Катастрофира камион с яйца на магистралата. Полицаят дошъл на местопроизшествието звъни на Бърза Помощ и казва:
- Тука, един на магистралата си е строшил яйцата!
- А, органа как е?
- Ъъъъ, ми то органа е на телефона...

Добавен преди 6 години 10

Вчера се насрах. Буквално. В центъра. Не е смешно. Голям, здрав, привидно интелигентен мъж напълни гащите. А ето как се случи това…
Вървя си аз по центъра, на никой не преча, никой не ми досажда на мен и изведнъж ми се припърдя. Аз обичам да си ги правя тия работи, пък и дядо все ми е казвал, че хубав човек лоши работи в него си не държал. А и обстановката си беше като по поръчка – студеничко, неоживено, на стъмняване… а бе кеф! Пък и не съм аматьор в тая работа. Не че се хваля, ама вкъщи като пръдна и на съседите им се събират пердетата.
И така. Реших аз, че ще пускам газовото. Натиснах газта и докато стане работата усетих, че съм издухал клапана. Стоя насред центъра и върша, така да се каже големия зор направо в гащите. И нищо не мога да направя. Пълзи си без да ми иска разрешение.
Винаги съм се учудвал, че когато сереш вкъщи, винаги го правиш спокойно и на порции. Изстискаш 100 грама, стегнеш и хоп… отрежеш. Прелистваш следващата страница на вестника, преглеждаш заглавията и изстискваш следващата порция.
Когато се осираш в гащите за никакви порции не може да иде реч. З*дникът ти просто се отваря и всичко се излива. При това се отприщва толкова широко, че оставам с впечатлението, че той (з*дникът) без мое съгласие, участва в конкурса “Изсери хълмче с диаметър 30 см и спечели мобилен телефон“.
По мое мнение сериозно се осрах. Стоя, вече изпотен, насред центъра и мисля… Да стигна до вкъщи, е колкото да драпам до Перник на колене. Няма да я бъде тая. Продължавам да стоя и опитвам да открия изход от ситуацията. Нещо трябва да правя. По едно време се усетих, че навън всъщност е студено. Мисля си… ще поседна на скамейката, „крема“ ще замръзне, после се бухам на градския и така на прибежки ще се добера до вкъщи.
Седнах на пейката и седя. Чакам да стегне дето се вика. А на з*дника ми едно топлоооо…
И изведнъж ме атакува мръсна мисъл… ако мат`ряла замръзне и с яйцата ми е свършено! Стана ми лошо от тая мисъл. Скочих. Хората нещо почнаха да ме заобикалят. Явно виждат, че замислям нещо и не искат да ми пречат. А аз стоя и нищо не мога да измисля. Така поне 5–6 минути.
И изведнъж ме осени гениална мисъл. Сега ще вляза в някой вход, ще се кача в асансьора, ще си сваля гащите, ще си избърша з*дника с тях и бегом вкъщи.
И така… Значи влизам аз в един вход, викам асансьора и усещам, че положението на з*дника ми вече започва да изстива. Излязохме от горещите новини, дето се вика. Честно да си кажа, усещането не е от най – приятните. Във входа осъзнах още нещо – от мен наистина вони малко кофти. Не! Доста кофти.
Асансьорът пристига. Пъхам се аз вътре и моментално натискам най – горното копче, което оказва се е за 14-я етаж. Междувременно с другата ръка откопчавам панталона. Идеята е да не губя време, за да може да се справя докато стигна до 14-я.
Тъкмо вратата се затваря и в този момент в асансьора връхлита някакво мило създание. От женски пол. Деее*а! И нея и ситуацията!
– А, вие сте за 14-я! Аз съм за 13-я. – изчурулика тя – Ама нищо, ще се кача с Вас до 14-я, пък после ще слезна пеша един етаж.
“Разбира се, че ще се качиш, аз вече натиснах копчето“ – помислих си, докато си закопчавах панталона.
Асансьорът потегли, а аз всеки момент очаквам да сдам фира. Гърбът ми е изпотен, а лайн*то на з*дника ми съвсем изстина. Мисля, че в асансьора започна да вони много вече, защото милото създание ме изгледа някак странно. Направих глупав поглед от типа “Не съм срал аз в асансьора“, надигнах рамене и мълчаливо забих поглед в гърдите ѝ.
Пътуваме си мълчешком няколко етажа и изведнъж… Мамка му! Някъде около 10-я етаж, асансьорът ни направи реверанс, изскърца жално все едно си взима довиждане с нас и лампата угасна. Малко ми остана да се осера втори път.
Асансьорът заседна.
– Т`ва да не закъса асансьора?!? – попита девойчето и едно сладко и трепери гласчето… аха да свърши!
– Ами ако правилно разбирам, предвид преждепроизходящото, точно това се случи. – отговарям придавайки си интелигентен вид. А през това време мисля какво да правя с размазаната торта в гащите и осрания си з*дник. Щото нещо трябва да правя все пак.
И изведнъж девойката циврейки натисна ня`кво копче и започна да говори с някой, като съобщи адреса и почна да реве за помощ.
Аз като си представих, че ей сега ще се домъкнат техниците, ще почнат да ни издърпват оттук и да питат защо така мирише на л*йна и още повече ми се досра.
А в асансьора е тъмно, пък ако щеш очите си спукай от мигане. И изведнъж загрях, че докато в асансьора е тъмно трябва бързо да си сваля панталоните, да си събуя гащите и после да ги сбутам в ъгъла. А като светнат лампите тя (девойката) ще види, че наистина не мирише от мен.
Разкопчавам панталона. Обаче явно вдигнах доста шум и тя веднага:
– Какво правите? – попита и преглътна шумно.
– А, нищо, настанявам се по–удобно, че май дълго ще чакаме.
А през това време внимателно си изхлузвам панталоните, за да не взема още повече да доомажа положението.
– А какво мирише така? – попита тя изплашено, а аз за малко да изпляскам, че съм се осрал на улицата и затова така мирише. Обаче запазих самообладание.
– Някакви пияници серат в асансьорите, не може да се диша направо.
А през това време вече съм си свалил нацяло панталоните и стоя насред асансьора с осрани гащи.
Взех че си помислих, че ей сега, ако светне тока и девойчето наистина ще се гътне. Ако не успее от миризмата, от гледката – със сигурност. НО вече нищо не може да се направи, така че продължавам да работя.
Момичето започна много шумно да преглъща. Явно и тя се е осрала от уплахата.
А аз се въртя и наистина много шумно действам. Мисля как да стане по-тихо работата. И си представям каква миризма ще се понесе като си събуя гащите…
– Господине, нали нищо няма да ми направите, моля Ви, не ме пипайте…
И започна да циври.
– А бе ти добре ли си, бе момиче, аз имам жена и две деца… просто отивам при един приятел да обсъдим нещо… как можа да си помислиш, че ще ти направя нещо. – отговарям уверено, а през това време започвам да си отлепям гащите от з*дника.
Пфу, как мирише когато направиш белята в гащите. Мирише не както в тоалетната. Мирише така, че мухите още преди да приближат губят съзнание и после поне седмица се въргалят в реанимация.
Момичето усети, че нещо не е наред и се сви да реве в ъгъла.
– О, я стига! Нали ти казах, че нищо няма да ти направя /в друга ситуация не бих го казал/ – опитвам се да я успокоя, след като вече съм си отлепил гащите от з*дника и мисля как да ги сваля без да си омажа краката.
Момичето съвсем откачи. Седи тъпо в ъгъла и си мрънка нещо, май молитви някви чете. А аз вече съм си свалил гащите до коленете.
– Господине, ама вие, хлъц, хлъц,… моля ви, не ме убивайте…
И продължава да хълца.
– За чий си ми притрябвала?! И без теб си имам достатъчно проблеми, само до теб ми е! – изхлузвам гащите малко под коленете и осъзнавам, че наистина е много говняно положението. Краката ми са омазани, з*дника ми е омазан, панталона ми е омазан и така мирише, че и на двамата ни сълзят очите. Мисля, че от миризмата девойката се прее*а окончателно.
– Ама Вие… Вие… - сумти пак тя.
– Кво Вие, Вие…, стой си спокойно, – казвам - явно някой се е осрал, аз го настъпах и затова мирише!
Мисля, че момичето се строполи на пода в асансьора. То и аз едва не губя съзнание вече, но от друга страна осъзнавам, че не мога да протакам повече. Или сега, или никога.
Накратко – навеждам се, изхлузвам гащите от единия крак. Нещо плясна на пода, но мисля, че това беше тортата от гащите ми, тъй като момичето вече се строполи. Девойката просто си седи на пода и през 2–3 секунди измучава по нещо. Изхлузих и втория крак. Изведнъж ми олекна. Половината работа е свършена.
Стоя с гащите в ръка и се чудя в кой ъгъл да ги метна, така че да не ги стоваря на главата на тая лигла ревлива и да не ги лепна върху моите панталони. Заслушвам се.
Аха, тя седи отсреща, значи в срещуположния ъгъл трябва да се целя.
И в тоя момент… положението стана ибалосимамата.
Лампата светна. Асансьорът тръгна. Като ми привикнаха очите със светлината разбрах, че с момичето нещо не е съвсем наред. Очите ѝ са като палачинки, устата отворена, ръцете скръстени, с устни примлясква като риба… с две думи, викам си – край, изперка от стрес девойчето. И тогава осъзнах картинката в асансьора.
Аз стоя гол от кръста надолу, всичко е в л*йна, държа в ръка омазаните гащи и я гледам в гърдите.
Извратеняк! Тя още няколко секунди примляска с устни, размаха ръце и отпусна глава на пода.
Викам си: „Край, предаде Богу дух!“ Пък на мен само труп в асансьора не ми стигаше, та сега и това си имам. Реших да не губя време. Изтрих си з*дника и краката с гащите, обух панталона и като честен и почтен гражданин чакам асансьора да спре и да си сляза на моя етаж.
На пода – момиче, вероятно мъртво; в ръцете ми осрани гащи и наоколо смрад, ама не мога да я опиша. Да ме питате защо си държа гащите в ръка – не знам.
Когато асансьорът спира, момичето още не е оживяло. Така си се въргаля долу.
Помислих си, че е малко кофти да я оставя в това състояние в асансьора и я извлачвам на 14-я етаж.
Слагам я внимателно на площадката пред асансьора, под главата ѝ бутам гащите, да не ѝ е твърдо, ако оживее и бегом духвам от тоя вход...

Добавен преди 6 години 20

Самотна дама се обажда по телефона в агенцията за услуги по домовете и си поръчва любовник надомник. След около час идва любезен господин, с безупречен външен вид и дипломатическо куфарче. Вади от него шише уиски и две чаши, налива по малко и почва да говори за най-различни неща. Изпиват чашите, той пак налива и пак продължават да говорят. Пак изпиват, пак налива, пак говорят. Дамата, мислейки че, това е прелюдията, изчаква двайсетина минути и накрая го пита:
- Няма ли да започвате вече?
- Какво да започвам?
- Е как какво? Да правите любов с мене!
- Малеее! Станала е грешка! Аз съм алкохолик събеседник... А какво ли прави колегата с дядото от петия етаж...

Добавен преди 6 години 10

ОБЯВА:
- Търси се млад специалист с 20 г. трудов опит. Да говори 17+ езика (единият да е суахили). Да владее C, C+, C++, C+++, Apache, Python, Boa, Java, Mysql, CSS, Mydhasjkaa и други подобни. Да има дипломи по: психология, философия, металолеене, грънчарство, всички инженерни специалности, ръчна бродерия и да може да лекува рак. Да притежава шофьорска книжка категории A, B, C, D, E, F, K, L, M, N, както и собствени автомобил, бус, камион, делтапланер, самолет и подводница, които да е готов да се ползват за нуждите на фирмата. Да умее да прави торти, банички и баклава и редовно да черпи с тях на работа. Да владее изкуството да свири на флейта, цигулка, гайда и тромбон, докато жонглира, карайки велосипед по горящо въже. Да дресира мечки, да говори с котки. Да не пуши, пие, спи, яде и сере, както и никога да не се разболява. Да издържа 14 мин. под вода и да умее да надплува акула. Да живее в същия блок, в който е офиса на фирмата и винаги да си вдига телефона преди да е звъннал. Да не е женен, да няма болни възрастни роднини или деца, както и да не иска такива. Да има две села, от които редовно да носи суджук, домашни вино и ракия. Да умее да работи в екип под напрежение с 11 мениджъра, PR, HR, JR, RR и т.н.
Ние предлагаме:
- минимално заплащане – аванс на дъжд, заплата на вятър
- някакви осигуровки
- ежечасно овикване от шефа, жена му, баща му, етърва му и прасвакото на етървата
- вчерашно кафе трета варка, почти всяка сутрин
- собствени: стол (с един куц крак), бюро (с два куци крака), химикал (леко сдъвкан, наполовина изписан), чифт разноцветни гети (бабата на шефа само плете и плете...)
- ръката на тетката на шефа (позапазена жена на 67, трикратна вдовица, със собствен чифт чене и 6 деца от различни бащи, не можем да намерим кой да я издържа)...
Моля, само за сериозни кандидатури!!!

Добавен преди 6 години 31

Поразява ме женската интуиция... Ето например онзи ден ми падна батерията на телефона. Помолих един мой добър приятел да звънна от неговия телефон на жена си. И представете си, без да успея да кажа нещо жена ми веднага:
- Кажи, мой ненаситен жребецо?
Стоя и недоумявам, как веднага разбра че съм аз?

Добавен преди 6 години 15

Мъж отива у дома в тоалетната с мобилния телефон в джоба си, вади телефона и звъни на домашния номер - вдига жена му...
Жената:
- Ало!
Мъжът (шепнешком):
- Коте, обичам те....
Затваря, бързо излиза от тоалетната и пита:
- Скъпа, кой звънеше?
- Ами тука една приятелка...

Добавен преди 6 години 5

Прибира се жената в къщи, твърдо решена да скрои номер на мъжа си. Написала следната бележка:
- Жоре, всичко свърши. Писна ми, не издържам вече, край! Напускам те...
Оставила бележката на масата, скрила се и зачакала...
Прибира се съпругът, прочита бележката и веднага взима телефона и звъни:
- Скъпа, напуснах я тая мойта вещица, трябваше да го направя още преди пет години, когато те срещнах. Сега съм само твой, след десет минути съм при теб...
Взел бележката, дописал нещо и бързо се изнизал. Жена му, разстроена от ефекта на шегата си, излязла от скривалището си и едвам сдържайки сълзите си прочела написаното:
- Виждаха ти се краката, отивам за хляб.

Добавен преди 6 години 18

12-те зодии тръгват на преход.

Събота вечер е, 12 приятели са се събрали на обичайната сбирка в местната кръчма. Хапват вкусно, вдигат тост след тост, разказват разпалено забавни истории. Цялото заведение ехти от техния смях. Спомени за минали пътувания, шеги... Всеки прескача другия с разказ.
- Еййй... Спрете! - изведнъж се чува вик.
ВОДОЛЕЯТ с плам в очите крещи:
- Идния уикенд заминаваме. З-а-м-и-н-а-в-а-м-е!
СТРЕЛЕЦЪТ ентусиазирано му приглася:
- Хайде, отиваме в планината! Може да запазим любимата ми хижа. КОЗИРОГЪТ веднага вади своя телефон и започва да чертае план на бяла салфетка. ТЕЛЕЦЪТ, досега привидно незаинтересован, изписва на лицето си усмивка:
- Да пием за това, решено е – в събота тръгваме!
Седмица по-късно всички дружно се отправят към заветната цел. Темпераментният и нетърпелив ОВЕН решава да поведе групата:
- „Но да знаете, не търпя мрънкане, бавно ходене, камо ли отказване”.
Е, такъв си е, иска винаги да бъде „пръв”, и всичко да се случва „сега” и „веднага“. ЛЪВЪТ крачи бодро до него и му помага с навигацията. След първите 100 метра от прехода ТЕЛЕЦЪТ започва да пръхти. И как иначе – в раницата си носи мезета, напитки и няколко ката дрехи. БЛИЗНАЦИТЕ, които отдавна не са ходили в планината, в изблик на щастие запяват „Ойларипиииии”. ДЕВАТА е възмутена от тази безобразна липса на талант и ги задминава с отегчена физиономия. ВЕЗНИТЕ мрънкат за кратка почивка. Всичко ги боли, жадни са и искат нещо сладичко. Започва да вали. РИБИТЕ ловят дъждовните капки с език, скачат в локвите и се радват като малки деца. СКОРПИОНЪТ си мълчи. Оглежда с интерес всичко наоколо. Винаги иска да опознае мястото, а не просто да го посети. ВОДОЛЕЯТ снима новите си туристически обувки. Бързи два, три кадъра, филтър и сторито в Инстаграм е качено. Дъждът най-накрая спира и слънцето започва да напича. СТРЕЛЕЦЪТ поема водачеството и крачи най-отпред. ОВЕНЪТ, междувременно е завъртял групата три пъти в кръг и един път до началната точка, но упорито отказва да признае грешката си. РАКЪТ разказва за новата си любов – единствената, последната и предпоследната, а и за тази преди нея. КОЗИРОГЪТ е крайно отегчен, върви мълчаливо и е бесен от факта, че само той знае правилната посока, а никой не го слуша. РИБИТЕ и ВЕЗНИТЕ са преуморени и почти разплакани от изтощение. СКОРПИОНЪТ нарамва раниците им и ги задминава:
- Хайде, не остана много! Няма да се предавате!
ЛЪВЪТ се е покатерил на една скала и моли да го снимат. Времето се разваля отново и започва да се стъмва. Групата върви унило и мълчаливо. ТЕЛЕЦЪТ тайно започва да яде от мезетата, скрити в раницата му. РИБИТЕ се молят да завали отново, защото са толкова-а-а-а жадни. БЛИЗНАЦИТЕ и ВЕЗНИТЕ са се скарали жестоко за текста на една песен и сега крачат сърдити и мълчаливи. ДЕВАТА ликува. След няколко часа преход, бандата най-накрая се озовава пред хижата. Влизат с гръм и трясък, и с изненада откриват ОВЕНА, който ги чака вече от час. РАКЪТ се запознава с компанията на съседната маса. След два часа вече е с ново гадже. ТЕЛЕЦЪТ, който вече е подредил остатъка от мезетата на масата, вдига победоносна наздравица. Най-накрая всички отново се обичат!

Добавен преди 6 години 4

Бележка от мама – забавна класика във възпитателния жанр:

Скъпо дете,
Ако четеш тази бележка, значи вече нямаш интернет. Не се опитвай да звъниш на доставчика или да се ровиш в настройките на браузъра.
Това, което трябва да направиш, е следното:

1. Отиди в аптеката на ъгъла и купи лекарствата на дядо ти – рецептите са в антрето, на шкафчето под огледалото. После отиди до супермаркета и вземи две кутии мляко, нарязан хляб и пакет чай. От плод-зеленчука купи 2 кг картофи, половин килограм лук и една зелка. Пази всички касови бележки.

2. Не нося със себе си мобилния си телефон, така че звънни на баща си на работа и му предай, че снимките няма да са готови за днес. Кажи му също, че го моля на връщане да вземе дрехите от химическо чистене. На десктопа в горния десен ъгъл има една иконка с телефонна слушалка – включи тази програма преди да се обадиш на баща си и запиши отговора му във файл с разширение *.wav.

3. Напиши си домашното по математика – страници 116, 118 и 121 от учебника. Имай предвид, че на третата задача трябва да съставиш уравнение, а не да се опитваш да нагласяш отговора (освен това е грешен). На останалите задачи не са дадени отговорите.

4. Оправи си стаята. Докато прибираш играчките си по местата им, преброй частите на конструктора в пластмасовата кутия, също и дисковете с компютърните ти игри и количките. След това отвори браузъра и в адресната лента след http:// въведи получените числа, разделени с точки.
Ще се отвори страницата за управление на акаунтите на домашната ни мрежа. За да получиш достъп в режим редактиране, въведи в прозорчето за "парола" отговорите на втора, трета и първа задача от учебника. В лявата колонка ще видиш нашия IP адрес – въведи внимателно в съседното прозорче (където е посочено: начин на разплащане - с кредитна карта) двете последни цифри от всяка касова бележка: общо за зеленчуците, за чая, за млякото + хляба, и за лекарствата. Останалото пространство запълни с нули и после натисни „ОК“.

5. Сега вече отново имаш интернет. Ако случайно се обади някой гневен чичко, който твърди, че е системен администратор, и започне да те ругае, пусни му записа с отговора на баща ти.

6. Надявам се, че всичко ще ти се получи както трябва. А аз като си дойда довечера, ще ти разкажа за една малка хакерка, която начело на своята група някога разбила сървърите на Майкрософт.

Целувам те!
Мама

Добавен преди 6 години 12

Автомонтьор звъни на клиентка блондинка:
- Г-жо, преди малко сте оставили колата си за ремонт. По телефона преди час ми казахте, че сте счупили само бронята! А виждам, и калника и предният капак и предното стъкло, престилка, решетка...
- Е нали все пак трябваше да дойда до там?

Добавен преди 6 години 4

Първа брачна нощ, булката казва на младоженеца:
- Трябва да ти призная. Не съм девствена. Бях с един мъж.
- Така ли? С кой мъж?
- Тайгър Уудс, голф играча.
- Хм, ок. Той е богат, известен и хубав. Мога да те разбера.
След това двамата правили страстна любов. Като свършили, съпругът станал и отишъл при телефона.
- Какво правиш? – попитала съпругата.
- Гладен съм, ще поръчам рум сървис.
- Тайгър не би го направил.
- Тъй ли? Какво би направил той?
- Би се върнал в леглото и би повторил.
Съпругът оставил телефона и правил втори път любов със жена си. Като свършили, той пак станал към телефона.
- Какво правиш? – пита пак тя.
- Все по-гладен съм, ще звънна за малко храна.
- Тайгър не би го направил.
- Така ли? Какво би направил?
- Щеше да се върне в леглото и щеше още един път...
Съпругът отново се връща и правят любов за трети път. Става и едва ходейки, се насочва към телефона и започва да набира.
Жена му:
- На рум сървиса ли звъниш?
- Не! Звъня на Тайгър Уудс да разбера с колко удара се играе на тази дупка?

Добавен преди 6 години 7

Млад съдия се консултира по телефона с по-опитен колега:
- Предстои ми дело, в което подсъдимият е обвинен в контрабанда на цигари. Как мислите, колко трябва да му дам?
- Два лева за кутия и нито стотинка повече!

Добавен преди 6 години 8

Може ли човека, който си е загубил бял iPhone XS да спре да звъни на новият ми телефон!

Добавен преди 6 години 16

Сложих си парола на телефона и го нагласих така,че когато се въведе грешна парола, да прави снимка на престъпника... и сега имам тридесет и пет мои пиянски снимки.

Добавен преди 6 години 13

- Докторе, чувам гласове, а не виждам хора.
- Много интересно и кога се случва това?
- Като говоря по телефона.

Добавен преди 6 години 8