Вицове за жени
Сарказъм, шеги и смях за сметка на слабия пол. Хубави и грозни, лоши и добри, умни и глупави - това са част от определенията за хумора с жените и техните мъже, любовници, ухажори и свалячи.
В тази категория има 27053 вица, разпределени в 1804 под-страници.
Филми преведени на врачански:
Аватар - Мандрумуняк;
Птиците умират сами - Врабците измрееа;
Мисията невъзможна - Че ме фанеш за дедовия;
Бандата на Оушън - Събрали са се пустиняци;
Хубава жена - Гювендия на капка;
Смъртоносно оръжие - Манарче и секирче;
Лоши момчета - Шашкъне;
Писък - Малииииииииииииииии;
Убийствен пъзел - Клание и кръвища;
Ергенски запой - Свине;
Ергенски запой - Блатски свине;
Смело сърце - Нема акъл за 5 стотинки.
37
Само една жена може да разбере друга. Те затова се и мразят!
14
Самотната жена си личи даже и по седенето в стола...
P.S. Не ми се иска да видя самотния мъж по какво си личи...
3
- Съжалявам! - каза сухо дракона.
- Битка няма има.
- Но аз искам да се сражаваме! - възкликна рицаря.
- Излез и се бий!
Драконът надул бузи, но не издухва пламък, а вместо това повтаря.
- Говоря ти сериозно. Тук няма какво да спечелиш. Освен ако не си от онези, от парада...
- Какъв парад? - не разбра рицаря.
Драконът му обяснил:
- Какво?! - разгневил се рицаря.
- Не! Аз съм нормален! Какви са тези намеци!
- Съжалявам, съжалявам! - смутил се дракона.
- Просто си помислих, че...
- Това е заради перата на шлема, нали?
- Ами... Не, че...
- Знаеш ли, че това е просто отвратително!
Рицарят се разгневил на шегата.
- Кой ти дава право да съдиш личният ми живот? Да не си от Хелзинския комитет?
- Извинявам се.
- Сега вече просто съм длъжен да те победя! Независимо дали ти харесва или не, ние ще се бием!
- Аз ти се извиних... Просто не мога да разбера какво търсиш тук, ако не си п*дал...
- За да спася принцесата, разбира се!
Драконът се шляпна с лапата по челото.
- Еее! Знаех си. Ти си се объркал. Замъкът с принцесата и дракона е от другата страна. Трябваше след хана да тръгнеш на надясно, а ти тръгна на ляво, нали? Ето виждаш ли. Така си и помислих като те видях - объркал си пътя... Аз, знаеш ли, сложих надпис преди около две седмици, но някакви вандали го чупят постоянно и...
- Чакай, чакай, какво искаш да кажеш - "объркал съм пътя?"
Рицарят подозрително го изгледа.
- Какви глупости се опитваш да ми внушиш? Мога и сам да видя - ето замъка, а ти си дракон!
- Вярно е, но...
- Така че, и принцеса си има вътре! Ти да не си сложен тук за красота!
- Слушай...
- Е, като съм завил на наляво по пътя, какво от това? Една принцеса или друга - това какво значение има? Онази нека някой друг да я спаси. Хич не ми се връща само защото...
- Може би, ще ми позволиш да кажа няколко думи?
Рицарят сърдито загледал дракона през процепа в шлема си.
- Е?
- Няма никаква принцеса.
- Как така няма?
- Ами така. Аз тук не охранявам принцеса.
- Не принцеса ли? Че кой?
- По принцип...
- Княгиня? Или може би омагьосан девица, красива като зората? Да, четох някъде...
- Принц!
- Извинявай, какво?
- Не какво, а кой. Принц охранявам.
Настъпила дълга пауза. Драконът търпеливо зачакал, идеята да направи своята трудна пътечка през желязната каска и челото на рицаря...
- Принц ли? - замислено рицаря уточнил.
- Аха! - ентусиазирано потвърди дракона.
- Уф! - рицаря гнусливо се изплюл без да се съобразява. След това свалил шлема си и започнал да го чисти отвътре с ръкав.
- Виж! Аз разбирам, че идваш отдалече, конят ти е уморен. Можеш да прекараш нощта тук, и на сутринта отново ще се върнеш по правия път...
- Боже опази - не! Ама това нарочно е направено, не принцеса да затворят в замъка, не княгиня... не девствена, а най-лошият случай... Но какъв рицар ще тръгне да го спасява?
Той изведнъж се спрял и погледнал страхливо към змея.
- И много ли рицари идват?
- Рицари ли? - замислил се дракона.
- Не особено. Ако трябва да сме точни - повечето са принцеси и графини.
Рицарският шлем паднал с грохот върху краката на момъка.
- Като цяло, тези от благородническите фамилии добре се справят - продължаваше дракона.
- Но понякога дори и най-обикновени градски кифли тичат нагоре. Принц, нали знаеш - всеки си мечтае...
- Градски кифли...
- Да. О, да, доста са амбициозни, трябва да ти кажа. А, по едно време се появи и един MILF. Е, тя поне бе от тези дето знаят точно какво искат...
Рицарят погледнал предпазливо към прозорците на замъка.
- Чакай! Искаш да кажеш... Жените идват тук за да се бият с теб за да спечелят принца?
- Аха! - кимнал дракона.
- И той просто седи там отзад и си чака в замъка?
- Е, разбира се. Ти много добре знаеш - така и трябва да бъде. Много приятен човек... въпреки че аз с него на карти за пари никога повече няма да играя!
И драконът раздразнено размърдва криле. Лицето на рицарят се бе покрило с петна.
- Но... Това са момичета... жени! - възкликнал той.
- Как, защо...
- Какво - защо? - не разбира дракона.
- Ами защото мъжете трябва да се борят за красивите дами, а не обратното!
Рицарят разперил безпомощно ръце си. Драконът също безпомощно размърдал криле.
- Явно са в крак с времето...
- Но ти си дракон... Възможно ли е да позволиш на една жена да се бие с теб?!
Драконът тъжно поклатил глава.
- Май не си спорил с жена... - казал той.
- Нищо не може да се направи, а пък и работата си е работа. Но на мен ми плащат извънредни пари - заради допълнителният риск...
- Светът е полудял! - обявил рицарят и поставил отново шлема си.
- Как каза - от хана на надясно?
- Надясно, но когато идваш насам, сега се връщаш - затова е наляво.
- Благодаря.
- За нищо. Хм... слушай, приемаш ли съвет?...
- Да...
- По добре върви на дясно, после на ляво и отново надясно, там също има замък с дракон и принцеса. Вярно, по-далечко е, но принцесата...
Драконът се поколебал.
- По-готина? - попитал рицаря.
- Свежарка - да, нещо такова. Теб, като те гледам, рицаре, си един млад човек... А бе като цяло, разбра ме.
- Благодаря.
Рицарят се качил обратно на коня си, дръпнал юздите. Добрал се отново на пътя, той яздеше дълбоко замислен докато нещо не го сепна. Той вдигнал глава.
- Какво?
- Казвам - нали съм на прав път?
Девойката яздеше седлото по женски, и двата и крака бяха от лявата страна. В ръцете си държеше зловещ кожен камшик, който не изглеждаше направен само за езда.
- Тръгнала съм към замъка на пленения красив принц. Но по пътя не съществуват табели, и си мислех, че съм се загубила.
- О, не! - казал рицаря.
- Той е точно зад завоя.
- А вие нали не идвате от там? - изведнъж се притеснило момичето.
- О, Божке, нали не сте го освободили, не...
- Аз? - изненадал се рицаря.
- Защо мислите така?
Момичето се смутило и почервеняло.
- Ами, знаете ли, аз видях перата на шлема Ви, и си помислих... Е, същите имаше и на парада, та...
- Какво? Не, разбира се, че не! - разгневил се рицаря.
- Аз просто минавам оттук.
- Уф! - момичето въздъхнало с облекчение.
- И слава Богу. Нали знаете, сега, така и така не е лесно, а пък сега и тези п*дали... както и да е, важното е, че не сте един от тях.
- Не съм, да...
- Значи казвате след завоя?
- Да, да. Много е близо. Може би само няколко километра.
- Благодаря!
Конничката го заслепи с усмивката си и препусна натам. Рицарят я наблюдаваше как се отдалечава достатъчно, после свали шлема си, дръпна ядно перата и ги захвърли на пътя. После пришпори коня си и препусна колкото се може по бързо.
7
Търся запознанство с интересна жена, за сериозни отношения. А, не! Не търся! Жена ми се прибра от работа...
10
Един мъж спорил с три жени. Той бил прав, но те отказвали да приемат това. Отказвали, защото били жени и защото, докато течал спора, неусетно си били изравнили мензисите. Тогава мъжът им казал:
- Какво трябва да се случи, за да се съгласите с мен? Кажете ми, какво ще ви накара да се откажете от това, на което така погрешно и упорито държите?
- Ти пък за какъв се мислиш? - подхванали трите една през друга.
- Да не би Бог да ти е прошепнал истината, че ти да си правият, а ние кривите?
- И все пак какво трябва да се случи, за да отстъпите?
- Ами какво... хаха, ако сега Бог, в тоя момент, сътвори светкавица, която да прониже ясното небе над нас и се чуе гръмотевица, ще се съгласим с теб.
И точно тогава светкавица разцепила синьото небе и мощен гръм разтресъл околността.
- Пфу, това е случайно, ако си мислиш, че ще се вържем на това, няма да стане. Не може ние току-така да приемем, че причина за тая светкавица е Бог.
В този момент небето просто се разтворило. Изникнал вездесъщият образ на Господа и с дрезгав глас се стоварил на земята:
- Той е прааав! Вие, жените грешитееее!
- Оооооо, ама вие за какви се мислите? Все пак сте само двама, а ние сме три! Айде да не се разправяме вече...
6
Две блондинки си говорят:
- Мацка, вчера карах колата на сервиз и си мислех, че щото съм жена, ще се опитат да ме прецакат.
- И, как мина?
- А, добре, оказа се, че само ми е трябвала течност за мигачите.
12
Мъж и жена били на гости в един техен приятел. Но трябвало да пренощуват някъде и той ги поканил да останат. Легнали тримата на едно легло. На сутринта домакина казал на мъжа:
- Да знаеш, жена ти не е много читава.
Цяла нощ ме държа за оная работа.
- Ааааа, не беше жена ми. Аз бях. Ей така, за всеки случай.
9
Глупавите жени чакат прекрасния принц, умните се женят за стария крал...
17
- Докторе, след операцията ще мога ли да правя с*кс?
- Да. Ама само анално!
- Това добре, ама тя жената много са дърпа.
- Че кой говори за жена ти, бе?
18
Дежавуйна - когато на майка ти брат и се жени повторно за предишната си съпруга.
9
Жена към мъжа си:
- Повечето инциденти се случват най-често в кухнята...
Мъжът:
- Да, и най-често - аз трябва да ги ям...
9
У нас жена ми се занимава с дребните неща - готвене, чистене, пране...
А аз мисля за големите - глобалното затопляне, световната криза, глада в Африка...
14
В лекарският кабинет звъни телефона, лекарят вдига слушалката и насреща му разтревожена жена:
- Докторе, детето ми изяде 41 сладоледа и има 41 градуса температура.
При което лекарят пита учуден:
- Под нулата ли, госпожо?
8
Пътували край пълноводна река мъж и жена в каруца. Край пътя от едната страна се простирали ниви.
- Косено е! - казал мъжа.
- Не-е-е, стрижено е! - заинатила се жената.
В това време конят се подплашил, каруцата се обърнала, жената паднала в реката и започнала да се дави.
- Кажи, ма, кажи, че е косено и ще те извадя! - провикнал се мъжа.
Потъвайки, жената си протегнала ръката със сетни сили над водата, свила в юмрук пръстите, изпънала показалеца и средния пръст и ги размахала като ножица.
6