Вицове за кучета
Тук ще намерите много забавни и смешни истории и лафове за кучета и тяхното присъствие в живота на хората.
В тази категория има 1449 вица, разпределени в 97 под-страници.
Вълците издебнали куче, обкръжили го, искат да го изядат. Кучето се моли:
- Не ме убивайте, обещавам да ви помагам, да завръщам овцете към вас...
Помислили вълците, оставили го живо. Две години то им помагало, учило ги, показвало им места и методи, ловувало заедно с тях... Обаче дошла много гладна зима. Ловът неуспешен, вълците гладни, отчаяни. Какво да правят? Решили все пак да изядат кучето. И го изяли. Костите погребали. Поставили надгробна плоча. Чудят се как да я подпишат, от кого? "От приятели"? Какви приятели, като са го изяли? "От враговете?" Не става - две години заедно ловували, гръб до гръб, всичко точно... Помислили, помислили и написали:
- "От колегите".
- Чух,че си си взел ловно куче!
- Страхотно куче е, без него не ходя на лов!
- Ама, сега си на лов без него!
- Че за какво ми е то в гората? Докато аз ловувам, то стои в къщи, слуша оплакванията на жената, ходи с нея до магазина и гледа сериали!
Бог създал магарето и му казал:
- Ти ще работиш от сутрин до вечер, ще влачиш тежести, ще пасеш трева, ще си глупаво. И ще живееш 50 години.
Магарето се помолило:
- Да живея така 50 години! Съжали ме! Не повече от 30!
И Бог направил каквото го помолило добичето. След това създал кучето и му казал:
- Ти ще бъдеш приятел на човека, ще го пазиш, ще се храниш с огризките му и така ще живееш 25 години.
Кучето се примолило:
- Моля те нека да не живея така повече от 10 години!
Бог изпълнил и неговата молба и после създал маймуната и и казал:
- Ти ще скачаш от клон на клон и ще се държиш като идиот. Ще си смешна и ще живееш така 20 години.
- Двадесет години като клоун? - изпищяла маймуната. - Господи, моля те недей повече от десет!
И Бог направил така. Накрая създал човека и му казал:
- Ти си Човек. Светът ще ти принадлежи, ще използваш ума, който съм ти дал, за да властваш над останалите живи същества и ще живееш 20 години.
Човекът се разсърдил:
- Не са ми достатъчно 20 години! Дай ми, моля те, и онези 20 от които се отказа магарето, и 15 на кучето, и 10 на маймуната!
И Господ направил така... Сега Човекът живее 20 години като човек, след това се жени и живее 20 години работейки от сутрин до вечер като магаре, 15 години се грижи за семейството си като куче и се храни с това, което семейството не изяжда, а после, когато остарее 10 години живее като маймуна - изглежда като идиот и весели внучетата си...
- Много те харесвам, хайде да излезем довечера.
- Не мога, кучето ми има рожден ден.
- Айде сега, това е много тъпо извинение!
- Не е извинение, ще правя кучешко парти.
- Ами тогава да дойда на него.
- Но ти нямаш куче - не може!
- Е к'во куче трябва да имам за да дойда?
- Мини порода, до три килограма и с доказан родословен произход.
- Добре де, колко струва едно такова куче, да ходя да купя?
- Между хиляда и хиляда и петстотин, зависи от това дали родителите му са били медалисти.
- Чакай малко. Нещо се обърка... сигурно искаше да кажеш сто, сто и петдесет лева.
- Не съм се объркала. Казах хиляда, хиляда и петстотин... евро...
- Добре де, а утре?
- Утре ще ходя на кучешка изложба...
- Аха, схванах... ще си търся гадже с котка. Не, не с котка... най-добре с бръмбар...
На кучешката площадка:
- Вашето куче задуши моето.
- Но как е възможно? Аз имам пинчер, а вие - ротвайлер.
- Заседна му на гърлото.
Трима приятели се обзаложили кой ще доведе най голямото куче. Срещнали се и първият водел огромна немска овчарка, вторият още по огромен, невиждано голям ротвайлер. Третият по едно време се задал носейки огромна 20 килограмова костенурка.
Другите двама се спогледали и го попитали:
- Какво става бе, къде е кучето?
- Кучето не можах да го домъкна, но това е кърлежа който му се беше забил.
Две бълхи си говорят:
- Ако, спечелиш от тотото, какво ще си купиш?
- Куче...
Кире го осъдили да лежи в затвора. Вкарват го в килията, а вътре петима го гледат както – куче гледа кренвирш.
- Котенце, избирай – или ти вадим с вилицата едно око или сваляш гащите да те опънем! Ти избираш?
Кире ги огледал, па рекъл:
- Здравейте педали!
- Ти кво бе – подиграваш ли се?
- Ми като гледам – нема еднооки!
Само сега! Купи 10 кебабчета от централна гара и събери цяло куче!
Свърши кучешката храна, а лабрадорът най-нагло иска да яде. Няма как - отивам до супермаркета. Стоя на опашка пред касата с пълна количка с "Педигрипал". Някаква вредна дама зад мен се интересува:
- Куче ли имате?
- Не! - казвам.
- За себе си я купувам. Започвам диета, за втори път, нищо че след първата се оказах в реанимацията с всякакви сонди и игли по мен. Преди това обаче бях смъкнал 25 килограма.
Онази не спира обаче - егати и заразата:
- И как се изпълнява тази диета?
- Лесно, трябва да си носите през деня по два пълни джоба от тези гадости. Когато почувствате глад изяждате едно-две парчета. Хем ще сте сита, хем ще изглеждате чудесно, като кучето на опаковката.
Тая не млъква... сега се интересува защо съм попаднал в реанимацията - да не би да съм се натровил с храната?
- Не, какво натравяне! Просто бях седнал по средата на улицата да си ближа яйцата и ме блъсна автобус.
- Скъпи, защо взе за домашен любимец куче?
- За да има на кого да кажа "Затваряй си устата, и спри да лаеш ма кучко!"
Ако пътя ви пресече черна мишка, след нея черна котка, след нея черно куче, а след него черно внуче, значи дядото е издърпал не ряпа, а кабел с високо напрежение!
На плаж с хора от Северозападна България:
- „Бах тоа песък още са нее сгреЯл!”
- „Таа водъ е лед, недей влаза да та не вадиме посиньиел!”
- „Фръгай тоа фас тукее и го зарови като л*йно на куче…”
- „Де не фръгай тоа фас у краката ми, ша стана да маана да та прекина!”
- „Мола ти са рупай тоа кукуруз часка, че баш сиги ма нервираш…”
- „Бах таа водъ е на пикоч!”
- „Ша ма фанат за мрътвеца, 5 лева за чадър нема да дам!”
- „Свий тия въторе, не моа легна кат човек…”
- „Ако още един път тръснеш песък от таа авлия, ставам и ти троша канчето.”
- „Глей тия къ цапат като *уя ми!”
- „Контра на твойто сичко и ви е*авам п*тката майна те сиги те!”
- „Ша връа дира да ям нещо.”
- „Сакате ли бира, бе, уй*ве?”
- „Глей онаа какъв шипар аа! Маай още кебапчета и тизе, жено, ша та вада от назе с кран!”
- „Ей, кво са прайш, че четеш?! Ти некролог да прочетеш, ша зАспиш от преумора!”
- „Сакам си дОма, тука на тоа плаж не моо ма нарАнат.”
- „Глей ги онаа босчАтата къв з*дник е отпрала като каменополска биволица!”
- „Ба неговата майкя! Тука има повече ора от пАнаиро на Криводол!”
- „Склапи ги таа Уста, че мисла ка да ида да ѝ го вдена е на онаа тамее!”
- „А па тоа спасител е толко изтръпнал, че нема повече накъде.”
- „Дай ми геврек без песок, сам че си тура ако сакам.”
- „Четри лева мънинка бира! Що ви не зае*а, я си носим ракия!”
- „Цецке, кво реве мЪнинкия? Ша стана да го дОбия!”
Експресно тръгване от работа... На вила със секретарката... Коняк. Бонбони. Споделен душ. И после... Безумие... Безумие... След това чинно прибиране вкъщи. Изморен поглед. Обичайна целувка. И молба към милото:
- Моля те слагай вечерята, днес се изморих като куче...
Жената се мотае в кухнята. Котлети. Бира. Десерт. Бламанже. В леглото грейка лежи. Екранът на телевизора се отразява в очилата.
Жената мърка:
- Как те чаках... Цял ден мечтая за този момент, когато ще съм с теб...
И внезапно - есемес. И ти бос, бързо се прокрадваш в тоалетната за да прочетеш на спокойствие:
- Обичам те! Мислиш ли за мен? Какво вълшебство беше днес, колко възторг ни подари любовта! И този фантастичен, незабравим оргазъм... Такава сласт! И задоволство... Не е ли това Раят?
И ти бързо изтриваш есемеса. Поправяш пижамата... Трябва да си много внимателен в бъдеще... Вярно, зад прозореца и в душата ти е пролет, но не дай Боже милото да надуши... А жената с хладен тон те посреща в спалнята: - Защо взе в тоалетната моя телефон?
Смених си квартирата. Стените тънки и постоянно се чуваше съседката която крещеше на кучето си:
- "Пак ли влизаш с мръсните си крака, гадина такава?" "Псе такова, къде се вреш?" И продължаваше, че не яде чисто, че е тъпо.
На бедното кученце му крещяха за всичко и дори му викаше:
- По-добре да си бях взела прасе, хем щеше да яде по- малко, хем щях да го заколя.
Адски ми беше жал за милото животно. Докато един ден не разбрах, че никакво куче няма тая жена, само мъж.