Вицове за кучета
Тук ще намерите много забавни и смешни истории и лафове за кучета и тяхното присъствие в живота на хората.
В тази категория има 1454 вица, разпределени в 97 под-страници.
Много съм разочарована. Казаха ми, че ще ми подарят Бетовен и аз купих храна за куче и купичка, а те ми подариха диск с музика.
Виетнамци живеещи в България:
- Мамо, искам кученце за Коледа!
- Не може, ще ядеш свинско, както всички останали!
В двора към мен се приближи стар уморен пес. Съдейки по каишката му и по заобления корем, има дом и го гледат добре. Кучето спокойно се приближи към мен и аз го почесах. То се потърка в мен и влезе с мен у дома. Моментално щом прекрачихме прага на къщата, то се сви на кравай в ъгъла и заспа. След час се събуди, стана, завъртя се пред вратата, аз му отворих и то си замина. На другия ден то отново се появи в двора, поздравихме се, придружи ме вътре, зае същия ъгъл във всекидневната, наспа се и си отиде. Така продължи няколко дни подред. Стана ми любопитно и закачих на нашийника му бележка:
- Иска ми се разбера кой е стопанинът на това забележително куче и знаете ли, че то идва всеки ден при мен, за да поспи?
На следващия ден то пристигна с отговор:
- То живее в дом с шест деца, три от които са под три годинки. Просто идва да си отспи при вас. Може ли утре и аз да дойда с него?
Мъж от Монтана звъни на 112:
– 112 слуша, кой е умрел?
– Е па никой.
112:
– Що звъниш, бе баце? Тоа телефон е само коги некой умира или вече е умрел!
– Стрино, пред дом на липата са а качил един мачък. Сакаш ли а пратиш една пожарна да го свалите, що усещам, че се е разгонил и цела нош ша мрънкя и ша са стръви?
112:
– Таа работа нема къ' да стане, за една мачка цела пожарна, а и ония суеци пожарникарете, като разберат за к'во ги дигам,после ша ма псуват.
Мъжът:
– Добре, а моа ли фръла с нещо и да а свала?
112:
– Фръгай, трепи таа гад и не ме занимавай повече с глупости, 'що 'ще намера и ше пропаднеш като куче у трап!
След 5 минути:
– 112 слуша, кой е умрел?
– Мачката стрино, пращай линейка...
Жена влиза в магазин за платове:
– Търся червен плат, ама да е много готин!
Продавачът:
– Имам, имам! - и разгъва един топ червен плат.
- Този е супер, много модерен от Франция!
– А, не! Не точно такова червено, искам по-наситено!
– Ама, разбира се... ето този! - разгъва друг топ плат.
- Този е американски. Също много модерен и скъп.
– А бе, този цвят е хубав, ама няма ли някой по-грапав?
– Имам, имам! - разгъва трети топ плат.
- Специално за вас от Индия...
Това продължава повече от час. Продавачът разгъва повече от 20 топа плат, докато жената не възкликва:
– Ето това е! Точно това ми трябва!
– А много ли ще вземете?
– А ми, не знам колко, но сега ще ви обясня. Значи, купих аз на сина ми едно плюшено кученце, а той палавника, да вземе да му откъсне езичето...
Най-тежко е да си куче, охраняващо границата между Южна и Северна Корея.
Вчера сутринта в 5, доста подпийнал, тръгнах да разхождам кучето. Взех си и пищовче с коняк. Докато кърках успях да изгубя това космато нещо. Бре, ами сега?! Започнах да го търся, да викам с цяло гърло (естествено, бях пратен на майната си поне 10 пъти от събудените от мен хора). Сетих се, че в телефона си имам негова снимка в цял ръст, но принтерът ми е прее*ан и позвъних на приятел. Той също ме прати на майната ми, но после се договорихме. Отидох у тях, разпечатахме снимката 30 пъти и написахме обявата. След това аз, приятелят ми, неговата жена и тяхното куче излязохме да я лепим със скоч по дървета и огради. Пийнахме още малко от мъка и отидохме у тях да закусим. По едно време се сетих, че съм дал само домашен телефон и излязох да допиша и мобилния, а след това се прибрах вкъщи. А там...Тая космата гад стои в апартамента пред вратата с очи като чаени чинийки. Оказа се, че съм взел каишката, коняка, а него съм го забравил вкъщи.
Жена дресира кученце. Мъжът в къщи:
- Жена, няма да се получи, само хабиш нерви.
- То, и с теб в началото беше трудно, ама!
В краен софийски квартал, навигацията е безпомощна пред номерацията на блоковете и се въртя като муха без глава. Срещам един чичка с куче...
- Къде е "Блок 105?"
Вдига рамене. Момиче с телефон като дъска за хляб и хендсфрий.
- "Блок 105?"
Подмина ме без да ме чуе. Решавам да включа GPS-а и да ме локализира поне къде съм, когато виждам две бабки на пейка пред един вход...
-"Блок 105?"
Двете се споглеждат!
- Това, не беше ли блока на оная, лудата Маргарита на Славчо, дето го търсиха полицаите?
- Кой, ма? Че, тоя сека вечер ходи да спи у съседния вход на Елкини с големата дъщеря. Баща и ако разбере, ще ги утрепе и двамата!... Ти, момче, от тука тръгваш само направо и като видиш голяма реклама на прах за пране с една гола уруспия дето участва в биг брадъра - завиваш в ляво! И на ония, дето лежи и се прави на умрел там до кофите нема да му даваш никакви стотинки ако ти иска, че се напива и прави поразии... Как и беше името на тая от рекламата, ма..?
Закъсате ли някъде, има ли бабки наоколо - не ви трябва ни навигация, ни Google, ни GPS...
Ако искаш да имаш приятел в къщи, вземи си куче! Ако искаш да те лаят, ожени се!
От зоопарка избягала пума. Търсят я, не и не, няма я. Накрая от едно софийско село, се обажда някаква баба и казва:
- Пумата е на върха на черешата в двора ми...
Пристига специалист, с пушка и едно дребно, мъничко куче на име Топчо.
- Бабо, ето ти пушката, ще се кача на черешата и ще я раздрусам. Пумата ще падне, Топчо ще я захапе за топките (обучен е за това) и ще я завлече обратно в зоопарка.
- А тогава пушката за какво ми е? - попитала бабата.
- Стреляй в Топчо, ако аз падна от черешата..
Бог създал магарето и му казал:
- Ти ще работиш от сутрин до вечер, ще влачиш тежести, ще пасеш трева, ще си глупаво. И ще живееш 50 години.
Магарето се помолило:
- Да живея така 50 години! Съжали ме! Не повече от 30!
И Бог направил каквото го помолило добичето. След това създал кучето и му казал:
- Ти ще бъдеш приятел на човека, ще го пазиш, ще се храниш с огризките му и така ще живееш 25 години.
Кучето се примолило:
- Моля те нека да не живея така повече от 10 години!
Бог изпълнил и неговата молба и после създал маймуната и и казал:
- Ти ще скачаш от клон на клон и ще се държиш като идиот. Ще си смешна и ще живееш така 20 години.
- Двадесет години като клоун? - изпищяла маймуната.
- Господи, моля те недей повече от десет!
И Бог направил така. Накрая създал човека и му казал:
- Ти си Човек. Светът ще ти принадлежи, ще използваш ума, който съм ти дал, за да властваш над останалите живи същества и ще живееш 20 години.
Човекът се разсърдил:
- Не са ми достатъчно 20 години! Дай ми, моля те, и онези 20 от които се отказа магарето, и 15 на кучето, и 10 на маймуната!
И Господ направил така... Сега Човекът живее 20 години като човек, след това се жени и живее 20 години работейки от сутрин до вечер като магаре, 15 години се грижи за семейството си като куче и се храни с това, което семейството не изяжда, а после, когато остарее 10 години живее като маймуна - изглежда като идиот и весели внучетата си...
Войник се връща от фронта в родната си Англия и пътува с влак. Всички места са заети, само в едно от купетата седи англичанка, а на мястото до нея е полегнало кученце.
- Простете, лейди, дали мога да използвам мястото?
- Вие, войниците сте абсолютни простаци! Не виждате ли, че това място е заето от моето кученце?
- Госпожо! Аз много обичам кучетата, дори имам две вкъщи. Нека да седна на това място, а кученцето мога да го подържа и в скута си.
- Вие войниците не само, че сте простаци, а сте и абсолютни нахали.
При тези думи войникът отваря прозореца, хваща кученцето и го мята навън. Дамата губи дар слово, а седящият до нея англичанин се обажда:
- Млади човече! Аз не съм съгласен с думите на дамата за войниците, но съм длъжен да отбележа, че някои работи не ги правите както трябва. Не воювате както трябва, не се храните с нож и вилица, а ето и последния пример - не изхвърлихте през прозореца кучката, която трябва...
Адвокат посещава беден англичанин, вади от папката официален документ и започва да чете:
- Поръчано ми е да ви съобщя, че е починал ваш далечен роднина и цялото му имущество е завещано на вас. Получавате имението заедно с всички заобикалящи го гори, сто хиляди лири стерлинги и любимото му куче.
Наследникът дръпва от лулата си, изпуска облак дим и пита:
- А каква порода е кучето?
Тираджия седи в кабината, приготвил си е вечеря. До камиона минава куче и му говори с човешки глас:
– Здравей, колега!
– Какъв колега си ми ти бе!? Ти си куче, аз съм човек.
– Ами живееш в будка, ядеш от паничка, пикаеш на колелото сигурно и стопанин имаш...