Вицове за телефони
В тази категория има 3623 вица, разпределени в 242 под-страници.
Телефонът звъни в два през нощта.
- Извинете, Дельо може ли?
- Е, може, как да не може "Излееееел ййееее-еее Дееельооооо хааайййдуутииин"...
11
Женски глас по телефона:
- Здравейте! Иван?
- Не е Иван, а съпругата му Ирина е.
- Ирина! Поздравления! Ще ставаш мащеха!
10
По телефона:
- Мъжът ми замина в командировка! Ела веднага в къщи.
- Не мога, вече се преоблякох и съм по домашни дрехи...
3
- Днес ми звъни телефона.
- Ало, звъним от банка ХХХ.
- Да, какво има?
- Преди две седмици, ви пратихме най новата ни банкова карта. Ще я ползвате ли?
- Да, да, аз вече я ползвам.
- Но тя не е активирана! Как я ползвате?
- Чистя сутрин леда от стъклото на колата...
26
Мъжът ми си бутна мобилния и той падна под масата. Моли ме да го вдигна, но аз отказвам, понеже всяка вечер повтарям да не го слага на масата. Докато се разправяме, звъни телефона и дъщерята вдига. От там майка ми пита, защо вдига тя, какво правим ние. Отговорът:
– Тате моли мама да му го вдигне, ама тя не иска, щото той не го слага където трябва...
13
Дребни хитрости. Запишете тел.номер на любовницата си под името LOW BATTERY. Когато тя ви звънне и ви няма, жена ви просто ще включи телефона в зарядното...
12
Телефонът звъни. Непознат номер.
- Ало?
Отсреща:
- Здравей! По телефона ли разговаряме?
- Не, по телевизията!
- Леле, а аз съм по гащи!
Край на връзката. Така и не разбрах, мен ли търсеше или беше грешка...
5
Жена споделя с приятелка:
- Намерих в телефона на мъжа ми есемеси, където си е писал с някаква к*рва. Но в хода на скандала се оказа, че това са мои стари SMS-и.
13
- Тате, а с мама как сте се запознали?
- Много лесно. Отворих някакъв телефонен указател, сложих си пръста на една страница и набрах номера.
- И какво?
- Уцелих мама на работа. Поговорихме. Мама веднага ми хареса. И гласа ѝ, и мисленето ѝ, и как се изразяваше.
- А как се казвала на мама работата?
- Ох, дъще, отдавна беше... Впрочем, сетих се, "с*кс по телефона" или нещо такова...
8
Съвременните деца ги учат да ядат супа, като накланят чинията към себе си. Защото ако стане нещо да залеят себе си, а не таблета или телефона!
12
Между приятелки по телефона:
- Иииии как си?
- Как да ти кажа, полубременна.
- Не те разбрах.
- Ай, звънни след час.
9
Двама мъже си говорят:
- Знаеш ли, че според статистиката 30 % от жените изневеряват на мъжете си?
- Статистика, статистика. За какво ми е на мен тази статистика?! Дай ми имена, адреси, телефони...!
5
Жена се запознава с "богат, независим и неженен" мъж в Интернет. След няколкомесечна свалка тя се съгласява на първа среща с него. След няколко часа се прибира вкъщи крайно недоволна и се чува по телефона със своя приятелка, за да се оплаче.
- Какво стана? - пита приятелката й.
- Представяш ли си? Той дойде на срещата с някакво Ферари, произведено през 1962 година.
- Чудесно! Това навярно е една много скъпа кола?
- Да, обаче се оказа, че той е първият ѝ собственик!
10
- Дойдох да си купя телефон.
- Модел?
- Ооо ,нее... но, благодаря за комплимента!
6
КАК СЕ ПРАВИ МЪЖКА БАНИЦА!?
Жените хич не обичат да им се бъркаме в работите. С моята се скарахме кой ще направи по-хубава баница. Обещах да изчистя всичко след себе си и я пратих на кафе. Провеждам светкавична консултация с майка – ми то било толкова лесно. Слизам до магазина. Купувам кори, бира, петрохан, сирене и малко фъстъци. Качвам се. Забравил съм яйца. Пак долу. Взимам цигари, но на асансьора се сещам за яйцата. Връщам се. Вир вода отново съм вкъщи. Олиото е свършило. Яко псувам. Сещам се, че имам сланина – ето ти мазнина. Тавата е заета с пържоли и трябва да я измия. Упорито търкам с гъбката, но няма голям ефект, а и верото почва да ми свиди. Изплаквам я за последно – ръцете ми са червени, а в мивката все едно някой е повръщал гъбена супа. Навсякъде е мокро и плочките се пързалят. Взимам яйцата и в този момент се хлъзгам, хващам се за сушилника... много лошо решение... повличам го върху себе си на земята. Порцелан, стъкло, човек – в едно цяло. С порязани пръст и чело почиствам. Слагам първия лист, настъпвайки нещо остро. Викам с все сили, вадейки парчето – бинт, йод (който разливам върху телефона си), превръзка с картоф (нали се слага за рани) и съм готов. Кокошите яйца съм опазил някак (за моите не е сигурно), почвам да ги чупя майсторски в един оцелял кастрон. Повечето съдържание излиза отстрани, но го събирам с шепи. Има черупки, но те са полезни против кръвно и слаб слух. Мачкам сиренето... не... ще ползвам миксера. Едната му бъркалка не се побира вътре. Какво пък... включвам... Господи... торнадо – в окото си имам жълтък, а в ухото 200 грамова бучка сирене, котката Ивелина ме гледа отстрани цялата оклепана, сякаш сега е излязла от утробата на майка си – казва едно тъжно „мауу”, оттегляйки се за миене. Разделям криво-ляво листите, изтърсвам останалата плънка, нареждам парченцата сланина и бой във фурната. Изпивам една бира на екс предоволен от себе си. Обръщам се – от печката излизат гъсти кълба черен дим, все едно съм запалил гума. Кулинарното ми произведение се запалило(бях му сложил малко уиски за вкус) и сега оживяло се мъчеше да бяга от горещината. Позатиснах го малко, но в крайна сметка го измъкнах. Изгорен на две места оглеждам черната си баница – прилича на капак от улична шахта. В тоя момент любимата се прибра. Точно както по филмите си изтърва торбите при гледката – рядка кочина, парчета въглени, разтвор от яйца, сплъстена котка и един мъж върнал се от битката за Сталинград.
От тогава мога да влизам в кухнята само, ако питам.
16