Вицове за кучета
Тук ще намерите много забавни и смешни истории и лафове за кучета и тяхното присъствие в живота на хората.
В тази категория има 1401 вица, разпределени в 94 под-страници.
Ако Ви е ухапало зло куче - не се натъжавайте. Все някога ще Ви ухапе и добро...
13
Надписът "Внимание, зло куче! Не паркирай!" е просто смешен, в сравнение с човешки череп, забучен на един от коловете на оградата Ви.
10
Питат радио Ереван:
- Каква е разликата между прегазено куче и прегазен адвокат?
Отговор:
- Разликата е, че при прегазеното куче има следи от спирачен път, а при прегазения адвокат няма никакви.
9
Мъж се оплаква на доктора:
- Докторе, открих си четири ветеринарни болести: Цял ден работя като вол, уморявам се като куче, връщам се в къщи и ям като свиня, а после спя като мармот!
Доктора:
- А аз открих още една болест!
- Е коя е докторе?
- Вониш като пръч!
5
Дъждовна вечер с гръмотевици и вятър:
- Скъпи, прескочи до магазина!
- Скъпа, в такъв дъжд дори куче на улицата няма да изпратиш!
- За Бога, Джордж, отивай без кучето!
4
Американско семейство кара джипа из прерията и изведнъж виждат по средата на пътя, възрастен индианец лежи с ухо на земята.
Бащата спира колата, отива до индианеца и пита:
- Какво става?
Индианеца:
- Жена, около 30 годишна, едно лаещо куче и три деца, мини ван с 4 врати, кара със 120 км/час.
Бащата:
- И всичко това само като слушаш земята?
Индианеца:
- Не прегазиха ме преди 5 минути.
17
Баба среща джендър
Дошъл на село от големия град
джендър - женствен, голобрад,
погледнала го с почуда баба Стоя:
"Я, какъв е па тоя?!"
Не виждали мъж с токчета обут,
бабите изпаднали в шок и смут.
Всяка баба взела да се моли, да се кръсти,
като видяла на джендъра лакираните пръсти.
Сърце им забило, от вълнение ще се пръсне,
кога видели, че мъж краката може да си бръсне.
Всяко куче като вълк завило,
щом видяло мъж с червило...
Някой камбаната забил с тревога,
попът паднал на колене пред Бога.
Само баба Стоя, нали е мъжкарана,
останала да води кръгова отбрана.
"Бабо, май, че страдаш от деменция,
не си ли чула Истанбулската конвенция?!"
Но, докато и обясни, че законът го пази,
баба тръгнала като танк да го гази!
"Защитавай се, с достойнство се дръж,
ела да ти покажа - кой е жена, кой мъж!
Ела, да ти покажа, ако ти стиска,
че за жена мъжество се иска!
Мъжество - деца с болки да раждаш,
всеки ден с грижи да ги обграждаш,
мъжество - да им готвиш, да ги переш,
ако се налага, за тях дори да умреш,
мъжество - да даваш на децата си кураж,
на семейното огнище да си верен страж,
мъжество - съпруг да любиш, да крепиш,
когато закъснява, от тревога да не спиш,
мъжество - да работиш всеки Божи ден
и да не издаваш, че си до болка уморен,
мъжество - да носиш чантите тежки,
да стискаш зъби от мускулни болежки,
мъжество - да се блъскаш в автобуса
и критическата силно да те друса,
мъжество - навсякъде да огряваш,
бавно, неусетно дори да остаряваш...
Така че, теб те защитава конвенция,
а мен - достойнство без претенция.
Без претенция за обществено признание,
аз съм жена с морално основание!
стих - Петър Донкин
16
Мъж без жена е като куче без бълхи, живее си, но скучно. Жена без мъж е като бълха без куче, живее си, но няма кого да ухапе.
7
Ядосани тийнейджъри на улицата.
Той:
- Колко пъти трябва да кажа да млъкнеш, за да ме чуеш какво казвам? Колко?
Тя:
- Как искаш да те чуя докато говоря, бе? Аз да не съм куче да лая и да се ослушвам едновременно?
10
Сутрин. Студено. Лежа под юргана и се чудя как да излъжа любимата за с*кс. Ако почна да пипам, ще получа ритник, ако се моля, ще чуя трогателни оправдания. Дали да я прегърна... не, това е педалско. Размишлявам. Мога да я целуна, но и това отпада, защото дъхът ми е като на овчарско куче яло наденица стояла на слънце. Нищо не мога да измисля. Ставам. В кухнята котката Ивелина е хванала огромна хлебарка – тъкмо я убива с движения на леопард. Носи ми я в краката, та да е сигурна, че съм видял какъв ловец е. Исус си знае работата – хрумна ми нещо. Грабвам хлебарката под изненадания поглед на Ивето и влизам в спалнята. Шмугвам се под завивките като крадец на плъхове, притаявам се за малко, а после с порива на тролей убивам мъртвата хлебарка връз шкафчето на Нора. Вдигам джапанката, а любимата виждайки какво се е случило, ме обявява за неин герой. Много мъже твърдят, че правят любов по един час – аз онождам за десет минути. Същите люде при с*кс били вадели душите на половинките си с памук, а аз просто блъсвам товарния влак (с всичките му вагони пълни с тежки въглища) в мозъка на жената. След диващината ми Нора изглежда с разклатено здраве и кривогледство. Ще обядваме спагети – ммм много способно момиче. С последната хапка окапвам черната си тениска. Любимата ме наблюдава. Бяло леке от майонеза. Наслюнчвам си пръстите и търкам. Мамка му, явно и в устата си съм имал от майонезата, защото петното расте. Сега годеницата ми ще извади глас на военен хеликоптер. Това обаче не се случва. Преобличам се, а после цял следобед гледаме мачове. Привечер се звъни – отварям вратата. Две комшийки с бутилка джин. Четиримата сядаме на масата, а аз ще се правя на интересен – колко хубаво. Пак се звъни – четиринайсет годишната щерка на едната. Жените като по сигнал си обират чашите, грабват джина и изчезват на петия да си бърборят на спокойствие. Това е бил преднамерен и добре обмислен план – каква подлост само. С Джулия-Вероника се гледаме прави – прекараха ни. Тя сяда на дивана, пъха слушалки в ушите и безмълвно си рови в телефона. Оставили са ме да я пазя, защото я хванали да пуши марихуана зад блока, а после се целувала с друго момиче. Наливам бира, пиша си малко с читатели, сетне пускам телевизора да чуя новините. Девойката все към чашата ми гледа. Сипвам и. Това е човешко – нима едно време не бях същия (в пети клас на село пиех ракия наравно с големите от седми клас). Трябва да се яде нещо. Слагам в две чинии картофена яхния със свинско от вчера. Тийнеджърката не иска. Днес младите обичат само сандвичи, бургери, чипсове и не щат манджи (според тях те са глупави и само за балъците). Питам я дали да опържа картофи. Надменно одобрява с глава (още не ми е казала една дума). Беля картофите, като съсредоточено лъжа съдбата, че ги правя за салата, та да не се порежа. По дяволите – олиото е свършило. Мързи ме да слизам до долу и ги нареждам в парти грила. Всеки има моменти в живота си, които не може да обясни. Нямам идея за действията си, просто вместо щепсела включих в контакта щипката на парти грила... Падам на земята с грацията на стар бойлер. Малко се гърча като скумрия на пода, но после се вдигам. Под глезена ми шурти кръв, все едно съм човешки шадраван – явно съм гътнал чашата си и сега съм добил теч от порязване. Джулия-Вeроника ме гледа ужасена. Набързо осмислям ситуацията – силният ми ум работи. Изпитвам копнеж да се превържа с тостера и някак успявам. Пил съм – не бива да карам. Ако се обадя на Нора, ще ми се кара. Викам бърза помощ. По телефона ми казват, че щом си доиграят белота, може и да дойдат (осведомяват ме, че лекарката имала терца до вале). Омотавам раната с малко перде, махам превръзката от тостер, взимам малката и надолу с асансьора. Чакаме линейката половин час (били спрели за дюнери), а кръвта ми се лее по асфалта. Докторката заявява, че нямат бинт, но ми прави превръзка с листа от близкото дърво и един вестник от пътя с който някой е бърсал областта под гърба си. Качваме се в разнебитения автомобил (пълен с лук от пазара). Ускоряваме. Вътре всичко трещи, бучи, скърца, минаваме през дупки (бъбреците ми се шляят из организма), но поне може да се пуши. Викам си „Край, тука ще загинем.” Няколко пъти ни блъскат БМВ-та, слизаме и местим колите, сменям задна лява гума на линейката, а катаджиите ме питат, дали случайно не съм взел слънчоглед със себе си. Пристигаме в болницата, но тя е затворена, защото в неделя работела до обяд. Тръгваме към друга – тя пък през уикендите, четвъртък и в петък не работела с пациенти. В третата дежурният ми казва, че нямали превързочни средства, но имал материали да ми направи операция на панкреаса, ако искам. Така не може повече – викам такси. Давам на бакшиша 20 лева и рецепта за бинт да иде до някоя аптека. Лекарят ме зашива съвестно и се извинява – такава била действителността. С добре омотан крак се прибираме. Почистваме кървищата в кухнята. „Благодаря ти Джулия-Вероника, като пораснеш, обещавам да те опъна.” Разбира се, че не бих го направил (трябваше просто да я зарадвам с нещо), любимата няма да разреши, а и аз онождам само нея. Нора се прибира, девойката тръгва. Бързо се покривам в спалнята да не я тревожа с раната. Идва. Пила е. Ще иска с*кс. Тъмно е. Протяжно сваля дрехите си, а очертанията на тялото ѝ парят. Боже, дай ми кръв да го напълня...
37
Върви си куцото куче и среща един милионер.
- Здравей милионер.
- Здравей куцо куче.
- Утре на надбягванията заложи на мен, ще спечеля и ще станеш милиардер, цял живот ще си щракаш с пръсти и няма да имаш никакви грижи. - казало куцото куче на милионера.
- Махни се от мен куцо куче и не ме занимавай с глупости - та ти си куцо, как смяташ, че ще спечелиш? - отвърнал милионера и си продължил пътя.
На вечерта когато милионерът си легнал сънувал, че на надбягванията куцото куче печели първо място. Станал сутринта рано и отишъл да заложи на куцото куче, воден от провидението на съня. Започнало състезанието. Първа обиколка - куцото куче последно. Втора обиколка - куцото куче пак последно. И така до края - куцото куче финиширало последно и загубило надбягванията.
Милионерът отишъл при куцото куче и побеснял от гняв започнал да му се кара:
- Куцо куче, заложих на теб всичките си пари, а ти загуби. Какво стана нали ме уверяваше, че ще спечелиш.
- Е*а ли му майката какво стана!
10
Един циганин отишъл при селския поп и го попитал:
– Попе, писна ми да ме наричат циганин. Какво да направя за да стана българин?
– Виж! Хващаш едно куче, колиш го и правиш курбан и ще нахраниш с курбана маалата!
– Ама... попе, от куче курбан става ли?
– Не става, ама и от циганин българин не става!
23
Последни думи на:
Съпруга:
- А тази супа защо има такъв вкус?
Тъщата:
- А перилата на балкона нали са поправени?
Учителката по биология:
- Не се плашете деца, тази змия не е отровна.
Танкиста:
- Няма начин да уцели!
Склеротика:
- Колко приспивателни взех – 4 или 5?
Героя:
- Отивам първи!
Тираджията:
- Вече 20 часа карам без спиране, а даже не усещам умора!
Бензинджията:
- Тук не се пуши!
Джон Кенеди:
- Скъпа, хайде днес да вземем кабриолета?
Алпиниста:
- Какво като е евтин този карабинер? Надежден е!
Електротехника:
- А този кабел пък какъв е?
Шефа:
- Какъв оригинален подарък – запалка във формата на пистолет!
Сапьора:
- Червената или синята?
Месаря:
- Хвърли ми ей онзи нож!
Автоинструктора:
- А сега опитайте сами…
Пощальона:
- Какво сладко кученце!
Охранител на заведение:
- Само през трупа ми!
Вампира:
- Разкошен изгрев!
Детектива:
- Всичко е ясно! Вие сте убиеца!
Пилота:
- Как така си забравил да поправиш?!
Борсовия играч:
- Купувайте всичко!
Автомеханика:
- Спусни малко!
Съпругата:
- Мъжът ми ще се прибере най-рано след два часа!
Велосипедиста:
- Виж, без ръце!
Заложника:
- Няма да посмееш да стреляш, глупако!
Ловджията:
- Странно, съвсем скоро тук е било…
Работника в зоопарка:
- Нали е нахранен лъва?
Нощната охрана:
- Кой е там?
Неандерталеца:
- Интересно, какво ли има в пещерата?
Актьор на снимки за филм на ужасите:
- Страшен грим, като истинска акула е!
…студента: “В столовата съм”
18
Куче с хляб се засища, пералня с чорапи - никога!
14
Мъж или куче да си взема? Зависи какво искам - да ми съсипе килима или живота... но най-важното е, че ще си пием кафето заедно... поне за определено време... макар, че пак зависи в какви години ще се измерва то в човешки или кучешки... леле от сутринта започвам... кой ли ще ме търпииии...
3