Вицове за градове
В тази категория можете да се посмеете с вицове, лафове и бисери за най-популярните градове в света на хумора, както и техните жители.
В тази категория има 3404 вица, разпределени в 227 под-страници.
Брежнев се обажда на бай Тошо и му казва:
- Искам да видя дали българите обичат Комунистическата партията, но не нагласено, а истински ли е.
- Добре - казва му бай Тошо. Ела в България на гости, но се преоблечи така, че никой да не те познае и ще минем по места, които ти посочиш.
Тръгват двамата из България преоблечени и Брежнев първо пожелал да отидат в завода за ножове в Нова Загора. Като пристигнали, работниците набързо скалъпили лозунг: "Най-големия нож - за любимия ни вожд". Позачудил се Брежнев и казал:
- Много е двусмислено. Дай някъде другаде.
Отиват в Перник в завод за павета. Отдалече се четял лозунг: "Най-голямото паве - за любимото ни БКП". Брежнев пак погледнал към Тошо многозначително.
- Виж какво, я ме заведи в Лудницата в Раднево.
Отиват и отдалече лудите вдигали лозунг: "Ний сме рожба на българо-съветската дружба."
- Мамо, утре имаме контролно по география!
- Не се бой сине, сега ще преговорим. Коя е столицата на Германия?
- Берлин.
- Браво! А коя е столицата на Франция?
- Берлин. Питай ме нещо по-сложно!
- Столицата на Полша?
- Берлин.
- Колко си ми умен, Адолф!
Двама министри излизат от сградата на Народното събрание и виждат един просяк на ъгъла. По-младият, вишист от Лондон, е за първи ден на работа и пита по-възрастния:
- Колега, имате ли представа защо този човек седи там така с протегната ръка? - пита неразбиращ.
- Не знам! - отговорил също неразбиращ другият. - И аз се чудя. От осем години работя в МС и той все тука седи и чака.
Върви си един мъж из Белфаст и хоп някой опира в гърба му пистолет. Следва въпрос:
- Какъв си протестант или католик?
Замисля се човека: "Ако кажа католик, той може да е протестант и да ме гръмне, а ако кажа протестант, той може да е католик и пак да ме гръмне". Решил и рекъл:
- Евреин.
Отзад се чул радостен възглас:
- Аз съм най-щастливият палестинец в този град!
Въпрос: Кой е най-добрият изход от кризата в България?
Отговор: Аерогара "София".
В Париж тече културен симпозиум. На вратата стои човек от охраната и проверява пропуските. Към него се приближава старец:
- Здравейте, аз съм за симпозиума...
- Вашият пропуск, моля...
- Знаете ли, аз го забравих в хотела. Аз съм Пикасо...
- А, как ще го докажете?
Старецът вади един фулмастери и рисува на стената гълъб...
- Влезте моля...
След известно време към вратата приближава друг мъж.
- Аз съм за симпозиума...
- Пропуска, моля!
- Забравил съм го, но аз съм българският културен министър...
- Трябва да го докажете! Ето например Пикасо нарисува ей оня гълъб на стената...
- А, кой е Пикасо?
- Влезте моля...
Събужда се сутринта Евгени Бакърджиев, поглежда през прозореца и изкрещява:
- А! Какво съм направил снощи на пияна глава! Къде е Витоша?
Жена му:
- Спокойно, не си я продал. Забрави ли, че днес сме във Варна?
- Как щеше да се казва София ако беше столица на Чечения?
- Мръсни.
На Червения площад в Москва чуждестранен журналист пита руснак:
- Президентът Путин иска да ограничи или ако може даже да се забрани пиенето на водка. Какво мислите вие?
- Аз моето съм си изпил, но жалко за децата.
В един град гостувал прочут мъдрец. Чул за него някакъв човек, изчакал си реда и влязъл при мъдреца. Запитал:
- Кажи, учителю, каква е разликата между бисерите и жените?
- Ами бисерите, рекъл учителят, можеш да нанижеш и отпред и отзад, а жените само отпред...
- Ама как, някои жени можеш да нанижеш и отпред, и отзад?
- Тия жени, замечтал мъдреца, са истински бисери!
Трябва да се каже дума, която я няма в тълковния речник и да бъде съчетана в изречение, наградата е екскурзия до Слънчев бряг.
Обажда се първият слушател :
- Алооо, радиото ли е?
- Да, радиото е ... кажете дума, която ще предложите!
- Еми, думата е ТИГО, Т-И-Г-О...
От радиото казват на слушателя, че наистина няма такава дума и да направи изречение с нея.
- Ми... тиго туря у гъзо!!
Радиото прекъсва линията и продължава с музика. След няколко минути пак се звъни.
- Алоо, добър ден искам да кажа дума за играта.
- Да, кажете..- отговарят от радиото.
- Думата е ПАСЪМ, П-А-С-Ъ-М..
- Да, правилно няма такава дума!.Сега кажете изречение с нея.
- Ми, пасъм аз, тиго туря у гъзо !!!
Париж, тиха лятна вечер. На масата в ресторанта семейна двойка. Жената замислено гледа надолу и поглажда ритмично основата на бутилката вино пред нея.
- За какво мислиш, скъпа?
- Мисля за Жан.
- Не мисли за Жан, мисли за мен.
- Добре скъпи - и жената преместила ръката си от основата на бутилката към гърлото й, като продължила ритмично да я поглажда.
След приключване на жътвата от Земеделска кооперация "Урожай" наградили бай Иван комбайнера с нови цървули, 20 лв. и еднодневна екскурзия до София.
Върви си бай Иван из столицата, разглежда разните чудесии, но нищо не му лови окото - вече бил виждал всичко по телевизията. По едно време гледа надпис "Маникюр - педикюр".
"Те тука ще е", рекъл си той и влязъл. Разгърнал портофелчето:
- Момиче, искам да си купя един маникюр-педикюр!
Видяла го маникюристката, че е от село, бръкнала по-надълбоко в портфейла му, па му казала:
- Иди, чиче, в оная кабина, съблечи се и ме чакай.
Съблякъл се той, тя дошла, изчукала го едно хубаво и го пуснала да си ходи по живо - по здраво.
Харесало му на бай Иван, решил следобяд да иде пак там. На смяна било друго момиче, ама той - нали вече знае какво е - смело поискал маникюр-педикюр. Момичето му оправило ноктите на ръцете и краката, взело му таксата и го изпроводило.
След това бай Иван обяснява на село какво е видял в столицата:
- София - град като град, малко по-голям от Дряново. Шарении много, ама сме ги гледали по телевизията. Само "Маникюр - педикюр" не бях виждал.
- Е, па що ще е т'ва?
- Остави се, брате! Предобед ми насадиха дамски пеперудки; следобед ми орязаха ноктите, та не може и да се почеша...
Шефовете на китайските и българските мутри ще се срещат в София. Българския Кръстник нарежда на доверения си адютант:
- Компир, бегай с мерджана до аерогарата да посрещнеш китайския шеф. Обаче внимавай, казва се г-н Хой! Да не стане издънка и да се червим пред колегите от Азия, ей!
Компира повтарял, повтарял до аерогарата: "Хой, Хой, Хой..."
Когато пристигнал знатният гост, борецът щастливо го посрещнал:
- Добре дошъл, г-н Кор!
Диpектоp на мебелна фабpика отишъл в командиpовка в Паpиж. Вpъща се и разказва впечатления:
- Страшен град! Какви улици, какви магазини!
- А жените?
- О-о! Какви жени! Мечта! Разбират те от половин дума! Ето например аз - влизам в едно кафене, сядам на масата. При мен сяда една много красива мадама. Веднага се сети, че не знам и дума френски. Нарисува ми на салфетката чашка. Аз й налях шампанско. Нарисува цигара - дадох й цигара. Нарисува две танцуващи фигурки. Поканих я на танц, потанцувахме.
- А после?
- Нарисува легло...
- А ти?
- Хмм... и досега се чудя - как позна, че съм диpектоp на мебелна фабpика...