Вицове за телефони
В тази категория има 3615 вица, разпределени в 241 под-страници.
- Тате, а с мама как сте се запознали?
- Много лесно. Отворих някакъв телефонен указател, сложих си пръста на една страница и набрах номера.
- И какво?
- Уцелих мама на работа. Поговорихме. Мама веднага ми хареса. И гласа ѝ, и мисленето ѝ, и как се изразяваше.
- А как се казвала на мама работата?
- Ох, дъще, отдавна беше... Впрочем, сетих се, "с*кс по телефона" или нещо такова...
8
Съвременните деца ги учат да ядат супа, като накланят чинията към себе си. Защото ако стане нещо да залеят себе си, а не таблета или телефона!
12
Между приятелки по телефона:
- Иииии как си?
- Как да ти кажа, полубременна.
- Не те разбрах.
- Ай, звънни след час.
9
Двама мъже си говорят:
- Знаеш ли, че според статистиката 30 % от жените изневеряват на мъжете си?
- Статистика, статистика. За какво ми е на мен тази статистика?! Дай ми имена, адреси, телефони...!
5
Жена се запознава с "богат, независим и неженен" мъж в Интернет. След няколкомесечна свалка тя се съгласява на първа среща с него. След няколко часа се прибира вкъщи крайно недоволна и се чува по телефона със своя приятелка, за да се оплаче.
- Какво стана? - пита приятелката й.
- Представяш ли си? Той дойде на срещата с някакво Ферари, произведено през 1962 година.
- Чудесно! Това навярно е една много скъпа кола?
- Да, обаче се оказа, че той е първият ѝ собственик!
10
- Дойдох да си купя телефон.
- Модел?
- Ооо ,нее... но, благодаря за комплимента!
6
КАК СЕ ПРАВИ МЪЖКА БАНИЦА!?
Жените хич не обичат да им се бъркаме в работите. С моята се скарахме кой ще направи по-хубава баница. Обещах да изчистя всичко след себе си и я пратих на кафе. Провеждам светкавична консултация с майка – ми то било толкова лесно. Слизам до магазина. Купувам кори, бира, петрохан, сирене и малко фъстъци. Качвам се. Забравил съм яйца. Пак долу. Взимам цигари, но на асансьора се сещам за яйцата. Връщам се. Вир вода отново съм вкъщи. Олиото е свършило. Яко псувам. Сещам се, че имам сланина – ето ти мазнина. Тавата е заета с пържоли и трябва да я измия. Упорито търкам с гъбката, но няма голям ефект, а и верото почва да ми свиди. Изплаквам я за последно – ръцете ми са червени, а в мивката все едно някой е повръщал гъбена супа. Навсякъде е мокро и плочките се пързалят. Взимам яйцата и в този момент се хлъзгам, хващам се за сушилника... много лошо решение... повличам го върху себе си на земята. Порцелан, стъкло, човек – в едно цяло. С порязани пръст и чело почиствам. Слагам първия лист, настъпвайки нещо остро. Викам с все сили, вадейки парчето – бинт, йод (който разливам върху телефона си), превръзка с картоф (нали се слага за рани) и съм готов. Кокошите яйца съм опазил някак (за моите не е сигурно), почвам да ги чупя майсторски в един оцелял кастрон. Повечето съдържание излиза отстрани, но го събирам с шепи. Има черупки, но те са полезни против кръвно и слаб слух. Мачкам сиренето... не... ще ползвам миксера. Едната му бъркалка не се побира вътре. Какво пък... включвам... Господи... торнадо – в окото си имам жълтък, а в ухото 200 грамова бучка сирене, котката Ивелина ме гледа отстрани цялата оклепана, сякаш сега е излязла от утробата на майка си – казва едно тъжно „мауу”, оттегляйки се за миене. Разделям криво-ляво листите, изтърсвам останалата плънка, нареждам парченцата сланина и бой във фурната. Изпивам една бира на екс предоволен от себе си. Обръщам се – от печката излизат гъсти кълба черен дим, все едно съм запалил гума. Кулинарното ми произведение се запалило(бях му сложил малко уиски за вкус) и сега оживяло се мъчеше да бяга от горещината. Позатиснах го малко, но в крайна сметка го измъкнах. Изгорен на две места оглеждам черната си баница – прилича на капак от улична шахта. В тоя момент любимата се прибра. Точно както по филмите си изтърва торбите при гледката – рядка кочина, парчета въглени, разтвор от яйца, сплъстена котка и един мъж върнал се от битката за Сталинград.
От тогава мога да влизам в кухнята само, ако питам.
16
И аз станах жертва на телефонните измамници.
Една ми вика:
- "Ще ти звънна"... и не звънна.
9
- Ало, с*кс телефона ли сте?
- Да.
- А защо така тихичко говорите?
- Внуците спят!
11
Тя завари мъжа си в тяхната спалня с друга. Тихо изкара телефона и ги снима. За надгробната плоча.
11
Щастие - когато имаш до себе си човек, по-интересен от телефона!
16
- Вчера взех телефона на съпруга ми, а на него моята снимка. Стана ми толкова мило!!!
- А моя в галерията си има 811 мои снимки, защото защитната му програма всеки път прави снимка на този, който се опитва да разблокира телефона, и въведе грешна парола!
8
Чук, чук, чук...
- Кой е там?
- Полиция, отворете.
- Ще трябва да почакате, в момента акам.
- Виждаме, телефонната будка е стъклена.
16
Телефонът звъни рано сутринта. Съпругът го вдига, слуша малко и отговаря сърдито:
- Откъде да знам, аз да не съм метеоролог?! - и затръшва слушалката.
Жена му в леглото до него го пита:
- Кой беше?
- Не знам - ядосано отговаря съпругът.
- Някакъв глупак питаше дали хоризонтът е чист.
8
Накъде отива това поколение... и то не знае, нали си гледа в телефона...
17