, които приличат на бащите им. Затова търся такъв, който да идва един път в месеца, да оставя пари и да си заминава!
4
Сякаш сме в Ренесанса - навсякъде гъмжи от разгонени мъже и отчаяни жени!
0