Вицове за телефони
В тази категория има 3615 вица, разпределени в 241 под-страници.
Малко момченце загрижено пита баща си:
- Тате, татеее, колко лева струва мойта чурка?
Бащата, силно изненадан от този въпрос, смутолевил:
- Ами... колко 100 лева.
- А твойта колко струва тате? - продължило да пита детето.
- Еее, 1000 лв. - още по-сконфузено отговорил бащата.
- Ооооо! - разочаровало се детето и почти се разплакало.
- Защо сине, защо питаш?
- Защото вчера, мама каза на чичо Кольо по телефона "Кольооо имаш х*й за милиони"...
8
Момче говори с майка си по телефона:
- Мамо, аз съм в един стриптийз бар.
- Виждаш ли нещо, което не трябва да виждаш?
- Да!
- Какво?
- Татко...
3
Седем годишната ми племенница с гордост ми показа “телефон”, който е направила сама от жица и две консервни кутии. Извадих iPhone-a си от джоба и ѝ казах “Яко, ама виж връстниците ти в Китай кво правят!”
23
20 идеи как да се забавляваме в асансьор (или да изядем боя):
1) Шумно отвори чантата си, надзърни вътре и попитай “Имаш ли достатъчно въздух?”
2) Стой неподвижно в ъгъла с втренчен поглед в стената.
3) Когато стигнеш на етажа си започни да блъскаш вратата, направи се на засрамен като се отвори сама.
4) Поздрави всички с ръкостискане и им кажи да те наричат “Адмирале”.
5) Мяукай профилактично.
6) Впери поглед в някой от пътниците. Кажи ужасен: “Ти си един от тях” – и се отдалечи бавно.
7) Казвай – ДИНГ на всеки етаж.
8) Кажи “Какво ли правят тези?” И натисни всички червени бутони.
9) Казвай БУМ, всеки път когато някой натисне копче.
10) Впери поглед в някой от пътниците за известно време и после кажи: “С нови чорапи съм.”
11) Когато асансьора е тих, огледай се и попитай: “Твоя часовник ли тиктака?”
12) Опитай се да проведеш личен разговор през телефона за спешни случаи.
13) С тебешир нарисувай квадрат на пода и обяви: “Това е моето лично пространство”.
14) Когато освен теб има само още един човек, удари го по рамото и се престори, че не си бил ти.
15) Натисни някой бутон, престори се, че те ударил ток, усмихни се и продължи да ги натискаш.
16) Попитай другите дали може ти да им натиснеш бутона, но натисни грешен.
17) Задръж вратите отворени и кажи, че чакаш приятеля си. След малко остави вратите да се затворят и кажи “Здрасти Жоро, как ти мина деня?”
18) Изпусни си химикала, изчакай някой да се наведе да го вземе и извикай: “Хей, това си е мое!”
19) Вземи си фотоапарат и снимай всички в асансьора.
20) Извикай “Групова прегръдка” и се опитай да прегърнеш всички.
9
Купих си айфон. В телефонния указател на "Чичо" сложих снимка на шефа на полицията, на "Вуйчо" - снимка на главния прокурор, на "Батко" - снимка на як спец полицай. Три пъти ми го крадат, три пъти ми го връщат с нов калъф...
12
Мъж отива у дома в тоалетната с мобилния телефон в джоба си, вади телефона и звъни на домашния номер - вдига жена му..
Жената:
- Ало!
Мъжът (шепнешком):
- Коте, обичам те...
Затваря, бързо излиза от тоалетната и пита:
- Скъпа, кой звънеше?
- Ами тука една приятелка...
8
Автомонтьор звъни на клиентка блондинка:
- Г-жо, преди малко сте оставили колата си за ремонт. По телефона преди час ми казахте, че сте счупили само бронята! А виждам, и калника и предният капак и предното стъкло, престилка, решетка...
- Е нали все пак трябваше да дойда в сервиза ви?
3
Из „Дневникът на една майка:“
6:50 Събудих сина си. Включих каната за чай.
6:55 Събудих сина си. Направих бъркани яйца.
7:05 Събудих сина си. Беше заспал в тоалетната.
7:35 Отиде на училище. Върна се – забравил си тетрадката по писане. Пак отиде на училище.
8:32 Изпрати ми есемес – забравил си е тениската за урока по физическо. Моли ме да я занеса.
9:05 Излязохме с малкия от къщи. Разходката сутрин е полезна. Особено при минус 19. Носим тениската.
12:35 Позвъних на сина ми – да му кажа да не се бави след часовете. На улицата е минус 18. Не си вдигна телефона.
12:40 Позвъних на сина ми…
13:10 Облякох малкия. Тръгнахме да търсим големия. Полезно е да се разхождаме. Особено на минус 18. А, това вече го казах…
13:20 Намерихме го в училище. Пързаляше се по леда, излъчваше щастие. Обещах си да не му се карам. Не си изпълних обещанието.
13:30 Вкъщи сме. Оказа се, че тренировката е преместена за 15:00 ч., не разбрал по-рано. Изглежда объркан и разкаян. Убедителен е. Пих валериан. Беше ми обидно.
13:50 На въпрос за оценките ме зарадва с шестица по английски и по физкултура.
14:00 В електронния дневник е отбелязана оценка 2 за контролното по английски. Изглежда разкаян. Не искал да ме разстройва. Беше убедителен. Пих валериан. Изпитвах тъга и обида.
14:30 Дадох му пари за пътуване, телефон и ръкавици (беше ги губил два пъти), изпратих го на тренировка.
17:30 Ходихме с мъжа ми и с малкия по магазините. Звъних на големия по смартфона, номерът беше недостъпен. Звънях на домашния телефон. Не вдигна. И така шест пъти. Разтревожих се… Да, аз съм майка!
18:10 Прибрахме се вкъщи, намерихме го на паркинга. Почти снежен човек. Загубил си ключовете. Батерията на телефона паднала. Изпитах облекчение и желание да го убия. Но облекчението беше по-силно.
18:30 В найлоновия плик на гирите имаше пясък. Разсипа се. Любознателният ми син беше разкаян. Не особено убедително. Пуснах прахосмукачката, но на светлобежовия килим пясъкът не се виждаше добре.
19:00-21:00 Подготвяхме уроците. Без коментар. Как беше ще напиша отделно.
21:10 Запали тоалетната хартия, стопи седалката на тоалетната чиния. Отрече. Пред лицето на железните доказателства се предаде. Не показа да е разкаян. Изгубих способност да изпитвам емоции. Дадох валериан на мъжа ми.
22:00 Легна си да спи. Не отидох да го целуна преди лягане. Аз също съм човек, имам право да съм обидена.
22:03 Отидох да го целуна преди да заспи. Аз съм майка. Нямам право да съм обидена.
6
Един ден от живота на една мама! 6 часа. Навън още е тъмно. Звъни телефонът. Ставам. Със силно нежелание. Кафе, зъби, обличам се... някак си...
6:30. Будя детето. Реве.
6:40. Будя детето. Много реве.
6:50. Будя детето. Не чувам нищо, но стана.
7:10. Водя едното дете до училището.
7:30. Нося забравеното домашно.
7:40. Будя второто дете. Реве. Не ми пука.
8:00. Водя второто дете до училище. Реве. Не издържам.
8:30. Вкъщи. Пера, чистя, мия чиниите от предишната вечер, гладя, простирам, обличам се. Отивам на работа. Работя. Звъни едната баба. Говори ми нещо. Не чувам. Работя. Звъни другата баба. Не я чувам въобще. Работя.
18:00. Тръгвам си от работа. Влача се, но го раздавам секси покрай автосервиза. Не ми се получава. Мрънкам си наум.
18:30. Прибирам едното дете от едната баба. Той мрънка. Не ми пука.
18:40. Той реве. Не ми пука, ще стигна до вкъщи.
18:50. Той бяга по булеварда, аз не мога да го стигна с тежката раница на гърба. Той ми прави засади. Аз крещя. Той бяга. Аз пищя. Таксиметров шофьор ми бибитка. Аз... да кажем крещя. Загубих детето. Намерих детето. Не мога да го стигна. Ще ми се да не бях ставала днес. Стигнах го. Той реве. Аз все още не. Стигнах някак си до вкъщи. Бабата нервна. Другото дете реве. Аз все още не. Пазар. Купих си ракия. прибрах се. Те се бият. Децата де. Бабата е тъжна. Аз още не рева. Сготвих. Те се бият. Нарязах си салата. Те изсипаха всички възможни играчки.
20:00. Сготвено, изкъпано. Има надежда. На масата, никой не сяда. Едното с руса перука свири на китара, другото играе компютърна игра. Шумно е. Много е шумно.
20:30. Никой още не яде. Котката направи беля. Аз още не рева. Пуша. Шумно е. Карат се. Бият се, никой не яде.
21:00. Бият се. Пуша. Още не рева.
21:10. Голямото се сети, че е на рожден ден утре от 19:00. Бърза сметка. Ще имам един час да си тръгна от работа, 20 мин. да стигна до бабата, 20 мин. да облека, обуя, озаптя детето и да изслушам бабата, 20 мин. да се прибера + 30 мин. гонене на Слави, 20 мин. да облека, направя прическа и заведа Вики до рождения ден. Някъде през това време трябва и подарък да купя. Пуснах една сълза. Сипах си ракия. Отново се бият. Не ми пука.
Сега е 21:35 и аз се чудя... а бе, не се чудя нищо. Ракията си пия, децата се бият, аз все още не рева. Може би утре ще бъде един приказен ден... може би..
П.П.: Простете за правописните грешки. Разстроена съм и пия ракия.
14
Късно през нощта купон в Люлин, телефона звъни:
- Намалете я тази музика бе, целия квартал не може да спи от вас!
Отговор:
- Като не ви изнася преместете в Обеля...
- Е ми аз от Обеля се обаждам бе, бунак!
29
Вече започна деветият месец от бременността. Не спя, изгубих апетит, краката ми се подкосяват само като си помисля - РАЖДАНЕ! А, жена ми... седи и най-спокойно си играе на телефона!
11
Гражданин звъни в МВР:
- Алооооооо, МВР-ето ли е? Може ли да проверите в СРС-то освен домати, какво друго ми каза жена ми да купя...?
След малко МВР връща обаждането:
- Ало, жена ви е казала 2 килограма домати и един карфиол! А, като Ви изпрати рече – че сте „голям тъпанар и дано се затриете”!
А ако искате да чуете всички телефонни разговори на жена си, или какво става вкъщи - платете за услугата по банкова сметка или във всяко поделение на ДОТИ в страната."
6
Вчера в бара, напих една мацка, възползвах се от нейната безпомощност, и лайкнах профила си от нейния телефон!
10
Телефона звъни:
- Пешо там ли е!
Жена му:
- Не! Той напусна този свят!
- Как, умря ли?
- Нее, за щастие! Във Фейсбук е!
2
Върви си един по улицата късно. По някое време отзад някой го настига и слага нож на гърба му с думите:
- Давай парите!
Мъжът(изплашено):
- Нямам пари.
- Тогава давай си телефона!
- И телефон нямам.
Бандитът скача на гърба на мъжа:
- Тогава поне до ъгъла да ме закараш...
7