Вицове за градове
В тази категория можете да се посмеете с вицове, лафове и бисери за най-популярните градове в света на хумора, както и техните жители.
В тази категория има 3428 вица, разпределени в 229 под-страници.
- Искаш ли да избягаме от града за Нова Година? Рим, Париж...
- Абсурд! Кой ще претака зелето???
Разочарована съм от нощният живот в Париж, но го отдавам най-вече на факта, че живея в София...
Планове по години:
3-годишен. Да порасна голям и да цапардосам Гошко от моята група. Защо лъже, че неговият татко е по-силен от моя?
4-годишен. Да намеря пет лева на улицата и да си купя сладолед, LEGO и кола с педали като на Ангел. Ще си я карам цял ден пред блока, та всички да ми завиждат.
5-годишен. До порасна голям, по-голям от татко. Да си пусна мустаци, да се науча да пуша и да стрелям на стрелбището, да се оженя за мама.
6-годишен. Да не ходя повече на детска градина. Искам да ходя на училище. Там няма да ме карат да спя следобяд и да ям мляко с грис на закуска.
7-годишен. Да не ходя повече на училище. Да не са луди, 10 години да търпя този ужас? Та 10 години са повече от целия ми живот до този момент!
8-годишен. Да стана войник. Със сабя, кон, пистолет и всичко, дето си трябва.
9-годишен. Да се преместя да живея във Варна или Бургас. На морето. Много по-добре е отколкото всяка година за по десетина дни да ходим там. Е, може и в София да отида, там също не е зле. Ако искам в ЦУМ ще отида, ако искам — в НДК. Може и на ескалатора в метрото да се повозя.
10-годишен. Да стана мускетар. “Един за всички..” и така натататък. Пробвах сламената шапка на баба, маминия шал вместо мускетарски плащ и пръчка с предпазител от капачка за буркан вместо шпага. Добре е.
11-годишен. Да стана най-силния в училище или в класа. Първото, което ще направя, е да цападорсам Гошо, защото ми хвърли раницата в локвата и ми наплю новото яке. Майка ще ме убие.
12-годишен. Да стана пират. Реи и брамсели, луидори и пиастри, дървени крака и папагали. Жалко, че не мога да плувам.
13-годишен. Да стана известен, много известен. Стихотворението, дето казах на тържеството, разплака класната и майка ми.
14-годишен. Да стана каратист. Разбрах, че взимали всички, независимо от ръста им.
15-годишен. Да порасна. По физическо съм трети в редицата отзад напред. Даже след момичетата.
16-годишен. Да започна да се бръсна. Ники има ей така брада, Сашо почти от година вече се бръсне, а аз.. нито косъм.
17-годишен. Да вляза висше някъде. Където и да е. Иначе ще ме вземат в казармата, ще се върна като десантчик-герой и ще изпопребия всички, на които съм им набрал. Гошо, чу ли? Ти си първи в списъка.
18-годишен. Да спя с някоя. С която и да е. Ако вярвам на състудентите — те вече са спали с половината град. Единствената ми надежда е разпивката по случай края на първи курс. Ако не ми провърви… как ще се покажа пред очите на приятелите ми?
19-годишен. Добре би било да стана рокаджия. Шантава прическа, в светлината на прожекторите, в ръка държа бас китара, възбудени момичета крещят пред сцената… Спокойно, девойки, с всяка ще се видя. За да ми направите свирка — запишете се в списъка на чакащите, дето го води мениджърът ми.
20-годишен. Да стана някой. Започнах третото си десетилетие, а още не съм написал романа на века, нито съм командвал армия, нито с Мис Вселена съм спал.
21-годишен. Само да не се стигне до сватба! Сама си е виновна, само говореше “сметнала съм дните, спокойно”. А сега реве и не знае какво да прави. И въобще не ме занимавайте с разни държавни изпити и дипломи, моля!
22-годишен. Да спечеля сто милиона лева, да си изплатя дълговете, да купя нормално детско креватче за сина, на жената ново кожено яке да подаря, да си взема най-накрая трите томчета Борхес, нов компютър и джинси.
23-годишен. Да си купя къща. Или гарсониера. Каквото и да е, ама да е мое. Да избягам от тези квартири под наем с неизмиваеми бани, капещи тавани, разкъсани тапети.
24-годишен. Да отвоювам шефското място в отдела. какъв шеф може да ми е Иван, бе? Този некадърник компютъра си не може да включи без мен. На миналото новогодишно парти на компанията така се напи, че счупи с главата си мивката в тоалетната.
25-годишен. Да отида на море. Или на планина. Или в тундрата. Където и да е, само да я няма работата, жената, родителите.
26-годишен. Да сваля новата в офиса. 23-годишна, разведена, боядисана блондинка, с крака и гърди като за световно. Бих си дал годишната премия и три пръста от лявата ръка, само да се озова насаме с нея в заседнал асансьор.
27-годишен. Да завърша най-накрая второ висше — мениджмънт или право. И този път ще уча сериозно, ще се явявам подготвен на изпитите, ще чета в библиотеката, ще познавам всичките си преподаватели по име и по физиономия.
28-годишен. Да спечеля, да нарисувам, да намеря на улицата или да открадна отнякъде 432 хиляди евро. Две хиляди за жената — да си купи там каквото си иска и да ме остави за малко на мира, 20 хиляди да си взема една малка гарсониерка с мебелите направо, 10 хиляди да ремонтирам къщата на село за майка ми и баща ми. А останалите ще си ги ползвам за ежедневни разходи.
29-годишен. Да убия всички в офиса и да не ме осъдят. Най-много глоба да ми тръшнат, но да не е много голяма. Гадове! Не мога да ви понасям, нищожества такива!
30-годишен. Да посадя дърво, например вишна или круша. Или пък да сложа малко фонтанче пред вилата? Беседка? Да си седим вечерно време и да се любуваме на залеза. По дяволите, колко е буренясало тука.
31-годишен. Да започна да пиша отново. При пренасянето намерих черновата на романа, дето го почнах преди 6-7 години. Уфф, нима това аз съм го писал? Свежо, ярко, наивно и като цяло не е добро. Роман от този материал няма да се получи, по-скоро 3-4 разказа мога да обособя. Ще ги почна скоро, може би по време на отпуската…
32-годишен. Да порасна. Да се науча да слизам стъпало по стъпало, а не да подскачам по стълбището. Да отговарям само когато се обръщат по фамилия към мен. Да си си поръчам визитка с “Началник отдел”. Какво като имам само един подчинен, че и той е стажант по разпределение за лятна практика? Да си купя нормален телефон, а не да се червя с тази евтина ‘слушалка’, дето за нищо не става. Да взема мерки по отношение на фигурата си. От края на април си взимам карта за фитнес. Хем да сваля излишните кила, хем девойките да погледам.
33-годишен. Бързо да направя равосметка на живота си, да внеса необходимите корекции и да заживея пълноценно и творчески. Да стана уверен в себе си и да преуспея. От утре започвам…
Златни правила за движение в София
За водачи:
1. Никога не спирайте заради пешеходец, освен ако не се хвърли под колата ви.
2. Първото зърнато място за паркиране ще бъде и последното. Заемете го светкавично.
3. Винаги се оглеждайте наляво и надясно, когато пресичате на червено.
4. Никога не използвайте мигачи, когато променяте посоката си на движение. Те само предупреждават останалите шофьори да дадат газ и да ви попречат на маневрата.
5. Контактът с очи с шофьор от другия пол отнема предимството ви.
6. Винаги когато е възможно, спрете насред пешеходната пътека, за да попречите на колкото се може повече пешеходци. А ако някой от тях стъпи на зебрата пред вас, дайте газ и клаксонирайте, докато не го изгоните обратно на тротоара. Пешеходците са безправни участници в движението.
7. Паркирайте на тротоарите при всяка възможност, така че пешеходците да бъдат принудени да слязат на улицата. Там другите шофьори ще се погрижат за тях.
За пешеходци:
1. Никога не пресичай на зебра или ако има подлез не го използвай (По възможност пресичай колкото се може по-често Цариградско шосе, а през време на коледните пости пресичай и по автомагистрала Тракия и Хемус).
2. Никога не спирайте пред кола освен ако тя не е полицейска или не лети със 200 километра в час (справка: Вж 1. Пресичане на магистрали)
3.1 [Отнася се за бабички] Никога не се оглеждай докато пресичаш
3.2 [Отнася се за млади] Винаги като пресичаш отдели поне 1 минута да стоиш по средата на пътното платно
4. Първото свободно място в автобуса ще бъде и последно, заемете го светкавично.
5. Контакт с очи с друг пешеходец, чакащ да се качи в автобуса автоматично прави правото ви да слезнете пръв.
6. Винаги когато е възможно пресичайте на червено човече. Ако водачите ви клаксонират ги напсувайте "Ко искаш уа галош". Ако някой от тях даде газ скочете пред него и го накарайте да набие спирачки и да предизвика верижна катастрофа. Вие сте в правото си да не платите нищо от щетите.
7. Винаги вървете по улицата - така ще накарате шофьорите да се хвърлят в насрещното платно, а там ще се погрижат за тях.
- От къде сте?
- От София.
- Е, сега всички са от София. По-конкретно?
- От Павликени…
- Защо в София пукат гумите на бургазлии?
- За да дишат морски въздух.
- Тате, ние от Перник ли сме?
- Сине, не се разсейвай с глупости и продължавай да удряш!
Във влака:
- За къде пътува красивата госпожица?
- За Варна.
- И какво я тегли натам?
- Ами, локомотива.
В Перник:
- Господине, бихте ли ми казали, как да стигна до болницата?
- Ами, то е трудно за обяснение, по-лесно ще стане ако ти забия един между очите и ти викна линейка!
- Живееш във Варна и не можеш да плуваш?!
- А ти като живееш до летището в София да не би да можеш да летиш?!!
Путин към Обама:
- Ако продължавате да помагате на ИД, ще ви поканя на парада на руската армия на 9-ти май.
- В Москва?
- Не, във Вашингтон.
Майка дава съвети на дъщеря си:
- Дъще, като отидеш да учиш в София, ако някое момче те натисне, ще му даваш само да те целува по устата, ако много настоява и почне да пипа по-надолу, ще слагаш ръка нааа... онуй ти място.
Отишла девойката в столицата, майката звъни:
- Спазваш ли заръките ми?
- Ами, мамо, запознах се с едно момче, той ме целуна, после ме пипна по онова място, аз сложих ръката, ама той през пръстите ми го нахака!
- Ееееееей, на майка си си се метнала с редки пръсти, значиии...
Бабата започна да подозира, че внучката в София надали работи като учителка, след като издои кравата за минута и половина...
Един перничанин спечелил пари от Еврофутбол. Не толкова, че да си оправи живота но все пак достатъчно за едно яко напиване. Напил се в Перник, от там в Люлин, после в София, Враца, Плевен и т .н. Свършили парите и по едно време се събужда насред някакъв кър. В далечината село. Тръгнал към селото както си бил още махмурлия. Насреща му траурна церемония - погребение. Загледал се нашия и що да види този дето носи кръста му се сторил познат! Разтъркал очите и се сетил кой е.
- Ооо, Иванов! Ти ли си? Помниш ли ме? Служехме заедно на границата!
- Помня те.
- Ми, айде да пием по бира! Не сме се виждали над 20 години! Много се радвам да те видя!
- А бе пич, ти кьорав ли си? Малоумен ли си!? Не виждаш ли? Погребвам жена си.
- Я! Ама ти си се оженил ли? Честито!
Пиян мъж влиза в градски автобус в София и си дупчи билет. След малко чува гласа на шофьора:
– Моля, минете малко напред!
- Аз си купих билет, за да се возя, а не за да ходя пеша, провиква се пияницата!
