Вицове за градове
В тази категория можете да се посмеете с вицове, лафове и бисери за най-популярните градове в света на хумора, както и техните жители.
В тази категория има 3435 вица, разпределени в 229 под-страници.
Истински случай!От Павел Иванов К.Търся си квартира в Пловдив. Звъня,от уличен телефон на обява. Вдига няква лелка и аз казвам, че се обаждам по повод на обявата. Тя ме пита:
- От къде се обаждаш?
Аз казвам:
- От уличен телефон!
А тя:
- Уличник такъв! - и ми затвори.
Човек заминава в командировка в Париж. Естествено още първата вечер отива на посещение в публичен дом. На сутринта излиза с щастливо изражение на лицето, пресича улицата и в продължение на половин час наблюдава от тротоара прозореца на стаята, в която е бил цяла нощ. През цялото това време от лицето му не слиза щастливото изражение. Изведнъж лицето му помръква, физиономията му става кисела и той с отвращение се изплюва на тротоара. Към него се приближава полицай и го глобява 50 франка.
Мъжът се прибира вкъщи и още от вратата жена му го почва:
- Ела тука, кучи сине! Сигурно си мърсувал през цялото време, докато беше в Париж. И сигурно нито веднъж не си се сетил за мене?
- Скъпа, абсолютно не си права. Първо, не съм мърсувал през цялото време. И второ, спомних си веднъж за тебе и ето ти една квитанция за 50 франка като доказателство...
Един син искал да попътува, да познае света, да опознае жените и дълго време мислил как да го каже на баща си, за на не остави в него лошо впечатление.
Един ден погледнал баща си в очите и задъхано издекламирал:
- Тате, аз искам да пътувам много, да съм всеки ден в различне град, да спя в хубави хотели, с непознати жени - и по-стари и по-млади от мен, да правим оргии, да не се обвързвам, а само да се наслаждавам на живота си всеки ден да бъда с различна жена и затова заминавам. Не искам да те разстройвам с това и те моля да не се опитваш да ме спираш, защото съм решил твърдо.
Бащата обгърнал раменете на сина си и му казал:
- Сине, аз не искам да те спирам, искам само да ме вземеш със себе си...
Директорът на института привиква трима, закъснели за работа служители. Пита ги за причините.
Първият:
- Шефе, сутринта станах и се приготвих навреме, както всеки ден. По едно време жената излиза от стаята на малкия и казва:
- Детето е с температура! Закарай ни с колата до поликлиниката, да го прегледат.
Изчаках прегледа, върнах ги у дома и направо тук, но закъснях.
Вторият:
- А моята кола не щеше да запали. Взех автобуса, но съм се качил на 305, вместо на 76 и на Орлов мост вместо към НДК, ме откара до театър София, та докато се прехвърля обратно, взех, че закъснях и аз.
Третият:
Шефе, излизам си аз от вкъщи, ама точно навреме. Тъкмо заключвам входната врата и чувам от съседния апартамент викове: "Помощ! Помощ!". Гледам вратата притворена. Влизам и що да видя: Комшийката снощи си лакирала паркета с аеролак. Сутринта решила да вземе един душ и на излизане от бнята да вземе да се подхлъзне на новия паркет - паднала по гръб и залепнала на лака.
- И ти отлепи ли я?
- Три пъти!
Чисто ново BMW с компютърно оборудване, внесено от Германия преди два часа спира на кръстовище в центъра на София. В него се нацепва стара ГАЗ-ка и на екрана на компютъра се изписва:
- New Harware Was Found! Do You Want To Install? (Yes or No).
Малкият Жан пита баща си:
- Татко, далеч ли е Испания?
Без да се замисля, бащата отговаря:
- Подай ми картата на Париж!
След като преглежда картата внимателно, таткото казва:
- Дай ми картата и на парижките предградия!
Минава половин час. Бащата се чеше по темето:
- Все пак, мисля, че не може да е много далеч. В завода имаме един испанец, който всяка сутрин идва на работа с велосипед...
Преди 10 ноември 1989 г. двама български цигулари се явяват на музикален конкурс в Лондон. Наградата за победителя е цигулка Страдивариус. Единият от нашите се класира втори, а другият последен.
На връщане на летище Хийтроу тоя, който се е класирал втори, въздиша:
- Ех, изпуснах шанса на живота си.
Другият го успокоява:
- Много важно, какво толкова удоволствие има в това да свириш на някаква си цигулка Страдивариус...
- Виж, много ми е трудно да ти обясня - казва първият. - Това е все едно на тебе да ти дадат да се гръмнеш с маузера на Дзерджински...
Трима новобогаташи седят в кафенето и обсъждат колко прекрасни деца имат.
Първият:
- Моят син е голям юнак. По моите стъпки върви. Занимава се с недвижими имоти, работата му върви супер. Прави големи пари, даже на гаджето си наскоро подари апартамент в Париж...
Вторият:
- И моят син е голяма работа. Отвори си собствен автосалон. Продава коли на поразия. И той прави големи пари. Миналата седмица подарил на гаджето си чисто ново Ферари...
Третият:
- А моят пък е банкер. Собствена банка си направи. Парите му не можеш да ги преброиш. Вчера на гаджето си дал огромен кредит, без лихва за 30 години...
В това време към тях се приближава четвърти новобогаташ:
- За какво си говорите?
- Абе, хвалим се с децата си.
- Ох, моят син стана хомосексуалист. Не мога да се похваля, че много се е издигнал. Обаче пък се оправя в живота, мамка му. Ей на - апартамент в Париж му подарил някой, чисто ново Ферари кара, а вчера и безлихвен кредит за 30 години му отпуснали...
Прогноза за времето по телевизията. Леко облечената синоптичка:
- За София - 16 градуса, за Благоевград - 17 градуса... Скучно ли е, уважаеми зрители? Я да ви покажа нещо друго тогава...
60-те години на XX век. Запитване до радио Ереван:
- Вярно ли е, че вчера в Москва са подарили на другаря Гагарин нов мерцедес?
- По принцип - да. Но събитието не се е случило в Москва, а в Ленинград. Освен това не става въпрос за другаря Гагарин, а за Иван Иванович Петров. И не е бил мерцедес, а велосипед. И не са му го подарили, а са му го откраднали.
- Кажете, аз наистина ли съм Наполеон?
- Разбира се, господарю.
- Значи, утре ще има победа над Аустерлиц?
- Разбира се, мосю. Една блестяща победа.
- И след това ще има поход към Русия, опожаряване на Москва...
- Това е положението, мосю... Нищо не може да се направи по въпроса.
- А след това Ватерло, изгнание, остров Света Елена...
- Уви, мосю!
- Ох, боя се, че от всичкото това нещо, ще се побъркам. Ти как смяташ, докторе?
- Ами, за вас, гълъбче, това вече не е страшно...
Американците направили телефон, който се свързвал с всичко, което поискаш. Отишъл Петър Стоянов в САЩ и Клинтън му го показал. Стоянов изказал съмнение и попитал:
- Може ли да се свърже с ада?
- Разбира се! - казал Клинтън и набрал номера. Пешо взел да говори, но брояча на парите се въртял страшно бързо и той приключил разговора набързо. Клинтън се усмихнал, и му казал:
- Не се безпокоЙ! Подарявам ти го!
Дошъл си Пешо в България и право в парламента. Разказал им за телефона и решили да започнат да го произвеждат. За демонстрация, решил пак да се свърже с ада. Набрал номера, но се показала сума само от 10 стотинки. Много учуден, той попитал Клинтън какво става.
- Ами много просто! При нас разговора беше междуконтинентален, а в София е градски!
- Излизаме на магистралата за Пловдив! - шепне шофьор на седящият до него бодигард.
- Излизаме на магистралата за Пловдив! - шепне бодигардът на возещият се отзад министър.
- Излизаме на магистралата за Пловдив! - шепне министърът на седящата до него министерша.
- Защо шепнеш? - пита министершата.
- Защо шепнеш? - пита министърът бодигарда.
- Защо шепнеш? - пита бодигардът шофьора.
- А, вчера пих студена бира и сега съм прегракнал! - шепне шофьорът.
В едно купе пътуват от Москва за Магадан рускиня и грузинец. На втория ден грузинецът предлага.
- Слушай дорогая, я тебе загадку загадаю. Если угадаещ петдесят рублей дам. Если нет я тебе трахну. (чукам)
- Хорошо, давай.
- Маленкое кругленкое сьедобное. Что это?
- Не знаю!..
Изчукал я...
На следващия ден грузинецът отново предлага същата гатанка на рускинята.
- Маленкое, красное, съедобное, под водкой идет, из Болгарии часто привозят.
- Не знаю!
След няколко дни минава кондукторът и вижда следната картина.
Грузинецът е коленичил, протегнал умоляващо ръце към рускинята и повтаря.
- Помидор, помидор понимаеш.
- НЕ знаю!.....
Лъвът в софийската зоологическа градина умрял и изпратили един самолет да докара друг лъв от Африка.
Взели един лъв в клетка и го карат за София, но на връщане самолета се развалил и кацнали в пустинята да го оправят.
Минали един, втори, трети ден а на лъва определената дажба храна свършила. Той търпял,търпял, не можал да стои гладен, разбил клетката, видял механика и му казал:
- Ще те ям.
А механика му казал:
- Ако се развали самолета няма кой да го направи и ти пак.. Минал по-напред, видял пилота:
- Ще те ям.
- Ако ме изядеш като няма кой да кара самолета пак долу...
Оклюмал се лъва, тръгнал обратно към клетката, но срещу него се задала стюардесата наперена. Лъва казал:
- Охо, поне теб мога да изям.
А тя му отговорила:
- Ако искаш теб да те еб*т тия двамата до София яж ме.
