Вицове за градове
В тази категория можете да се посмеете с вицове, лафове и бисери за най-популярните градове в света на хумора, както и техните жители.
В тази категория има 3293 вица, разпределени в 220 под-страници.
В Перник няма сметана! Има само бита сметана!
31
- Господин Божинов, знаете ли, че кметството във Враца е решило да кръсти една улица на ваше име?
- Супер, и как ще се казва?
40
Обажда са некакъв у радиото и казва:
– Алоооуу има ли некой там бе… Днеска си купих чисто ново Ферари и дигнах 300 на магистралата Мездра – Враца…
– И квоооо… обаждаш се да са пофалиш ли?!
– Не… сакам сал да питам, къ са чисти адреналиня от седалката…
27
Сурова руска действителност. В тясно дворче банда дечурлигa ритат футбол. Прас! Топката се врязва в мръсен прозорец. От къщата изскача небръснато мъжище: дочените му панталони се държат на протрито въженце, жилави черни косми пронизват мръсния потник, кръвясалите му очи святкат злобно, а в ръката си размахва отчупен крак от маса. Той хуква след първото, попаднало му на погледа, момче. Момчето, бледен юноша с интелигентни, меланхолични очи под високото чело, бяга колкото му крака държат и си мисли:
- Ех, защо ли ми трябваше да ритам топка тука, можеше да си седя вкъщи и да чета любимия Хемингуей.
В това време, в Куба. В разкошна вила с изглед към океана се е разположил Хемингуей. Той пие отлежал ром, пуши хавански пури, беседва със знойна мулатка и си мисли:
- За кой дявол си губя времето с тая тъпоумница, можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Мороа.
В това време, в Париж. В треторазрядно капанче, скрит зад гъста мъгла от лютив дим, се е разплул Андре Мороа. Пиян от гадно кисело вино, той пуши поредната цигара. На коленете му хърка прост*тутка, грозна като смъртта, а той си мисли:
- Защо са ми тия запои, сега можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Набоков.
В това време, в Москва. Набоков търчи по улицата, стиснал крака от масата, и си мисли:
- Ей, хулиганче такова! Само да те гепя, и мамицата ш'ти разкатая!
27
Мъж и жена във влак. Много се харесват, но са и много срамежливи.
- За къде пътувате? - започва най-сетне разговор мъжът.
- За Варна! - бързо отговаря жената.
- А, и аз съм за там! А какво работите?
- Учителка съм!
- Хубаво, а аз съм лекар.
- Какъв? Гинеколог ли?
- Не, но мога да погледна!
31
Двама пътуват във влака от Варна за София. Запознават се:
- Аз съм психолог.
- Аз пък съм едър мафиот... Я да те видим що за психолог си? Опитай да познаеш за какво мисля! За всяка мисъл, която познаеш, ти давам сто кинта.
- Ама аз съм психолог, не врачка!
- А бе сто кинта са това, я опитай.
- Добре, пътуваш от Варна. Значи си бил на море. Значи сега си спомняш колко хубаво ти е било.
- Браво! Позна! Ето ти стотачка.
- Щом ти е било хубаво, значи си бил с жена. И сега си мислиш за нея.
- Точно така! Ето ти още стотачка.
- Освен това, не ти се иска да се прибираш у дома.
- Правилно, ето ти още сто лева...
- Щом не ти се прибира, сигурно си женен. А щом си мафиот, сигурно мислиш, че няма да е лошо да пречукаш жена си и да си останеш с другата.
- Ха! Ето ти хилядарка!
- Ама защо хиляда? Нали щеше да даваш по сто на мисъл?
- Това не е мисъл, а идея!
30
Когато чуждестранни журналисти попитали дядо Пеньо от село Дървене, дали има Twitter, той гордо отговорил, че го пипнал на Слънчев бряг през 1981-ва, но доктор Кънчо му го излекувал.
15
Намерих куфар пълен с пари! Тръгнах да търся кой го е изгубил! Обиколих навсякъде, Лондон, Париж, Рим, Барселона, Дубай, Малдивите... Никъде не открих собственика!
31
Бизнесмен от Етиопия, Пат Ла Жан беше приятно изненадан от осведомеността на таксиджията на летище Варна, който го посрещна с:
- Къде отиваме, патладжан?
32
- Скъпа, какво си купи днес от МОЛ-а?
- Няколко чифта бикини, че старите вече омръзнаха на целия град.
12
Лято. Жега. Влакът от София за Варна.Няма никакви места, всичко е претъпкано.
На двама тарикати обаче,не им се стои прави.Влизат в едно купе и почват да гледат под седалките,излизат, влизат в следващото купе, пак гледат под седалките... Пътниците ги питат:
- Какво правите, бе?
- Абе, изпуснахме си змията и я търсим.
Лека полека пътниците се изнизали от купето. Настанили се двамата вътре, пуснали пердетата и легнали да спят. Събуждат се след няколко часа, единият поглежда през прозореца, вижда чичката, дето почуква по колелетата на влака и го пита:
- Ейййй, чиче, във Варна ли сме вече?
- Абе, к'ва Варна, бе? Вие не разбрахте ли? Некви идиоти си изпуснали змия и трябваше да откачим вагона...
34
Софиянец и пловдивчанин вървят из Подуене. Времето е отвратително: вали дъжд, кал и локви навсякъде по улиците. В един момент минава автомобил и здравата ги изпръсква. Пловдивчанинът възмутено се опитва да почисти калните си дрехи и мърмори:
- Това софиянците сте крайно невъзпитани хора! Карате си автомобилите из локвите, пръскате и дори не спирате...
- Защо се сърдиш бе, майна? Нима в Пловдив не е същото? - обижда се софиянецът.
- Разбира се, че не е така! Ако случайно някой те изпръска, той веднага спира, качва те в колата си и те закарва в първия магазин за химическо чистене. Там те събличат и оставят дрехите ти за няколко дни, а виновният те закарва в къщи, където любезно се грижи за теб, докато си без дрехи...
- Я стига си ми говорил глупости бе, не ви знам аз вас пловдивчаните какви сте... С тебе случвало ли се е някой път такова нещо?
- Е, точно на мен досега не ми се е случвало... но със жена ми вече три пъти.
22
Уникални бисери от клиенти на мобилните оператори:
– Господине, ще прекъсна връзката.
– Госпожо, аз с вас връзка не съм имал, та да я прекъсвам...
– 100 минути за колко часа мога да ги изговоря?
– За час и 40 мин.
– А не може ли за 2 часа?
– Звъня на 123, излиза една жена и ми говори...
– Искам и аз като всички останали да ме почукват...
– Моля?
– Ами докато говоря по телефона да ми почукват в ухото (втора линия).
– Искам да ви питам: счупи ми се СИМ картата и реших да я залепим с каноколит и за да я застопоря, я сложих в телефона и сега не мога да я махна.
– Не ще да влезне в интернет!
– Какво точно правите вие?
– Ми не ще!
– Господине, няма такава операция „Не ще!”
– Защо викате господине?
– Викам, защото няма обхват... и тичам... като луда крава тичам... през полята... към магистралата... и в момента съм на магистрала 94 на едно дърво... докога ще ме правите на маймуна?... Смешничко ли ви е? А знаете ли как бодат борчетата?!
– Преди малко се обадих да съобщя за един изгубен телефон, но сега го намерих в пералнята и да не го спирате...
– Ако ви кажа номер, ще познаете ли кога ме зануляват?
– Ало? Блокирах си картата... ПИН код нящо да ви са намира?
– Как да го вкарам тоя ваучер – мъчих се, мъчих се, как ли не го сгъвах, накрая го свих на 4, малко неудобно става, ама само така влиза под батерията.
– Моята гласова поща не е премахната...
– Вие какво въведохте, за да ви се махне?
– „Не желая да имам гласова поща” и го пратих на 1770!
– На телефона ми, като звъня, изписва МОЛЯ ЗАРЕДЕТЕ и не мога да се свържа!
– Явно трябва да презаредите.
– Не става: зареждам, зареждам... вече 24 часа го държа на зарядно, а пари няма.
– Бихте ли изчакали, това ще отнеме няколко секунди...
– Ама от безплатните ли?
– Извинете, в Париж има ли магазин на Глобул да си платя сметката?
– Г-жо, имаме каси само в България.
– Ааа... ма вий май не сте от Русе! Тук нашият търговски център се казва Париж! Аз таковата се обадих на 1111 – и вашата колежка ми говори на английски.
- Искам да си махна секретарката.
- Желая да ми бъде елиминирана гласовата поща.
- Госпожо, държа го, вече два часа го стискам и не мога да го вкарам.
- Знаете ли кой е бутона "диез"?
- Ама моля ви се, аз съм учил в музикално училище.
- На екрана ми излезе нещо и не ще де са махне - един четириъгълник и вътре има триъгълник с две черти, дет' са събират по средата.
- Прилича ли Ви на писмо?
- Баш шъ'й писмо, ша знаиш!
- За лого колко ме опъват?
- Искам да видя сметката на мъжа си.
22
Нане Ву̀те за сефте в София.
Качва се в такси - Мерцедес и след няколко минути, сочейки емблемата:
- А бе това к’во е?
- Ми, това е мерникът на колата. - пошегувал се бакшишът.
- Е, айде да те вѝдим, у̀цели ѐ тоя…
Бакшишът се престорил, че се цели и в последния момент, отклонил колата…
- Ѐ*е’м ти мернико, добре че отворих вратата, та не го изпусна’ме!
11
Отворил българин фризьорски салон в Лондон. Пръв при него дошъл съседа му по магазин, цветаря.
- Колко струва?
- Нищо няма да струва, съсед си ми, пък и пръв клиент.
На другата сутрин гледа 10 рози пред бръснарницата.
- Колко струват съседе?
- Нищо не струват, съседи сме, а и ме подстрига без пари...
Дошъл другия съсед, хлебаря.
- Колко струва?
- А бе нищо не струва за теб, съседи сме.
На другият ден гледа пред магазина 10 питки хляб.
- Колко струват съседе?
- Без пари за теб, нали ме подстрига вчера без пари.
На третия ден дошъл българин.
- Колко струва да ме подстрижеш?
- Нищо няма да струва, нали сме българи, остава и от теб пари да взема...
Идва на другият ден на работа и гледа пред магазина 10 българи...
40